Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 115
29.05.2023 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на единадесети
май две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурор Гриша Мавров
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
КАН дело № 101 по описа за 2023
г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на И.Т.Ц.. против Решение № 98/16.03.2022 г, постановено по АНД № 1824/2022 г. по описа на РС Стара Загора, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 22-1228-000888/12.05.2022 г., издадено от Началник сектор "Пътна
полиция" при ОД МВР Стара Загора, с наложени на касатора глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца на основание чл. 175, ал. 3 предложение първо от ЗДвП за това, че на 07.02.2022 г. около 15.50 ч в град Стара Загора, по ул. "Христина Морфова" до № 1 е
управлявал на заден ход в посока изток
газокар марка Heli CORP.LTD
модел CPQD18, със сериен номер
030180S1682, като е установено, че:
Водачът управлява ППС, което не е
регистрирано съгласно чл.11 от Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника /ЗРКЗГТ/ от Областна дирекция „Земеделие“ гр.
Стара Загора. По случая е
образувано бързо производство № 12283М-36/2022 г. по описа на сектор „Пътна
полиция“ Стара Загора, което е докладвано в Районна прокуратура Стара Загора на 07.03.2022 г. В сектор „Пътна полиция“ Стара Загора е получено постановление № 1335/14.02.2022 г. за прекратяване на наказателното производство с
мнение за налагане на административно наказание. С описаното водачът е
извършил: управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. НП се издава на основание
въз основа на АУАН бл. №АД226858 от 08.04.2022 година във връзка с
постановление за прекратяване на наказателно производство № 1335/14.02.2022 г по описа на РП Стара Загора и бързо производство №
1283М-36/22 г. по описа на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора.
С
приложеното постановление за прекратяване на НП са описани вменените с НП факти. Формиран е извод от държавното обвинение, че
деянието покрива всички признаци от състава на чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК от обективна
страна, но че липсва пряк умисъл за
извършеното деяние. Жалбоподателят
Ц. /сега касатор/
е поискал от въззивния съд отмяна на НП поради това, че НП
не отговаряло на императивните изисквания на чл. 57,ал.1 т. 5 и т.6 от ЗАНН. Не
били описани в пълното обстоятелствата, при които било извършено нарушението. Имало
несъответствие между фактическото и правното обвинение.
За
да потвърди НП, въззивният съд е приел следното въз основа на съвкупната
преценка на писмените и гласните доказателствени средства: на 07.02.2022 г.
Ц. е управлявал газокар
марка Heli CORP.LTD модел CPQD18,
със сериен номер 030180S1682, което не е регистрирано по реда на ЗРКЗГТ,
и е приел извършено от обективна и субективна страна административното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
за извършване на което е предвидена административнонаказателна отговорност с
чл. 175, ал. 3 от същия закон. Позовал се е на § 6, т. 11 от ПДР на ЗДвП, според което определение газокарът е ППС, което подлежи на регистрация по реда на ЗРКЗГТ. Следователно и при установеното управление на
описаното ППС Ц. е осъществил
виновно състава на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, за което правилно са наложени
предвидените кумулативни наказания. Приел за
неоснователно твърдението, че посочването,
че процесният газокар е собственост на „ДСК ЛИЗИНТ“ АД, а не на „ ТЕХНИ
-67“ООД, е съществено и че описаните в НП факти съответстват на признаците на
състава на чл. 175, ал. 3 вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Като
неоснователни са преценени и претенциите за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като деянието не се различава от другите, чрез които се осъществява съставът на административното нарушение. С касационната жалба
се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния
закон, като изцяло се
повтаря съдържанието на въззивната такава, подадена пред РС Стара Загора. От
съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение, като се постанови друго за отмяна на наказателното
постановление с присъждане на разноските по делото пред двете съдебни инстанции
– възнаграждение за един адвокат в общ размер от 720 лв.
Ответникът
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора не се явява, но в писмения си
отговор оспорва касационната жалба и претендира за разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение
за неоснователност на
касационната жалба.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата
е неоснователна.
Описаното
в НП пътно превозно средство газокарът е самоходна машина съгласно § 1,
т. 2 във вр. с т. 12
от допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската
и горската техника и представлява МПС съгласно § 6,
т. 11 от допълнителните разпоредби на ЗДвП.
Моторните превозни средства са вид пътни превозни средства съгласно определението,
като се отнасят както вид /МПС/ към род /ППС/. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП е материалноправна – ограничителна, като въвежда условия, при изпълнение
на които може да бъде предприето управление на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено
ползване, а именно: по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат моторни превозни средства, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Изискванията са кумулативни, но второто следва първото, защото
регистрационния номер и табелите, на които е изписан, се получават и поставят в
резултат от извършена регистрация. Това е причината, поради която в чл. 175,
ал. 3 от ЗДвП се съдържат две форми на изпълнително деяние за нарушение на
материалната ограничителна правна норма за поведение, разписана императивно в
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. МПС, което не е регистрирано, не може да бъде управлявано по пътищата, отворени за
обществено ползване, от което следва, че мястото на нарушението е съставомерен
признак, от който зависи квалификацията на обективното /деянието/ като
правонарушение, имащо всички белези по чл. 6, ал. 1 от ЗАНН и обявено за
наказуемо с предвидено в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание, като същото деяние
осъществява и състав на престъплението, за което е било образувано, но
прекратено досъдебно производство по НП. Съставът на чл. 175, ал. 3, предл. първо е конкретен, а не бланкетен, защото
изпълнителното деяние е описано с всички свои признаци и не е извършено общо
формулиране на диспозиция с техниката "ако се наруши разпоредба от закона,
то се налага следното наказание". Конкретно е и ограничителното правило на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочен в словното правно обвинение е и надлежният ред като нормативен документ. Ето защо признаците на
състава на чл. 175, ал. 3 предл. първо, на които фактическото обвинение
отговаря, дават отговор
на главното оплакване на касатора, което поддържа и пред двете съдебни
инстанции, за непълнота на
правното обвинение и съответно на фактическото. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП изисква регистрация за всички МПС, които отговарят на определението по
§ 6, т. 11 от ДР на ЗДвП. Правилото, за чието нарушаване се носи отговорност, е разпоредено с текста на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и
при вписване на всички признаци на процесното пътно превозно средство, които
съответстват на определението за моторно, дадено в § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, административно наказващият орган е удовлетворил изискванията на чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН, а при квалификация на фактите е посочил нарушената разпоредба и е
приложил административнонаказателния състав, предвиден за осъществяване на една
от двете форми на изпълнително деяние, представляващо отклонение от въведения ред
за движение на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване.
Разпоредбата на чл.
36, ал. 2 от ЗАНН няма смисъла, вложен от процесуалния представител
на касатора. Правната норма се съдържа в двете алинеи на чл.
36 от ЗАНН и има следното съдържание: Административнонаказателното
производство се образува само и единствено със съставяне на акт за установяване
на административно нарушение, което правило е подчертано от забраната за
образуване на административнонаказателна преписка без съставен акт за
установяване на административно нарушение. Законодателят изрично е посочил в чл.
36, ал. 2 от ЗАНН, че е недопустимо образуване на
административнонаказателна преписка без съставен акт за установяване на
административно нарушение. Следователно за недопустимост на
административнонаказателно производство може да се пледира тогава, когато
липсва съставен акт за установяване на административно нарушение. Това е
императивна правна норма, която не се дерогира, а е предвидено изключение от
изискването за съставяне на АУАН, тогава когато производството е прекратено от
съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно
производство и е препратено на наказващия орган. Следователно в хипотези като
настоящата съставянето на АУАН не може да се изисква, но обратното не е вярно,
а именно, че ако е съставен акт, то това опорочава административнонаказателното
производство. Контролните органи нямат забрана за съставяне на АУАН, тогава
когато прокурорът е отказал да образува или е прекратил наказателното
производство и е изпратил преписката на административно наказващия орган, а
имат възможността да не изпълнят изискването на чл.
36, ал. 1 от ЗАНН. Фактът, че АНО се позовава в АУАН и в НП на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, не опорочава
проведеното административнонаказателно производство, приключило с налагане на
административното наказание. АНО е бил длъжен да се позове на постановлението
за прекратяване на наказателното производство както с оглед забраната на чл.
33, ал. 1 от ЗАНН, така и за да обоснове спазването на сроковете по чл.
34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната
отговорност, и не на последно място, за да се спази и забраната non bis in
idem. Със съставяне на АУАН правото на защита на касатора е охранено, като
същият е получил възможност да се защити и по правното обвинение за нарушение
на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, основание
за налагане на административното наказание. Повдигнатото фактическо обвинение е
ясно очертано след посочване на фактическите обстоятелства по извършване на
нарушението. В НП изрично е описано кога, къде, кой и каква самоходна техника е
управлявал касатора, при какви обстоятелства. Съгласно чл.
6 от ЗАНН административно нарушение /правна квалификация/ е онова
деяние /действие или бездействие и в този смисъл обективирано социално
поведение, /факт от действителността/, което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено
за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Съгласно разпоредбата на
чл. 7,ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяние не се наказват само в предвидените от
закона случаи. Нарушението на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, въздигнато в административнонаказателен състав
по чл.
175, ал. 3 предл. първо от ЗДвП, е възможно при форма на вина непредпазливост
умисъл и ангажира отговорността за неспазване на закона, който всеки
правоспособен водач знае. Съгласно правилото на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Двата
състава на чл.
175, ал. 3 от ЗДвП са отделни като втория – управление на МПС без
поставени регистрационни табели на определените места, изисква изрично
регистрация съгласно очертаната фактическа съставомерност. Следователно водачът,
като знае закона и не се е уверил, че управляваното МПС е регистрирано за
движение, но въпреки това го привежда в движение, осъществява нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Освен това вече се посочи, че водачът е длъжен
да знае закона и в частност чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл
25, ал.1 от Наредбата за реда и
условията за регистрация на техника по ЗРКЗГТ свидетелството за регистрация на техниката се състои от две части,
съдържащи данни за техниката и собственика съгласно приложение № 2. Според ал.2
Част I на свидетелството за регистрация служи за идентифициране на техниката и
се съхранява от собственика, а според (3) Част II на свидетелството за
регистрация служи за идентифициране на техниката и се носи винаги от водача при
работа и движение по пътищата. Същият, преди да започне работа, е следвало да
изиска от собственика на газокара част ІІ от свидетелството за регистрация и
ако такова липсва, да не работи с газокара.
В тази връзка въззивният съд не
е допуснал нарушение на правилата за формиране на вътрешното си убеждение, тъй
като изрично е посочил, че по отношение на главния спорен и съставомерен факт,
а именно - управлението на нерегистрираното моторно превозно средство, деянието
е типичен случай на нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, на което сочат и изложените причини за неговото
извършване. Извършването на товаро-разтоварна дейност не е обусловено от
извънредни обстоятелства, сочещи на незначителност на деянието до степен да се
изключи и административнонаказателната отговорност. Нито краткото разстояние и
време за движение сочат на чл.
9, ал. 2, предл. второ от НК, а именно - неспособност да се засегне
защитеният обект. Правилно е прието от районния съд, че за водача на газокара е
съществувало задължението по чл.11,ал.11 от ЗРКЗГТ да работи само с
регистрирана техника, тоест той би следвало да се увери, че управляваният от
него газокар е регистриран, след като работи повече от две години във фирма
„Техни 67“ ООД.
Като
е потвърдил наказателното постановление, РС Стара Загора е постановил решение при правилно
приложение на ЗАНН и ЗДвП, което решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода от спора претенцията на касатора за присъждане на възнаграждение за един
адвокат за всяка съдебна инстанция се явява неоснователно.
Искане
за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт
е своевременно заявено от
ответника по касация и касаторът следва да бъде осъден да
заплати на ОД на МВР –Стара Загора сумата от 80 /осемдесет/ лева за възнаграждение на юрисконсулт.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 98/16.03.2022 г, постановено по АНД № 1824/22 г. по описа на РС Стара Загора, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 22-1228-000888/12.05.2022 г. издадено от Началник
сектор "Пътна полиция" при ОД МВР Стара Загора.
ОСЪЖДА И.Т.Ц. да
заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара
Загора разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2