П Р О Т О К О Л
гр. Нови пазар,
04.06.2020 г.
Районен съд Нови пазар в публичното си съдебно заседание на
04.06.2020 година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Николова
При участието на секретар Диана Славова и прокурора Миглена Славчева - Петрова, прокурор при РП гр. Ш.,сложи за разглеждане НОХД №163 по описа за 2020год., докладвано от съдия Николова.
На поименно повикване в 14,00 часа се явиха:
Явява се подсъдимия лично, редовно призован и с адв. Н.И. от ШАК, определена за служебен защитник от ДП.
РП ред. призована, явява се прокурор Миглена Славчева - Петрова.
Съдът дава възможност на страните за становище по даване ход на делото.
Прокурор: Да се даде ход на делото.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото и:
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне самоличността на подсъдимия, както следва:
Подсъдим: Ш.Н.Н. -32г. с ЕГН **********, ***, работи в гр. М., Г..
Съдът докладва постъпилото от Районна прокуратура гр. Нови пазар споразумение и дава възможност на страните да изразят становищата си по него.
Прокурор: Изготвили сме споразумение за прекратяване на наказателното производство по реда на чл.384 ал.1 във вр. с чл.381 от НПК, което моля да одобрите.
Подсъдим: Моля да одобрите споразумението.
Защитник: Моля да одобрите споразумението.
На основание чл.382 ал.5 от НПК съдът констатира, че не се налагат промени в така сключеното споразумение.
Съдът на основание чл.382 ал.4 от НПК поставя въпроси към подсъдимия: разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с него и доброволно ли е подписал същото.
Подсъдим: Разбирам обвинението, обвинен съм за престъпление, което съм извършил умишлено, признавам се за виновен и съжалявам за постъпката си, разбирам последиците от споразумението, наясно съм с наказанието, което следва да изтърпя, съгласен съм с него. Споразумението подписах доброволно.
Адв. И.: Моят доверител желае същата да изтърпи наказанието си по настоящия си адрес в Г..
Съдът на основание чл.382 ал.6 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ВПИСВА в протокола съдържанието на подписаното между страните споразумение, както следва:
Подсъдимият: Ш.Н.Н. -32г. с ЕГН **********, ****, работи в гр. М., Г., СЕ ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН в това, че на 20.03.2020г. в с. Т., обл. Ш. е нарушил мерки издадени против разпространението на заразна болест по хората т.6 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. на Министъра на здравеопознаването на Република България, издадена на основание чл.63 от Закона за здравето, чл.29 от Наредба № 1 от 2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната, като лице по т.1 от заповедта, постановено под карантина с Предписание за поставяне под карантина №***г. на РЗИ, не изпълнил задължението си да не напуска дома си или мястото за настаняване, на което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок до 03.04.2020г. – с. С., обл. Ш., ул. „***№ *, като деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г. обнародвано в ДВ бр.22/извънреден/ от 13.03.2020г. във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 - престъпление по чл.355, ал.2 предл. 3-то от НК, във вр. чл.355, ал.1 от НК.
Страните се съгласяват, че подсъдимият ще изтърпи наказание „ ПРОБАЦИЯ“ на основание чл. чл.355, ал.2 предл. 3-то от НК, във вр. чл.355, ал.1 от НК, във връзка с чл.55, ал1 т.2 б.“б“ от НК, като на основание чл. 42а, ал.2 от НК се определят следните пробационни мерки:
На основание чл. 42 а, ал. 2, т. 1 от НК - Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично, с продължителност на пробационната мярка ЗА СРОК ОТ 8/ОСЕМ/ МЕСЕЦА.
На основание чл. 42 а, ал. 2, т. 2 от НК – Задължителни периодични срещи с пробационен служител – продължителност на пробационната мярка за срок от ЗА СРОК ОТ 8/ОСЕМ/ МЕСЕЦА.
На основание чл. 55, ал.3 от НК страните се съгласяват на подсъдимия Ш.Н.Н. с ЕГН ********** да не се налага по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието „ лишаване от свобода“ а именно „глоба“.
ЗАЩИТНИК: ПРОКУРОР:
/Адв. Н.И./ / Миглена Славчева - Петрова /
ПОДСЪДИМ:
/Ш.Н.Н./
Подсъдим: Заявявам, че се отказвам от съдебно разглеждане на делото по общия ред. Запознат съм с настоящето споразумение, съгласен съм с всички негови клаузи и условия и с това, че наказателното преследване по делото следва да бъде прекратено, а одобреното споразумение от съда има характера на влязла в сила присъда.
ПОДСЪДИМ:
/Ш.Н.Н./
Съдът намира,
че така постигнатото споразумение противоречи на закона и не следва да бъде
одобрено.
Съгласно
обвинението, предмет на споразумението и постановлението за привличане на
обвиняем, подсъдимият е обвинен в извършването на престъпление по чл. 355,
ал.2, предл.3-то от НК, извършено на 20.03.2020г., в с. Т., обл. Ш., като
нарушил мерки, издадени против разпространението или появяването на заразна
болест по хората, означени като т. 6 от Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването на РБългария, издадена на основание чл. 63 от
Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка, свързана с
разпространението на СОVID-19 на
територията на страната, като лице по т. 1 от Заповедта, поставено под
карантина с Предписание за поставяне под карантина, издадено от инспектор на
РЗИ, не е изпълнил задължението си да не напуска дома си или мястото за
настаняване, на което е посочил, че ще пребивава на посочения в предписанието
срок до 03.04.2020 г.в с. С., с посочената в споразумението улица като деянието
е извършено при пряк умисъл по чл. 355 пред 3 и във вр. Ал., , от НК.по време
на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение на
Народното събрание от 13.03.2020г. върху цялата територия на Република
България, обнародвано в ДВ бр. 22/13.03.2020г. във връзка с разрастващата се
пандемия от СОVID-19.
Предявеното
обвинение и сключеното споразумение не установяват наличието на субективна
страна за извършване на посоченото престъпление.
На първо място
самата разпоредба на посоченото престъпление по чл. 355, ал.2, предл.3-то от НК
е бланкетна, доколкото в нея са изброени различни в родово отношение актове, от
които с нормативно значение е само наредбата като акт, посочен в чл. 7,
ал.2 от ЗНА. Останалите изброени актове в широк смисъл са правила или мерки, които следва да
се отнесат към вътрешноведомствените административни актове. Издавани със
заповеди актова от най – висока степен е наредбата и единствено тя се обнародва
в ДВ, съгл. чл. 5 от КРБ, от което следва и нейното задължително прилагане.
Обнародването дава гласност, задължава реципиентите за спазване на посочените в
нормативният акт правила, регулиращи определени обществени отношения.
Относно
препятстването на разпространението на Ковид-19, съгл. чл. 2 от ЗМДВИП, М-ра на
Здр, може да въвеждат и други мерки, освен по ЗЗдр.
Мерки относно
препятстването разпространението на Ковид-19 са въведени на територията на
цялата страна с издадените от МЗдр. Заповеди, които съгл. чл. 61, ал.12 и чл.
63, ал. 11 от ЗЗдр. са общи административни актове, които са оповестени
единствено на сайта на МЗ.
От адресатите на
тези заповеди, лицата по т.1 от Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020г. не може да
се очаква и да се изисква да са запознати с всички издадени относно пандемията
от Ковид-19 заповеди, които според юристи, които изследват развитието на
нормативната уредба по повод новозникналото положение сочат, че те вече са над
100, както и не може да се очаква тяхното спазване до момента, в който
адресатите им не бъдат изрично уведомени за тяхното съдържание. Липсата на
изрично уведомяване на адресатите за конкретна заповед напълно изключва
елемента на субективната страна на деянието, а именно знание за съответните
заповеди, а от там и за осъзнаване на противообществения характер на
нарушението им. За нормата на чл. 355, ал.2, вр. ал.1 от НК е необходимо
извършването на деянието при пряк умисъл, а от първостепенно значение за него е
именно осъзнаването на противообществения характер на поведението. Без знание
не може да има съзнание.
Следва да се посочи, че чл. 2 от ЗМДВИП
предвижда М-ра на Здр. Да облече съответните противоепидемични мерки в закон
или общ нормативен акт. Тази разпоредба обаче е в сила от 14.05.2020 г. и едва
от тази дата на ВЗС на закона е направено и уточнението относно правната
природа на издаваните от МЗдр.заповеди и съдържащите се в тях мерки, като на
общ административен акт. Независимо от това следва да се посочи, че макар
законът да определя тези заповеди като ОАА, то по своето съдържание същите
разкриват белезите не на ОАА, а на нормативен АА, за който чл. 37, ал.1 от ЗНА
предвижда ред за обнародване в ДВ. Като
това е условие за тяхното влизане в сила. В този смисъл е и становището на
проф.Ив.Тодоров, както и на мн.др.специалисти по административно право. Самото съобщаване
на ОАА, съгл. чл. 73 от АПК
може да не се извърши при спазване на разпоредбите за съобщаване на ОАА на
заинтересованите лица, но в хода на изпълнението му следва да се оповестят и
съображенията за издаването му. Това означава, че подсъдимият е следвало да
бъде уведомен за разпоредбите на т.6 от заповедта на министъра, която налага
спазването на посочените в нея ограничения, в т.ч и следващите се санкции и
отговорности в случай на нарушаването им. Това би могло да става едновременно с
връчването на предписанието за поставяне под карантина.
От материалите по делото не се установява надлежно уведомяване на подсъдимия за притетите от здравния министър мерки, в частност на тези по т.6 от Заповедта.
От съдържанието
на материалите по ДП не се установява наличието на приложени заповеди, издадени
от МЗ, които да са били също предявени на обвиняемото лице и с които той да е
бил запознат преди датата на установяване на нарушението им - 20.03.2020 г.или
с връчването на предписанието за карантина. Конкретно подсъдимият не е запознат
надлежно със съдържанието на т.6 от отменената Заповед № РД-01-130 от
17.03.2020г. на МЗ, която разпорежда „всички лица по т.1 и 5, поставени под
карантина са длъжни да не напускат домовете си или мястото за настаняване, в
което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок“.
Предписанието за
поставяне под карантина на РЗИ в т.1 сочи, че лицето се поставя под карантина
на посочения адрес, за срок от 14 дни. В т.2 са описани задължения относно
спазването на дистанция и лична хигиена с лицата, с които адресатът
съжителства, както и евентуалните симптоми на заболяването. В т.4 е предупреден
за отговорностите, в т.ч. и наказателната такава при нарушаване на
предписанието.
Както се
установява, даденото предписание не възпроизвежда текста на т.6 от Заповедта на
МЗ, налагаща забрана за напускане на домовете или мястото за настаняване. От
това следва, че подсъдимият не е надлежно уведомен за наложените забрани. Това
води до извод, че липсва субективната страна на деянието, а доколкото
престъплението по чл. 355, ал.1 от НК е умишлено, то деецът по него следва да
съзнава съгл. чл. 9, ал. 2 от НК общественоопасния му характер, да
предвижда неговите общественоопасни последици и да иска или допуска настъпването на тези последици.
Уведомяването
чрез трети лица, както сочат материалите по ДП, родителите на обвиняемия, които
му казали, че кмета и кварталния полицай са идвали и са им казали, че не трябва
да излиза от дома си, не може да се приеме за надлежно уведомяване за
установените в т. 6 от цитираната заповед забрани.
Съгласно ЗНА,
наказателните норми не могат да се тълкуват разширително.
Законоустановеността на престъпленията е основен принцип на наказателното право. При наличие на бланкетни норми, като тези по чл. 355, ал.1 от НК, това изисква и ясното им допълване с действащи и действителни, от гледна точка на изискванията за законосъобразност, нормативни актове или произтичащи от такива, както в конкретния случай ОАА. Това налага при повдигане на обвинението, за да може обвиняемият да разбере в какво е обвинен, да бъдат цитирани точно нарушеният нормативен акт, ако са нарушени правила - с какво са въведени, ако са нарушени мерки - с какъв акт са въведени и кои точно мерки са нарушени.
Следва да се отбележи, че легално определение на понятието „карантина“, каквото е в посоченото предписание не съществува. Обяснение на неговото съдържание има в тълковния речник, където е посочено, че това е изолиране на лица или места за определено време, за да се предотврати разпространението на болест. Самият ЗЗДр говори за изолация, а ЗМДВИП говори за ограничения.
Важно е да се отчете и още едно обстоятелство, а именно че приложеното по делото предписание за карантина същото е издадено от здравен инспектор, вместо посочения от разпоредбата на чл. 61, ал.5 от ЗЗдр, директор на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск.
В предписанието не е посочено и териториалната РЗИ, за да се прецени нейната компетентност. Така практически при неясен от гледна точка на законосъобразното му издаване индивидуален административен акт, какъвто е предписанието за карантина се вменява наказателна отговорност на лице, което няма дори знание за пълнотата на наложените ограничителни мерки, съгласно заповедта на МЗдр.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 382, ал.8 от НПК, съдът намира, че постигнатото споразумение противоречи на изискванията на закона, чл. 9, ал.1 вр. чл. 11, ал.1 от НК и не следва да се одобрява, а съдебното производство по него да се прекрати и делото да се върне на прокурора.
Приложеното по делото предписания за поставяне под карантина, издадено от инспектор мл. Инспектор в ДОЗ – ОППБЗ – не пише от която РЗИ е издадено, като цяло препятства да се извърши проверка на административен акт, неговата законосъобразност.
Липсата на субективна изключва възможността да бъде одобрено днес представеното споразумение.
Предвид на горното и на основание чл. 382, ал. 8 НПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ОДОБРЯВА на основание чл. 384, ал. 1 вр. чл. 382, ал. 8 НПК постигнатото след образуване на съдебно производство споразумение по делото и връща делото на прокурора като противоречащо на закона.
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НОХД №163/2020г. по описа на РС-Ш..
Определението на основание чл. 382, ал. 9 НПК не подлежи на обжалване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.383, ал.1 от НПК.
Заседанието завърши в 14,30 часа.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: