Решение по дело №38/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 70
Дата: 18 февруари 2020 г. (в сила от 7 юли 2020 г.)
Съдия: Николай Иванов Кирков
Дело: 20202330200038
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

   70/18.2.2020 г.                              

                                                                  18.02.2020 гр. Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД –  наказателно отделение,ІХ  състав в публично заседание на седемнадесети  февруари две хиляди и двадесета година:

                                                                                          Председател: НИКОЛАЙ   КИРКОВ

Секретар Я.С.,

като разгледа докладваното от съдия Кирков

АНД № 38/2020 г. по описа на ЯРС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по  жалба на „*** ЕИК:*** против наказателно  постановление № 470583-F-486800/16.10.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на дружеството  за нарушение на  чл.33 ,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118,ал.4 от ЗДДС., на основание  чл.185,ал.2 ,вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на  500 лв.

 С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като се изтъква ,че в хода на административно-наказателното  производство са допуснати съществени нарушения, изразяващи се в несъответствие на описателната част на НП с правната  квалификация.Излагат се и доводи  за приложимост на  чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна ,чрез процесуалния се представител  оспорва жалбата, моли съда да я  остави без уважение , а наказателното постановление като нестрадащо от пороци да бъде потвърдено.

 

ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:

 

На 15.05.2019г. на дружеството- жалбоподател е съставен АУАН № F *** затова че на 30.04.2019г. в 12.40 часа е извършена оперативна проверка на търговски обект-склад за строителни материали , находящ се  в гр.Я. ,ул.“О. „ № 28А, стопанисван от  *** и  е установено ,че дневния оборот  от монтираното ФУ е в размер на  1160,19лв. Фактическата наличност  в касата на обекта е 1092,47 лв лв.,съгласно изготвен опис  на паричните средства  от продавач- консултанта   в обекта.Установена е отрицателна разлика в размер на 67,72лв.,представляваща  извеждане на пари  от касата, която не е отразена на ФУ притежаващо функции „служебно въведени“ и „служебно изведени суми“.В акта е посочено  че  по този начин дружеството е не е изпълнило задължението си , извън случаите на  продажби  да отбележи всяка промяна на касова наличност на ФУ ,чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми  което е нарушение  на чл.33,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

В последствие на 16.10.2019г. при идентично фактическо и  юридическо описание на нарушение е издадено  обжалваното наказателно постановление , с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Горната фактическа обстановка  съдът прие за установена от показанията на разпитания по делото свидетел, като и от приложените  и приобщени по делото писмени доказателства.

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 

Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Съгласно чл.33,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г  на МФ, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

По делото не се спори , а и от доказателствата по делото категорично се установява ,че задълженото лице не е изпълнило вменените му задължения по чл.33 ,ал.1 от  от Наредба Н-18/13.12.2006г  на МФ ,защото не е отбелязало  промяната на касовата наличност на ФУ ,чрез операциите  „служебно“ изведени„ суми,поради което осъщественото нарушение правилно е било квалифицирано от административно наказващия орган.

Съдът не споделя  възражението за необходимост от отразяване в НП на обстоятелството, че административното нарушение е довело до не отразяване на приходи. Това обстоятелство не е елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г.От съдържанието на наказателното постановление е видно,че както контролният, така и наказващият орган са приели, че установената разлика в касовата наличност не представлява суми от неотчетени през фискалното устройство продажби. Правилно административно-наказващият орган е приел, че се касае за суми, които не представляват такива получени в резултат на неотчетени продажби, а че това са суми, за които не е изпълнено изискването те да бъдат надлежно отразени чрез съответните функции във фискалното устройство.

            В конкретния случай обаче, настоящият съдебен състав приема, че случаят е маловажен и атакуваното НП следва да се отмени. Следвало е наказващият орган, преценявайки всички обстоятелства, да извърши преценка за маловажност и вместо да издаде наказателно постановление да предупреди търговеца, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Именно в този смисъл е разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 от НК и извършеното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Такава преценка за маловажност, видно от отразеното в наказателното постановление, е била извършена, но е прието, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, поради което е наложена санкция на жалбоподателя. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В конкретния случай, видно от съдържанието на НП, е че нарушението е извършено за първи път, т.е. налице е инцидентен случай. Очевидно от АНО не е било взето предвид обстоятелството, че в случая не фактическата, а отчетената чрез фискалното устройство касова наличност е по-голяма, т.е. отчетена е отрицателна разлика в размер на 67,72 лв.Нещо повече  видно и от показанията на  свид. С.  явно е извършено плащане  от касата, но поради незнание на продавач- консултанта промяната не е изведена ,чрез операциите „служебно изведени“ суми на ФУ Изложеното води до извод, че допуснатото нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от останалите от този вид и че с него не е бил нарушен грубо и в съществена степен предвиденият в закона  ред за деклариране и отчитане  на  доходи и не са настъпили неблагоприятни последици  за фикса.Поради всичко изложено и съдът намира, че в случая неправилно  наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

 

 

При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на представителя на дружеството- жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. се явява основателно и следва да се уважи.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт ,както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на  органа  издал отменения акт.

Относно размера на разноските чл.18,ал.2 от Наредбата за минималните  размери  на  адвокатските  възнаграждения  предвижда той да бъде не по –малко от 300 лв.За това като взе предвид и вписаната и внесена сума от 300 лв. в договора за  правна защита и съдействие , същата следва да се  присъди в тежест на  въззиваемата страна.

 

 

 

             Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

  ОТМЕНЯ  Наказателно постановление  № 470583-F-486800/16.10.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на  „***, ЕИК:***  за нарушение на  чл.33 ,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118,ал.4 от ЗДДС., на основание  чл.185,ал.2 ,вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на  500 лв.

 

ОСЪЖДА  ТД на НАП гр-.Бургас, ДА ЗАПЛАТИ на   „***, ЕИК:*** сумата от 300 (триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

              

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                         

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: