Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 3749 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 283969 от 25.11.2019г.,
постановено по гр. д. № 70202/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 34
състав, са уважени предявените на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД искове от „А.и.“
ЕООД срещу Н.Б.К., за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата
в размер на 1950 евро, представляваща остатък от незаплатено посредническо
възнаграждение, дължимо за подписването на предварителен договор за покупко –
продажба на недвижим имот от 25.08.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 01.11.2018 г. – датата на депозиране на исковата молба
до окончателното плащане на вземането, както и сумата в размер на 399,13 лева –
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.10.2017 г. до 30.10.2018
г.
С решението съдът се е произнесъл по
разноските в производството, съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ответник Н.Б.К.,
посредством процесуален представител с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт, обжалва решението в цялост, с оплакване за
неправилност и необоснованост. На първо място се поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е интерпретирал събраните по делото гласни
доказателства, кредитирайки показанията на свидетел, който е работил при ищеца,
респективно и така е достигнал до незаконосъобразни изводи за основателност на
ищцовата претенция. На следващо място се излага, че от представената по делото фактура
от 29.08.2017 г. се установява, че същата не касае нито частично, нито авансово
плащане, а обективира заплащане на конкретно извършена услуга с посочена
единична цена в размер на 5867,50 лева, представляваща левова равностойност на
3000 евро, поради което и изводите на съда за дължимост на допълнително
възнаграждение се считат за неправилни.
По изложените съображения се моли
първоинстанционното решение да бъде отменено, като вместо него се постанови
друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
Претендират се сторените в производството разноски по представен по реда на чл.
80 ГПК списък. Релевира се възражение за прекомерност относно размера на
претендираните от насрещната страна разноски.
Въззиваемият
– ищец „А.и.“ ЕООД, посредством надлежно упълномощен процесуален представител,
е депозирал в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва като неоснователна. Поддържа, че релевираните с въззивната
жалба доводи са немотивирани и несъответсващи на събрания по делото
доказателствен материал, както и на действителното правно положение. По
изложените съображения се моли първоинстанционният съдебен акт да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен, респективно депозираната въззивна
жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се сторените в производството
разноски за адвокатско възнаграждение, за което се представя списък по реда на
чл. 80 ГПК.
Софийски градски
съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми.
Във връзка с доводите във въззивната жалба, досежно
правилността на първоинстанционния съдебен акт, е необходимо да се отбележи
следното:
Не
е налице спор между страните в производството, а и с доклада по делото
първоинстанционният съд на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил
за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че:
1). Наличие на подписан на 27.07.2017 г. протокол между страните по делото, в
който ищецът, в качеството си на брокер на ответника е поел задължението да предложи
за продажба недвижим имот, представляващ мезонетен апартамент с № А в груб
стоеж, находящ се гр.София, ул.“********с офертна цена 16500 евро, 2). Наличие
на подписана от ответника декларация, с която ответникът се е задължим да плати
посредническо възнаграждение на дружеството - ищец в размер на 3% от продажната
цена на посочения недвижим имот в случай, че ищецът доведе купувач, който
закупи имота, като възнаграждението следва да бъде платено в момента на
сключване на предварителния договор за покупко – продажба, 3). Сключен на
25.08.2017 г. чрез посредничеството и със съдействието на ищеца предварителен
договор за продажба на процесния имот за сумата в размер на 165000 евро с
лицата М.Н.Н. и В.И.Н.а, в качеството им на купувачи по сключения договор, 4).
Обстоятелството, че на 29.08.2017 г. ответникът заплатил на ищеца с банков
превод сумата от 5867,50 лева.
Представена е по
делото нотариална покана от „А.и.“ ЕООД до Н.Б.К., видно от която „А.и.“ ЕООД са
поканили Н.Б.К. в срок до 20.10.2017 г. да изпълни задължението си и да заплати
сумата в размер на 1950 евро – неизплатено посредническо възнаграждение,
дължимо съгласно декларация от 27.07.2017 г. за осъществено посредничество и
съдействие за продажба на недвижим имот – мезонетен апартамент № А, в груб
строеж, находящ се гр.София, община Столична, район Слатина, улица „********с
продажна цена от 165000 евро, по посочена в поканата банкова сметка ***, че при
неизпълнение ще бъдат предприети мерки за събиране на вземането по съдебен ред.
Видно от приложената обратна разписка, поканата е връчена на адресата лично на 04.10.2017
г.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства посредством разпит в процесуалното
качество на свидетели на Б.Б.С.и М.Н.Н..
От показанията на
свидетеля Б.С.се установява, че между „А.и.“ ЕООД и Н.Б.К. бил подписан
договор, по силата на който „А.и.“ ЕООД, в качеството си на брокер на ответника,
е посредничил за продажба на недвижим имот, представляващ мезонетен апартамент,
собственост на К., като последният се задължил да заплати посредническо
възнаграждение на дружеството в размер на 3% от продажната цена на имота. Установява
се също така, че към датата на подписване на предварителния договор за покупко
– продажба на процесния апартамент, продавачът К. заплатил част от уговореното
посредническо възнаграждение в размер на 3000 евро, като заявил пред
представителя на дружеството, че остатъкът ще заплати на по – късен етап. Съдът
даде вяра на показанията на свидетеля Савова, кредитирайки ги за достоверни.
Тези показания са подробни, изясняващи фактите по делото и то по начин, който
не оставя съмнение в добросъвестността на лицето, което ги излага. При
внимателния им анализ не се отчете непоследователност, непълнота или
противоречие. Прецизната им проверка не сочи на предубеденост или съзнателно
изопачаване на фактите, като в допълнение е необходимо да бъде посочено, че въпреки
евентуалната заинтересованост от изхода на делото на свидетеля Савова, която се
явява служител на ищеца, нейните показания не са тенденциозни. Показанията на
свидетеля са информативни, достатъчно подробни и описателни, с оглед на което и
съдът намира, че изложеното от свидетеля Савова отразява реално възприетите и
добросъвестно възпроизведени от нея факти. Отделно от това, тези свидетелски
показания кореспондират и се подкрепят изцяло от останалия събран по делото
доказателствен материал.
От разпита на свидетеля М.Н.Н. се установява, че същият е закупил
процесния недвижим имот от въззивника К. чрез посредничеството на брокери при „А.и.“
ЕООД. Свидетелят е посочил, че при разговор с продавача К., непосредствено
преди сключване на предварителния договор за покупко – продажба на апартамента,
последният му споделил, че е обявил имота за продажба и в други агенции с
уговорка за дължима твърда комисионна в размер на 3000 евро. Сочи, че в
разговора К. изложил също така, че постигнал уговорка и с брокерите от „А.и.“
ЕООД за заплащане на сума от 3000 евро комисионна за сделката, с изричното
отбелязване, че той лично не е присъствал на разговори между К. и представител
на „А.и.“ ЕООД, касаещи размера на дължимото комисионно възнаграждение.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля М.Н.Н. в частта, относно сключването на
процесния предварителен договор за покупко – продажба и съпътстващото го
посредничество от страна на ищеца „А.и.“ ЕООД, доколкото в тази им част същите
се потвърждават и изцяло кореспондират със събрания по делото доказателствен
материал. В останалата им част и във връзка с изменението на постигнатото между
страните писмено съглашение относно размера на дължимото комисионно
възнаграждение, свидетелските показания са събрани в нарушение на чл. 164, ал.
1, т. 5 ГПК, поради което съдът не следва да ги обсъжда. Между страните не е
постигнато съгласие за допускане на разпит на свидетелите относно това
обстоятелство по реда на чл. 164, ал. 2 ГПК.
Други, релевантни за спора
доказателства, не са ангажирани.
Основният спорен
между страните въпрос по делото, въведен с въззивната жалба и само по отношение
на който въззивният съд следва да се произнесе – арг. чл.269, изр.2 ГПК, се
съсредоточава върху размера на дължимото посредническото възнаграждение.
По така очертания
от страните спорен по делото предмет, настоящата съдебна инстанция намира
следното:
При неясни договорни
клаузи и при възникнал спор между страните относно съдържанието на конкретни
уговорки в договора, съдът е длъжен да извърши тълкуване на договора;
тълкуването следва да се извърши съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, за да се
изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите страни – върху
какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде
постигнат; прилагането на критериите на чл. 20 ЗЗД предполага отделните
уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от
договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практика и
добросъвестността, без да се подменя формираната при сключване на договора и
обективирана в съдържанието му воля на договарящите – какви са и как се
съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането на целта на
договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може
да се упражняват те – в този смисъл Решение № 38 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1227/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 80 от 8.05.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 1315/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 89 от 17.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
523/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 81 от 7.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
761/2008 г., I т. о., ТК, Решение № 546 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
856/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 16 от 28.02.2013 г. на ВКС по т. д. №
218/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 100 от 10.08.2015 г. на ВКС по т. д. №
1191/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 347 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
290/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 430 от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. №
1673/2014 г., IV г. о., ГК и др.
Договорът за
посредничество е двустранен, консенсуален, неформален и възмезден договор,
който не е изрично регламентиран в закона. По силата на този договор посредникът
се задължава срещу определено възнаграждение да съдейства за сключването на
една или повече сделки. Предмет на договора е не извършването на определена
работа, а постигането на един резултат – свързване на страните за сключването
на сделката. Посредническата дейност е чисто фактическа и се състои в издирване
на страните, установяването на връзки между тях и по такъв начин - подготвяне и
създаване на необходимите условия за сключване на сделката.
За доказване на
твърденията си за наличието на облигационни правоотношения между страните
ищецът е представил договор за посредничество от 27.07.2017 г. (наименован
„Протокол“), по силата на който ответникът (възложител) възложил на ищеца
(посредник) да посредничи за сключване на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, представляващ апартамент № А, находящ се в гр.София, ул.“********кв.“
Редута“, – 176,51 кв.м. + мазе 28,64 кв.м. + двор 27
кв.м, като го оферира на цена от 165000 евро. Съгласно подписана на 27.07.2017
г. декларация ID 24416, възложителят се задължил
да заплати на посредника възнаграждение в размер на 3% от продажната цена на
гореописания имот, в случай че „А.и.“ ЕООД доведе купувач, който закупи имота,
като възнаграждението е дължимо в момента на сключване на предварителния
договор за покупко – продажба. Визираните обстоятелства не се оспорват от
въззивника – ответник.
Предвид
съвпадащите твърдения на страните, установено по делото е и обстоятелството, че
въззиваемият - ищец е свързал ответника с посочения в договора за
посредничество купувач - М.Н.Н. и В.И.Н.а, организирал е и преговори. Не се
спори и че ответникът е продал на същите лица и на посочената в договора цена процесният
недвижим имот. Липсва противоречие в становището на страните и по отношение на
обстоятелството, че в деня на сключване на предварителния договор въззивникът –
ответник е заплатил на ищеца сумата в размер на 5867,50 лева, равняваща се на
3000 евро, и представляваща част от уговореното между страните посредническо
възнаграждение.
С оглед така
установеното, посредникът е изпълнил същественото си задължение по договора за
посредничество – свързал е ответника с посоченото в договора лице и е
съдействал за сключване на договора за покупко-продажба на уговорената цена от 165000
евро, поради което за ответника – възложител е възникнало задължението да плати
уговореното посредническо възнаграждение в размер на 3% от продажната цена или
сума в размер на 4950 евро. Визираните обстоятелства се установяват
непротиворечиво от събрания по делото доказателствен материал.
По
отношение възражението на въззивника, че поради отстъпки, направени от посредника,
а именно – намаляване размера на дължимото възнаграждение, е отпаднало негово
задължение за заплащане на сумата от 1950 евро, следва да бъде посочено, че за
това твърдение са ангажирани по делото единствено гласни доказателства
(показанията на свидетеля Н.). Тези свидетелски показания обаче, както вече
беше посочено, не могат да се обсъждат по визирания въпрос, доколкото за
изменение на писмени съглашения, в които страната е участвала, не са допустими
свидетелски показания – чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК. В случая не е налице и хипотезата
на чл. 164, ал. 2 ГПК, доколкото насрещната страна не е изразила изрично съгласие
за допускане на показания на свидетеля за установяване изменение на
постигнатото между страните писмено съглашение относно размера на дължимото
комисионно възнаграждение. Поради това и показания на свидетеля Н. в частта им
досежно постигната уговорка между въззивника К. и брокерите от „А.и.“ ЕООД за
заплащане на сума от 3000 евро комисионна за сделката, не следва да се обсъждат
и да се вземат предвид от въззивния съд при формиране на изводите му. Поради
изложените причини и при липсата на други ангажирани по делото доказателства не
може да се приеме, че в случая е налице изрично изявление за постигнато от
страните съгласие за намаляване размера на уговореното посредническо
възнаграждение, посочено в т. 2 от декларация от 27.07.2017 г., подписана от
въззивника – ответник. Поради изложените съображения и възраженията на
въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.
За
неотносимо към правния спор настоящата съдебна инстанция намира и релевирано от
въззивника възражение, свързано с представената по делото фактура. Изложените в
тази връзка аргументи са относими към възникване на данъчното събитие и
счетоводното му отразяване, но не касаят размера на дължимото посредническо
възнаграждение по сключения между страните договор. Приложената по делото
фактура №********** от 29.08.2017 г. съответства на извършеното от ответника
плащане по договора, като е необходимо да бъде посочено, че не съществува
изискване в последната да бъде отбелязано дали отразява частично или пълно
заплащане на уговорения размер на дължимото възнаграждение. Нещо повече, издадената
от изпълнителя фактура (първичен счетоводен документ), в която е обективирана
облагаема доставка (услуга), има значение за данъчното облагане и за редовното
водене на счетоводното отчитане, но издаването й, респ. липсата на първичен
счетоводен документ не предпоставя настъпване нито на изискуемостта на
възникналото задължение за заплащане на уговореното възнаграждение за извършената
работа, нито неговия размер.
С оглед
гореизложеното и при доказателствена тежест за ответника, съобразно правилото
на чл. 154, ал. 1 ГПК, и доколкото същият не доказва, а и не твърди да е платил
остатъчния размер на уговореното възнаграждение, то предявеният главен иск е
основателен и правилно е уважен от първоинстанционния съд.
Предвид уговорения
срок за плащане на възнаграждението, ответникът е изпаднал в забава за
плащането му и дължи и обезщетение за забавата си, като във връзка с този иск във
въззивната жалба липсват наведени конкретни оплаквания, поради което и
съобразно чл. 269 ГПК решението и в тази част следва да бъде потвърдено.
При липсата на
други оплаквания с въззивната жалба, и след преценка, че в решението не са
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, въззивният съд
намира, че атакуваният съдебен акт е правилен и като такъв следва да бъде
потвърден.
По
разноските:
Съгласно чл. 78,
ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК страната има право на разноски, когато изходът на
спора, предмет на разглеждане от съответната инстанция, е в нейна полза изцяло
или частично.
Въззиваемият
- ищец е сторил във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1100,00 лева, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 09.03.2020 г., видно от който сумата е заплатена
изцяло и в брой при подписване на договора. Своевременно релевираното
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съдът
намира за основателно, с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения № 1 от 2004 г., съобразно която в конкретния
случай размерът на възнаграждението следва да се определи на 530,00 лева, която сума съответства на
фактическата и правна сложност на делото, като следва да се отбележи, че
въззивното производство се е развило в рамките на едно съдебно заседание, без
да са ангажирани от страните нови доказателства и без да са били налице
доказателствени искания. Процесуалният представител на въззиваемата страна е
депозирал отговор на въззивната жалба, както и писмено становищв по делото,
поради което и присъденото възнаграждение съответства на положения труд,
предмета на спора и времето, което е било необходимо за организиране защитата
на правата на въззиваемия – ищец. За разликата над сумата от 530,00 лева до
претендирата такава в размер на 1 100,00 лева, адвокатският хонорар се
явява прекомерен.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 283969 от 25.11.2019г., постановено по гр. д. № 70202/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 34 състав.
ОСЪЖДА Н.Б.К., ЕГН **********, с съдебен адрес
***, да заплати на „А.и.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, партер, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 530,00 лева
– разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.