Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
14.07.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на четвърти
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Димитров
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 6211 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по искове с
правно основание чл. 4, § 3, във вр. чл. 6, § 3 от Договора за Европейски съюз,
предявени от „И.И.“ ЕООД и И.А.И., ЕГН ********** против В.А.СЪД НА Р.Б., както
следва:
1. от „И.И.“ ЕООД за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 2/3 от
обявените пред АССГ в искова молба по ЗОДОВ, респ. за заплащане на сумата от 87
304 лева – за периода от 17.07.2009 г. /датата на издаване на Свидетелство за
регистрация на фискално устройство/ до 14.12.2015 г. – когато е постановен
окончателен съдебен акт – Решение № 13568/14.12.2015 г. на Тричленен състав на
ВАС, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане;
2. от И.А.И., ЕГН **********, в
качеството на законен представител на „И.И.“ ЕООД за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 43 652 лева за периода от
17.07.2009 г. до 14.12.2015 г. за личния й труд, от който да поддържа жизненото
си равнище, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане;
3. от „И.И.“ ЕООД за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди – претърпени в резултат от засягане на
нематериални блага, спрямо които носителят на субективното право „изключителна
лицензия“ и „търговска марка“ може да упражнява признатото му и гарантирано от
закона поведение на задоволяване на съответен интерес в размер на сумата от 20
000 лева за периода от 17.07.2009 г. до 14.12.2015 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до окончателното й изплащане;
4. от И.А.И., ЕГН ********** за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от погазеното й
достойнство в противоречие с преамбюла на КРБ в размер на сумата от 10 000
лева, считано от 05.12.2014 г. до датата на унищожителното Решение №
7526/05.12.2014 г., ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че
по повод на незаконосъобразно действие по закупуване на фискално устройство на
името на „И.И.“ ЕООД и свидетелство към него, тъй като същото не е било
необходимо за дейността застрахователно посредничество и е било придобито без
знанието на ищцата, съгласие и нужда от ищцовото дружество „И.И.“ ЕООД е била
подадена жалба до АССГ за обявяване нищожността на индивидуален административен
акт, а именно свидетелството за регистрация на фиксално устройство на
дружеството /което впоследствие се е установило, че е издадено от сервизната
фирма „Д.“ ООД на 17.07.2009 г., DP 50-02 с инд. № на фискалната
памет 02257581/ и заверено от орган на приходната администрация на същата дата,
без да са били извършени „всички надлежи проверки“. Наред с това е била депозирана
и искова молба по чл. 1, т. 1 от ЗОДОВ с претенция за присъждане на обезщетение
за вреди от свидетелството за регистрация.
По този повод пред АССГ е било
образувано производство по адм. д. № 6125/2014 г. по описа на АССГ, Първо
отделение, 42 с-в, по което с Определение от 15.08.2014 г. съдът е приел, че е
сезиран с искова молба по чл. 1, т. 1 от ЗОДОВ, с която се претендира
обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт, действия и бездействия на административните
органи и техните длъжностни лица. Твърди се, че АССГ е изпратил на СРП жалбата
в частта „изземване“ на фискалното устройство и го е съобщил със съдебно
удостоверение от 09.09.2014г.. Ищцовата страна излага предявените искове са
били отхвърлени от АССГ без правно основание за това и по този начин е обективирано
„отказ от правосъдие“ и „незаконосъобразно действие“.
В исковата молба се излага, че по
депозирана касационна жалба до ВАС срещу решението на АССГ е било образувано
адм.д. № 884/2015 г., по което ответникът ВАС постановил окончателно Решение №
13568/14.12.2015 г. по адм.д. № 884/15 г. по описа на ВАС, 3-членен състав, с което
е оставил в сила решението на АССГ. Сочи се, че така постановеното решение било
неправилно и причинило тежки последици, както за „дружеството, така й за
законния му представител, семейството и обществото. Поддържа се, че ВАС не е
изпълнил своите задължения – не се е произнесъл съгласно закона и
доказателствата, не е извършил анализ и оценка на аргументите, подплатени с
прилагането на правни норми и е засегнал инкелектуалната собственост на
ищцовото дружество.
Сочи се също така, че по повод
на подадена молба с вх. № 7505/13.03.2016г. за отмяна на влязлото в сила
решение било образувано адм.д. № 9867/2016 г., по което било постановено
Решение № 11066/20.10.2016 г., с което било отхвърлено искането за отмяна на
решението от 5-членен с-в на ВАС.
Във връзка с изложеното в
исковата молба се сочи, че са засегнати права върху интелектуалната собственост,
тъй като „някой е извършил престъпления като се ползвал от търговската марка „И.И.“
ЕООД, въведена във фискално устройство „без знание, съгласие и нужда“. Твърди
се също така, че ВАС не е осигурил равенство между страните в производството,
не се е основал на събраните доказателства, нарушил е правото на добра
администрация, закрепено в чл. 41, т. 1 от Хартата. Изтъкнато е, че ако съдът
бе изпълнил задължението си да прогласи нищожността на свидетелствотото за
регистрация на фискалното устройство, дейността на „И.И.“ ЕООД като
застрахователен посредник е щяла да бъде възстановена и е нямало да се засегне
правото на стопанска инициатива. Сочи се се също, че било накърнено и правото
на семеен и личен живот, тъй като жалбоподателят и семейството му живеели в страх
от предполагаеми измами с фискалното устройство, а прокуратурата не е извършила
разследване. Нарушени били и правата на труд, на човешко достойнство и на
забраната за злоупотреба с права, закрепени в ХОПЕС.
С молба вх. № 152761 от
21.11.2018 г. е направено уточнение на исковата молба, досежно твърдяните от
ищците конкретни нарушения на Обшностното Право, а именно: а) „Правото на
интелектуална собственост“ - чл. 17, т. 2 от Хартата на основните права на ЕС -
принадлежащо на „И.И.“ ЕООД; б) „Право на стопанска инициатива“ - чл. 16 от
Хартата - принадлежащо на „И.И.“ ЕООД; в) „Право на труд чрез избраната
професия“ - чл. 15 от Хартата - принадлежаща на законния представител - И. А. И.;
г) „Право на достойнство“ - принадлежащо на „И.И.“ ЕООД - добро име, репутация,
кариера, както и принадлжащо на И. А. И. - личността, морала, честността,
сигурността.
Относно конкретното поведение
на ответника, с което са обективирани посочените нарушения на общностното право
от ищците е излжено, че с поведението си правораздавателният орган - ВАС е
обективирал нарушение на „правото на достъп до правосъдие“, който е елемент от
Върховенството на закона, включващо: реален достъп до „съдебна защита“;
„правото на ефективни правни средства за защита“; „правото на справедлив
съдебен процес“ и задължението за спазване на основните принципи на АПК. В тази
връзка се твърди, че поради тежкия порок - лишаване на страната от „достъп до
правосъдие“, съдът не е постановил мотивирано решение, което да отразява
действителните факти, правата и задълженията на страните, от което са настъпили
значителни вреди за ищците. Като конкретни и относими правила и общностни
норми, които са нарушени от съда е посочено, че Съюзът на Европейските общности
установява, че „основните права“ са неделима част от общите принципи на
Правото. Посочено е, че чл. 6 от ДЕС изрично закрепва позоваването на общите
принципи, а от природата на Общостно право се извеждат и допълнителни принципи:
принцип на лоялно сътрудничество - чл. 4. § 3 ДЕС и др.;
В проведено открито съдебно
заседание на 04.06.2020 г. е направено уточнение от ищцовата страна, че
претендираната сума е за пропуснати ползи вследствие от нарушаване права на
интелектуална собственост, изразяващи се в решение № 13568 от 2015 г. на
тричленен състав на ВАС, ведно с лихвата.
По отношение на втория иск,
ищцата И.А.И. уточнява, че претенцията е от нейно име, тъй като тя е управител
и собственик на дружеството, а същото не може да работи при нарушаване на лиценза.
Поддържа, че тя не е имала възможността, работейки във фирмата да осигури и
доход за нея като управител от личния си труд, а причината за това е именно нарушеното
нематериално благо - лиценз, лицензионни права, интелектуална собственост. Уточнено
е, че противоправното поведение на ответника се изразява в цитираното по-горе
решение и неизпълнение на задълженията на съда.
Ищцата И.И. поддържа, че тя е
работила като застрахователен брокер, а след постановяване на решението на ВАС
е преустановила работната си дейност. Сочи, че причината за това е, че в
резултат от посоченото решение на ВАС са нарушени лицензионните й права, т.е.
интелектуалната й собственост, като със същото са били нарушени принципите на
АПК, както и правото на ЕС. Поддържа, че това са морални вреди – страдания,
болки, които търпи от момента, в който не може да работи. Поддържа, че същите не
се изразяват само в невъзможността да реализира доходи, а също така и в морални
вреди, от обстоятелството, че се чувства неловко пред обществото.
В срока за писмен отговор след
предоставената съгласно чл. 131 ГПК възможност, ответникът В.А.СЪД на Р.Б.,
чрез процесуален представител оспорва предявените искове като недопустими,
както и като неоснователни. В тази връзка се оспорва твърдението, че Решение №
13568/2014 г. по адм.д. № 884/2015г. на ВАС нарушава разпоредба от
законодателството на ЕС, тъй като липсва посочена норма от правото на ЕС. Сочи
се, че в исковата молба, ищците се позовават на разпоредбите на Директива
2015/847, но същата не е била предмет на разглеждане в производството пред ВАС,
поради което няма как съдът да е постановил очевидно и достатъчно съществено
нарушение на накоя от разпоредбите й. Изложено е също така, че позоваването на ищците
на нарушението на нормите на Хартата на основните права на ЕС е неотносимо към
спора, тъй като Хартата е специален правен акт, с ограничено приложно поле и не
се прилага самостоятелно, а само във връзка с приложението на норма от правото
на ЕС. В тази връзка се излага, че същата представлява процесуална гаранция за
защита на правата, регламентирани в правото на ЕС, но няма самостоятелно правно
действие. Твърди се, че посочените обстоятелства изключват останалите елементи
от фактическия състав на отговорността, а именно – нарушение с достатъчно
съществен характер и пряка причинно-следствена връзка между нарушението на съда
и настъпилата вреда.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е представено Решение
от 16.04.1996 г. по ф.д. № 5837/1996 г. по описа на СГС, ФО, с което е
регистрирано дружество – „И.И.“ ЕООД с предмет на дейност: Търговско
представителство в областта на застрахователната дейност и доброволното
осигуряване. Консултантска дейност в областта на застраховането и доброволното
осигуряване и др. Едноличен собственик на капитала е И. Анеглова И., ЕГН **********,
което дружество се управлява и представлява от едноличния собственик на
капитала.
С Решение № 481-ЗБ от
17.07.2006 г. на Комисия за финансов надзор „И.И.“ ЕООД, управлявано и
представлявано от И.А.И. е решено да бъде вписано в регистъра по чл. 30, ал. 1,
т. 9 ЗКФН.
Представено е и Разрешение на
Дирекция за застрахователен надзор към Министерство на финансите за извършване
на дейност като застрахователен брокер № 25/06.04.2000 г. на „И.И.“ ЕООД.
По делото е представена Молба
вх. № 66934 от 27.11.2009 г., депозирана от И.А.И. до СРП към жалба с вх. №
66934 от 12.11.2009 г., в която е изложено, че от името и за сметка на фирмата
й, позовавайки се на пълномощно, лицето А.Г.е заявил и получил на 17.07.2009 г.
лично свидетелство за регистрирано пред НАП – офис „Красна поляна“ – София
фискално устройство без нейното съгласие, както и нуждата от такова.
По делото е представено и
посоченото Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 17.07.2009 г.,
собственост на „И.И.“ ЕООД, представлявано от И.А.И. на ТД – Красна поляна,
фискално устройство фирма „DATECS“
DP-50-02,
с инд. № на фискалното устройство DT 257581 и инд. № на фискалната
памет 02257581.
От представените доказателства
по делото се установи, че производството по адм. д. № 6125/2004 г. на
Административен съд – София град /АССГ/, Първо отделение, 42 с-в е било
образувано по повод на подадена жалба от „И.И.“ ЕООД с искане за обявяване
нищожността нищожността на индивидуален административен акт, а именно: на
свидетелството за регистрация на фиксално устройство на дружеството /което
впоследствие се е установило, че е издадено от сервизната фирма „Д.“ ООД на
17.07.2009 г., DP
50-02 с инд. № на фискалната памет
02257581/ и заверено от орган на приходната администрация, като е генериран
номер 223330900054993/17.07.2009 г./, както и по повод на подадена искова молба
по чл. 1 от ЗОДОВ с претенция за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, в резултат от свидетелството за регистрация.
От представеното по делото
Определение от 15.08.2014 г. по адм. д. № 6125/2014 г. на АССГ, Първо
отделение, 42 с-в се установява, че съдът е приел, че е сезиран с искова молба
по чл. 1, т. 1 от ЗОДОВ, подадена в хипотезата на чл. 204, ал. 4 АПК, с която
се претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт, действия и
бездействия на административните органи и техните длъжностни лица. С уточняваща
молба от 17.07.2014 г. от жалбоподателя и ищец по делото е бил уточнен
предметът на оспорване, като е посочено, че се обжалва незаконосъобразно
действие по закупуване на фискално устройство на името на „И.И.“ ЕООД и
свидетелството към него, тъй като същото не е било необходимо за дейността
застрахователно посредничество и е придобито без нейно знание, съгласие и
нужда, поради което иска да се прогласи неговата нищожност. Във връзка с
направеното уточнение в молбата е било прието, че спорът за установяване на
извършено незаконосъобразно действие по закупуване на фискалното устройство е
вън от предмета на образуваното административно дело, доколкото касае
гражданскоправни отношения без пряка връзка с незаконосъобразното действие на
орган по приходите. Поради изложеното, съдът е приел, че е сезиран с искова
молба по ЗОДОВ, подадена в хипотезата на чл. 204, ал. 4 АПК, при която
незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетението като предмет на делото е установяване
незаконосъобразността на действие, извършено от орган на приходната
администрация, по заверка на свидетелството за регистрация на фискалното
устройство на името на „И.И.“ ЕООД, доколкото административният орган не е
извършил „всички надлежни проверки“.
Видно от представеното съдебно
удостоверение на АССГ по адм.д. № 6125/2014 г., в частта, в която се иска
изземване на фискално устройство № ДТ257581, инд. № на фискалната памет
02257581, модел „Д.“ ДР-50-02, регистрирано със Свидетелство №
223330900054993/17.07.2009 г. е изпратена на СРП по компетентност, по повод на
което е било образувано ДП № 15141/2010 г. на 04 – РПУ-СДВР, пр. пр. №
2522/2010 г. на СРП.
От представеното по делото
Решение № 7526 от 05.12.2014 г. по адм. д. № 6125/2014 г. на АССГ, Първо
отделение, 42 с-в е видно, че съдът е отхвърлил оспорването на „И.И.“ ЕООД
против действие на орган на НАП, изразяващо се в заверка на свидетелство за
регистрация на фискално устройство модел Д. DP-50-02, с инд. № DT257581 и инд. № на фискалната
памет 02257581, издадено от „Д.“ ООД и заверено от НАП на 17.07.2009 г.
С решението са били отхвърлени
и предявените против НАП от „И.И.“ ЕООД иск за присъждане на сумата от 187 433,71
лв. - обезщетение за имуществени вреди, както и предявения от И.А.И. иск за
присъждане на сумата от 5000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от действие на орган на НАП, изразяващо се в заверка на свидетелство
за регистрация на фискално устройство Д. DP-50-02 с инд. № DT257581 и инд. № на
фискалната памет 02257581.
Няма спор по делото, че по
повод на депозирана касационна жалба с вх. № 31397/12.12.2014 г. от „И.И.“ ЕООД
до ВАС срещу решение № 7526 от 05.12.2014 г. по адм. д. № 6125/2014 г. на АССГ,
Първо отделение, 42 с-в е било образувано адм. д. № 884/2015 г. по описа на
ВАС, Трето отделение.
С Решение № 13568/14.12.2015 г.
по адм.д. № 884/15 г. на ВАС, Трето отделение, което е окончателно, съдът е
оставил в сила постановеното решение № 7526/05.12.2014 г. по адм. д. №
6125/2014 г. на АССГ, І отделение, 42 с-в.
По подадена молба с вх. № 7505/13.03.2016г.
от „И.И.“ ЕООД до 5-членен състав на ВАС е отправено искане за отмяна на влязлото
в сила решение, по което е образувано адм.д. № 9867/2016 г. на ВАС, І колегия. С
Решение № 11066/20.10.2016 г. по адм.д. № 9867/2016 г. на ВАС, Петчленен
състав, І колегия е било отхвърлено искането на молителя „И.И.“ ЕООД за отмяна
на влязлото в сила решение № 13568/14.12.2015 г., постановено по адм.д. №
884/2015 г. на ВАС.
С Решение № 1187/26.01.2018 г.
по адм. д. № 14218/2017 г. на ВАС, Седемчленен състав, І колегия отново е било
отхвърлено искането на „И.И.“ ЕООД за отмяна на влязлото в сила решение №
11066/20.10.2016 г., постановено по адм.д. № 9867/2016 г. на ВАС, Петчленен
състав.
При така
установена фактическа
обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Предявените искове са с правно
основание чл. 4, § 3 от Договора за ЕС.
Отговорността на
държавите-членки за вреди в случаите, когато са допуснали нарушение на правото
на Европейския съюз /ЕС/ е вътрешно присъща на системата на учредителните
договори на съюза. Тя се извежда от принципа на лоялно сътрудничество,
задължителен за всички органи на държавите-членки, който е закрепен в чл. 4 § 3
от Договора за ЕС /ДЕС/.
Принципът за отговорността на
държавите-членки е изведен от практиката на съда на ЕС /СЕС/. Отговорността на
държавата-членка за неизпълнение на договорите и актовете на институциите не е
уредена изрично нито в договорите, нито във вторичното право на ЕС, но е
допустима съгласно решението на съда на ЕС по дела С-6/90 и С-9/90- Andrea
Francovich et Danila Binifaci, според което, „принципът на отговорност на
държавата за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушения
на общностното право, за които носи отговорност държавата е присъщ на системата
на договора.“
Следователно, въпреки, че нито
Договорът за ЕС, нито Договорът за функциониране на ЕС предвиждат възможност за
обезщетяване на вредите, причинени от държавата с извършено от нея нарушение на
правото на ЕС, то такава възможност за обезвреда е изведена в практика на Съда
чрез посочените по-горе дела /т. нар. доктрина Francovich/.
Правното основание на тази
отговорност се определя от нормата на чл. 4 § 3 от ДЕС, която предвижда, че „държавите-членки
са длъжни да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да
осигурят изпълнението на задълженията си, произтичащи от договорите и актовете
на институциите на съюза.“ При неизпълнение, държавата следва да предприема
всички необходими мерки за преустановяването му и да поправи вредите от това
неизпълнение, като последното включва и задължението за обезщетяване на
вредите, настъпили вследствие на нарушението. Съдът на ЕС се позовава на
произтичащото от принципа за лоялно сътрудничество задължение за заличаване на
незаконни последици от нарушено право на ЕС.
В своята практика, Съдът на ЕС
извежда правилото, че всяка държава-членка на съюза е длъжна да поправи вредите
от нарушение на правото на ЕС, извършени от държавен орган, включително от
национален съд, действащ като последна инстанция. Посоченото становище е
възприето и от ВКС в Определение № 269/08.05.2015 г. по ч. гр. д. № 1867/2015
г. на ВКС, ГК, III г. о. и Определение № 45/03.02.2016 г. по ч. гр. д. №
4823/2015 г. на ВКС, ГК, III г. о.
В правото на ЕС не се съдържат
разпоредби относно реда за ангажиране на отговорността на държавата-членка по
чл. 4 § 3 от ДЕС, поради което и в съответствие с принципа за процесуална
автономия, процесуалният ред за разглеждане на исковете се определя от
националните правила, респ. действа принципът на процесуалната автономия на
държавите-членки. По силата на посочения принцип, който е изведен отново в
практиката на Съда, вътрешният правен ред на всяка държава-членка следва да
определи компетентните юрисдикции и процесуалните правила за съдебните производства,
предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят
от правото на Съюза, като все пак държавите-членки носят отговорността за
осигуряването на ефективна защита на тези права във всеки отделен случай.
В тази връзка следва да се
посочи, че в действащото национално право поради липсваща правна уредба, която
изрично да урежда този въпрос, беше изключително
спорeн беше въпросът по кой процесуален ред и от кой съд следва да се разгледа
искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото
на ЕС, по повод на което бе образувано и ТД № 2/2015 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС
и на Първа и Втора колегия на ВАС за издаване на общо съвместно тълкувателно
постановление.
Въпросът относно компетентния
съд и приложимия процесуален ред за разглеждане на искове срещу държавата по
чл. 4, § 3 ДЕС за вреди от нарушение правото на ЕС е разрешен с изменението и
допълнението на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/ чрез ЗИДЗОДОВ /обн., ДВ, бр. 94/29.11.2019 г. /, с което се създаде
изцяло нов чл. 2в, с което Държавата вече предвиди изрично ред и процедура, по
който да се разглеждат исковете за нарушение на правото на ЕС, каквито са и
предявените в настоящето производство искове.
В § 6, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на
ЗИДЗОДОВ е предвидено обаче, че този закон е приложим за исковите молби подадени
след влизането му в сила, а по отношение на заварените производства, които не
са приключили до влизането в сила на закона, каквото е и настоящото производство,
производствата се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително
при последвало въззивно и касационно обжалване.
Във връзка с изложеното, както
и с оглед обстоятелството, че процесните искове са предявени на 10.05.2018 г.,
следва, че няма възможност същите да бъдат подведени под нормата на чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ.
Претенцията на ищците е за
вреди от правораздавателната дейност на ВАС с твърдение, че е нарушено правото
на ЕС. Според изложените фактически основания на исковете, съдът намира, че така
предявените претенции не покриват нито един от предвидените в ЗОДОВ деликтни фактически
състави /преди изменението от 2019 г./ считано към момента на предявяване на
иска, поради което отговорността следва да се реализира по реда на общото
гражданско законодателство по чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД. /в този см. Решение
№ 133 от 29.06.2016 г. по гр.д. № 5002/2014 г. на ВКС, III г.о., Определение №
30/12.01.2015 г. на ВКС/.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД
е за чужди виновни противоправни действия и произтича от отговорността на
натовареното с извършването на работа лице. Тя е обективна, безвиновна и има
гаранционно-обезпечителен характер. Предпоставка за ангажиране на тази
отговорност е осъществяването на деликт по чл. 45 ЗЗД като съгласно чл. 45, ал.
2 ЗЗД вината се презюмира.
За да е възникнало спорното
право за обезщетяване на ищците, същите следва да докажат факти, които да се
подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно
поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите,
водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на
деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са
правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищците и то пълно
и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите. Основният
елемент на непозволеното увреждане е вредата, която се схваща като промяна чрез
смущение, накърняване и унищожаване на имуществото, телесната цялост и здраве,
душевност и психическо състояние на човека. Причинната връзка е обединяващият
елемент на всички останали елементи, за да е налице фактическият състав на
непозволеното увреждане.
В настоящия случай се
претендира отговорност на ответника като са изложени фактически твърдения за
причиняване на имуществени и неимуществени вреди на ищците, в резултат от
осъществено вредоносно поведение, изразяващо се в това, че при разглеждането на
делото от ВАС са допуснати съществени нарушения на основополагащи принципи на
правото на ЕС – чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 6, § 3 от ДЕС вр. чл. 15, чл. 16, чл. 17
от ХОПЕС и на чл. 41 и чл. 47 от ХОПЕС.
С нормата на чл. 4, § 3 ДЕС е
въведен принципът на „лоялно сътрудничество“, съгласно който „държавите-членки
са длъжни да предприемат всички общи и специални мерки, необходими за
гарантиране на задълженията си, произтичащи от правото на ЕС, да подпомагат
общността за постигане на нейните цели и да се въздържат от всякакви мерки,
които могат да застрашат тези цели.“ Постоянната практика на СЕС е, че чл. 4, §
3 ДЕС закрепва общо задължение на държавите – членки, чието конкретно
съдържание зависи във всеки конкретен случай от разпоредбите на Договорите или
правилата, които се извеждат от общата система на Договорите. От изложеното
следва, че сама по себе си тази разпоредба не поражда права за частноправните
субекти, на които те да могат да се позоват пред съд, т.е. тя няма директен
ефект, доколкото не се сочат конкретни ноеми на Европейското право.
Извъндоговорната отговорност на Държавата
по чл. 4, § 3 ДЕС е особена деликтна отговорност, която е обективна по
характер, а основанието за нейното възникване е предпоставена от наличието на
няколко елемента, обединени от един фактически състав. Първият от елементите на
фактическия състав е да е налице нарушение на правна норма на ЕС, която има за
предмет предоставяне на права на частноправни субекти. Вторият елемент е
нарушението да е „достатъчно съществено“, като е необходимо да се установи
наличието на обективно настъпил вредоносен резултат (който следва да бъде
конкретно установен като проявление и като обем). За да се реализира
отговорността на Държавата важно значение има установяването и на третия елемент
от фактическия състав на деликта, изразяващ се в съществуването на пряка
причинно - следствена връзка между настъпването на вредоносния резултат и
допуснатото нарушение. В този смисъл дори да съществува косвена връзка между
неправомерното поведение и настъпилия резултат, няма правно значение като
предпоставка за реализирането на деликтната отговорност.
В исковата молба са въведени
оплаквания за нарушаване на чл. 15 от Хартата на основните права на ЕС /ХОПЕС/,
чл. 16 от ХОПЕС и чл. 17 от ХОПЕС, предвиждащи свобода при избор на професия и
право на труд, свобода на стопанската инициатива, призната в съответствие с правото
на Съюза и с националните законодателства и практики, както и право на
собственост на имущество и защита на интелектуалната собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 15
от ХОПЕС всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета
професия. Всеки гражданин на Съюза има свободата да търси работа, да работи, да
се установява или да предоставя услуги във всички държави-членки. В чл. 16 от
ХОПЕС е предвидено, че свободата на стопанската инициатива се признава в
съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики.
Според чл. 17 от ХОПЕС, всеки има право да се ползва от собствеността на
имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и
да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в
обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо
и своевременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на имуществото може
да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес. Интелектуалната
собственост е защитена. Съгласно чл. 41 от ХОПЕС, всеки има право засягащите го
въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на
Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок. Това право включва правото
на всяко лице да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета
индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него; правото на
достъп до документите, които се отнасят до него, като се зачитат легитимните
интереси, свързани с поверителността и професионалната и служебна тайна;
задължението на администрацията да мотивира своите решения. Съгласно нормата чл. 47 от ХОПЕС, всеки, чиито права и
свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на
ефективни правни средства за защита пред съд включително има право неговото
дело да бъде гледано справедливо и публично, в разумен срок, от независим и
безпристрастен съд, който е предварително създаден със закон.
Настоящият състав намира, че след преценка на
събраните доказателства по делото и на извършените процесуални действия по
образуваното административно производство, в конкретния случай не се установи
от страна на ответника ВАС да са извършени действия, които да са в противоречие
с общностното право на ЕС, а също така не се установи да са извършени и
нарушения на посочените основни права от Хартата за основните права на ЕС.
В тази връзка следва да се има
предвид, че предмет на проведеното съдебно производство по адм. д. № 6125/2014
г. по описа на АССГ, Първо отделение, 42 с-в е била искова молба по чл. 1, т. 1
от ЗОДОВ, по предявена претенция на ищците против НАП за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби и пропуснати ползи от „И.И.“
ЕООД, както и неимуществени вреди от И.И., причинени от незаконосъобразно
действие на орган на приходната администрация, изразяващо се в заверка на
свидетелството за регистрация на фискално устройство. Тверденията на ищците по
настоящото дело са, че като е постановил окончателно съдебно решение – Решение
№ 13568/14.12.2015 г. по адм. д. № 884/2015 г. по описа на ВАС, 3-членен
състав, ответникът не е изпълнил своите задължения – не се е произнесъл
съгласно закона и доказателствата, не е извършил анализ и оценка на аргументите
и е засегнал интелектуалната собственост на дружеството „И.И.“ ЕООД.
Наред с това твърденията са
също така, че ответникът ВАС не е осигурил равенство между страните в
производството, нарушил е правото на добра администрация, закрепено в чл. 41 от
ХОПЕС, както и правата на труд, на човешко достойнство и забраната за
злоупотерба с права, закрепени в ХОПЕС.
Съдът счита, че с оглед
характера и предмета на предявените от ищците претенции по образуваното
административно производство, а именно за обезвреда за претърпени вреди не би
могъл да се обоснове какъвто и да било правен извод за наличие на пряка
причинно следствена връзка между постановеното от АССГ отхвърлително решение и
потвърдено от ВАС и реализирано нарушение от страна на ответника на посочените
основни права от Хартата за основните права на ЕС. В този смисъл, настоящият
състав намира, че не би могло да се приеме, че с постановяването на окончателно
съдебно решение, с което са отхвърлени от съда предявените от ищците искове за
присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от ответника са
извършени твърдените нарушения на Общностното право, респ. че са били нарушени
посочените основни права от ХОПЕС, а именно - чл. 15 от ХОПЕС, предвиждащ
свобода при избор на професия и право на труд, чл. 16 от ХОПЕС – предвиждащ
свобода на стопанската инициатива, призната в съответствие с правото на Съюза и
с националните законодателства и практики, както и чл. 17 от ХОПЕС – предвиждащ
защита на правото на интелектуалната собственост.
Настоящият състав на съда не
споделя доводите на ищците, че ако съдът е бил изпълнил задължението си да
прогласи нищожността на свидетелствотото за регистрация на фискалното
устройство, дейността на „И.И.“ ЕООД като застрахователен посредник е щяла да
бъде възстановена и е нямало да се засегне правото на стопанска инициатива на
дружеството. Мотивите на съда за това са, че както вече бе изложено, предметът
на развилото се административно производство, както и процесуалният ред, по
който се е развило – по реда на АПК са били по чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК.
Аргумент в тази насока е и
обстоятелството, че от представеното по делото Определение от 15.08.2014 г. по
адм. д. № 6125/2014 г. по описа на АССГ, 42 с-в се установи, че по отношение на
подадената жалба от ищците, с която се е искало обявяване нищожността на
свидетелството за регистрация на фискалното устройство на дружеството, издадено
от „Д.“ ООД на 17.07.2009 г. и заверено от орган на приходната администрация е била
депозирана уточняваща молба от 17.07.2014 г. от жалбоподателя и ищец по делото,
в която същият е уточнил предмета на оспорване. В същата е било посочено, че се
обжалва незаконосъобразно действие по закупуване на фискално устройство на
името на „И.И.“ ЕООД и свидетелството към него, тъй като същото не е било
необходимо за дейността застрахователно посредничество и е придобито без
знание, съгласие и нужда, поради което иска прогласяване на нищожността му.
От посоченото определение се
установи, че във връзка с така направеното уточнение по отношение на
постъпилата от ищците жалба, с която се е искало обявяване нищожността на
свидетелството за регистрация на фискалното устройство на дружеството е било законосъобразно
прието от съда, че спорът за установяване на извършено незаконосъобразно
действие по закупуване на фискално устройство на името на „И.И.“ ЕООД е вън от
предмета на образуваното административно дело, доколкото касае гражданскоправни
отношения без пряка връзка с незаконосъобразното действие на орган по приходите,
поради което производството по делото е било разделено.
Поради изложеното, съдът
намира, че след като посочената жалба, с която се е искало обявяване
нищожността на свидетелството за регистрация на фискалното устройство на
дружеството не е била изобщо предмет на разглеждане на образуваното административно
производство, не би могло по никакъв начин да се обоснове правен извод, че
ответникът ВАС не е изпълнил своите задължения да прогласи нищожността на
същото, с което е засегнал дейността на ищцовото дружество „И.И.“ ЕООД като
застрахователен посредник, а още по-малко би могло да се направи извод, че с
това ВАС е засегнал правото на труд чрез избраната професия, предвидено в чл.
15 от ХОПЕС, правото на стопанска инициатива, предвидено в чл. 16 от ХОПЕС,
както и правото на защита на интелектуалната собственост по чл. 17 от ХОПЕС.
Съдът не споделя и доводите на
ищцовата страна, че с отхвърлянето на предявените искове по образуваното
административно дело е бил обективиран отказ от правосъдие, с което е било
извършено незаконосъобразно действие. На първо място следва да се посочи, че
развилият се пред съдебен състав на ВАС процес е бил осъществен при условията и
по реда на специално създадения и приложим за този тип производства АПК. Делото
е било разгледано публично, в разумен срок, от независим и безпристрастен съд,
който е предварително създаден със закон. Съдът намира, че с приемането за
разглеждане на делото по така предявените искове и с произнасянето по същество
на предявените искове, макар и с отхвърлителен диспозитив от страна на ответника
по никакъв начин не е бил обективиран отказ от правосъдие.
За пълнота на мотивите следва
да се посочи също така, че в контекста на обсъждания проблем – дали в процеса
на разглеждане на адм. дело № 884/2015 г. по описа на ВАС, 3-членен състав са
били допуснати процесуални нарушения - настоящият съд не може да не отчита и
резултата от приключилото самостоятелно производство по чл. 239, т. 1, т. 2 и
т. 3 от АПК.
По делото се установи, че по
подадена молба с вх. № 7505/13.03.2016г. от „И.И.“ ЕООД до 5-членен състав на
ВАС е било отправено искане за отмяна на влязлото в сила решение, по повод на
което е било образувано адм.д. № 9867/2016 г. по описа на ВАС, Петчленен
състав, І колегия, по което съдът е постановил решение № 11066/20.10.2016 г. по
адм.д. № 9867/2016 г., с което е било отхвърлено искането на молителя „И.И.“
ЕООД за отмяна на влязлото в сила решение № 13568/14.12.2015 г., постановено по
адм.д. № 884/2015 г. на ВАС, 3 членен състав.
Наред с това от приложеното
решение № 1187/26.01.2018 г. по адм. д. № 14218/2017 г. на ВАС, Седемчленен
състав се установи също така, че е отхвърлено и искането на „И.И.“ ЕООД за
отмяна на влязлото в сила решение № 11066/20.10.2016 г., постановено по адм.д.
№ 9867/2016 г. на ВАС, 5-членен с-в. В тази връзка, съдът намира, че ако действително
бе допуснато твърдяното от ищците нарушение на основни принципи на правото на
ЕС, то посоченото нарушение би се отразило и върху изхода на образуваните пред
ВАС производства по подадени молби за отмяна на влязло в сила решение.
Във връзка с изложените правни
изводи съдът намира, че доколкото по делото не се установи да е налице твърдяното
от ищците нарушение на основни принципи на общностното право, то не е налице първата
основна предпоставка за реализиране на деликтната отговорност на ответника,
поради което предявените по делото искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
За пълнота на мотивите, следва
да се посочи от настоящия състав, че след обстойна преценка на осъществените от
съдебния състав на ВАС процесуални действия, в хода на разглеждане на
процесното адм. дело № 884/2015 г. на ВАС, 3-членен състав не се установи
наличието и на останалите две предпоставки, определящи възникването на
деликтната отговорност на ответника по чл. 4, § 3 ДЕС, а именно - обективно
настъпил вредоносен резултат с конкретно установено проявление и обем, както и
съществуването на пряка причинно - следствена връзка между настъпването на
вредоносния резултат и допуснатото нарушение.
Поради изложените съображения,
настоящият състав намира, че предявените от ищците „И.И.“ ЕООД и И.А.И. искове
за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди са
неоснователни, поради което следва да се отхвърлят изцяло.
С оглед изхода на спора, ищците
следва да заплатят на ответника направените по делото разноски на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ в размер на 350 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ищците следва да бъдат осъдени до заплатят държавна такса по сметка на СГС в
размер на 4 % от стойността на предявените искове по делото, предвид
възприетото от настоящия състав разрешение, че процесуалният ред, по който
следва да се разгледа делото е общото гражданско законодателство по чл. 49 ЗЗД
вр. чл. 45 ЗЗД, поради което следва да заплатят държавна такса в следните
размери: „И.И.“ ЕООД сумата от 4292,16 лв. и И.А.И., ЕГН ********** сумата от
2146,08 лв..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „И.И.“ ЕООД, ЕИК ******и И.А.И., ЕГН **********, с
адрес: *** - ******* против В.А.СЪД НА Р.Б., гр. София, бул. „****** искове
с правно основание чл. 4, § 3, във вр. чл. 6, § 3 от Договора за Европейски
съюз, вр. чл. 15, чл. 16, чл. 17 от Хартата за основните права на ЕС, във вр.
чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД както следва:
1./ от „И.И.“ ЕООД за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 2/3 от
обявените пред АССГ в искова молба по ЗОДОВ, респ. за заплащане на сумата от 87
304 лева – за периода от 17.07.2009 г. /датата на издаване на Свидетелство за
регистрация на фискално устройство/ до 14.12.2015 г. – когато е постановен
окончателен съдебен акт – Решение № 13568/14.12.2015 г. на Тричленен състав на
ВАС, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане;
2./ от И.А.И., ЕГН **********, в
качеството на законен представител на „И.И.“ ЕООД за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 43 652 лева за периода от
17.07.2009 г. до 14.12.2015 г. за личния й труд, от който да поддържа жизненото
си равнище, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане;
3./ от „И.И.“ ЕООД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени в резултат от засягане на
нематериални блага, спрямо които носителят на субективното право „изключителна
лицензия“ и „търговска марка“ може да упражнява признатото му и гарантирано от
закона поведение на задоволяване на съответен интерес в размер на сумата от 20
000 лева за периода от 17.07.2009 г. до 14.12.2015 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до окончателното й изплащане; както и
4./ от И.А.И., ЕГН ********** за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от погазеното й
достойнство в противоречие с преамбюла на КРБ в размер на сумата от 10 000
лева, считано от 05.12.2014 г. до датата на унищожителното Решение №
7526/05.12.2014 г., ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното
й изплащане като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „И.И.“ ЕООД, ЕИК ******и И.А.И.,
ЕГН ********** да заплатят на В.А.СЪД НА Р.Б. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 350 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „И.И.“ ЕООД да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СГС сумата от 4292,16 лева – държавна
такса, както и И.А.И., ЕГН ********** да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СГС сумата от 2146,08 лева
– държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: