Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 08.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на седми декември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 4957 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
56767 от 04.03.2019 г. по гр.д. № 36503/2018 г. по описа на СРС, 156 с-в са
отхвърлени предявените искове от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу Й.И.С., ЕГН **********
за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца, на основание чл. 422 ГПК вр. Чл. 415 ГПК вр. чл. 318 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 110 ЗС и чл. 86,
ал.1 ЗЗД сумата от 3 182,61 лв., представляваща стойността на доставена
топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при ОУ за
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № 300199 за периода
от м.05.2013 г. до 04.2015 г., както и сумата от 755,50 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
стойността на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до
01.08.2017 г. , както и сумата от 29,01 лв., представляващи припадаща се част
от стойността на услугата на дялово разпределение за периода от 05.2013 г. до
м.04.2015 г., както и сумата от 6,97 лв., представляващи обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата от стойността на услугата дялово разпределение
за периода 15.09.2014 г. до 01.08.2017 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.09.2017 г. по ч.гр.д.
54461/2017 г. по описа на СРС, 156 с-в.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените
искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца "Т.С. " ЕАД с изложени доводи за неправилност. Изразява
оплаквания, за това решението в посочената част е необосновано, постановено при
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Счита, че неправилно
районният съд е приел, че ответникът не е собственик на процесния имот, след
като по делото били представени 2 бр. списъци към протоколи от провеждане на
общо събрание на етажните собственици, в които ответника се е подписал в графа
собственик на имота. Освен това издадените от ищеца фактури се водели на името
на ответника, като абонат за партидата за доставяна в имота топлоенергия.
Отправя искане за отмяна на решението в посочената част и уважаване на
исковете. Претендира разноски.
Ответникът Й.И.С. е депозирал в
срок отговор по въззивната жалба, в който излага становище за нейната
неоснователност. Поддържа
доводи за правилност
на първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени претенциите,
като неоснователни. Заявява, че правилно районният съд е приел на
база предствените пред първата инстанция доказателства, че ответникът не е
собственик на процесния имот, за който се твърди, че са доставяни количества ТЕ
възлизащи на исковата сума.
Третото
лице помагач на ищеца- "Т.С." ООД
не е подал отговор на въззивната жалба и не изразява становище по нея.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от
жалбите предмет, приема следното:
Софийският градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на
съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи,
съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора
редакция, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
§ 1, т. 42 ДР ЗЕ (обн. ДВ бр. 107/09.12.2003 г., отменен с ДВ бр. 54/2012 г.),
"потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според сега действащата
обща легална дефиниция на "битов клиент" в § 1, т. 2а ДР ЗЕ (обн. ДВ
бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), такъв е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Според
задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по
тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е клиент, който
купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа,
както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз
основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29-чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците
или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл.153,ал.1ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие.
В случаят
ищецът е представил списъци на етажните собственици, чрез които правилно
районният съд е приел, че е недостатъчно установяването на правото на
собственост на ответника за топлоснабдения имот. Както правилно е посочил СРС в
своето решение съставените списъци на етажните собственици не доказват наличие
или липса на вещни права по отношение на имота и биха могли да представляват
индиция за съществуване на такива права по отношение на конкретен субект.
Доказване на това право обаче следва да бъде извършено с категоричност и без
съмнение, каквото поведение в случая ищецът не е предприел.
Освен това поради
липсата на посочена дата върху списъците на етажните собственост не може да се
установи и кога са съставени същите. Както бе посочено, чрез последните не се
установява по безспорен начин, че ответникът има качество собственик на имота,
за който са доставяни количества топлинна енергия. В производството не са представени никакви други доказателства сочещи, че ответникът притежава вещно
право на собственост върху имота или е носител на ограничено вещно право на
ползване. Не са ангажирани от ищеца и доказателства, за това че между ищеца и ответника,
като наемател е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия, вкл. по делото няма данни на чие име е била
открита партидата за имота. Не са представени и доказателства за дадено от собственика на
имота писмено съгласие за откриване на партида на наемателя, каквото изискване
се съдържа в ОУ на ищеца. Именно поради недоказване на посочените факти с
категоричност и без съмнение, т.е. при пълно и главно доказване от ищеца
съобразно указанията на чл.154, ал.1 ГПК съдът следва да приеме, че същите не
са се осъществили в правната действителност.
Ето
защо съдът следва да приложи неблагоприятните последици на правилата за разпределение
на доказателствената тежест, като приеме недоказания факт за неосъществил се.
Щом не е доказано наличие на облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди между
ищеца и ответника, предявените искове са неоснователни и подлежат
на отхвърляне.
Поради
съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
56767 от 04.03.2019 г. по гр.д. № 36503/2018 г. по описа на СРС, 156 с-в.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач "Т.С. " ООД на
страната на ищеца "Т.С." ЕАД.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.