РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Нова Загора, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20222220101316 по описа за 2022 година
Производството е по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр.с чл.79, ал.1, т.1
във вр. с чл.240 от ЗЗД, поради неизпълнение на поети договорни задължения, както и
акцесорно искане по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„България” № 49,
бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника му юрк.Р.И.И. против С. В. П. с ЕГН **********, с адрес:
**********, за установяване на вземане в размер на 7477.05 лева.
В исковата молба се посочва, че в изпълнение на разпореждане, постановено по ч.гр.д
№ 1117/2022 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора, получено от „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД на 07.11.2022 г. в законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК,
ищцовата страна предявява настоящият установителен иск с правно основание чл.422, ал.1
във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, относно вземанията на заявителя срещу длъжника С. В. П. в
общ размер на 7477.05 лв., включващо главница в размер на 4071.82 лв., договорно
възнаграждение в размер на 2761.76 лв. и законна лихва в размер на 643.47 лв., дължима за
периода от 15.03.2018 г. - датата на изтичане на погасителния план до 29.09.2022 г., ведно
със законна лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
**********.
Процесуалният представител юрк.И. твърди, че вземането на молителя „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД произтичало от следните обстоятелства:
На 13.11.2018 г. бил сключен Договор за потребителски кредит (ДПК) № **********,
между страните - „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като кредитор и С. В. П., Й.И. П. и Н.Г.Г.,
като солидарни длъжници от друга страна, а параметрите посочени в раздел VI на
сключения договор били:
Общо задължение по кредита: 16200.00 лв., включващо:
Сума за кредита: 5000.00 лв.;
Срок на кредита: 48 месеца;
Размер на вноската: 337.50 лв.;
Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца;
Годишен процент на разходите (ГПР %): 110.70 %;
1
Годишен лихвен процент 76.89 %;
Лихвен процент на ден: 0.21
Договорът бил подписан при Общи условия /ОУ/, които били неразделна част от
договора, предадени на клиента при подписването им и той декларирал, че е запознат със
съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква
„Б“ от ДПК/.
Посочва, че съгласно Буква „Г“ от ДПК на клиента бил предоставен безвъзмездно, на
хартиен носител, в лесна и разбираема форма, на български език - информация във формата
на стандартен европейски формуляр, като чрез него се давали разяснения на лицата, които
да им помогнат да преценят доколко предлаганият договор за заем съответства на техните
потребности и финансово съС.ие. Във формуляра били упоменати и всички параметри на
бъдещия договор, както и общата сума, която следва да се заплати по кредита. Сочи, че още
на този предварителен етап длъжника бил запознат с цената на кредита.
Сочи се и че клиентът изрично пожелал с част от отпуснатия кредит да бъде
рефинансирано старо негово задължение към „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД в размер
на 1022.97 лв.
Поддържа, че „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнявал точно и в срок
задълженията си по договора, като на 13.11.2013 г. превел парична сума в размер на 3977.03
лв. по посочената от длъжника С. В. П. банкова сметка. Общият размер на отпуснатата сума
бил 5000.00 лв.
Разяснява се, че от своя страна длъжника поел задължение да погасява предоставения
заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който бил
неразделна част от Договора за потребителски кредит. Изготвен бил погасителен план с
определени 48 месечни вноски с размер на 337.50 лв., с падежна дата всяко 15-то число на
месеца.
На 05.10.2014 г. С. В. П. подала Молба за промяна на погасителен план към ДПК №
**********, като пожелала да бъдат отложени 2 погасителни вноски. На 24.10.2014 г. между
страните бил сключен Анекс № 1 към ДПК № **********, с който се договорили да бъдат
отложени погасителни вноски № 10 и 11, като те трябвало да бъдат заплатени в края на
погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс бил нов коригиран погасителен
план. Погасителните вноски се променяли от 48 на 52 броя, а за отлагането на вноските се
дължало възнаграждение в общ размер на 675.00 лв. /размера на две погасители вноски/.
Съгласно Общите условия към ДПК № **********, длъжникът С. В. П. дължала на
дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, което било предварително
определено в погасителния план. Страните по ДПК се споразумявали договорното
възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на
заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния
план. Размерът на неизпълненото задължение за договорно възнаграждение бил в размер на
2761.76 лв., дължимо за периода от 15.08.2016 г. до 15.03.2018 г.
Ищцовата страна твърди, че има следното основание за вземането си:
Предвид обстоятелството, че длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения
и направил 29 пълни погасителни вноски и една частична и изпаднал в забава, към
настоящия момент целият погасителен план по процесния договор изтекъл и вземането било
изискуемо в пълния си дължим размер. Падежа на последната погасителна вноска бил на
дата 15.03.2017 г., като за дружеството било налице материален и правен интерес да потърси
неизпълнените падежирали вноски по кредита.
Твърди, че към настоящия момент размерът на погасеното от длъжника задължение по
ДПК № ********** било в общ размер на 12520.26 лв. С плащанията си длъжникът бил
погасил част от номинала по заема в размер на 10041.42 лв. Сумата от 38.38 лв. отишла за
2
погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „В случай, че
клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в
размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на
просроченото плащане.”. По законната лихва начислена от изтичането на погасителния план
до входирането на заявлението в съда имало плащане в размер на 2440.46 лв.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна дата С. В. П. дължала на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД сума в общ размер 7477.05 лв., включващ главница в
размер на 4071.82 лв., договорно възнаграждение в размер на 2761.76 лв., законна лихва в
размер на 643.47 лв., дължима за периода от 15.03.2018 г. - датата на изтичане на
погасителния план до 29.09.2022 г., ведно със законна лихва от дата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, представляващо неизплатено задължение по
Договор за потребителски кредит № **********.
Поради гореизложеното, ищцовата страна счита, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен. От представеният по делото ДПК № ********** било
видно, че същият е сключен в рамките на исканите от ответника параметри, посочени от
същия в раздел VI. на ДПК „Параметри на договора потребителски кредит“. Съгласно ОУ,
кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/ представя на клиента и
съдлъжника образец на договор за потребителски кредит, като те били длъжни надлежно да
попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това клиентът и съдлъжникът
били длъжни собственоръчно да подпишат договора и неговите приложения, като ги
предадат чрез КЕ на кредитора. След извършена преценка съгласно вътрешни правила,
попълненият и подписан от КЛ проектодоговор на ДПК бил подписан и от страна на
кредитора, съответно влязъл в сила. „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнявал точно,
съгласно ОУ към Договор за потребителски кредит № **********, задължението си като
превеждал по посочена от КЛ в ДРП банкова сметка заемната сума. По силата на сключения
договор клиентът се задължавал да върне на кредитора така предоставените парични
средства, заедно с договорното възнаграждение. Страните по договора се споразумяли
договорното възнаграждение, което възниквало за клиента като задължение към деня на
отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на
погасителния план.
Следвало да се отбележи също, че ако потребителят желаел, той можел да се откаже от
кредита, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1 ОУ, но ответникът
не сторил това, а усвоил предоставената в заем сума, което ищеца счита за показателно,
относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.
Подчертава, че ответника се бил съгласил с цената на кредита и със сключването на
договора и към дадения момент бил наясно с общата сума, която трябвало да върне, така и с
правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.
Посочва се, че поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК в Районен съд - гр.Нова Загора, а по него било образувано
ч.гр.д.№ 1117/2022 г. След като длъжникът подал възражение срещу издадената от съда
заповед за изпълнение на дружеството било дадено указание за предявяване на иск за
установяване на вземането си, получено от заявителя на 07.11.2022 г.
Моли съдът да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в
полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу С. В. П. в общ размер на 7477.05 лв.,
включващ главница в размер на 4071.82 лв., договорно възнаграждение в размер на 2761.76
лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1009.45 лв. и
законна лихва в размер на 643.47 лв., дължима за периода от 15.03.2018 г. - датата на
изтичане на погасителния план до 29.09.2022 г., ведно със законна лихва от дата на подаване
на заявлението до изплащане на вземането, представляващо неизплатено задължение по
3
Договор за потребителски кредит № **********.
Претендирал е и направените в исковото и заповедното производство разноски.
Представя и моли съдът да приеме писмени доказателства по опис.
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.М. П.
М. представя писмен отговор на предявения срещу нея иск. Счита искът за допустим, но
неоснователен и недоказан и поради това моли да се отхвърли. Излага подробни
съображения.
Оспорва по основание и размер, както исковете за заплащане на главница в размер на
4071.82 лв., на договорно възнаграждение в размер на 2761.76 лв., така и акцесорния иск,
предявен на основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на законна лихва върху главницата в
размер на 643.47 лв., за периода 15.03.2018 г. - 29.09.2022 г.
Като самостоятелно основание за оспорване на горепосочените искови претенции сочи
и се позовавам на изтекла погасителна давност по отношение на всички вземания на ищеца
по процесния договор за потребителски кредит № **********/ 13.11.2013 г.
Твърди, че не всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба отговаряли на
истината. Действително, на 13.11.2013 г. страните по делото били сключили договор за
потребителски кредит № **********, по силата на който ищецът предоставил на
ответницата паричен заем в размер на 5000 лв., срещу поето от ответницата задължение да
погасява предоставения заем на равни месечни вноски, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора. Кредиторът обаче не бил изпълнил коректно договорното си
задължение, съгласно Буква ,,Г“ от ДПК, да предостави на клиента по договора -
ответницата, информация във формата на стандартен европейски формуляр, за основните
параметри на същия, в това число: общ размер на кредита, размер на месечната вноска, брой
вноски и обща сума, която следва да плати клиента. Неизпълнението на горното задължение
от страна на ищеца било въвело в заблуждение ответницата за действително поетия от нея
финансов ангажимент по процесния договор. Първоначално уговорената вноска по кредита
в размер на 337.50 лв. била изначално непосилна за нея, тъй като месечните й доходи били в
по-нисък от този размер.
Вярно било твърдението на ищеца, че с Анекс № 1 /24.10.2014 г. към процесния
Договор за потребителски кредит № ********** страните договорили отлагане на 10-та и
11-та месечни вноски, всяка в размер на 337.50 лв. и подписали нов погасителен план,
включващ общо 52 вноски. Ищецът обаче пропускал да отбележи, че след отсрочване на
двете вноски страните по процесния договор за потребителски кредит подписали протокол,
в който били отразили следната постигната договорка ответницата се задължила да заплаща
месечно минимум 115 лв., до 12-то число на месеца, като кредиторът бил приел този начин
на плащане. Ответницата се придържала стриктно към новата схема за плащане, вкл. до
месец януари 2023 г. Внесените от нея суми в периода 01.07.2016 г. - м.01.2023 г. не били
отразени изобщо или не били отразени коректно от ищеца и се претендирали
неоснователно.
Предвид изложеното в отговора моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция,
като неоснователна и недоказана. Претендира и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответната страна също прилага писмени доказателства по опис.
По делото е постъпила молба вх.№ 1400 от 21.03.2023 г. на ищеца, чрез пълномощника
му юрисконсулт Г.П., с която заявява, че няма възможност да се яви и моли да се даде ход на
делото в нейно отсъствие, оспорва изцяло писмения отговор за което излага подробни
съображения и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника.
С оглед доказателствена тежест и твърденията на ответната страна, че сумата е
заплатена съобразно представените от същата страна писмени доказателства, съдът е
назначил съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С. К. С., която да отговори на
4
въпроса ответната страна заплатила е дължимите суми по процесния договор и такова е
изготвена и представена в срок.
Постъпила е молба от ищеца с вх.№ 2208 от 15.05.2023 г., с която юрисконсулт П.А.
заявява, че няма възможност да се яви и моли да бъде даден ход на делото в негово
отсъствие.
Вещото лице е изслушано в последното по делото открито съдебно заседание,
проведено на 23.05.2023 г. и ответната страна е приела представеното от него заключение.
След преценка доводите на страните и на събраната по делото доказателствена
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
В настоящото производство са представени следните писмени доказателства: Договор
за потребителски кредит № ********** и декларация, Общи условия на ПРОФИ КРЕДИТ
БЪГЛАРИЯ ЕООД, приложими към Договор за потребителски кредит: версия 12.11.2013 г.,
Преводни нареждания, Стандартен европейски формуляр, Известие за одобрение към ДПК
№ **********, Извлечение по сметка към ДПК № **********, удостоверяващо
извършените погасителни вноски, Преводно нареждане за заплатена държ. такса по сметката
на PC - Нова Загора, Удостоверение за актуално състояние на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, Пълномоицно, Списък с разноски, адвокатско пълномощно, юрисконсултски
пълномощни, 99 броя разписки за внесени суми за погасяване на процесния потребителски
кредит за периода от 2013 г. до 2023 г., Протокол за извършване на оценка на лошия
длъжник, ч.гр.д № 1117/2022 г. на Районен съд - Нова Загора, както и приобщената по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
Видно от приетите доказателства по делото, между страните е възникнало валидно
облигационно отношение, произтичащо от сключения Договор за потребителски кредит №
********** от 13.11.2013 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като кредитодател и С. В. П. -
клиент и Й.И. П. и Н.Г.Г. - солидарни длъжници при следните параметри:
Общо задължение по кредита: 16200.00 лв., включващо:
Сума за кредита: 5000.00 лв.;
Срок на кредита: 48 месеца;
Размер на вноската: 337.50 лв.;
Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца;
Годишен процент на разходите (ГПР %): 110.70 %;
Годишен лихвен процент 76.89 %;
Лихвен процент на ден: 0.21
В заключението си вещото лице С. К. С., който е имал задачата да посочи дали
ответницата С. В. П. е заплатила дължимите суми по процесния Договор за потребителски
кредит № ********** от 13.11.2013 г. на ищеца по делото - „Профи кредит България”
ЕООД гр.София е извел следното:
По процесния договор ответникът С. В.П. дължи:
Сума в размер на 16875.60 лв. от които - 5556.24 лв. главница и 11318.76 лв. договорно
възнаграждение. Забележка: От посочената сума 3037.50 лв. са по първия погасителен план,
а 13837.50лв. са по втория /коригиран/ погасителен план във връзка с подписания АНЕКС
към Договора.
Сума в размер на 3591.54 лв., представляваща начислено обезщетение за забава на
основание чл.12, ал.1 от Общите условия по процесния договор. /Равно на законната лихва./
Лихва за забава - 38.38 лв.
Съдебни такси - 299.08 лв.
5
Ответникът по делото П. за погасяване на задължението си по процесния договор към
12.04.2023 г. /датата на изготвяне на настоящото заключение/ е заплатила сума в размер на
13069.80 лв., като с тази сума е погасила от задължението си по процесния договор към
12.04.2023 г., както следва:
Сума в размер на 10041.42 лв., представляваща погасена главница в размер на 1484.42
лв. и 8557.00 лв. договорно възнаграждение.
Сума в размер на 2740.46 лв., представляваща погасено обезщетение за забава,
начислено на основание чл.12.1 от ОУ по процесния договор. /равно на законната лихва/.
Сума в размер на 38.38 лв., представляваща погасена лихва за забава.
Сума в размер на 249.54 лв., представляваща погасени съдебни такси.
Общо погасено задължение в размер на 13069.80 лв.
Вещото лице е заключило, че към 12.04.2023 г. задължението на ответника П. по
процесния договор е както следва:
Сума в размер на 4071.82 лв., представляваща неиздължена главница.
Сума в размер на 2761.76 лв., представляваща неиздължено договорно
възнаграждение.
Сума в размер на 851.08 лв., представляваща неиздължено обезщетение за забава равно
на законната лихва.
Сума в размер на 49.54 лв., представляваща неиздължени съдебни такси.
Безспорно е за съда, че за вземането си ищцовото дружество на 30.09.2022 г. е подало
заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и в образуваното
заповедно производство по ч.гр.д.№ 1117 по описа на съда за 2022 г. е издадена исканата
Заповед № 651 от 03.10.2022 г. и са му били дадени указания в едномесечен срок да заведе
дело за установяване на вземането си.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелствата, че са налице
договорни отношения между страните.
Ищецът изпълнил задълженията си по договор за кредит, превеждайки договорната
сума на ответника, като последния не бил коректен в отношенията си и не върнал
дължимите по договора суми изцяло. Затова той станал изцяло изискуем.
За вземането си ищцовото дружество е подало заявление по чл.410 от ГПК за издаване
на заповед за изпълнение. В образуваното заповедно производство са му били дадени
указания в едномесечен срок да заведе дело за установяване на вземането си.
Следователно е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, т.1 във вр. с чл.240 от ЗЗД, поради неизпълнение на поети
договорни задължения, както и акцесорно искане по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът представя писмен отговор по предявения срещу него иск в горния смисъл.
Безспорно за съда е, че е образувано заповедно производство и е бил сключен договор
за потребителски кредит между страните.
В тежест на всяка страна бе да докаже твърденията си. Ищцовата страна следваше да
докаже факта на настъпила пълна изискуемост на вземането, както и размера на
задълженията на ответника към него.
6
В тежест на ответника бе да докаже изпълнил ли е част или изцяло задължението си
към ищеца.
От заключението по приетата и от страните, и от съда съдебно-счетоводна експертиза
категорично и непротиворечиво се доказа, както основателността на ищцовите претенции,
така и размера им, претендиран с исковата молба, предвид което неоснователни се явяват
възраженията на ответника относно размера и основателността на исковете. Вещото лице е
посочило също подробно и отнесло направените вноски от ответницата по процесния
кредит и не е налице такава, която да не е отчетена по някакъв начин, каквито други
твърдения бяха наведени от ответната страна.С молба вх.№1400/21.03.2023г. ищецът
признава неблагоприятен за себе си факт,а именно,че след входирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и към горепосочената дата,от страна на
длъжника/ответника са заплатени 400 лева,които частично погасяват претендираната от
ищеца законна лихва в размер на 643.47 лева.
Относно позоваването на изтекла погасителна давност по отношение на всички
вземания на ищеца по процесния договор за потребителски кредит № ********** от
13.11.2013 г., съдът също го намира за неоснователно и недоказано, тъй като видно от
приетите по делото писмени доказателства падежът на последната погасителна вноска по
процесния договор е на 15.03.2018 г. и от тази дата са започнали да текат давностните
срокове за вземанията на ищеца.
Неоснователно е и наведеното, че на ответницата не е била предоставена информация,
във формата на стандартен европейски формуляр, за основните параметри на същия, в това
число: общ размер на кредита, размер на месечната вноска, брой вноски и обща сума, която
следва да плати клиента, предвид представения такъв на л.57 по делото от който е видно, че
ответницата собственоръчно е написала, че „Днес 11.11.2013 год. Получих копие от ЕФ“ и
се е подписала, факт който не бе оспорен от ответна страна.
При тези съображения предявеният положителен установителен иск срещу
ответницата, за установяване в полза на кредитора на посочените в исковата молба вземания
по процесния Договор за револвиращ заем № ********** от 13.11.2013 г. е изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за
забавата. Това право принадлежи само за изправната страна по договора.
При такъв изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден, да заплати на ищеца направените разноски по настоящото дело, съгласно
представения Списък по чл.80 от ГПК, а именно: 149.54 лв. - държавна такса, 300.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 400.00 лева – депозит за вещо лице, или общо разноски:
849.54 лв.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
предвид изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство, които са в
размер на 149.54 лв. – внесена държавна такса и 180.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, или общо разноски в заповедното производство: 329.54 лв.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от
ГПК, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕТО на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„България” № 49,
бл.53Е, вх.В, СРЕЩУ С. В. П. с ЕГН **********, с адрес: ************* за което е
издадена Заповед за изпълнение № 651/03.10.2022 г. по ч.гр.д.№ 1117 по описа за 2022 г. на
7
Районен съд – Нова Загора, за дължимост на парични вземания в общ размер на 7477.05 лв.
/седем хиляди четиристотин седемдесет и седем лева и пет стотинки/, от които: главница в
размер на 4071.82 лв. /четири хиляди седемдесет и един лева и осемдесет и две стотинки/,
договорно възнаграждение в размер на 2761.76 лв. /две хиляди седемстотин шестдесет и
един лева и седемдесет и шест стотинки/ и законна лихва в размер на 243.47 лв. /двеста
четиридесет и три лева и четиридесет и седем стотинки/, дължима за периода от 15.03.2018
г. - датата на изтичане на погасителния план до 29.09.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.09.2022 г. - датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането, представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № ********** от 13.11.2013 г.,като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта на
дължимата законна лихва за периода от 15.03.2018 г. - до 29.09.2022 г., поради заплащането
на сумата от 400/четиристотин/лева в хода на настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, С. В. П. с ЕГН **********, с адрес:
г************, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„България” № 49, бл.53Е, вх.В,
направените разноски по ч.гр.д.№ 1117 по описа на Районен съд – Нова Загора за 2022 г., в
размер на 329.54 лв. /триста двадесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА С. В. П. с ЕГН **********, с адрес: *********, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.„България” № 49, бл.53Е, вх.В, направените по делото разноски в размер на
849.54 лв. /осемстотин четиридесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
8