Р Е Ш
Е Н И
Е
№…….,
град Шумен, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ШУМЕН в публично съдебно заседание на двадесети септември през две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Борисова
при секретаря В.
Русева
като разгледа
докладваното от административен съдия Кр.Борисова адм. д. №105 по описа за 2022
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с във връзка с чл. 16, ал.1 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018 г. за
военномедицинска експертиза (Наредба № Н-6 от 13.02.2018г.).
Производството по делото е образувано по
жалба от П.А.Р. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му и процесуален
представител-адв.С.Г.от ВАК , против Експертно заключение за характера и
степента на увреждане на военнослужещ№ТП-402 от 01.03.2022год., издадено от
Централна военно-медицинска комисия при Военномедицинска академия – гр.София.
В жалбата се релевират доводи, че
обжалваното заключение на Централна военно-медицинска комисия е неправилно и
постановено при съществено нарушение на материалния и процесуален закон, както
и че оспорващият не е съгласен с постановеното в заключението, че получената от
него телесна повреда, приета за трудова злополука съставлява лека такава.
Излага и съображения, че доколкото в заключението не е изложено, че същото
подлежи на обжалване пред кой орган и в какъв срок, в случая е приложима
хипотезата на чл. 140, ал. 1 от АПК, досежно срока за обжалване.Счита, че
обжалваното заключение на ЦВМК е незаконосъобразно, постановено от незаконен
състав, както и че в същото не се съдържат мотиви, от които да е ясно как и
защо комисията е формирала своето заключение. Релевира доводи, че настъпилото
увреждане, болки, отток и гипсова имобилизация, довели до трайно затруднение на
движението на дясната му ръка за срок повече от 30дни, поради което ЦВМК
неправилно е приела, че получената от него телесна повреда е „лека“, а не
„средна“, каквото е неговото твърдение. По изложените съображения отправя
искане за отмяна на заключението, като незаконосъобразно и неправилно,
претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна Централна военно-медицинска
комисия-гр.София комисия, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
гл.юрисконсулт Н.Д., която в съдебни заседания и в представени писмено
становище с рег.№ДА-01-980/27.04.2022г., писмен отговор с рег.№ДА-01-1172818.05.2022г. по описа на
ШАдмС и писмена защита оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.Застъпва
становище, че обжалваното заключение е постановено от компетентен орган на
военномедицинската експертиза, в кръга на неговата териториална и материална
компетентност, от законен състав, при спазване на
административно-производствените правила, визирани в наредбата
/Наредба№Н-6/13.02.2018г./, същото е надлежно мотивирано , съответства на
изискванията за писмена форма по чл.59 от АПК и е постановено при пълно
съответствие с материалния закон и при наличие на фактическите основания,
обуславящи издаването му.Твърди, че процесното експертно заключение за
характера и степента на увреждане на жалбоподателя е правилно и
законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на НВМЕ. Отправя
искане жалбата да бъде отхвърлена, както и да бъдат присъдени направените по
делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата на
чл.168 от АПК, съдът установи от фактическа страна следното:
Административното производство пред ЦВМК е образувано
по повод адресирано до председателя на ЦВМК-София по реда на чл.4 т.1 и чл.26
ал.4 от Наредба№Н-6/13.02.2018год. за военномедицинската експертиза искане за определяне на степента на увреждане на
сержант П.А.Р.-военнослужещ във военно формирование 54060-гр.Шумен с
вх.№1367/08.02.2022год.
Видно от прил. към искането Удостоверение за
обстоятелствата, при които е настъпило увреждането с
рег.№ЗН-173/04.02.2022год., на 04.10.2021год. сержант П.Р.-командир на втори
разчет в първи огневи взвод на самоходна минохвъргачна батарея във военно
формирование 54060-Шумен е действал при изпълнение на заповед за провеждане на
артилерийска стрелкова тренировка на Военен учебен център „Марково“, съгласно
годишния план на военното формирование.При подготовката на занятието, личният
състав на батареята извършвал дейност по натоварване на материално имущество и
боеприпаси от войскови район „Лагера“, при която серж.Р. и мл.сержант М. вдигат
сандък с боеприпаси и го натоварват на автомобила, при което сандъкът се закача
на тактическия елек и затиска показалеца на дясната ръка на серж.Р., вследствие
на което последният получава нараняване и след консултация с военния лекар
майор С.П.е изпратен с войскови транспорт до спешното отделение на гр.Шумен.При
прегледа е установена открита фрактура на дистална фаланга на втори пръст на
дясна ръка с увреждане на ноктите и е приет за оперативно лечение.След
операцията е извършен шев и стерилна превръзка на пръста.В резултат на
увреждането Р. е бил в отпуск по болест до 02.01.2022год.Към искането са прил.
копие на писмо с рег.№5101-27-82#2 от
07.10.2021г. относно трудова злополука, допусната на 04.10.2021г., копия на
медицински документи, удостоверяващи трудовата злополука и диск с анамнеза на
заболяването на пострадалия.
Въз основа на Докладна записка от полк.Ф.-Председател
на ЦВМК относно образуваната служебна преписка за определяне степента на увреда
на серж.Р. е предложено да бъде изготвено становище от началника на отделението
по „съдебно-медицинска експертиза“ при ВМА-София относно въпроса :Какъв
медико-биологичен признак е реализирана горецитираната травма.Изготвено е
съдебно-медицинско становище по писмени данни№П-19/2022год., видно от което изготвилият
становището д-р Ц.Г.-специалист по съдебна медицина, вещо лице от списъка на
САР, въз основа на проучената документация и най-вече медицинската такава
приел, е установеното счупване е довело до затруднение, но само на фините
двигателни функции на единия от пръстите на ръката, като той не е единствен, участващ
при опониране на палеца в хватателните движения, което не позволявало да се
приеме, че от увреждането е била затруднена основната функция на
ръката-хватателната ,както и че нарушените функции от подобно травмиране с
времето постепенно се подобряват и средностатистически функционалните последици
от травмата отшумяват напълно до около 6 седмици след нея.Въз основа на горното
е обективиран извод, че травмата е причинила и се отнася към критериите на
медико-биологичния признак ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА
/по смисъла на чл.130 ал.1 от НК/.
В заседание на 01.03.2022год. на ЦВМК към
ВМА, на което видно от прил. извлечение
от Протоколната книга на заседанията на ЦВМК и Протокол№ТП-41/01.03.2022год. са
присъствали 13 от лекарите-специалисти от състава на ЦВМК към ВМА е разгледано
и обсъдено здравословното състояние на жалбоподателя и е постановено Експертно
заключение№ТП-402/01.03.2022год. на ЦВМК, като травматичното увреждане ,което е
претърпял серж.П.Р. е определено за „лека телесна повреда“.Последното е
изпратено на командира на военно формирование 54060-гр.Шумен с писмо с
рег.№И-1903/02.03.2022год. по описа на ВМА и според твърдения на жалбоподателя
му е било връчено по негово искане едва на 28.03.2022год. от НО“ЛС“ Р.С., видно
от прил. към жалбата екземпляр от Заключение№ТП-402/01.03.2022год. на ЦВМК.
/л.7 от делото/.
Недоволен от заключението , жалбоподателят
го обжалва пред Административен съд-Шумен с жалба с рег.№ДА-01-847/08.04.2022год.
по описа на ШАдмС, по повод на която е образувано настоящото съдебно
производство.
От
страна на жалбоподателя са представени и са приети към доказателствения
материал по делото писмени доказателства, съставляващи медицинската
документация относно увреждането и здравословното състояние, експертното решение
на ЦВМК. От ответната страна е представено и прието цялото медицинско досие,
съдържащо всички доказателства, въз основа на които е постановено атакуваното заключение
на ЦВМК в настоящото производство. По делото по искане на оспорващия е
допусната е назначена съдебно-медицинска експертиза, заключението по която е прието от съда и страните без възражения и
приобщено към съвкупния доказателствен материал по делото.В качеството й на
свидетел на оспорващия е изслушана и С.Т..
От така установеното фактическо положение,
съдът достигна до средните правни изводи:
Предмет на обжалване в настоящото
производство е Експертно заключение за характера и степента на увреждане на
военнослужещ№ТП-402 от 01.03.2022год., издадено от Централна военно-медицинска
комисия при Военномедицинска академия – гр.София, с което ЦВМК, след като разгледала постъпилата служебна преписка с
вх.№в-1367/09.02.2022год. за серж. П.А.Р.,*** приела, че на 04.10.2021год.
около 08.00ч. във войскови район 1289 „Лагера“ в склад за боеприпаси, при
натоварване на сандък с боеприпаси П.Р. затиска и травмира показалеца на
дясната си ръка, в резултат на което са настъпили следните промени в
здравословното му състояние:ФРАКТУРА ФАЛАНГИС ДИСТАЛИС ДИГИТИ И АПЕРТА МАНУС
ДЕКСТРИ, което е довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо ЛЕКА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА.
По
своя характер оспореното заключение представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от вида на констативните. Това е така,
тъй като годността, която тези актове установяват е факт, от значение за
правото на съответното лице да полага труд на съответната служба (в случая
кадрова военна служба).Заключението на ЦВМК, с което характера и степента на
увреждане на жалбоподателя е определено като лека телесна повреда непосредствено
засяга правото му на труд и на обезщетения. В случая оспореното решение
безспорно засяга пряко и непосредствено правата на жалбоподателя, защото касае
временната нетрудоспособност за изпълняваната от него военна служба, в резултат
на претърпяното от последния травматично увреждане при и по повод изпълнение на
военната служба.
Волеизявлението изхожда от орган, овластен от
закона да констатира съществуването на факт с правно значение. Дейността на
ЦВМК в качеството й на орган на военномедицинската експертиза по издаване на
актове от тази категория е нормативно регламентирана в Наредба № Н-6 от 13.02.2018 г. за
военномедицинската експертиза, приета от МС въз основа законова делегация по
смисъла на чл.141 ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България /ЗОВСРБ/. Според чл.3 от
Наредба № Н-6 от 13.02.2018 г., военномедицинската експертиза е дейност,
извършвана от военномедицинските експертни органи, въз основа на медицински
стандарти – МС, Приложение № 1 за медицинско освидетелстване на изброените
категории лица, вкл. военнослужещи. В чл.2 ал.1 т.1 от същата наредба е
посочено, че един от органите на военномедицинската експертиза е ЦВМК към ВМА.Същевременно,
в ал.1 на чл.9 от наредбата изрично е подчертано, че ЦВМК е „експертен орган“ в
състава на ВМА за нуждите на Министерство на отбраната /МО/, Българската армия
/БА/ и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, а ал.3 на
същия член предвижда, че ЦВМК извършва военномедицинската експертиза, следователно
ЦВМК е специализиран орган на медицинската експертиза (военномедицинска) и като такъв не попада в регулацията на чл.103 от ЗЗ.
Видно от разпоредбата на чл.16 ал.1 от
Наредба №Н-6, актът подлежи на пряк съдебен контрол, тъй като актовете на ЦВМК
(подобно на актовете на НЕЛК) не подлежат на обжалване по административен ред.
Следователно те подлежат на оспорване направо по съдебен ред (чл. 112, ал. 1,
т. 4 от Закона за здравето).
Досежно срочността на оспорването съдът
констатира, че в ЕЗ, предмет на оспорване по делото, не е указано в какъв срок
и пред кой орган подлежи на обжалване, поради което и по силата на чл.140, ал.1
от АПК срокът за обжалване е двумесечен. И доколкото жалбата е депозирана преди
изтичане на два месеца, считано от датата на издаване, респ.съобщаване на
обжалвания акт, същата се явява подадена в законоустановения срок за обжалване,
поради което подлежи на съдебен контрол както по отношение неговата валидност
(който не е ограничен със срок – чл.149, ал.5 от АПК), така и по отношение
неговата унижощаемост.Независимо от горното, доколкото видно от прил. към жалбата
екземпляр на обжалваното ЕЗ, на същото е отбелязано, че е връчено на оспорващия
от НО“ЛС“ к-н Р.С. на 28.03.2022год. и липсват и не са представени от
административния орган доказателства досежно надлежното връчване на оспорения
акт на жалбоподателя, същото е своевременно подадено и в законоустановения
14-дневен срок за обжалване от надлежното му връчване.
Въз основа на изложеното следва да се
заключи, че оспорването е инициирано срещу годен за съдебно обжалване
индивидуален административен акт, от надлежна страна с правен интерес и в
законоустановения срок за обжалване, поради което производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество и преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на
чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения:
Съдът приема, че обжалваният
административен акт изхожда от компетентен орган на военномедицинската
експертиза.В разпоредбата на чл.2 ал.1 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018г.
изчерпателно са посочени органите на военномедицинската експертиза, като на
първо място по т.1 е посочена ЦВМК към ВМА. В чл.9, ал.1 от Наредбата е посочено, че Централната военномедицинска
комисия е военномедицински експертен орган в състава на ВМА за нуждите на
Министерство на отбраната (МО), Българската армия (БА) и структурите на пряко
подчинение на министъра на отбраната, като извършва военномедицинска
експертиза. В разпоредбата на чл.4 т.1 от наредбата е уредено правомощието на ЦВМК извършва
медицинска експертиза относно характера и степента на увреждане (телесна повреда) на военнослужещи и резервисти на активна служба,
причинено при или по повод изпълнение на военна служба, какъвто е настоящия
казус, съответно на активната им служба и трайно намалена работоспособност на
военнослужещи и резервисти на активна служба.Според чл.5 ал.8 от НВМЕ
медицинско освидетелстване се извършва и на военнослужещи, подали рапорт за
определяне характера и степента на увреждане (телесна повреда), получено при или по повод на военна служба.Според
разпоредбата на чл.10 ЦВМК сформира обща ТЕЛК за военнослужещи а според чл.12
ал.3 от наредбата лекарите от ЦВМК извършват освидетелстване по специалността
си, изготвят предложение за експертно решение и го представят на общо заседание
на ЦВМК.На освидетелстваните лица комисията издава „Заключение за характера и
степента на увреждане (телесна повреда) на военнослужещ/резервист“ на основание чл.26 ал.4 от
цитирания нормативен акт.Съгласно чл. 14 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018 г., за
да е редовно заседанието на ЦВМК, следва да присъстват повече от половината от
лекарите-експерти от състава й, като решенията се вземат за всеки освидетелстван
с обикновено мнозинство. В случая, решението е взето от ЦВМК в състав:
председател полк. д-р Ф., и членове: д-р Н., д-р Р., д-р К., д-р Г., д-р Д.,
д-р С., д-р М., д-р М., д-р Г.а, д-р Ч. , д-р В., д-р Х. и д-р Л. съгласно
отразеното в протоколната книга за протоколиране заседанията на ЦВМК и прил. по
преписката Протокол от заседание на ЦВМК№41 от 01.03.2022год. /л.71-л.75 от
делото/. Съставът на ЦВМК е обявен със Заповед № 31/06.01.2022 г. на началника
на ВМА, т. 1, като включва председател и 13 членове, общо 14 души, както и резервни
председатели и членове . Като акт на колективен орган, за да е валидно
решението, обективиращо съгласие на мнозинството от присъствалите членове,
следва да е взето поне с 8 гласа, което изискване в случая се установява
изпълнено с оглед подписване на Протоколна книга и Протокол № 41/01.03.2022 г.
(въз основа на който е издадено оспореното решение) от изброените специалисти
от състава на ЦВМК, общо 13 души (без д-р М.–интернист,в годишен отпуск, чийто
подпис не фигурира в протокола и в протоколната книга на заседанията на ЦВМК).
Решението се основава на Съдебномедицинско становище по писмени данни№П-19/2022год.,
изготвено от д-р Ц.Н.Г.-специалист по съдебно медицина, вещо лице от списъка на
САР, съгласно рапорт на Председателя на ЦВМК с рег.№вд-1032/14.02.2022год. и
служебна преписка с рег.№в-1367–09.02.2022г. до началника на ЦВМК.Следователно
оспореното Експертно заключение за характера и степента на увреждане на
военнослужещия П.А.Р.№ТП-402/01.03.2022год. е изготвено и надлежно подписано в
законен състав от компетентни лекари, отговарящи на изискванията, посочени в
чл.11 и чл.12 от НВМЕ, включени с списъка с членовете на ЦВМК, утвърден със
заповед№31/06.01.2022год. на началника на ВМЕ.Същото е взето на редовно
заседание на ЦВМК, проведено на 01.03.2022год., при наличие на изискуемия
кворум за провеждането му и наличие на изискуемото съгласно чл.14 ал.2 от НВМЕ обикновено
мнозинство.Следователно, оспореното експертно заключение на ЦВМК е прието от
материално и териториално компетентен
орган – Централната военномедицинска комисия в посочения законен състав , при
наличие на изискуемите законови предпоставки
/наличие на кворум и на обикновено мнозинство/ и представлява валиден
акт.
Решението е в надлежна форма –„Заключение
за характера и степента на увреждане (телесна повреда) на
военнослужещ/резервист“ на основание чл.26 ал.4 от Наредба №Н-6 от 13.02.2018г.
В издаденото ЕЗ изрично е посочено, че вследствие претърпените от увреждането
промени в здравословното му състояние оспорващият
е получил ЛЕКА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА.В акта се съдържат и са ясно посочени както
фактическите,ф така и правните основания за издаването му, въпреки допуснатата
при изписване наименованието на НВМЕ и по-специално на датата на издаването й
/18.03.2018год. вместо 13.02.2018г./ очевидна фактическа грешка.Последното
съставлява несъществен пропуск от страна на органа, фкойто е негоден да опорочи
крайния акт до степен на нищожност или незаконосъобразност, каквито доводи
навежда оспорващия.В тази насока следва да се има предвид и разпоредбата на
чл.26 ал.2 от НВМЕ, според която освидетелстването за определяне характера и
степента на увреждане (телесна повреда) се
извършва по документи.Травмата на серж.Р. е определена като „лека телесна
повреда“ въз основа на прил. към писмо с рег.№в-1367/09.92.2022г. от командира
на военно формирование 54060-гр.Шумен медицински документи и
съдебномедицинското становище по писмени данни№П-19/2022г. от началник
отделение „Съдебномедицинска експертиза“ в МБАЛ към ВМА.В този смисъл, подробните
мотиви, фактически и правни основания за квалифицирането на травмата на
военнослужещия като „лека телесна повреда“ са надлежно обективирани в прил. и
изрично упоменати в обжалваното ЕЗ медицински книжа и документи.Съгласно
утвърдената съдебна практика, мотивите на административния акт може да се
съдържат в друг документ, съдържащ се в административната преписка в какъвто
смисъл е и Тълкувателно решение№16/1975г. на ОСГК на ВС на РБългария.Съгласно
упоменатото ТР е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се
съдържат в други документи, съставени с оглед предстоящото издаване на акта.Ако
административният акт е издаден на основание такива подготвителни документи, изложените
в тях съображения съставляват и такива за издаването на самия акт.Предвид
гореизложеното, съдът приема, че обжалваното експертно заключение е надлежно
мотивирано и законосъобразно с оглед изискванията за писмена форма на акта, визирани
в разпоредбата на чл.59 от АПК, а изложените от жалбоподателя доводи за
обратното са необосновани с оглед доказателствата и неоснователни.
На следващо място съдът, в настоящия съдебен
състав намира, че при издаването на оспореното ЕЗ са спазени
процесуалноправните изисквания при постановяването му.Същото е издадено въз
основа на постъпил при компетентния административен орган рапорт/искане/ от
командира на военно формирование 5406-гр.Шумен по чл.5 ал.8 от НВМЕ за определяне
характера и степента на увреждане (телесна
повреда) , получено от серж.Р. при и по повод изпълнение на
военна служба, обективирано в прил. по преписката писмо с
рег.№В1367/09.02.2022год., към което, видно от материалите по преписката са
прил. изискуемите по чл.26 ал.1 от НВМЕ
удостоверение от началника на военното формирование за обстоятелствата, при
които е настъпило увреждането, писмо относно трудова злополука от 04.10.2021г.,
заверени копия на медицински документи, удостоверяващи злополуката и диск с
анамнеза за заболяването на серж.Р..Въз основа на представените документи и в
изпълнение Докладна записка на полк.д-р Г. Ф.-Председател на ЦВМК е изготвено
подробно и обосновано съдебномедицинско становище по писмени данни №П-19/2022год.
от д-р Ц.Г.-специалист по съдебна медицина и вещо лице от списъка на САР, разгледано
на проведеното на 01.03.2022год. заседание на ЦВМК от легитимен законен състав,
при наличие на изискуемия кворум и с обикновено мнозинство /общо 13 присъствали
на заседанието от всичките 14 членове на
ЦВМК, утвърдена със заповед№31/06.01.2022год. на Началника на ВМА/ е взето
решение, че претърпяното от оспорващия на 04.10.2021год. увреждане съставлява
„лека телесна повреда“, в резултат на което е издадено и обжалваното експертно
заключение.
Спорен между страните по делото е въпросът
относно степента и характера на увреждането,определено като ЛЕКА ТЕЛЕСНА
ПОВРЕДА.
С оспореното в настоящото производство
ЕЗ№ТП-402/01.03.2022год. ЦВМК е приела, че претърпяното от оспорващия-П.А.Р. на
04.10.2021год. при изпълнение на военна служба увреждане, довело до промени в
здравословното му състояние- ФРАКТУРА ФАЛАНГИС ДИСТАЛИС ДИГИТИ И АПЕРТА МАНУС
ДЕКСТРИ е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо ЛЕКА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА.
Съгласно чл.130 ал.1 от НК за лека телесна
повреда се приема разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК, респективно извън случаите на тежка и средна телесна повреда, следователно,
разпоредбата се отнася до случаите на временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.Пленумът на ВС на РБългария,в т.15 на Постановление№3/27.09.1979год.
посочва за този медико-биологичен критерий, че „Законът има предвид всички
увреждания на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е
продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота“.Видно от
съдържанието на прил. съдебномедицинско становище по предоставени от
жалбоподателя и от началника на военното формирование писмени
данни№П-19/2022год., счупването на крайната част на върховата фаланга на втори
ръст на дясната ръка е довело до затруднение, но само на фините двигателни
функции на един от пръстите на ръката, като той не е единствен участващ при
опониране на палеца в хватателните движения“, с оглед на които приема, че от
увреждането не е била затруднена хватателната функция на ръката.В становището е
упоменато още, че при подобно травмиране нарушените функции се подобряват
постепенно и последиците от увреждането отшумяват напълно в срок около шест
седмици след нея, с оглед на което травмата се отнася към критериите на
медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, или иначе казано като ЛЕКА ТЕЛЕСНА
ПОВРЕДА.
Експертното заключение на ЦВМК досежно
характера и степента на увреждане на
жалбоподателя, определено като „лека телесна повреда“ категорично се потвърди и
от заключението на вещото лице по допусната и назначена от съда
съдебно-медицинска експертиза, прието от съда и страните без възражения и
кредитирано от съда с оглед пълната му кореспонденция със съвкупния
доказателствен материал по делото.По време на изслушването на вещото лице в проведеното
на 20.09.2022год. открито съдебно заседание вещото лице-д.м. д-р С.Д. изрично
посочи, че при изготвяне на заключението е взел предвид както цялата налична и
приобщена към доказателствата по делото медицинска документация, така и прил.
по делото веществено доказателства-Диск с
анамнеза за заболяването на серж.Р. и е извършил обстоен медицински преглед на
жалбоподателя.
Въз основа на наличната по делото документация
и извършения медицински преглед на жалбоподателя, вещото лице по СМЕ е
установило, че на 04.10.21год., по време на изпълнение на служебно
задължение жалбоподателят-серж.П.Р. получил травма , изразяваща се в открита
фрактура на дисталната/крайната фаланга на 2 ри пръст на дясна длан. Същата е
лекувана в МБАЛ- Шумен по Амбулаторна Процедура № 22 ( малки оперативни намеси
в областта на горен крайник) посредством дебридман ( хирургично измиване и
отстраняване на невитални тъкани) и шев. Поставена е „мека“ имобилизация -
стандартно за около 2-3 седмици. Пациентът е изписан с антибиотична
профилактика за 7 дни и дадени указания за амбулаторно лечение. В епикризата
липсват данни за поставена гипсова имобилизация и срока й . Липсват назначения
за обезболяващи и в наличните амбулаторни листи от проследяването на пациента. За периода 04.10.2021- 02.01.2022г. Р. има
издадени болнични листи за общо 91 дни временна нетрудоспособност,като само при
амбулаторен преглед на 29.11.2021 е отбелязано, че пациентът има болка при
натиск върху пръста и при боравене с ръката. В останалите амбулаторни прегледи
не фигурират данни за оплакванията на пациента и актуалния локален статус на
пръста и функцията на ръката. Не е описан и актуалния обем на движение на
пръста. Липсата на такива според вещото лице предполага нормален възстановителен
процес , който за открита фрактура в областта на крайната фаланга на пръстите е
в границите на допустимата временна нетрудоспособност на пациента за посочения
период.
Според наличната нормативна база , а
именно чл. 128-130 от НК за да се дефинира въпросната травма като средна
телесна повреда е редно да е налице „трайно затруднение на движението на
крайниците “ . В конкретния случай не са описани нарушения в силата на захват
на ръката, обема на сгъване/разгъване на ставите на пръста, а единствено болка
при натиск и боравене с пръста- неуточнено.
Установеното счупване според експерта безспорно
нарушава функцията на пръста и изисква възстановителен период след периода на
обездвижване, но предвид липсата на
описани нарушения в обема на движение, липсата на евентуален рехабилитационен и
физиотерапевтичен протокол, следва да се заключи , че в случая ЛИПСВА трайно
нарушение на движението на пръста за да се дефинира увредата като средна
телесна според чл. 129 от НК. С оглед гореизложеното, вещото лице по СМЕ дава
заключение, че претърпяното от жалбоподателя увреждане съставлява такова по смисъла на чл. 130 от НК и следва да се
третира като ЛЕКА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА, с временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
От разпита на допуснатия свидетел на оспорващия-свид.Т.,чиито показания съдът кредитира с оглед тяхната непосредственост на възприятията се установи , че вследствие на претърпяното по време на военна служба увреждане жалбоподателят е изпитвал физическа болка и е търпял значителни неудобства, свързани с бита, които обаче са неотносими към спора, тъй като самият факт на увреждане от каквато и да е степен предполага физическо неразположение, което обаче не е определящо за степента й.От свидетелските показания на св.Трендафилова се установи, че увреденият пръст на оспорващия е бил обездвижен първоначално за един месец, след което последният започнал а възстановява нормалното използване на ръката си , като по време на болничният престой от около три месеца свидетелката е поела изцяло грижите по обслужване на домакинството и на детето на жалбоподателя.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че обжалваното
ЕЗ на ЦВМК относно характера и степента на увреждане на жалбоподателя е
постановено в съответствие с материалния закон и с целта на закона .
От
така установеното фактическо и правно положение, спазвайки разпоредбата на
чл.168 и чл.170 от АПК и прилагайки разпоредбата на чл.161 от ГПК във вр. с
чл.144 от ГПК, съдът приема, че оспореният в настоящото производство
административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона
форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, както и в съответствие с материалния закон и неговата цел. С оглед оспореното
ЕЗ на ЦВМК е законосъобразно, а жалбата се явява неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй
като настоящето производство е по реда на този кодекс), същото е
дължимо на основание субсидиарното приложение на чл.78 ал.8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни
дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл.78 ал.8 от ГПК конкретният размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът
не се отличава с особена фактическа и правна сложност. За това съдът приема, че
присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално
предвиденото в чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и
правната сложност на делото съдът намира, че на ответника се следва
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100.00 лева
на основание чл.144 от АПК
във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.А.Р. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му и процесуален
представител-адв.С.Г.от ВАК , против Експертно заключение за характера и
степента на увреждане на военнослужещ№ТП-402 от 01.03.2022год., издадено от
Централна военно-медицинска комисия при Военномедицинска академия – гр.София.
ОСЪЖДА
П.А.Р. с ЕГН ********** ***, да заплати на Централната
Военномедицинска комисия към Военномедицинска академия-гр.София с адрес
гр.София 1606, район Триадица ул.Св.Г. Софийски№ сумата в размер на 100.00 (сто
лева) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: