Р Е Ш Е Н И
Е № 260469
гр. Пловдив, 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично
заседание на втори декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при
секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 21328 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с
правно основание чл.108 ЗС, предявен от Д.Г.Д. против А.В.П..
Ищецът твърди, че е собственик на
следния недвижим имот, а именно: дворно място с площ от 636 кв.м.,
представляващо УПИ ***** от кв. ** по КРП на село *****, одобрен със заповед № *****г.
на ***** на Община *****, ведно с построената в същото дворно място масивна
жилищна сграда, стопански постройки и други подобрения. Имотът е бил
собственост на *** на ищеца, починал на *****г., който го е придобил чрез
покупко-продажба, като след смъртта му наследниците му се снабдили с нотариален
акт № *****г., а след това майката и сестрата на ищеца му прехвърлили техните
идеални части с договор за дарение от 13.03.1998 г. Твърди се, че ответникът
бил собственик на съседния имот – УПИ *****, кв. ** от плана на селото. От
години с него имали разногласия по отношение на западната граница на имота,
която след приемането на дворищнорегулационния план на селото от 1989 г. минава
изцяло по старата имотна граница на имот пл. № ***, като в северозападната част
на мястото на ищеца, тази граница се отклонявала с един метър в източна посока.
Границите между двата имота били установени още при действието на предходните
планове. По спорната граница е имало изградена плътна ограда от кирпич и тухли,
което съществувала било 30 години. Преди няколко години ответникът бутнал
старата съществуваща ограда в северозападната й част по границата на имота на
ищеца, навлезнал в имота му и започнал да изгражда нова ограда. По този начин
ответникът фактически навлезнал в имота на ищеца и завзел площ от него,
разположена в посочената северозападна част, която е с площ от около 12-13
кв.м. Ответникът твърдял, че завзетото място било придадено към неговия имот по
някакъв стар план, а в сегашния КРП от 1989 г. имало грешка, която с
навлизането в имота на ищеца бил поправил. Въпреки намеренията на ответника да
заведе дело по повод на спорното място, такова не било заведено, а същият
продължавал да упражнява фактическа власт по отношение на частта от имота на
ищеца. Поради това обосновава правен интерес от предявяване на настоящия иск,
като моли да бъде осъден ответникът да му предаде владението по отношение на
завзетата от него част от собствения на ищеца УПИ ****, кв. ** по плана село *****,
от 1989 г., която част била с площ от 12-13 кв.м. и била разположена в
северозападната част от имота му, по границата на същия имот, и което част е
разположена между поставената в тази част от имота на ищеца ограда от колчета и
мрежа и действителната имотна граница на имот с пл.№ ***. Моли за уважаване на
иска и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника А.В.П., със становище за неоснователност на предявения иск.
Твърди, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № ****г., бил собственик на дворно място с площ от 640 кв.м.,
представляващо парцел ** от имот с пл. № *** от кв. ** по плана на село *****.
Първоначално имотите на ищеца и на ответника били заснети с пл. номера
съответно № *** и № *** от кв. ** по КРП, одобрен със заповед № *****г. По този
план по спорната имотна граница било предвидено придаваемо място с площ от
около 13 кв.м. от УПИ **** към УПИ ****. През 1974 г. във връзка с прокарването
на нови улици в селото се пристъпило към прилагането на регулациите. На
28.02.1974 г. била направена оценка на придаваемото място от 13 кв.м. от
комисия, като за това били уведомени заинтересованите лица. Ответникът твърди,
че с квитанция № ** към СОНС на село ***** била преведена сумата от 26 лв. за
така определеното дворно място, поради което регулацията била влязла в сила и
била изпълнена, като баща му се снабдил с нотариален акт за недвижим имот,
придобит по регулация през 1975 г. С протокол от 17.11.1986 г. ответникът бил
въведен във владение на процесната част от имота, а по силата на разрешение за
строеж от 05.12.1986 г. било разрешено построяването на нова ограда по
регулационната линия. В новия КРП на село *****, одобрен със заповед от 1989 г.
придаваемото място не било заснето като част от имот № ***. Предвид така
изложените твърдения моли за отхвърляне на предявения ревандикационен иск.
Претендира разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
От нотариален акт за дарение на
недвижим имот № **** се установява, че Д.Г.Д. е придобил собствеността по
отношение на 5/6 идеални части от дворно място в село ***** с площ от 636
кв.м., представляващо парцел ***, пл. № *** от кв.
** по плана на селото, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 64
кв., както и фурна с площ от 21 кв.м. и стопански постройки.
С нотариален акт за право на
собственост, издаден на основание обстоятелствена проверка № *****г. ищецът е
признат за едноличен собственик на описания по-горе недвижим имот.
Видно от удостоверение за наследници
№ *****г., издадено от кметство *****, община *****, Г. А. Д. е починал на *****г.
и е оставил за свои законни наследници *****и *****.
Представени са и скици на процесния
имот № *****г. и №*****г., издадени от Община *****, отдел ТСУ, съгласно плана
на село *****, одобрен със Заповед № *****г.
С нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № *****г. А.В.П. е придобил собствеността по отношение на дворно
място с площ от 640 кв.м., находящо се в село *****, общ. *****, представляващо
парцел **, имот пл. № *** в кв. **, ведно с построената в дворното място масивна
жилищна еднофамилна сграда.
С протокол от 28.02.1974 г., издаден
от комисия по чл.265, ал.1 и ал.2 ППЗТСУ, назначена със заповед № ***г. на ***на
комисията, е решено, че място от имот № ***, кв. ** от 13 кв.м. на Д. А.К.се
придава по регулация към парцел **-***, кв. ** на В. А.П., и се оценя по 2 лв.
на квадратен метър – или за мястото 26 лв.
Видно от квитанция № ***г. В. А.П. е
заплатил сумата от 26 лв. за придаваемо дворно място от Д. К.
С нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по регулация № **** е констатирано, че В. А.П. е
придобил по силата на дворищната регулация правото на собственост върху дворно
място от 13 кв.м. от имот пл. № *** в кв. ** по плана на село *****,
собственост на Д. А. К, което се придава към собствения му парцел **-*** в кв.
**.
Видно от протокол за опис на
недвижими имущества от 17.11.1986 г., съставен от съдебен изпълнител при
Пловдивски районен съд, в изпълнение на нотариален акт за придобит имот по
регулация, в село *****, ул. ***, се е извършило предаване на дворно място 13
кв.м. от имот пл. № *** в кв.**, което място се придава към парцел **, имот пл.
№ ***, собственост на В. А.П..
С разрешение за строеж № ******г. е
разрешено на А.В.П. построяването на 0,60 м плътна масивна ограда и 1,20 м.
лека прогледна ограда в парцел № ***, кв. ** по плана на село *****.
Видно от протокол № ******г. на Експертен
съвет по устройство на територията – Община *****, се възлага на ст.спец.
„КРИС“ да коригира данните в трасировъчния карнет по новия план, като същите да
съответстват на данните по стария план.
От заключението на СТЕ на вещо лице Н.С.
се установява, че действащият към момента КРП на село ***** е одобрен със
Заповед № *****г. В този план от 1989 г. не са нанасяни изменения за попълване
на кадастралната основа с нови имотни граници, относно имоти пл. № *** и пл. №
***, както и не е процедиран проект за изменение на подробен устройствен план –
план за регулация относно УПИ ***** и УПИ ***** от кв. **. Имотните граници на
имот пл. № *** съвпадат с регулационните граници на УПИ *****, а имотните
граници на имот пл. № *** съвпадат с регулационните граници на УПИ ***** по
действащия план от 1989 г. По този план няма придаваеми по регулация места между
двата УПИ. Вещото лице е посетило процесния имот на дата 14.07.2020 г. и е
извършило геодезическо заснемане. В резултат на извършените измервания и
изчисления, е констатирано фактическото местоположение на процесната ограда от
телена мрежа на бетонови колове, както и на останалите постройки и огради по
границата между двата имота. От геодезическото заснемане се установява, че липсва
съответствие между съществуващата на място ограда от телена мрежа на бетонови
колове и имотно регулационната граница между УПИ ***** и УПИ ***** от кв. ** по
действащия план на село ***** от 1989 г. Процесната ограда от телена мрежа на
бетонови колове навлиза в границите на УПИ ***** от кв. ** по действащия план,
като навлизането е с площ от 12 кв.м., означено с контур по точки 101, 1, 2, 3,
102, 101 и оцветена в жълто на приложената към заключението скица № 1. Оградата
от кирпичени тухли по линията с точки 3, 4, 5, 6 навлиза в границите на УПИ
***** от кв. ** по действащия план. Навлизането е във владение на ищеца и е с
площ от 7,0 кв.м., означени с контур по точки 3, 4, 5, 6, 104, 103, 3 и
оцветена в синьо на приложената към заключението скица № 1.
От заключението на СТЕ на вещо лице Б.Г.
се установява, че с план за регулация на село *****, одобрен през 1959 г. към
поземлен имот с пл. № ***, за който е отреден парцел **-***, се придава част от
поземления имот с пл. № ***, за който е отреден парцел ***-***. За определяне
на придаваемото място и неговата площ е изготвена скица № 3, от която е видно,
че имотната граница не е една права линия, а има разминаване на две прави линии
при подпорния зид, нанесен в скица № 2, поради което се оформят две придаваеми
места с площи съответно 8,16 кв.м. и 0,97 кв.м., или общо 9,13 кв.м. Установено
с протокол от 28.02.1974 г. и платено и придобито с нотариален акт от 1975 г. е
придаваемо място от 13 кв.м., т.е. установява се разлика от 4 кв.м. Границата
между парцел **-***, отреден за ПИ с пл. № *** и парцел ***-***, отреден за ПИ
с пл. № *** не е променена и тя става имотна граница между двата имота ***и ***въз
основа на представените към делото документи: протокол за оценка на придаваеми
места от 28.02.1974 г., квитанция за внесена сума от 26 лв. за придаваемо място
от Д. К от 12.08.1974 г., нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по регулация № ***г. На скица 3.3 – комбинирана са нанесени с черен
цвят границите на имотите от геодезическото заснемане, със син цвят граници на
парцели II-***и III-***по плана
за регулация, одобрен през 1959 г., със зелен цвят границите на парцелите по
плана за регулация, одобрен през 1989 г. Вещото лице е изготвило комбинирана
скица № 5 между заснетите настоящи граници на имотите и регулационните линии по
плана за регулация, одобрен през 1959 г. Установени са две сравнително големи
несъответствия между заснетите граници и изведените от КРП, одобрен през 1959
г. На първо място, регулационната граница между двата имота в южния край на
имотите навлиза в ПИ ***с около 1,30 м. При анализ на измерванията и извадката
от плана, одобрен през 1959 г., подпорният зид от геодезическото заснемане е с
дължина 16,82 м., а в плана от 1959 г. е 18,37 м., като имотната, съответно и
регулационната граница са изместени към имот 854. Това е явна фактическа грешка
при заснемане на западния край на подпорния зид, масивно съоръжение, което не е
променяно във времето. В тази връзка, регулационната линия и съответно имотната
граница следва да бъде по зелената линия, нанесена по гранични точни 1,2. При
така нанесената вярна регулационна, съответно имотна граница на основание
приложените документи, на скица № 5 е видно, че определената с плана за
регулация, одобрен през 1959 г. граница, е материализиран като паянтова (лека)
ограда в продължение на 11,65 метра, а полумасивната ограда – стара изградена
от кирпич с дължина 5,77 м., попада в имот ***– стар, нов ***. Втората
съществена разлика между заснетите актуални граници на имоти *** и ***е
излизане на имотната граница извън уличната регулационна линия. Причината е, че
двете имотни граници, южна и северна на плана са материализирани като подпорни
зидове, изобразени с условен знак, представляващ две успоредни линии и
неправилната преценка, което от двете представлява граница. На скица № 6 вещото
лице е отразило цветно копие на част от действащия КРП на село *****. Регулационните
граници повтарят имотните, а границата между имоти *** и ***не е права линия,
каквато следва да бъде след прилагане на регулацията по плана, одобрен на
05.02.1959 г. на основание протокол за оценка на придаваеми места от 28.02.1974
г., квитанция за внесена сума от 26 лв. за придаваемо място от 12.08.1974 г. и
нотариален акт от 1975 г. На скица № 7 е отбелязано, че имотните и регулационни
граници са идентични с нанесените в дворишно-трасировъчния карнет, като границата
между имот *** и ***не е съобразена с приложената регулация по предходния плана
от 1959 г.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация
чл.108 ЗС.
Ревандикационният иск цели да даде защита на невладеещия собственик срещу
владеещия несобственик, като съдът се произнася с отделен установителен
диспозитив по отношение на принадлежността на правото на собственост на ищеца и
отделен диспозитив за предаване на владението. В този смисъл са задължителните
постановки на т.2А от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Във всички случаи съдът е
длъжен да изследва дали ищецът е собственик на процесния недвижим имот на
наведеното от него придобивно основание.
В случая предмет на иска е реална
част от имот, за която ищецът твърди, че се намира в границите на УПИ ***** в
село ***** по действащия КРП от 1989 г., негова собственост, която била завзета
от ответника чрез построяването на ограда. Процесната част от имота се намира
на общата граница между УПИ ****,
собственост на ищеца, и УПИ ***, собственост
на ответника. За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже, че
процесната реална част се намира изцяло в неговия имот, поради което ответникът
без основание я владее. От своя страна, ответната страна навежда твърдения, че процесната
реална част е част от неговия имот, доколкото е придаваемо място по регулация,
съгласно предходния план. При така наведените от всяка от страните твърдения, от
съществено значение за разрешаване на правния спор е къде точно преминава
границата между двата имота, както и дали КРП от 1989 г. е приложен, вследствие
на което е затвърдено отчуждителното му действие.
Възражението на ищеца, че е недопустимо
в настоящото производство да се изследва въпросът за точното местоположение на
границата между имотите, съдът намира за неоснователно. При спор с очертания
правен предмет следва да се установи границата между имотите, за да може да се прецени
къде точно се намира процесната реална част пространствено и чия собственост е
тя. Съдът не може да се ограничи единствено от съдържанието на последния,
действащ регулационен план на селото. От значение за разрешаване на спора е дали
регулацията е приложена, вследствие на което би се реализирало наведеното от страната
на придобивно основание.
От заключението на приетата по
делото СТЕ на вещо лице Н.С. се установява, че действащият към момента КРП на
село ***** е от 1989 г. и съгласно него процесната реална част, изобразена
графично на скица № 1, колорирана в жълт цвят, попада в имота на ищеца – УПИ ****. С оглед направените от ответника оспорвания, съдът е
допуснал изслушването и на втора СТЕ, която проследява статута на двата съседни
имота и по предходния план от 1959 г. На комбинирана скица № 3.3 (л.118 от
делото) вещото лице е изобразило със син цвят регулацията от 1959 г., а със
зелен – регулацията от 1989 г. Установява се разминаване именно в спорната част
от имота, която съгласно КРП от 1989 г. е придадена към имота на ищеца. От
съвкупната преценка на всички доказателства по делото, се установява, че КРП от
1959 г. е приложен, като регулационните граници са станали имотни, поради което
би следвало този план да бъде основа за приемането на следващия КРП.
Както при действието на ЗПИНМ, така
и при действието на ЗТСУ, при който е приет действащият план от 1989 г. на село
*****, дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие по
отношение на придадените по регулация към съседни имоти части – чл.110 ЗТСУ (отм.).
Това действие е условно и прехвърля само гола собственост. След приемането на
плана от 1989 г. част от имота на ответника, включително и процесната реална
част, попада в УПИ ***** – собственост на ищеца. Тези граници на имотите обаче
не биха могли да се приемат за имотни, преди да настъпи приложението на
регулацията, доколкото е налице грешка. За да се счита приложена регулацията
при наличие на грешка, е необходимо да са изпълнени кумулативните изисквания на
чл.33, ал.1 ЗТСУ (отм.), а именно – заемане на имота и изтичането на 10-годишен
срок от заемането. В този смисъл са разясненията на ТР № 3/1993 г. на ОСГК на
ВС. В ТР се приема още, че след изтичане на десетгодишния срок на владение
върху придадените части новият план ще се изработи въз основа на създадените с
опорочената регулация парцелни граници, които ще се третират за имотни с оглед
усложненията, които биха настъпили след един такъв дълъг период от време от
отпадането с обратна сила на отчужденията по отменения план поради фактическите
промени, които евентуално са засегнали придаваемите имоти (например
извършването на строежи или други подобрения в тях). Затова приложението на
плана е понятие, относимо към вярната имотна основа, при която следва да се
изработи новият план.
Безспорно по делото се установи, че
КРП от 1959 г. е приложен, като регулационните граници са станали имотни. Това
е така, доколкото ответната страна е придобила по регулация 13 кв.м. от имот
пл. № *** (имота на ищеца), които са придадени към собствения му парцел ** –
имот ***в кв.** по плана на село *****, за което е заплатено определеното с
протокол от 28.02.1974 г. обезщетение, издаден е нотариален акт за недвижим
имот, придобит по регулация № ****, както и ответникът е въведен във владение
на тази част от имота с протокол 17.11.1986 г. Впоследствие, с приемането на
плана от 1989 г. не е възприето вече установеното фактическо и правно
положение, а е нанесено изменение на общата граница между двата имота, като
процесната реална част е придадена към имота на ищеца. В тази хипотеза обаче,
за да я е придобил по регулация, ищецът следва да установи наличието на
предпоставките на чл.33, ал.1 ЗТСУ (отм.), а именно: заемане на придаваемото
място и самото заемане, като владение върху него да продължи минимум 10 години.
Ищецът не доказа да са се реализирали визираните предпоставки. Страната прояви
процесуална пасивност досежно събирането на допуснато и доказателство с
определението от 09.04.2020 г., а именно – разпит на един свидетел, който не
беше воден в нито едно от проведените общо четири открити съдебни заседания; не
беше направено и искане свидетелят да се води в следващо заседание, а в
последното проведеното заседание процесуалният представител на ищеца заяви
изрично, че няма други искания.
От друга страна, по делото се установи, че страните от
дълги години са имали спорове за собственост по отношение именно на общата
граница между притежаваните от тях имоти. В тази връзка ответната страна е
направила искане до общинската администрация през 2004 г. (л.84 и сл. от
делото) за изменение на кадастралната основа, като вземе предвид придобитото по
регулация място, за което е съставен нотариален акт през 1975 г. В тази връзка с
протокол от 03.10.2005 г. на експертен съвет по устройство на територията към
Община *****, е установено, че владението на място съответства на документите
за собственост и протокола за въвод във владение, т.е. такова, каквото е било
по приложения КРП от 1959 г. Общинската администрация е установила, че лицата
на УПИ съответстват на данните по стар
план, които се различават с 1 метър от измерените на място и записаните в
трасировъчния карнет по нов план. От така направените фактически констатации, се
прави извода за наличие на явна фактическа грешка при приемането на новия плана
от 1989 г., поради което в случая намират приложение цитираните по-горе норми
на чл.33, ал.1 ЗТСУ (отм.).
Предвид изложените по-горе
съображения съдът приема, че предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен, доколкото ищецът не доказа да е собственик на процесната реална
част от имота. Реалната част от имота е означена графично на скица № 1 (л.62 от
делото) от заключението на СТЕ на вещо лице Н.С., по точки 101,1,2,3,102,101.
Скицата на вещото лице следва да се приподпише от състава на съда и да
представлява неразделна част от настоящото решение.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответникът.
По делото се доказаха да са сторени следните разноски: адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.02.2020 г. в
размер на 800 лв., депозит за СТЕ – 1265,65 лв., или сумата от общо 2065,65 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищцовата страна за прекомерност
на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, като същото е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.Д., ЕГН: **********, адрес: ***
против А.В.П., ЕГН: **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.108 ЗС за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик
на реална част с площ от 12 кв.м. от УПИ ****, кв. ** по плана на село ***** от 1989 г., означена
графично, колорирана в жълто и заключена между точки 101,1,2,3,102,101 от скица
№ 1 от заключението на СТЕ на вещо лице Н.С. (62 от делото) и осъждане на
ответника да предаде на ищеца владението по отношение на процесната реална
част.
Скица № 1 от заключението на СТЕ на
вещо лице Н.С. на лист 62 от делото да се счита неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН: **********, адрес: *** на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на А.В.П.,
ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 2065,65
лв. (две хиляди шестдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки) – разноски
пред първата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.