№ 59
гр. Габрово, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на
осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Благовеста Костова
Членове:Пламен Попов
Славена Койчева
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
в присъствието на прокурора Надежда Трайчева Желева (ОП-Габрово)
като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно частно наказателно
дело № 20214200600229 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 24б от ЗБППМН.
С Решение № 75 от 18.08.2021 година, постановено по ЧНД № 257 по
описа на Севлиевски районен съд за 2021 година е наложена на
непълнолетния М. Ф. Ф., с ЕГН ********** от гр. Севлиево, ж.к. "Д-р Атанас
Москов" № *** възпитателната мярка "Настаняване във Възпитателно
училище - интернат", във Възпитателно училище - интернат "Никола Йонков
Вапцаров" в гр. Завет, обл. Разград, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗБППМН.
Против решението е подадена жалба от М. Ф. Ф. чрез процесуалния
представител адв. С.Т. от АК Габрово. В жалбата се излага, че атакуваното
решение е порочно, необосновано и постановено в нарушение на закона, в
частност целите на закона - ЗБППМН. За да възприеме това решение и за да
наложи най-тежката мярка по смисъла на ЗБППМН районния съд
декларативно приел, че ресурсите за позитивна промяна у непълнолетния са
изчерпани, М. познава нормите за поведение, но не желае да ги спазва, че
1
работата на обществени възпитатели, психолози, педагози и др. в
продължителен период от време не са в състояние да окажат положително
влияние върху непълнолетния, необходимо е той да бъде отделен от
сегашната си среда. Тези мотиви били декларативни и не отразявали това,
което следвало да се беседва при налагане на най-тежката мярка по смисъла
на ЗБППМН. След като в атакуваното решение се посочвало, че спрямо
непълнолетния М.Ф. многократно са образувани възпитателни дела и вземани
възпитателни мерки, което не било вярно, не бил изследван периода, през
който е станало това. Безспорно ставало дума за 2019 година. Не било
изследвано обстоятелството, че след този период на ескалация на
противообществените прояви на Ф., следвал период на липса на такива
прояви. Било видно, че след някаква личностна криза у непълнолетния
настъпил период на успокояване, поправяне и липса на такива прояви. Точно
когато се наблюдавало това успокоение и поправяне, трябвало да се приложи
най-тежката мярка по смисъла на ЗБППМН. През този период, след 2019
година, настъпили положителни резултати в поведението на Ф..
Доказателство за това бил социален доклад - становище на „Комплекс за
социални услуги за деца и семейства" - Севлиево, на Н.С. - психолог, който се
прилага с жалбата. В него категорично било възприето, че по отношение на
целта, заложена в работата с детето, ЦОП отчитала положителни резултати.
По-нататък в доклада се изтъквало, че има трудности в работата с родителите.
В това производство не ставало дума за родителите, а за детето. За
положителни резултати в работата с детето М.Ф. говорела свид. М.З.,
разпитана от районния съд. Сам съдът в мотивите си приел, че „според
доклада, работата с детето е дала положителни резултати, но работата с
бащата била затруднена". Отново ставало дума за родителите, но предмет на
установяване в производството не било поведението на родителите, а това на
детето. За родителите имало други мерки по ЗБППМН. Дори в доклада по чл.
16, ал. 4, т. 2 от ЗБППМН, приобщен в производството пред PC Севлиево, не
се навеждали лоши данни относно личността на М.Ф.. Той участвал в
учебния процес. Имал интерес към специалните дисциплини и изучаването на
английски език, нямал проблеми с дисциплината. Участвал в първенство по
шах, което спечелил. Не бил отличник, но това не се искало от него.
Цитираният доклад говорел за едно нормално, вградимо в обществото и
социума дете. Отново в доклада се наблягало на родителите, поведението на
2
които не било предмет на производството по делото. При постановяване на
решението Районен съд Севлиево не бил освободен от обсъждане на
въпросите по чл. 21, ал. 1 от ЗБППМН, а именно : характера и тежестта на
деянието, мотивите и обстоятелствата, при които е извършено, направен ли е
опит за отстраняване на причинените вреди, последващо поведение на
извършителя. Вярно било, че тези задължения са вменени на МКБППМН, но
и на съда, в случай на постановяване на най-тежката мярка по чл. 13 от
ЗБППМН. Съдът следвало да изследва тези обстоятелства. В атакуваното
решение нямало обсъждане по тези въпроси. Ако те били обсъдени, щяло да
се стигне до следните извод, че деянието било разкрито при пълното
съдействие на Ф., чрез признание. Мотивите били ясни - лекомислие и
увлечение, характерно за непълнолетните. Тежестта на самото деяние,
начинът на извършване му говорели за изключително ниска степен на
обществена опасност. Ако това деяние било извършено от пълнолетен, при
него щяла да бъде приложена разпоредбата на чл. 218б във вр. с чл. 194, ал. 3
от НК и да му бъде наложена глоба. За същото деяние Ф. следвало да бъде
отделен от обществото и нормалния си социум във възпитателно училище.
Това не било справедливо. Адв. Т. поддържа мотивите на служебния
защитник, участвал в производството по ЧНД № 257/2021 година на PC
Севлиево относно преклузивния срок по смисъла на чл. 13б от ЗБППМН.
Несправедливо и необосновано било едно дете, което показва признаци на
поправяне и нормално вграждане в обществото, след един труден за него
период, да бъде изведено във възпитателно училище - интернат, където
въздействието върху психиката му щяло да бъде строго негативно.
Проблемите щели да се задълбочат.
Претендира се Окръжният съд да постанови съдебен акт, с който да
измени атакуваното решение на Севлиевски районен съд.
Ведно с жалбата са представени Социален доклад - становище с дата
09.09.2020 г. и грамота от турнир по шах, които съдът прие като
доказателства по делото с протоколно определение.
В съдебно заседание непълнолетният М.Ф. и неговият защитник адв.
С.Т. от АК Габрово поддържат жалбата и молят да бъде уважена.
Изслушани пред съда, родителите Ф.Ф. и Т.Т. оспорват решението на
3
районния съд и считат, че настаняване във ВУИ няма да допринесе за
поправянето на сина им.
В съдебно заседание адв. М.М., представляващ МКБППМН Севлиево,
моли жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Прокурорът от ОП Габрово счита, че доводите на жалбоподателя са
неоснователни и решението на РС Севлиево следва да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на проверка съдебен акт, поради което
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, с оглед данните по
делото, съдът намира същата за основателна по следните съображения:
Възпитателно дело № 10/2021 г. по описа на МКБППМН Севлиево е
образувано въз основа на Постановление на Районна прокуратура гр.
Севлиево от 26.05.2021 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП
№ 458/2020 година по описа на РУ на МВР - Севлиево за престъпление по чл.
194, ал. 1 от НК. Ведно с постановлението са приложени материалите по
Досъдебно производство № 458/2020 г. по описа на РУ МВР Севлиево. Към
възпитателното дело са приложени Доклади по чл. 16, ал. 4, т. 2 от ЗБППМН
от М.А.Ц. - член на МКБППМН. Районният съд правилно е обсъдил, че
противо- обществените прояви на непълнолетния М. Ф. Ф. от гр. Севлиево се
установяват от доказателствата, предоставени пред МКБППМН, както и от
представените решения на МКБППМН, с които на непълнолетния са налагани
различни възпитателни мерки, справката за разгледаните спрямо него
възпитателни дела и наложените му възпитателни мерки, индивидуална карта
на М.Ф., изготвена от обществения възпитател М.Н. и индивидуална карта на
непълнолетния Ф., изготвена от обществения възпитател М.К..
При разглеждане на възпитателното дело по протокол № 10 от
08.07.2021 година в Местната комисия са присъствали непълнолетният М. Ф.
Ф., неговият баща - Ф. М. Ф. и лицето, което защитава правата и законните
интереси на непълнолетния - М. Т. от отдел „Закрила на детето" към
Дирекция "Социално подпомагане" гр. Севлиево. Непълнолетният М. Ф. Ф. е
заявил пред състава, който е разглеждал възпитателното дело, че не желае да
обяснява поведението си във връзка с отнетия телефон. Бащата на М.Ф. - Ф.Ф.
е поискал синът му да не дава обяснения във връзка с кражбата и е заявил, че
не е длъжен да присъства на възпитателното дело.
В съдебно заседание пред районния съд непълнолетният М. Ф. Ф. не е
отрекъл извършването на поредицата от противообществени прояви, в това
число и тази, по повод на която е образувано Възпитателно дело № 10/2021 г.
4
Пред съда е заявил, че от отнемането на телефона, за който случай е
образувано възпитателното дело и досъдебното производство, не е извършвал
противообществени прояви. Не дал обяснение за поведението си и е изразил
несъгласие с предложението да бъде настанен във ВУИ.
Пред настоящата съдебна инстанция непълнолетният М.Ф. твърди, че
по отношение на телефона, пострадалата го изпуснала и той го прибрал. В
момента не ходи на училище, тъй като учебното заведение е преминало на
онлайн обучение, а той няма телефон или таблет, с който да участва в
учебния процес. Описва и случила се наскоро друга своя криминална проява,
при която с неговите приятели Х.М. и Ц.П. ходили да разбиват и да крадат в
гр. Свищов.
Тези изявления на непълнолетния Ф. се потвърждават от инспектор
ДПС при РУ Севлиево М.Б.. Пред Окръжния съд той заявява, че при Ф. се е
оформило чувство за безнаказаност, контактува и се движи с лица от
криминалния контингент, отсъства от училище, родителите не могат да му
въздействат положително. Представляващият Дирекция "Социално
подпомагане" гр. Севлиево Г.М. също изтъква, че няма промяна в
поведението на детето от предходното разглеждане на такова дело в съда,
преди около година и половина, до момента. Родителите не желаят да
съдействат на институциите по повод работата с М.Ф..
Към материалите по възпитателното дело е приобщен Доклад по чл. 16,
ал. 4, т. 2 от ЗБППМН. В него са представени данни за образованието и
поведението на детето, които са обсъдени от първоинстанционния съд. Излага
се, че родителите на детето са разделени и то живее при своя баща. М. не
обичал да споделя с родителите си своите преживявания. Водеща фигура във
възпитанието на детето бил бащата, който се опитвал да поставя правила,
които да се спазват, но без успех. Според изготвилия доклада, същият не е в
състояние да упражнява ефективен родителски контрол и момчето не обича
да споделя с него. По отношение на образованието на М. в доклада е
посочено, че по време на обучението от разстояние в електронна среда М. не
се включвал в онлайн часовете и не участвал в работата по отделните учебни
предмети. В присъствените учебни часове нямал проблеми с дисциплината,
но не работел. Нямал мотивация за учене. Нямал и амбиции, въпреки добрите
си възможности. Допадали му специалните дисциплини и изучаването на
английски език. В доклада се съдържат данни, че М. не създава лесно
контакти и се поддава на чуждо влияние. Често е избухлив и импулсивен.
Общуването с майката, а напоследък и с бащата, е затруднено. Реагира с
агресия, когато е засегнат. Често изпитва неудовлетвореност и раздразнение.
Агресивността му се проявява предимно словесно, но понякога използва и
физическа сила, която може да излезе извън контрол. Споделя, че „просто го
кара отвътре да чупи и руши". Често си служи с лъжи, лесно обещава, но не
изпълнява обещанията си. Не умее да поема вина и няма трайно изградено
5
чувство за отговорност. Често проявява инат и изгражда бариери в
общуването.
От приложените към предложението на МКБППМН Севлиево решения
и от представената в съдебно заседание пред СРС справка се установява, че
досега срещу непълнолетния са били образувани тринадесет възпитателни
дела. Десет от тях са образувани за прояви, извършени в рамките на една
календарна година. По четири от възпитателните дела е наложена
възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 5 от ЗБППМН. По две от тях са
наложени възпитателни мерки по чл. 13, ал. 1, т. 2, а по други две по чл. 13,
ал. 1, т. 12 от ЗБППМН. Три пъти е налагана и възпитателна мярка по чл. 13,
ал. 1, т. 10 от ЗБППМН. Девет от възпитателните дела са били образувани
през 2019 г. Последните две възпитателни дела са образувани през 2020
година, след като решението на Севлиевски районен съд за настаняване на Ф.
в СПИ е било отменено от Габровски окръжен съд и по отношение на
непълнолетния е наложена възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 5 от
ЗБППМН - „Поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател" за
срок от една година и възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 10 от ЗБППМН -
„Задължаване на непълнолетния да извърши определена работа в полза на
обществото" за времето от четиридесет часа.
Представеният ведно с жалбата социален доклад е с дата 09.09.2020 г. и
се отнася за период, предхождащ деянието, за което е образувано
Възпитателно дело № 10/2021 г. по описа на МКБППМН Севлиево, поради
което не следва да се обсъжда. По делото е приобщен актуален Доклад по чл.
16, ал. 4, т. 2 от ЗБППМН, като е изслушан и представител на Дирекция
"Социално подпомагане" гр. Севлиево. От Грамота от турнир по шах става
ясно, че през месец декември 2019 г., като ученик от 8-ми "б" клас, М.Ф. е
спечелил първо място на турнир по шах в ПГ "Марин Попов" гр. Севлиево.
Фактите по делото се установяват по безспорен начин от събраните
писмени и гласни доказателства. Окръжният съд прие за безспорно
установено, че през м. октомври 2020 г. М.Ф. е извършил
противообществената проява, за която е било образувано ДП № 458/2020 г.
по описа на РУ на МВР Севлиево, а в последствие и Възпитателно дело №
10/2021 г. по описа на МКБППМН Севлиево. Налице са данни и за
последващи противообществени прояви на Ф., извършени с лица от
криминалния контингент. Наложените с предходното решение на ГОС
възпитателни мерки по 13, ал. 1, т. 5 и т. 10 от ЗБППМН не са постигнали
целите на закона. От Доклад по чл. 16, ал. 4, т. 2 от ЗБППМН, становищата на
инспектор ДПС, представляващия Дирекция "Социално подпомагане" гр.
6
Севлиево и писмените доказателства става ясно, че М.Ф. е установил
контакти с лица от криминалния контингент, демонстрира чувство на
безнаказаност, няма интерес към учебния процес с малки изключения,
склонен е да проявява агресия, избухлив и импулсивен, не умее да поема вина
и няма трайно изградено чувство за отговорност, родителите му не могат да
осъществяват контрол върху поведението му. М.Ф. е дете с добри
интелектуални възможности, но не полага усилия да използва потенциала си.
Наложените до момента възпитателни мерки по тринадесет възпитателни
дела, които обхващат почти всички хипотези по чл. 13, ал. 1 от ЗБППМН не
постигат положителен резултат за превъзпитание и поправяне на
непълнолетния. Вместо това, М.Ф. извършва следващи противообществени
прояви, като е налице опасност да изгради трайни криминални навици. Не
признава за авторитети служителите от държавните институции, които
работят с него и не желае да съдейства в работата им. Възможностите за
налагане на възпитателните мерки, които не са свързани с изолиране на
непълнолетния Ф. от обществото и оставане в семейна среда, са изчерпани.
Поради изложеното, становището на РС Севлиево, че са налице
предпоставките за налагане на възпитателната мярка по чл. 13, ал. 1, т. 13 от
ЗБППМН, като единствена и последна възможност за въздействие, е
правилно. Правилно се сочи и, че възражението за изтекла погасителна
давност е неоснователно, тъй като срокът по чл. 136 от ЗБППМН в случая
започва да тече от влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, образувано по повод на извършена кражба от
непълнолетния Ф., а не от датата на извършване на нарушението.
При произнасянето си обаче, районният съд не се е съобразил с
разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗБППМН, съгласно която настанените в тези
училища /ВУИ и СПИ/ остават там за възпитание и обучение, включително и
за придобиване на професионална квалификация до навършване на 16 години,
а ако те изявят писмено желание - и до навършване на 18 години. Следва да се
обърне внимание, че писменото съгласие не е отнесено само към довършване
на обучението за професионална квалификация, каквото възражение се прави
по делото. Съгласието е предпоставка въобще за оставането в тези
институции на навършилия 16 години непълнолетен. Възпитанието и
обучението, включително и за придобиване на професионална квалификация
7
са дейности, които ще се осъществяват по отношение на настанения, но само
ако той желае да остане във ВУИ и СПИ. М. Ф. Ф. е роден на 20.08.2005 г. и
към момента е навършил 16 години. В съдебно заседание на 08.10.2021 г. пред
настоящата инстанция М.Ф. изрично заявява, че не желае да бъде настанен
във ВУИ и не би дал такова писмено съгласие. Това означава, че дори и да
бъде настанен във ВУИ, Ф. не може да остане в дома без негово писмено
съгласие, което същият не желае да даде. Навършването на 16 годишна
възраст е отрицателна законова предпоставка за налагане на възпитателните
мерки по чл. 13, ал. 1, т. 11 и т. 13 от ЗБППМН. Следователно, навършената
от Ф. възраст от 16 години, съгласно посочената разпоредба, е обективна
пречка той да бъде изпратен във възпитателно училище - интернат без негово
съгласие. Предвид изложеното, решението на РС Севлиево, с което на
непълнолетния М.Ф. е наложена възпитателна мярка „Настаняване във
възпитателно училище - интернат” е неправилно и необосновано, и като
такова следва да бъде отменено.
Независимо от горното, противообщественото деяние, за което е
образувано Възпитателно дело 10/2021 г. по описа на МКБППМН Севлиево е
извършено, поради което следва да бъде наложена възпитателна мярка. Както
беше обсъдено, тази мярка не може да бъде свързана с изолиране от
обществото на М.Ф., но следва да даде възможност на институциите да
продължат работата си с цел постигане на положителна промяна в мисленето
и поведението на непълнолетния. Възпитателната мярка следва да е такава, че
да осигури възможност на Ф. да продължи учебния процес, доколкото по
делото са налице данни, че има интерес към определени предмети в училище.
Тъй като се провеждат социални дейности и с родителите на детето, те също
следва да получат възможност за участие във възпитателната работа, което
освен тяхно право е и тяхно задължение.
Като подходяща мярка, която да допълни усилията за поправяне на
М.Ф., а не да им попречи и да ги прекрати, съдът намира тази по чл. 13, ал. 1,
т. 5 от ЗБППМН – „Поставяне под възпитателен надзор на обществен
възпитател”. Тази мярка вече е била налагана на Ф. с предходни решения на
МКБППМН, както и с решение на ОС Габрово по предходно дело. Видно е,
че резултат в желаната степен не е постигнат, тъй като за правилното й
осъществяване се изисква и съдействието на самия непълнолетен и неговите
8
родители. Независимо от горното съдът счита, че прекратяването на контакта
на Ф. с обществения възпитател, които да въздейства върху него чрез
нормативно установените методи, няма да бъде в полза на непълнолетния.
Изпълняващите функцията на обществен възпитател са лица, специалисти в
своята област. При предходно налагане на тази мярка, ползите са били
осъзнавани както от страна на М.Ф., така и от страна на неговите родители,
най-вече при провежданите срещи с психолог. Срокът следва да бъде
максималния по чл. 13, ал. 6 от ЗБППМН, а именно – една година. Това ще
даде възможност на обществения възпитател да изработи по-всеобхватна
програма за справяне с проблемите, а на непълнолетния да докаже с
поведението си, че желае промяна в посока към поправяне на поведението си.
Член 13, ал. 2 от ЗБППМН допуска налагането на повече от една от
възпитателните мерки по ал. 1, т. 1-10 и 12. Съдът намира, че за
превъзпитанието на непълнолетния М.Ф. е необходимо да бъде наложена
втора възпитателна мярка, а именно тази по чл. 13, ал. 1, т. 10 от ЗБППМН –
„Задължаване на непълнолетния да извърши определена работа в полза на
обществото”. Тази възпитателна мярка също е била налагана на Ф. с
предходно решение на ГОС. Успехът й е относителен. Независимо от
горното, трудът и работата в екип могат да окажат благоприятно влияние
върху личността на М.Ф., каквито данни са били налице и по предходни
възпитателни дела. Основната цел е чрез свършената работа непълнолетният
да се почувства полезен, както и да осъзнае, че положените усилия дават
резултат. Продължителността на мярката следва да бъде максималната по чл.
13, ал. 10 от ЗБППМН, а именно – 40 часа. За изпълнението на мярката
кметът на общината следва да определи работата, която трябва да бъде
извършена, начина и реда за извършване, като се вземат предвид
обстоятелствата по чл. 13, ал. 10 от ЗБППМН.
С цел превъзпитанието на М.Ф. и на основание чл. 13, ал. 2 от ЗБППМН
съдът намери, че е необходимо да бъде наложена и трета възпитателна мярка,
а именно тази по чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗБППМН – Задължаване на
непълнолетния да се извини на пострадалата по ДП № 458/2020 г. по описа на
РУ на МВР Севлиево - М.М.Н. от гр. Севлиево. От данните по делото е
видно, че Н. е забравила телефона си на пейка в двора на училището. М.Ф. е
забелязал това, прибрал е телефона, укрил го, а впоследствие го продал на
9
свой познат от гр. Златарица. Към момента телефонния апарат е върнат на
пострадалата. Стореното от Ф. покрива състава на чл. 194, ал. 1 от НК, за
което е било образувано ДП № 458/2020 г. по описа на РУ на МВР Севлиево.
Производството по делото е прекратено с постановление на прокурор с цел
налагате на възпитателна мярка. М.Ф. не отрича стореното, като с
изявленията си дава да се разбере, че съжалява за сторено. Необходимо е Ф.
да получи възможност да демонстрира разкаянието си и като се извини на Н.,
на която е причинил неудобството от липсата на отнетата вещ. Чрез тази
възпитателна мярка Ф. ще има възможност да осъзнае, че престъпленията
нанасят реални щети на конкретни хора, което е още една причина да не се
извършват.
По изложените по-горе съображения, настоящият въззивен състав прие,
че жалбата е основателна. Решението на РС Севлиево следва да бъде
отменено, като се наложат възпитателните мерки по чл. 13, ал. 1, т. 2, т. 5 и т.
10 от ЗБППМН.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 24б, ал. 5, т. 2 от ЗБППМН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 75 от 18.08.2021 година, постановено по ЧНД №
257 по описа за 2021 година на Севлиевски районен съд, с което на основание
чл. 24а, ал. 4, т. 1 във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗБППМН е наложена спрямо
непълнолетния М. Ф. Ф. от гр. Севлиево, с ЕГН ********** възпитателна
мярка "Настаняване във Възпитателно училище - интернат", във
Възпитателно училище - интернат "Никола Йонков Вапцаров" в гр. Завет,
обл. Разград, като вместо това му
НАЛАГА възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗБППМН, като
задължава М. Ф. Ф. да се извини на пострадалата по ДП № 458/2020 г. по
описа на РУ на МВР Севлиево - М.М.Н., с ЕГН ********** от гр. Севлиево,
възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 5 от ЗБППМН – „Поставяне под
възпитателен надзор на обществен възпитател” за срок от една година и
възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 10 от ЗБППМН – „Задължаване на
непълнолетния да извърши определена работа в полза на обществото” за
10
времето от 40 /четиридесет/ часа.
Препис от решенето да се изпрати на МКБППМН при Община
Севлиево за сведение и изпълнение.
За изготвянето на решението да се съобщи писмено на страните.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11