Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на втори октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр.
дело № 55 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 263382/01.11.2019 г., постановено по гр.
д. № 50657/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 40 състав,
„Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на И.И.Д. сумата от 2 000 лв., на основание
чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както
следва: болки, страдания и страх, вследствие на пропадане в необезопасена
шахта, част от топлопреносната мрежа, намираща се на улица без посочено име,
свързваща ул. „8-ми декември“ и ул. „Йордан Йосифов“ между блок 21 и блок 22 в
Студентски град, гр. София, на 18.06.2016 г., около 01.30 ч., ведно със
законната лихва, считано от 01.08.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 38,
29 (тридесет и осем лева и двадесет и девет стотинки) лв. - обезщетение за
претърпени вследствие на инцидента имуществени вреди, а именно: разходи за
рентгеново изследване и закупени медикаменти, ведно със законната лихва,
считано от 01.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 512, 02
лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, като искът е отхвърлен за сумата над 2 000
лв. до пълния предявен размер от 3 000 лв. Ищцата е осъдена да заплати на
ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 99 лв., представляваща
разноски по делото.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника – „Т.С.“
ЕАД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно. Счита, че не са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната му отговорност. Вещото лице по изслушаната
съдебно - медицинска експертиза не е могло да отговори на поставените от
ответното дружество въпроси. Съдът не е съобразил и направеното с писмения
отговор на исковата молба възражение за съпричиняване от страна на ищцата,
която е допуснала груба небрежност. Счита, че ищцата не е положила елементарно
старание и внимание, тъй като е паднала в шахта на път към дома й през нощта,
минавайки по улица, която не е била добре осветена. По делото не са представени протоколи,
предписания на контролни органи, съставени актове за установяване на извършено
нарушение във връзка с нарушения по Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Въпреки това необосновано решаващият съд е приел, че е
налице противоправно бездействие от страна на ответника. В периода на инцидента
на посоченото място не са били извършвани каквито и да било ремонтни дейности,
въз основа на които да е налице противоправно бездействие от страна на
ответното дружество по поддръжка на топлопреносната мрежа. По делото е оспорен
факта, че ищцата е пострадала от съоръжение на дружеството. Този факт не е
доказан по делото. Безспорно в района има съоръжения, които са част от
водопреносната, канализационната и електропреносната мрежа, а отделно от това
изкопи се извършват и за ремонти на пътната настилка, но не и от ответника.
Ищцата не доказала собствеността на шахта, в която е паднала. По делото липсват
данни, че ответникът не е поддържал обектите и съоръженията на топлопреносната
мрежа в съответствие с техническите правила и нормативи за прожектиране,
изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и
разпределение на топлинна енергия. Твърденията на ищцата счита, че не са
доказани по делото. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като му
присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищцата – И.И.Д., с който я оспорва. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че решаващият
съд е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства, като правилно е
възприел фактическата обстановка. По делото са доказани всички елементи от
фактическия състав. По делото е установена отговорността на жалбоподателя за
поддържане на процесната шахта, която е била необезопасена по време на
инцидента и която е част от топлопреносната мрежа. Счита, че съдебно -
медицинската експертиза е обоснована, като вещото лице е дало точни отговори на
всички поставени въпроси, включително и на тези
от ответника. Възражението на ответника за съпричиняване е останало недоказано
по делото. Поддържа, че възражението за пасивната легитимация на ответника са
преклудирани и не са своевременно направени по делото. С оглед на това същото
не следва да се обсъжда. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част,
като й присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 18.06.2016 г., около 01.30 ч. се е прибирала към бл.34 в
Студентски град, като вървяла сама по улица, без посочено име, свързваща ул.
„8-ми декември“ и ул. „Йордан Йосифов“, между блок 21 и блок 22 в Студентски
град, гр. София. Улицата не била добре осветена и около средата й ищцата
паднала в необезапасена шахта, която не се виждала в тъмното. Непознати момчета
й се притекли на помощ и я измъкнали от шахтата. Твърди, че била паднала с
почти цялото си тяло в шахтата. Имала рани по цялото тяло, усещала болки в
гръдния кош. В същия ден посетила Студентска поликлиника за преглед, при който
не се установили сериозни травми. На 20.06.2016 г. било съставено съдебномедицинско
удостоверение относно получените травми, в което са описани получените от нея
травми. Направила си рентгеново изследване, при което се установило липса на
счупвания или други изменения в гръдния кош. В резултат на падането в шахтата
ищцата изпитала силна болка и стрес. Получила множество наранявания по тялото,
които били видими - синини, рани по ръцете и краката. Не можела да се движи
нормално заради болките в ребрата. Изгубила желание да излиза, тъй като раните
й били видими. Изпитвала страх, когато се придвижвала вечерно време. Състоянието
й се отразило върху изпитната й сесия. И понастоящем имала белези по тялото и
понякога получавала болки в гръдния кош. Твърди, че процесната шахта е част от
топлопреносната мрежа на ответното дружество. Същото не е изпълнило
задължението си да поддържа и обезопаси процесната шахта. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 1 500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от
38, 29 лв. - имуществени вреди за рентгеново изследване и закупен медикамент
против белези, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на
делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва предявения
иск. От представените по делото доказателства не се установяват предпоставките
за възникване на деликтната отговорност. Не е доказано наличието на причинна
връзка между противоправното деяние и вредата, поради което искът се явява
неоснователен. Ищцата не сочи доказателства и относно собствеността на
съоръжението и принадлежността му към топлопреносната мрежа. Поддържа, че с
действията си ищцата е допринесла за претърпения инцидент, като е допуснала
груба небрежност. Твърди, че ищцата не е проявила елементарно старание и
внимание при движението си по улицата. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявения иск като му присъди сторените по делото разноски.
Видно от представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 225.06/2016
г. от 20.06.2016 г. ищцата е била
прегледана от доц. д-р А.А., дм, специалист по съдебна медицина, като са
установени следните травматични увреждания: подкожен хематом в лявата тилна
област на главата, обширни кръвонасядания и охлузвания по горните и долните
крайници, контузия на гръдния кош от дясно с охлузване в същата област. Тези
травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи
предмети по механизма на удари с или върху такива, както и тяхното тангенциално
(косо) действие и могат да се получат по начин и време, съобщени в предварителното
сведение. На ищцата е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Относно контузията на гръдния кош и презентираните клинични оплаквания
е препоръчано извършването на рентгеново изследване и консултация с хирург за
установяване или изключване на счупване на ребра. В предварителни сведения е
посочено, че ищцата съобщава, че на 18.06.2016 г., около 01.30 ч. е паднала в
необезопасена шахта на улицата.
Видно от представената фактура и фискален бон ищцата е
платила в полза на УБАЛСМП „Н. И. Пирогов“ сумата от 25 лв. за рентгеново
изследване.
Съгласно рецепта от 04.07.2016 г. на ищцата е изписан
гел Контратубекс - срещу белези. Видно
от представената фактура и фискален бон ищцата е купила предписаният й гел,
който е на стойност от 13, 29 лв.
По делото е представена скица за предоставяне на
изходни данни за наличие на топлопреносна мрежа в Студенски град, между
студентски общежития № 21 и № 22. Топлопроводът е безканално полагане. В нея е
удостоверено, че между бл.21 и бл.22 в Студентски град, има топлофикационна
камера (шахта), като означението е направено с условен знак, предвиден В
Инструкция и условни знаци за изработване и поддържане на планове на подземни
проводи и съоръжения, която е представена по делото.
Пред СРС е ангажирана извадка от Оперативен журнал на
Диспечерската служба за периода 17.06.2016 г. - 20.06.2016 г., в който се
съдържат данни относно аварии на топлопреносната мрежа на ответника. Липсват
данни за авария в процесната шахта
От заключението на вещото лице
доц. д-р М.Г., дм - специалист по съдебна медицина и деонтология, по
изслушаната пред СРС съдебно - медицинска експертиза се установява, че в резултат на падането на 18.06.2016 г. ищцата е
получила следните травматични увреждания: хематом в лявата тилна област; две
разкъсно-контузни рани на дясната мишница; белези след зарастването на тези
рани; охлузване на дясната мишница; три разкъсно-контузни рани на дясната
странична повърхност на долната половина на гръдния кош; белези след
заздравяване на тези рани; разкъсно-контузна рана на дясната коленна област;
белег след заздравяване на тази рана; разкъсно-контузна рана по вътрешната
повърхност на лявото бедро; белег след заздравяване на тази рана; четири
разкъсно-контузни рани по задната повърхност на дясната подбедрица; белези след
заздравяването на тези рани; отоци, кръвонасядания и охлузвания на двете ръце и
двата крака. Всяка една от
разкъсно-контузните рани е причинила временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. След заздравяване на раните са се образували белези, които
причиняват понастоящем и до края на живота козметичен дефект. Отокът в
коляното, кръвонасяданията и охлузванията в съвкупност са причинили страдание.
Раните са заздравели за срок о 15-20 дни. Охлузванията, кръвонасяданията и
отокът са отзвучали за срок от 10-15 дни, поради обширността им. Хематомът в
тилната област е възможно да е причинил страдание в срок по - дълъг от 20 дни.
При изслушването му в открито съдебно заседание вещото
лице е уточнило, че е установила нараняванията на ищцата от представеното
съдебномедицинско удостоверение. Няма данни по делото за падане на ищцата по
стълби или за друг инцидент, настъпил с ищцата. Останали са следи по тялото на
ищцата, като е възможно да останат депигментирани участъци, където може да се
виждат тези изменения. Там, където са се образували белези, не е налице
временно охлузване, а разкъсно-контузна рана или оток, който се е образувал от
травмирания участък на тялото. Възможността на лицето да се движи самостоятелно
зависи от чувствителността на индивида. Болковият синдром е по - силно изявен
при жените и вещото лице приема, че е възможно ищцата да е ограничила
възможностите, които е имала в ежедневието преди инцидента. Ако хематомите са
разположени на голяма площ могат да доведат до ограничаване на функциите на
двигателната система. Понеже в дълбочина има изляла се кръв, те могат да личат
с години. Така се образува т. нар. разпаден продукт на хемоглобина с кафеникав
цвят. Такива се наблюдават неедднократно.
С молба от 19.03.2019 г. ищцата е отправила искане за
увеличаване размера на иска за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от 1 500 лв. на 3 000 лв.
С определение, постановено в проведеното на 01.10.2019
г. съдът е допуснал исканото изменение на иска.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършена служебна проверка въззивинят съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/30.10.1975 г., т.3, налице е
отговорност по чл.50 ЗЗД, когато при ползване на вещта не е допуснато нарушение
на предписани или други общоприети правила. Когато при ползване на вещта е
допуснато такова нарушение, тогава отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно по
чл.49 ЗЗД. С оглед на това собственикът на вещта отговаря по чл.45 ЗЗД
съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е
направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се
обезопаси вещта, а вредите са причинени от присъщите на вещта свойства.
Ето защо следва да се
приеме, че ищцата се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника в
качеството му на възложител на работата по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.
Неговата отговорност е свързана с виновното и противоправно действие и
бездействие на други лица, на които са възложили определена работа за вредите,
причинени при или по повод изпълнението на тази работа. В този смисъл
отговорността ответника има обезпечително – гаранционна функция и произтича от
вината на натоварените с извършването на работата лица, а не произтича от
вината на възложителя на работата.
Жалбоподателят релевира
довод, че по делото не е доказано, че шахтата, в която ищцата е паднала, е
собственост на дружеството. За установяване на това обстоятелство по делото е
представена скица, обсъдена по – горе, в която надлежно е удостоверено чрез съответния
условен знак, предвиден в Инструкция и условни знаци за изработване и
поддържане на планове на подземни проводи и съоръжения, издадена от Министерство
на строителството и селищното устройство – Главно управление по геодезия,
картография и кадастър, през 1984 г., че между бл.21 и бл.22 в Студентски град,
където е мястото на инцидента, е разположена топлофикационна камера (шахта) на
ответника. Същият не е ангажирал доказателства, въз основа на които да се
установи наличието на други шахти в района на инцидента, които са част от
водопреносната канализационната и електропреносната мрежа и съответно наличието
на които да разколебаят извода, че инцидентът е настъпил именно в шахта,
собственост на ответника. Ето защо възражението на жалбоподателя в тази насока се
явява неоснователно.
В нормата на чл.9, ал.1, т.2
от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването (отм.), издадена от министъра на икономиката и енергетиката,
действала към момента на разглеждания инцидент, е предвидено задължение за
топлопреносното предприятие поддържа обектите и съоръженията на топлопреносната
мрежа в съответствие с техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане
и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и
разпределение на топлинна енергия, определени с наредбите по чл. 83, ал. 1, т.
2 и чл. 125, ал. 4 ЗЕ.
От ангажираните по делото
доказателства, ценени в тяхната съвкупност, се установи, че ищцата е пропаднала
в шахта, собственост на ответника. След като това е станало при придвижване на
ищцата по улицата, се налага извода, че тази шахта не е поддържана съобразно
техническите правила, както и не е била обезопасена. Установяването на тези
обстоятелства не е ограничено посредством представянето на актове за
установяване на административно нарушение, както и не е необходимо завеждане на
проблема с шахтата в Оперативния журнал на Диспечерската служба при ответника.
Тези обстоятелства подлежат на доказване чрез всички допустими от процесуалния
закон доказателства и доказателствени средства. Следва да се посочи също така,
че в спорния предмет не е въведено твърдение за наличие на авария във връзка с
процесната шахта, за да е отразена тази авария в посочения журнал на ответника.
Ето защо въззивният съд счита, че е обоснован изводът на решаващия съд, че е
налице противоправно бездействие от страна на ответника, който не е изпълнил
точно задължението си, произтичащо от чл.9, ал.1, т.2 от горепосочената
наредба, като не е поддържал изправността и не е обезопасил процесната шахта, в
която е настъпил инцидента с ищцата.
Жалбоподателят поддържа, че
по делото не е доказана причинната връзка на нараняванията на цялото тяло на
ищцата и падането й в шахта. За установяване на това обстоятелство по делото са
ангажирани писмени доказателства относно състоянието й след инцидента,
извършеното рентгеново изследване, назначена терапия, закупени медикаменти,
както и експертно заключение по изслушаната съдебно – медицинска експертиза,
обсъдени по – горе. Ангажираните по делото доказателства, ценени в тяхната
съвкупност, установяват причинната връзка между процесния инцидент и получените
от ответника травматични увреждания. Вещото лице д-р М.Г. е извършила обстоен и
задълбочен анализ на всички материали по делото, като е обсъдила естеството на
получените от ищцата увреждания, както и последиците от тях. Същата е дала
точен и изчерпателен отговор на всички поставени от страните въпроси.
Експертното заключение е обосновано и компетентно дадено. То изцяло
кореспондира с всички представени по делото доказателства. Ответникът не е ангажирал доказателства,
които да разколебаят или опровергаят доказателствената му стойност. Също така
страните не са оспорили експертното заключение. С оглед на това правилно
решаващият съд е кредитирал същото.
По изложените съображения и доколкото настъпилите вреди не са резултат
от обективните, присъщи качества на вещта, а са резултат от бездействието на
служители на ответника, то са налице
предпоставките на чл.49 ЗЗД за
ангажиране деликтната отговорност на жалбоподетля – ответник.
Съгласно нормата на чл.51 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая ищцата е
получила травматични увреждания, описани по – горе, наложили провеждане на
медицински прегледи, изследвания и лечение в домашни условия. Травматичните
увреждания на ищцата са множество на брой, като са разположени в различни
анатомични области, което създава допълнителен дискомфорт. Ищцата е претърпяла
болки и страдания в резултат от получените увреждания, като остатъчните белези
от тях са трайни, ще останат до края на живота й, както и съставляват
козметичен дефект. Лечебният и възстановителен период при ищцата е протекъл за
15-20 дни, като охлузваният, кръвонасяданията и отокът са отзвучели за срок от
10-15 дни.
Предвид изложените съображения, съобразявайки се с принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, конкретната икономическа
обстановка към момента на настъпване на увреждането, описаните травматични
увреждания, причинените от тях болки и страдания на ищцата, тройният козметичен
дефект на лицето, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968
г., съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди, определено от
решаващия съд в размер на 2 000 лв., не е завишено по размер.
Жалбоподателят поддържа възражението си, направено с писмения отговор на
исковата молба, за съпричиняване от страна на ищцата, която счита, че е
проявила груба небрежност. Във всички случаи на предявен иск за ангажиране на
деликтната отговорност на ответника съпричиняването подлежи на доказване от
последния, който с позоваването на предпоставките по чл.51, ал. 2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. В този смисъл е формираната
от ВКС съдебна практика - решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. Д. № 540/2012 г.
на ВКС, ТК, І ТО и др. Ответникът не е ангажирал доказателства по делото, които
да обосноват извод за съпричиняване от страна на ищцата. Инцидентът е настъпил
в тъмната част на денонощието – 01.30 ч. през нощта, като ищцата се е движила
по улицата. По този начин не предприела действия, чрез които да постави в риск здравето
си. Не се установи мястото на инцидента да е добре осветено, ищцата да е могла
обективно да възприеме опасността на улицата, но въпреки това да не го е
сторила. Ето защо възражението на жалбоподателя за съпричиняване от ищцата се
явява неоснователно и недоказано.
Жалбоподателят не е релевирал доводи относно размера на определеното
обезщетение за имуществени вреди, които ищцата е претърпяла, поради което и на
основание чл.269 ГПК този въпрос е извън пределите на въззивния контрол и не
следва да се обсъжда.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и
на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.3 ГПК в полза на адв. И.К. –
процесуален представител на ответницата по жалбата, следва да се присъди сумата
от 372, 68 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на страната във въззивното производство, по договор за правна
защита и съдействие от 19.12.2019 г.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263382/01.11.2019 г., постановено по гр. д.
№ 50657/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 40 състав, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, е осъдена
да заплати на И.И.Д., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** адв. И.К.,
сумата от 2 000 (две хиляди) лв., на
основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, както следва: болки, страдания и страх, вследствие на пропадане в
необезопасена шахта, част от топлопреносната мрежа, намираща се на улица без
посочено име, свързваща ул. „8-ми декември“ и ул. „Йордан Йосифов“ между блок
21 и блок 22 в Студентски град, гр. София, на 18.06.2016 г., около 01.30 ч.,
ведно със законната лихва, считано от 01.08.2018 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 38, 29 (тридесет и
осем лева и двадесет и девет стотинки) лв. - обезщетение за претърпени
вследствие на инцидента имуществени вреди, а именно: разходи за рентгеново
изследване и закупени медикаменти, ведно със законната лихва, считано от
01.08.2018 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, е осъдена да
заплати на адв. И.С.К., ЛАК, адрес ***,
сумата от 372, 69 (триста седемдесет
и два лева и шестдесет и осем стотинки) лв., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр.
с чл.78, ал.3 ГПК, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на И.И.Д., ЕГН **********, във въззивното производство, по договор за
правна защита и съдействие от 19.12.2019 г..
Решението не подлежи на обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.