Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,04.07.2019 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, на четвърти юни през двехиляди и деветнадесета година, в
публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №3839
по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК. Подадена е искова
молба от „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."България" №49, бл.53Е, вх.В,
чрез пълномощника си юрисконсулт Р.И.И. против Д.М.Й.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, заявява,
че в законоустановения срок по чл.415 ал.1 от ГПК и в изпълнение на
Разпореждане №10228 от 09.08.2018г. по ЧГД №1824/2018г. по описа на Районен съд-Пазарджик,
получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД на 21.08.2018г., представя
настоящия установителен иск с правно основание чл.422 ал.1, във връзка с чл.415
ал.1 от ГПК относно вземанията на заявителя срещу Д.М.Й. в размер на 528.25 лева,
представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
кредит №**********.
Сочи, че
вземането на дружеството-ищец произтича от следните обстоятелства: На
16.06.2016г. е сключен Договор за потребителски кредит №********** между „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и Д.М.Й. като длъжник. Договорът е
сключен при следните параметри: Сума на кредита: 400 лв.; Срок на кредита: 6
месеца; Размер на вноската: 74.90 лв.; Падеж на вноската: двадесет и шести ден
от месеца; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.92 %; Годишен лихвен процент:
41.17 %; Лихвен процент на ден: 0.11%; Общо задължение по кредита: 449.40 лв.; По
избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги: 256.50 лв.; Размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги: 42.75 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги: Общо задължение: 705.90 лв.; Общ размер на вноска: 117.65
лв.; Дата на погасяване: 26-ти ден от месеца.
Твърди, че съгласно
Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от
него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с
които длъжникът внимателно се е запознал
преди подписване на договора, приема и няма забележки към тях и се задължава да
ги спазва, за което полага подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Сочи, че съгласно
Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в
ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на
Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на
кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК
съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения
и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при
желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги.
Твърди, че „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора
като на 17.06.2016г. превежда парична сума в размер на 400.00 лева по посочена
от длъжника Д.М.Й. банкова сметка (***: 270PMWP161690013, с дата 17.06.2016г.).
От своя страна длъжникът поема задължение по Договор за потребителски кредит
№********** като го сключва за срок от 6 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 117,65 лв. и падежна дата всяко 26-то число на
месеца.
Твърди, че предвид
факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е
направил само една пълна погасителна вноска и една непълна, с дата 25.07.2016г.
като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в
т.12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: „....В
случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет)
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД
уведомление, покана, предизвестие или други.". Твърди, че на 08.11.2016г.
договорът е прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и е
обявена неговата предсрочна изискуемост. На 09.11.2016г. на Д.М.Й. е изпратено
уведомително писмо от страна на дружеството, с което той е уведомен, че
договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Сочи, че съгласно
уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от Общите
условия, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план,
включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за
забава и такси.
Посочва, че към
настоящия момент размерът на погасеното от Д.М.Й. задължение по ДПК №**********
е в общ размер на 177.65 лева. Дружеството-ищец заявява, че в настоящето
производство се отказва да търси претендираните с подаденото заявление лихви за
забава в размер на 11.97 лева, поради липса на материален интерес. Претендира
само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
Твърди, че длъжникът
дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сума в размер 528.25 лева,
представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
кредит №**********.
Счита, че
предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът,
чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на
искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ/СД са длъжни
надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД
са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат, чрез КЕ на
кредитора. Ако са изпълнени всички изброени условия, кредиторът се задължава да
отпусне на клиента парични средства с параметрите според т.VI Параметри на
договора за потребителски кредит. Следва да се отбележи също, че ако
потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14
календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1
ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума,
направил е плащания по заема, което счита за показателно относно наличието на
съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.
Твърди, че ответникът
се е съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който
момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си
да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.
Сочи, че поради
неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, входирано в Районен съд-Пазарджик. По заявлението е образувано
ч.гр.дело №1824/2018г. След като длъжникът не е намерен за връчване на
издадената от съда заповед за изпълнение, на дружеството е дадено указание за
предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на
21.08.2018г.
Моли съда да постанови
решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД срещу длъжника Д.М.Й. размер на 528.25 лева, представляващи
неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит №**********,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Моли да им
бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Към исковата молба
са приложени писмени доказателства, подробно описани.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор
на исковата молба от назначения особен представител на ответника, с който прави
следните възражения: Счита, че предявеният иск за заплащане на остатъка от
главницата по сключения Договор за потребителски кредит 03009901664 от
16.06.2016г. е частично основателен. Иска за заплащане на лихва по договора за
кредит, както и иска за заплащане на суми по пакет от допълнителни услуги е
напълно неоснователен и следва да бъдат отхвърлени, тъй като съответните клаузи
от договора, с които са договорени са нищожни и не пораждат правно действие.
Сочи, че видно от
приложения с исковата молба договор за кредит размерът на предоставения кредит
е 400 лева, а срока за погасяване е 6 месеца. В т.VI от договора за кредит са
посочени годишният лихвен процент по кредита: 41,17% и ГПР (%): 49.92, лихвен
процент на ден: 0.11.
Счита, че така
уговореният размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави,
поради което клаузите на договора в т.VI, с които са уговорени годишен лихвен
процент в размер на 41,17% и лихвен процент на ден в размер на 0.11% се явяват
нищожни на основание чл.26 ал.1, предп.3 от ЗЗД. Тези клаузи на договора
противоречат на добрите нрави, тъй като се касае за потребителски договор, при
който едната страна „потребителят" е по-слабата икономически страна и се
ползва със засилена защита от ЗЗП и ЗПП. Затова прави възражение за нищожност
на клаузите в т.VІ от Договор за потребителски кредит 03009901664 от
16.06.2016г. като противоречащи на добрите нрави.
Сочи, че действително
към датата на уговарянето на размера на възнаградителната лихва по кредита няма
императивни разпоредби, които да определят максималния размер на
възнаградителната лихва, но това не означава, че свободата на волята на
страните по никакъв начин не е ограничена и то при положение, че се касае за
потребителски договор, при който едната страна-потребителят е по-слабата
икономически страна; поради което и се ползва със засилена защита от ЗЗП и ЗПК.
Ограничителят на свободата на волята на страните са именно добрите нрави като
неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със
справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените
отношения.
Сочи, че в правната
доктрина и съдебна практика се приема, че накърняването на добрите нрави по
смисъла на чл.26 ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава
правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на
конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и
на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване
на едната страна за сметка на другата. Налице е трайноустановена практика на
Върховен касационен съд на Република България, която посочва добросъвестния и
съответстващия на добрите нрави /като ограничение на свободата на волята/
предел на волята на страните за заплащане на възнаградителна лихва, а именно:
три пъти размера на законната лихва. Посочва, че в този смисъл е практика на
ВКС /Решение №4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по
гр.д.№5093/2007г., Определение №877 по т.д.№662/ 2012г. и др./, според която
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната лихва.
Сочи, че в т.VI от
договора за кредит е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги в размер на 256.50 лв. Възнаграждението, което се е
задължил да заплати потребителят Д.Й. за предоставения му пакет от допълнителни
услуги също се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона.
Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора,
каквото е изискването на закона, не е формирана и цена за всяка от услугите
поотделно. С оглед на това прави възражение, че уговорката за заплащане на възнаграждение
за пакет от допълнителни услуги е нищожна като противоречаща на императивни
правни норми - разпоредбата на чл.10а ал.2, предл. 2 и чл.10а, ал.3 и ал.4 от ЗПК, както и разпоредбата на чл.143, във връзка с чл.146 от ЗЗП, както и че е
нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26 ал.1, предл. 3
от ЗЗД.
Твърди, че клаузите на чл.15, т.1, т.2, т.3,
т.4 и т.5 от Общите условия, уреждащи отлагане плащането на определен брой
погасителни вноски и намаляването им са неравноправни клаузи на основание
чл.143, във връзка с чл.146 от ЗЗП и като такива същите клаузи са нищожни.
Моли съда да
отхвърли предявения иск от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД срещу Д.М.Й. за
заплащане на лихва и за заплащане на задължение по пакет допълнителни услуги,
тъй като клаузите, с които са договорени са нищожни. Частично основателен е
само искът за остатъка от главницата по кредита. Съобразно императивната
разпоредба на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, като се приспаднат направените
плащания на главницата.
В проведеното
по делото съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител и с
депозираната по делото писмена молба с вх.№14194/03.06.2019г., поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи като основателен и доказан. Претендира
разноските по заповедното и по исковото производство. Излага подробни
съображения по съществото на правния спор.
Особеният
представител на ответника поддържа писмения отговор на исковата молба. Излага
доводи по същество.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на особения
представител на ответника в писмения отговор и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 09.05.2018
год., ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е подало по пощата Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило в Районен съд-Пазарджик
на 10.05.2018г. срещу ответника Д.М.Й., в качеството му на длъжник, въз основа
на което е образувано ч.гр.дело №1824/2018 год. по описа на Пазарджишкия районен
съд. Заявлението е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №938
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 16.05.2018 год., с
която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумата от 528,25 лева – главница, сумата от 11,97 лева – законна лихва за забава за периода от 27.08.2016г.
до 08.11.2016г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в
Районен съд - 10.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 25,00 лева -
държавна такса и възнаграждение
за процесуално представителство на основание чл.78 ал.8 от ГПК в размер на 50
лева, определено от съда на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.26 от
НЗПП. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит
№**********/17.06.2016г.
Заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и
срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок,
дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че
предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото
му, съдът счита следното:
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на 16.06.2016г. е сключен Договор
за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №********** между ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като
кредитор и ответника
Д.М.Й. като кредитополучател. Договорът е сключен при следните параметри: Сума
на кредита - 400 лв.; Срок на кредита - 6 месеца; Размер на вноската по кредита
– 74,90 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР) - 49.92%; Годишен лихвен
процент - 41.17%; Лихвен процент на ден: 0.11%; Дължима сума по кредита – 449,40
лв.; По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги – 256,50 лв.; Размер на вноската по
закупен пакет от допълнителни услуги – 42,75 лв.; Общо задължение по кредита и
по пакета от допълнителни услуги: Общо задължение – 705,90 лв.; Общ размер на
вноска – 117,65 лв.; Дата на погасяване: 26-ти ден от месеца. Договорът е
подписан от страните по него. Преди сключването на договора на ответника е била
предоставена преддоговорна информация, видно от приложения формуляр –
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити.
Съгласно
Декларации т.А към Договора за потребителски кредит неразделна част от него са
Общите условия, които са предадени при подписване на договора и с които кредитополучателят
внимателно се е запознал преди подписване на договора, няма забележки към тях и
се задължава да ги спазва, за което полага подписа си под клаузите на този
Договор за потребителски кредит и Общи условия.
Видно от Декларации
т.Г е, че кредитополучателят е декларирал, че му е предоставено безвъзмездно,
на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация
във формата на Стандартен европейски формуляр. Декларирал е, че са му дадени разяснения,
които са му дали възможност да прецени доколко предлагания договор за
потребителски кредит съответства на неговите възможности и финансово състояние,
както и разяснение на преддоговорната информация, основните характеристики на
предлаганите продукти и въздействието, което могат да окажат върху тях, в това
число последиците в случай на просрочени плащания, а така също и разяснения на
пакета от допълнителни услуги, които кредиторът може да предостави на
кредитополучателя по негово искане, въздействито, което могат да окажат върху
него, както и правата и задълженията на страните по тях. На същата дата ответникът
е подписал и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 16.06.2016г.,
приложено по делото.
На 17.06.2016г.
ищецът е превел на ответника по посочена от него банкова сметка ***., видно от
приложения документ за кредитен превод от дата 17.06.2016г.
Процесният
договор за потребителски кредит №********** е сключен за срок от 6 месеца.
Дължимата месечна погасителна вноска по него, съгласно погасителния план е в
размер на 117,65 лв. с падеж - 26-то число на месеца. От приложеното и
неоспорено извлечение по кредитната сметка на ответника е видно, че същият е платил
изцяло първата и частично втората погасителни вноски. Общо платената сума по
кредита е в размер на 177,65 лева, в каквато насока е и признанието на ищеца в
исковата молба. Плащането по договора е
на 25.07.2016г.
В исковата
молба ищецът твърди, че поради това, че длъжникът не е изпълнявал поетите
договорни задължения и е изпаднал в забава, договорът е прекратен, а
задълженията по него са обявени за предсрочно изискуеми на 08.11.2016г. Твърди,
че на ответника е изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с
което е уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна
изискуемост. Представя Уведомително писмо до ответника с дата 09.11.2016г. По
делото, обаче, няма представени надлежни доказателства това уведомително писмо
да е връчено на ответника и да е достигнало до него, съответно той да е
запознат със съдържанието му.
По делото
са представени и Общите условия на "Профи Кредит България"
ЕООД към договора за потребителски кредит. Приет е и погасителния план към
договора за кредит.
Видно е, че още към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
вече е бил изтекъл и падежът по процесния договор за кредит.
Получаването
на сумата по договора за кредит в размер на 400 лева не е оспорено.
При тези данни, настоящият съдебен състав приема,
че между ищцовото дружество и ответника е сключен договор за потребителски
кредит по чл.9 и сл. от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
Съгласно текстът на чл.10 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Разпоредбата на чл.11 ал.1, т.1-т.27 от ЗПК определя необходимото съдържание на
договора за потребителски кредит. Съгласно чл.11 ал.2 от ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски
кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
Видно от представените и приети по делото
писмени доказателства е, че по-голяма част от императивно определеното
съдържание на договора за потребителски кредит в конкретния случай и за
процесния договор е налице.
В конкретния случай, съдът приема, че
процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване
на императивните изисквания, предвидени в разпоредбата на чл.11 ал.1, т.9
и т.10 от ЗПК. Видно от процесния договор за кредит е, че кредиторът
е посочил като абсолютни стойности ГПР на кредита и годишния лихвен процент.
Липсва ясно разписана методика/начин на формиране на годишния процент на
разходите по кредита. Не става ясно кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посочения в договора ГПР в размер на 49, 92%. Още повече, че
съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Затова в
посочената величина – ГПР следва по ясен и разбираем за
потребителя/кредитополучателя начин да
са посочени всички разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с
кредитното му правоотношение.
В процесния договор за потребителски кредит
липсва яснота и относно лихвения процент на ден и годишния лихвен процент,
които отново са фиксирани с определени стойности. Не е ясно как посочения
лихвен процент по кредита и годишно оскъпяване по кредита се отнасят към ГПР по
договора. Още повече, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен
в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по
начин, различен от законовия е недопустимо.
Предвид изложеното кредитното правоотношение
между страните се явява недействително на основание чл.22,
във връзка с чл.11 ал.1, т.9
и т.10 от ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за
този тип сделка правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК,
при недействителност на договора за потребителски кредит,
потребителят/кредитополучателят дължи връщане на чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
При тези данни, съдът счита, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 222,35 лева, представляваща разликата между
получената сума по кредита в размер на 400 лева и изплатената от него сума в
общ размер на 177,65 лева. До този размер претенцията на ищеца за главница се
явява основателна и доказана и следва да се уважи.
С т.VI от процесния договор е уговорено
заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 256,50 лв. В процесния договор не са конкретизирани предоставените за тази
цена допълнителни услуги на ответника. Не е формирана и отделна цена за всяка
една от услугите. В чл.10а ал.4
от ЗПК е предвидено, че видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. В случая в договора за потребителски крелит
не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните
такси. Не е изпълнено изискването на чл.10а ал.4
от ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират
такси или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в процесния
договор за кредит. Нещо повече в договора за потребителски кредит е определено
едно общо възнаграждение за петте вида допълнителни услуги. Освен това
възнаграждението е уговорено и се дължи независимо от това дали ще се ползват
услугите или не, съответно дали ще се ползва една от тях, част от тях или
всички заедно. Т.е. дължи се възнаграждение само за съществуващата за
потребителя възможност в един момент от действието на договора да ползва някоя
от допълнителните услуги. Принципите на добросъвестността и справедливостта при
договарянето изискват потребителят/кредитополучателят да заплати
такса/възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за
евенуалното или хипотетично ползване на такава.
Налага се извода, че е налице неравноправна
клауза в договора за потребителски кредит, с която
потребителят/кредитополучателят се е задължил да заплати възнаграждение на
кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на 256,50
лв. Предвид това уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни правни
норми, а именно на разпоредбите на чл.10 ал.2,
предл. второ и чл.10а ал.3
и ал.4 от ЗПК.
Клаузата в споразумението, че 15% от общия
размер на възнаграждението, но не повече от 300 лева, е за компенсиране
разходите на кредитора, макар и формално да съответства на буквата на чл.10а ал.1
от ЗПК, по същество противоречи на закона. Това е така, предвид, че
само 15% покриват разходите на кредитора, то останалата част по същество е
печалба за същия. Налага се извода, че тази договорна клауза заобикаля
императивното правило на чл.19 ал.4 от ЗПК, съгласно което годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от път пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Видно от сключения между страните договор за потребителски
кредит това възнаграждение не е включено в ГПР. Следователно ако се добави към
тази величина, то безспорно ще надхвърли лимита, предвиден в разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК. Предвид на това уговорката за заплащането се явява нищожна, по
аргумент от чл.21 ал.1 от ЗПК.
Тази договорна клауза се явява нищожна и поради противоречието й с добрите
нрави, тъй като същата е в размер, надвишаващ предоставената по договора за
кредит главница. При отпуснати и усвоени по договора за потребителски кредит 400
лева, общото задължение на ответника възлиза на 705,90 лева.
При тези данни съдът приема, че споразумението
за закупуване на пакет от допълнителни услуги, инкорпорирано и в договора за
кредит, е нищожно и поради противоречие с добрите нрави, на основание разпоредбата
на чл.26 ал.1 от ЗЗД.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че предявеният установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК е доказан и основателен за част от процесното претендирано вземане за главница в размер на 222,35 лева. Над този размер и до претендирания с исковата молба размер от 528,25 лева, претенцията е недоказана и неоснователна и следва да се отхвърли.
Основателна е претенцията на ищеца за законна лихва върху главницата от 222,35 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК – 10.05.2018г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца част от сторените от него в заповедното производство и в настоящето исково производство разноски, изчислени съразмерно на уважената част от иска, в размер на 185,22 лева /при определен от съда размер на юрисконсултското възнаграждение за настоящето производство на основание чл.78 ал.8 от ГПК в размер на 150 лева/.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."България" №49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си юрисконсулт Р.И.И. против Д.М.Й.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д.М.Й., с ЕГН **********, че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 222,35 лв. – главница, представляваща
неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит №**********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 10.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които е
издадена Заповед №938 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.05.2018г.
по ч.гр.дело №1824/2018г. по описа на Пазарджишкия районен съд като ОТХВЪРЛЯ
иска за съществуване на вземане над размера от 222,35 лева и до претендирания с
исковата молба размер от 528,25 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.М.Й., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."България" №49, бл.53Е, вх.В,
с пълномощник юрисконсулт Р.И.И. разноски в заповедното
производство и в исковото производство, изчислени съразмерно на уважената част
от иска, в размер на 185,22 лева.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: