МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №13/31.01.2013 Г. ПО НОХД №504/12 Г. НА НПРС.
Подсъдимият Н.Е.В. е предаден на съд затова, че на
28.05.2012 г. и на 30.05.2012 г. в с. Т., обл. Ш.,
при условията на продължавано престъпление не изпълнил Заповед за защита
№2/21.02.2012 г. по чл.16 от Закона за защита от домашно насилие, издадена въз
основа на Решение №42/21.02.2012 г. по гр. дело №1/2012 г. по описа на НпРС,
влязла в законна сила на 29.02.2012 г. - престъпление по чл.296,
ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
По предявеното му
обвинение подсъдимият заявява, че не се признава за виновен. Не отрича, че на
28.05.2012 г. посетил жилището, в което живеят бившата му съпруга и сина му и
приближил сина си, както и и на 30.05.2012 г.
приближил бившата си съпруга, в разрез с издадената заповед за защита от
домашно насилие, но твърди, че това сторил, тъй като бил извикат от дина си и
бившата си съпруга.
След като съобрази
всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа
страна следното: Подсъдимият Н.Е.В. живее в с. Т., общ. К., обл.
Ш.. Негова бивша съпруга е свидетелката С.В.С., като гражданският брак между
свидетелката и подсъдимия бил прекратен с решение на съда в началото през месец
юли 2012 г. От брака си двамата имали родено едно дете – свидетелят Н.Н.Е.. По
време на брака им подсъдимият упражнявал физическо насилие над съпругата си,
както и психическо такова спрямо нея и детето. По този повод в началото на 2012
г. свидетелката подала до Новопазарския районен съд
молба за защита от домашно насилие спрямо подсъдимия. С решение №42 от
21.02.2012 г., по гражданско дело №1 по описа на Районен съд–Нови пазар, съдът
е задължил подсъдимия да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу
свидетелката С.С., както и срещу свидетеля Н.Н.Е. – сина на подсъдимия. Със
същото съдебно решение подсъдимият е отстранен от съвместно обитаваното със
свидетелите жилище, находящо се на ул. ”***” №* в с. Т.,
обл. Ш. за срок от 18 месеца. Решението също така
съдържа и забрана подсъдимият да приближава на 100 метра свидетелите С.С. и Н.Н.
за срок от 8 месеца. Решението е влязло в законна сила на 29.02.2012 г. Въз
основа на това решение на 21.02.2012 г. съдът е издал и Заповед за защита по
чл.16 от ЗЗДН със същото съдържание, упоменато и в решението, която заповед за
защита подлежи на незабавно изпълнение.
На 28.05.2012 г. в
следобедните часове свидетелят Н.Н.Е. спял в една от стаите на дома си на ул. ”***”
№* в с. Т., обл. Ш.. Тогава чул, че някой да го вика
по име и станал. Видял отвън баща си – подсъдимия Н.Е.В., който го попитал може
ли да влезе. Детето му отвърнало, че не е редно да влиза, защото майка му ще
разбере за това и ще се ядоса, а и искал да продължи да спи и присъствието на
баща му щяло да му пречи. Но въпреки това подсъдимият влязъл в жилището и
седнал пред компютъра. Взел от хладилника храна и на тръгване отправил обиди и
псувни към детето и майка му С.С.. Два
дни по късно, на 30.05.2012 г. около 19.00 часа свидетелката С.С. се намирили в ателието си на изработка на дрехи, в центъра на
с. Т.. Тогава в ателието влязъл подсъдимия, като приближил на около 10-15 метра
свидетелката. Тя го предупредила веднага да напусне, но той не я послушал. Това
я принудило да се свърже с неговия баща по телефона, за да потърси помощ.
Тогава подсъдимият започнал да я гони из помещението, но свидетелката успяла да
излезе на улицата. Пристигнал повикания патрулен екип от РУП - К.. Свидетелите М.А.
Х. и С.Н.С. – служители при РУП – гр. К. заварили свидетелката С. на улицата
пред сградата, а подсъдимият излязъл от вътрешността на тази сграда. Бил във видимо
нетрезво състояние и за извършеното нарушение на Заповедта за защита бил
задържан. Установява се по делото, че подсъдимият страда от алхолна
психоза и е познат на психиатричната служба по повод еднократен лечебен престой
в Държавната психиатрична болница – с. Ц., обл. Ш..
Въпреки така поставената му диагноза, при горепосочените деяния, осъществени от
него, той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
Така описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от всички събрани по
делото доказателства – показанията на свидетелите С.С., малолетния Н.Н.Е., М.А.
Х. и С.Н.С., от заключението по назначената по делото съдебнопсихиатрична
експертиза, от приложените писмени доказателства: Заповед за защита
№2/21.02.2012 г. по чл.16 от Закона за защита от домашно насилие, Решение №42/21.02.2012 г. по гр. дело №1/2012
г. по описа на НпРС, влязло в законна сила на 29.02.2012 г., протокол за
предупреждение от 31.05.2012 г. и Епикриза ИЗ№203, издадена от ДСП - Ц..
Безспорно е от събраните доказателства, че на двете горепосочени дати
подсъдимият е нарушил заповедта за защита от домашно насилие, тъй като в първия
случай е посетил жилището, от което е бил отстранен, а във втория е приближил
свидетелката С. на по-малко от 100 метра, въпреки съществеващата
за това забрана със заповедта за защита от домашно насилие. Назначената по
делото съдебнопсихиатрична експертиза, в заключението
си катогерочно сочи, че въпреки поставената при
еднократния му престоя му в ДПБ – Ц. диагноза алкохолна психоза, подсъдимият е
могъл да разбира свойството и значението на извършените деяния, както и да
ръководи постъпките си. В разпита на вещото лице, проведен на съдебното
заседание, лекарят също категорично потвърждава, че дори и в горепосочените
случаи подсъдимият да е бил употребил алкохол, то той е бил вменяем.
Следователно независимо от поставената му диагноза – алкохолна психоза,
подсъдимият е в състояние да носи наказателна отговорност дза
деянията си. Като своя защитна теза в съдебно заседание подсъдимият сочи, че е
бил повикан на 28.05.2012 г. от сина си Н.Н. и за това си е позволил да посети
дома на ул.”***” №* в с. Т.. Също така твърди,че бившата му съпруга С.С. го е
помолила да ремонтира ателието им и това е станало причина той да я приближи на
по-малко от 100 метра на 30.05.2012 г. Тези твърдения на подсъдимия се
опровергават от свидетелските показания на С. и Н., а противоречат и на
останалите свидетелски показния по делото. Подсъдимият ясно е съзнавал, че
срещу него е издадена Заповед за защита от домашно насилие, задължаваща го да
не приближава пострадалите С.С. и Н.Н.Е. на 100 метра, както и че е отстранен
от съвместно обитаваното жилище на посочения по горе адрес за срок от 18 месеца
и въпреки това е нарушил заповедта. За това съдът прие за категорично доказано,
че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл.296, ал. 1 от НК и го призна за виновен, в това, че на
28.05.2012 г. и на 30.05.2012 г. в с.Т., обл.Ш. не е
изпълнил Заповед за защита №2/21.02.2012 г. по чл.16 от Закона за защита от
домашно насилие, издадена въз основа на Решение №42/21.02.2012 г. по гр. дело
№1/2012 г. по описа на НпРС, влязла в законна сила на 29.02.2012 г. Двете
отделни деяния представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26,
ал.1 от НК, тъй като осъществяват един и същ състав на престъпление, извършени
са през непродължетелен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото деяние от
обективна и субективна страна представлява продължение на предшестващото.
От субективна страна
подсъдимият е действал с пряк умисъл, защото е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
При определяне на
наказанието на подсъдимия съдът отчете невисоката степен на обществена опасност
на извършеното от него деяние. То не представлява тежко престъпление по смисъла
на чл.93 т.7 от НК. Като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът
отчете неговото обременено съдебно минало, т. е че подсъдимият е осъждан. Съдът
констатира, че по отношение на подсъдимия са налице смекчаващи вината му обстоятелства, а именно: подсъдимият, макар и да твърди, че
не счита за виновен, не отрича посочените в обвинителния акт факти, а именно,
че е посетил жилището, от което е отстранен и, че е приближил на разстояние
по-малко от 100 метра бившата си съпруга и детето си, което съдът следва да
отчете като смекчаващо вината му обстоятелство. Също така е установено, че
подсъдимият страда от заболяване - алкохолна психоза, като е бил изписан от ДПБ
– с. Ц. на 04.05.2012 г., след 40 дни престой, което макар да не препятства
вменяемостта му, представлява смекчаващо отговорността му обстоятелство.
Наличието на това смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът
намери за изключително по своя характер, поради което и предвиденото от закона
наказание лишаване от свобода до три години, за него се оказва несъразмерно тежко.
Отчитайки това, съдът счете за необходимо
да замени наказанието лишаване от
свобода с наказание пробация, следните пробационни мерки: Задължителна
регистрация по настоящ адрес – с. Т., обл. Ш., ул. “***” №* ЗА СРОК ОТ 1 /ЕДНА/ ГОДИНА, с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО; Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 1 /една/ година и БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО
ОТ 200 /ДВЕСТА/ ЧАСА ЗА СРОК ОТ 1 /ЕДНА/ ГОДИНА.
Подсъдимият Н.Е.В.
бе осъден и да заплати направените по делото разноски в размер на 140 /сто и
четиридесет/ лева по сметка на НпРС.
В този смисъл съдът
постанови присъдата си.
22.02.2013 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: