№ 16
гр. Пловдив, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000692 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод подадени две въззивни жалби против
постановеното решение №260046 от 05.04.2021 г. по т.д.№147/2019 г. по
описа на Окръжен съд Х., както и частна въззивна жалба срещу определение
№260284 от 06.07.2021 г.
С обжалваното решение е осъден ответника Н.Б.А.З./Н./ да заплати на
наследниците на починалия в хода на производството М. Г. Д., а именно: П.
АНГ. Д., Д. М. Д., С. М. Д. и Т.М. Д., на всеки един по 3 000 лв., както и на К.
Г. М. 12 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди-
претърпени болки и страдания от смъртта на сестра им М. Г.а Д., настъпила
при ПТП на 18.08.2014 г. в Г. с мотоциклет с гръцки рег.№ * ** ****,
управляван от С. Т. М. без задължителна застраховка Гражданска
отговорност, ведно със законната лихва, начиная от 04.12.2018 г. за
наследниците на М. Г. Д. и от 19.12.2018 г. за К. Г. М. до окончателното
изплащане, като са отхвърлени исковете за разликата над 12 000 лв. до
1
пълния претендиран размер 110 000 лв.
По първата жалба, жалбоподателите - ищците по делото, чрез
пълномощника им адвокат А.И., са останали недоволни от така
постановеното решение в отхвърлителните му части – над 12 000 лв. до
62 000 лв., както и в частта за разноските, като го считат за неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с принципа за справедливост
и със събрания по делото доказателствен материал. Считат, че следва да
бъдат обезщетени според нивата, установени в практиката на гръцките
съдилища при определяне справедлив еквивалент на вредата, които при този
кръг наследници са около 60 000 евро.
Молят да се отмени в обжалваната му отхвърлителна част и да се уважи
претенцията им за неимуществени вреди за разликата над 12 000 лв. до 62 000
лв.. Претендират се разноските за две инстанции.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ответника Н., действащ
чрез процесуалния представител адвокат С.А., като се счита същата за
неоснователна. Претендират се разноските.
По втората жалба – ответникът Н., действащ чрез процесуалния
представител адвокат А. Д., е останал недоволен от решението в
осъдителната му част и в частта му за разноските, като счита, че е
неправилно, поради нарушение на приложимия материален закон /чл.416 във
вр. с чл.454 от Г. Граждански кодекс/, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. При условие на
евентуалност, не е съгласен с изводите на съда за липса на съпричиняване на
вредоносния резултат, изразяващо се в това, че починалата се е качила на
мотоциклет, управляван от водач с тежка степен на алкохолно опиянение, с
което сама се е поставила в риск. Счита, че на ищците е заплатено
обезщетение в размер по на 4000 евро с левова равностойност 7 823,32 лв.,
което отговаря на възприетата фактическа обстановка от първоинстанционния
съд, и не е необходимо увеличаване на неговия размер.
Моли да се отмени решението в обжалваната му осъдителна част и се
отхвърлят исковете. Претендира направените разноски.
Срещу въззивната жалба не е постъпил отговор.
С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на
2
ответника Н. за изменение на постановеното решение в частта му за
разноските, в която първоинстанционният съд не е присъдил направените
разноски за превод на документи в размер на 312 лв.
Частният жалбоподател ответникът Н., действащ чрез процесуалния
представител адвокат А. Д., е останал недоволен от определението, като моли
да бъде отменено и се присъдят направените разходи за превод, както и ДТ за
въззивното производство.
Срещу частната въззивна жалба не е постъпил отговор.
Съдът, след като се запозна с актовете, предмет на обжалване,
наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Решението е връчено на ищците на 19.04.2021 г., на ответника на
10.05.2021 г. Въззивните жалби срещу него са подадени съответно по пощата
на 27.04.2021 г. и на 25.05.2021 г. в срок съгласно чл.60 от ГПК от надлежни
страни срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.
Предмет на въззивно обжалване са исковете за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците в резултат от
смъртта на тяхната сестра М. Г.а Д., настъпила при ПТП на 18.08.2014 г. в Г. с
мотоциклет с гръцки рег.№ * ** ****, управляван от С. Т. М. без
задължителна застраховка Гражданска отговорност за разликата над
изплатените суми до действителния размер. На ищците е заплатено
обезщетение в размер по на 4000 евро с левова равностойност 7 823,32 лв.
доброволно от ответника по щета № **-**-**-***. Основните повдигнати
въпроси в съответствие с оплакванията във въззивните жалби се отнасят до
това дължи ли се на ищците допълнително обезщетение над изплатените по
доброволен ред суми при положение, че са подписали нотариално заверени
декларации, с които приемат и се съгласяват с предложеното окончателно
крайно обезщетение и заявяват, че нямат бъдещи претенции към
Гаранционния фонд на Република Г., ако се дължи какъв е неговият размер и
при условие на евентуалност налице ли е съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалата, която се е качила на мотоциклет,
управляван от водач с тежка степен на алкохолно опиянение, с което сама се е
поставила в риск.
Няма спор, че предявените субективно съединени искове са с
3
основание чл.284,ал.3,т.2 от КЗ/отм./, че се касае за правоотношение за
уреждане на извъндоговорно задължение, произтичащо от непозволено
увреждане, че увреждането е настъпило в Република Г., както и че
приложимо право е Г.т материален закон съгласно чл.105 от КМЧП и чл.4 от
Регламент/ЕО/864/2007, съгласно които се прилага правото на държавата, в
която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносния
факт и независимо в коя държава настъпват непреките последици от този
факт.
От данните по делото е несъмнено установено настъпването на ПТП и
смъртта на М. Г.а Д. на 18.08.2014 г., като негов резултат. В този смисъл са и
изводите от назначените съдебно-техническа и съдебно-медицинска
експертизи, които съдът възприема, като компетентни и изготвени на база
неоспорени писмени документи. За преживените болки и страдания на
страната на ищците са разпитани свидетели. Приложени са документи от
преписката, образувана при ответника, в която се съдържат молба от ищеца
М.Д. от 04.10.2018 г., молба от 19.10.2018, с която представя нотариално
заверена декларация от 18.10.2018 г., доклад по щета от 22.10.2018 г.,
преводно нареждане от 29.10.2018 г. Аналогични документи се съдържат и за
ищцата К.М. – молба от 19.10.2018 г., молба от 01.11.2018, с която представя
нотариално заверена декларация от 30.10.2018 г., доклад по щета от
05.11.2018 г., преводно нареждане от 06.11.2018 г.
От приложените две нотариално заверени декларации се установява,
че ищците приемат и са съгласни с предложеното им крайно обезщетение в
размер по на 4000 евро и нямат бъдещи претенции към Г.Ф. на Г. във връзка с
вреди от смъртта на сестра им М. Г.а Д..
Съгласно чл.454 от Г. Граждански кодекс е предвидена възможност за
постигане договорка с длъжника за освобождаване от задължение. Когато
кредиторът постигне с длъжника договорка за освобождаване от задължение
или със споразумение с него признае, че задължението не съществува,
задължението се погасява. Съгласно чл.44 от КМЧП е установено по делото,
че няма трайна и константна съдебна практика, според която да е невалидна
съответната декларация за освобождаване от задължение, ако нарушава
правата на увреденото лице в случай на ПТП по причина, че засегнатото лице
получава обезщетение в размер, по-нисък от това на други увредени лица.
4
Такава декларация може да се обяви за невалидна, поради заблуда, съгласно
чл.140 и сл. от ГК. Също така, невалиден е акт, с който се обвързва прекалено
свободата на лицето или акт, с който някой се възползва от нужда, глухота
или неопитност на друго лице и по този начин успява да договори или набави
за себе си или за другиго за някаква придобивка, имуществена облага, която
съгласно обстоятелствата е непропорционална на придобивката. Т.е. има
противоречие с етичните правила.
На тази база следва да се преценят посочените по-горе декларации
ведно с останалите доказателства по делото. При преценката се установява, че
между страните няма постигнато двустранно съглашение или споразумение за
освобождаване от задължение по смисъла на цитирания чл.454 от ГК и
посочената разпоредба не намира приложение. Налице са декларации, с
които се приема посочения размер обезщетение и се посочва, че няма да се
заявяват бъдещи искове във връзка с вреди от смъртта на сестрата на ищците,
които по своя характер представляват едностранни волеизявления, съгласно
които авторите им се отказват от права. Следва да се прецени дали тези
декларации са невалидни в съответствие с установената практика на
гръцките съдилища и възраженията на ищците по делото, които се позовават в
допълнителната искова молба, че декларациите са подписани при крайна
нужда и явно неизгодни условия, тъй като не са имали друга възможност,
поради тежко финансово съС.ие. Установява се, че декларациите са с
нотариална заверка на подписите съответно на 18.10.2018 г. и на 30.10.2018 г.
След това са изготвени доклади и определените обезщетения са преведени на
29.10.2018 г. и на 06.11.2018 г. Т.е. обезщетенията са определени и получени
след съставяне на декларациите, с които ищците се отказват от бъдещи
претенции, което води до извод, че същите са подписани при нужда и водят
до получаване на придобивка, недопустима от закона, както и до обезщетение
с по-нисък размер. Същите са невалидни съгласно Г. закон.
Съгласно чл.914 от Г. ГК, който причини вреда на другиму
незаконно и виновно, е длъжен да поправи вредите. Съгласно чл.932, в
случай на непозволено увреждане, независимо от обезщетението на
имуществени вреди, съдът може да присъди разумно по негова преценка
парично удовлетворение, поради морално страдание. В случай на смърт на
лице, това парично удовлетворение може да бъде присъдено на семейството
на пострадалото лице, поради емоционално страдание. В числото на имащите
5
право на парично удовлетворение, поради емоционално страдание, се
включват съпруг, възходящи и низходящи, братя и сестри, даже да не са
живеели заедно с починалия, близки роднини по сватовство, ако те наистина
са понесли такава болка.
Съгласно чл.44 от КМЧП е установено, че се присъждат различни
суми, като парично удовлетворение за морално страдание, като напр.
присъждани са суми от ок. 50 000 – 55 000 евро на всеки един от родителите
на починалия, 80 000 евро на детето на починалия, 7 000 евро на бабата на
починалия. Приложени са и съдебни решения на гръцките съдилища - 60 000
евро и 40 000 евро за сестрите на починалия, видно от решение №4/2017 г. на
ВКС на РГ, по 120 000 евро на родители на непълнолетно дете, по 30 000
евро за бабите и дядовците му видно от решение №5/2017 на ВКС на РГ, по
60 000 евро на непълнолетни сестри, 30 000 евро на баба, 10 000 евро на
годеник, видно от решение №39909/2014 на Апелативен съд А.. Така, ищците
– брат и сестра са материално легитимирани да получат обезщетение за
емоционалното си страдание в резултат от смъртта на сестра им, ако се
установи, че те наистина са претърпели страдание и болка. Обезщетението
следва да е разумно.
По делото са разпитани свидетели относно претърпените болки и
страдания от ищците в резултат от смъртта на сестра им. От показанията на
свидетеля Г. А. Д., син на ищцата К.М. и племенник на починалата при ПТП
М. Д., се установява, че отношенията между братя и сестри били много
добри, разбирали се, ходели си на гости. М. работила в Г., но по празници си
идвала тук и се събирали да празнуват. Когато се обадили по телефона да
съобщят на майка му за инцидента, тя припаднала. Заедно с брат си М. тежко
приели смъртта, плачели. От показанията на свидетеля Г.П.С., съсед на
ищците, се установява, че братята и сестрите се уважавали, редовно се
събирали на празници. След като заминала за Г. М. се връщала в Б., идвала на
гости, носела подаръци. К. и М. много тъжали за сестра си, плакали, ходили
на погребението, даже М. получил инфаркт.
От показанията на свидетелите се установява, че между брата и
сестрите имало много добри отношения, разбирателство, ходели си на гости,
празнували празници. След смъртта на М. ищците страдали, плакали и
ходили на погребението. Те са изпитали емоционално страдание от смъртта
6
на сестра им. Така установените отношения и страдания са обичайни в
посочената връзка. Не се установяват по-различни връзки от обичайните,
както и силни по интензитет страдания, водещи до отражение в
емоционалното и здравословното съС.ие на ищците с трайни последици. По
делото не се установява връзка между смъртта на М. и получения
впоследствие от брат и М. инфаркт, като свидетелските показания в тази
връзка на свидетеля С. съдът не кредитира, поради липса на медицински
данни. Следва да се отчете, че починалата е живеела в Г. заедно с друг мъж,
че към момента на смъртта и ищците са били зрели хора със собствени
семейства, както че починалата и ищците са еднокръвни брат и сестри, между
които не се установяват отношения над нормално установените по делото на
разбирателство между тях. Следва да се отчетат и обстоятелствата и начинът
на настъпване на смъртта на М., а именно като пътник на мотоциклет с водач
с тежка степен на алкохолно опиянение – 3 промила, която протича с
нарушения в говора, походката, усилен дъх на алкохол и прояви, които се
възприемат от околните лица. Всичко това води до извод, че разумно
обезщетение за понесените емоционални страдания се явява сумата от по
7 823,32 лв. за всеки ищец. Установената практика на гръцките съдилища
относно присъдени размери за емоционални страдания на братя и сестри се
отнася до различни случаи, вкл. до непълнолетни братя и сестри, същата не
може да се приложи автоматично за настоящия случай, тъй като следва да се
отчетат конкретно установените обстоятелства по делото. Ето защо, при
съобразяване на Г. закон и съдебна практика, отчитане на установените
обстоятелства в конкретния случай при определяне размера на страданията и
тъй като тази сума е заплатена на ищците по делото, предявените им искове за
обезщетения за неимуществени вреди, представляващи разликата над
изплатените суми и действителния размер на вредата, се явяват
неоснователни и недоказани.
С оглед гореизложеното въззивната жалба за ответника се явява
основателна и следва да бъде уважена, като се отмени решението в
осъдителната му част и се отхвърлят предявените субективно съединени
искове. Въззивната жалба на ищците се явява неоснователна и не следва да се
уважава, като се потвърди решението в отхвърлителните му части.
По делото е подадена и частна въззивна жалба от ответника жалба
срещу определение №260284 от 06.07.2021 г., постановено по реда на чл.248
7
от ГПК, с което е оставено без уважение искането за присъждане на разноски
в размер на 312 лв. за превод на съдебно решение на гръцки съд, приложено в
последното съдебно заседание. Доколкото по делото и в съответствие с чл.44
от КМЧП е от значение съдебната практика на чужд съд и страните по
делото могат и имат правото да ангажират доказателства в тази връзка,
следва да се зачете този разход. Ето защо, обжалваното определение се явява
неправилно и следва да бъде отменено, като сумата от 312 лв. се отчете при
определяне на разноските.
По разноските: с оглед резултата от делото ищците дължат на
ответника направените от него разноски. Следва да се посочи, че е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
ответника от ищците, както пред първата, така и пред настоящата инстанция.
Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение пред първата инстанция
не е прекомерно, тъй като съответства на интереса по делото и чл.7,ал.2,т.5
от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Същият извод се отнася и за това пред въззивната инстанция, тъй като
отговаря на чл.7,ал.2,т.4 от цитираната наредба съобразно обжалваемия
интерес. Ето защо, следва да бъдат присъдени направените разноски от
страна на ответника по приложени от него списъци по чл.80 от ГПК пред
първата и въззивната инстанция, а именно 11 486,30 лв. и 8 916 лв., както е
посочено в тях.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното решение №260046 от 05.04.2021 г. по т.д.
№147/2019 г. по описа на Окръжен съд Х. в частта му, с която Н.Б.А.З. е
осъден да заплати на наследниците на починалия в хода на производството
М. Г. Д., а именно: П. АНГ. Д., Д. М. Д., С. М. Д. и Т.М. Д., на всеки един по
3 000 лв., както и на К. Г. М. 12 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от
04.12.2018 г. за наследниците на М. Г. Д. и от 19.12.2018 г. за К. Г. М. до
окончателното изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от починалия в хода на
8
производството М. Г. Д., заместен от наследниците му П. АНГ. Д., Д. М. Д.,
С. М. Д. и Т.М. Д., и от К. Г. М. срещу Н.Б.А.З. за заплащане на сумите,
както следва: по 3 000 лв. на П. АНГ. Д., на Д. М. Д., на С. М. Д. и на Т.М. Д.,
както и 12 000 лв. на К. Г. М., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди-претърпени болки и страдания от смъртта на сестра им
М. Г.а Д., настъпила при ПТП на 18.08.2014 г. в Г. с мотоциклет с гръцки рег.
№ * ** ****, управляван от С. Т. М. без задължителна застраховка
Гражданска отговорност, ведно със законната лихва, начиная от 04.12.2018 г.
за наследниците на М. Г. Д. и от 19.12.2018 г. за К. Г. М. до окончателното
изплащане, което обезщетение е разликата между изплатено обезщетение в
размер по на 7 823,32 лв. и действителния размер на вредата.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260046 от 05.04.2021 г. по
т.д.№147/2019 г. по описа на Окръжен съд Х. в частите му, с които са
отхвърлени исковете за разликата над 12 000 лв. до пълния претендиран
размер 110 000 лв.
ОТМЕНЯ постановеното определение №260284 от 06.07.2021 г. по
търг.дело №147/2019 г. по описа на Окръжен съд Х. по реда на чл.248 от ГПК,
с което е оставено без уважение искането за присъждане на разноски в размер
на 312 лв. за превод на съдебно решение на гръцки съд.
Осъжда П. АНГ. Д., на Д. М. Д., на С. М. Д. и на Т.М. Д., както и К. Г.
М. да заплатят на Н.Б.А.З. направени разноски за първата инстанция в размер
на 11 486,30 лв. и за въззивната инстанция в размер на 8 916 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9