МОТИВИ към решение № 372/07.06.2017г. по АНД № 3109/2016г. на СтРС:

 

С постановление на Районна прокуратура от 24.10.2016г. е прекратено наказателното производство, водено срещу А.Д.И., като е направено предложение до Районен съд Стара Загора за образуване на административнонаказателно производство срещу нея за извършено престъпление по чл.309 ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и приложение на чл.78А от НК.

 

Нарушителката И.  – редовно призована, не се явява в съдебно заседание. Защитата и пледира за оправдателна присъда. Счита, че деянието не е съставомерно от субективна страна.

 

Районна прокуратура Стара Загора, поддържа направеното предложение. Пледира за налагане на глоба към средния, предвиден в закона размер.

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 

С трудов договор №94/23.11.2011г. А.Д.И. била назначена за кметски наместник на с.Самуилово, общ.Стара Загора за срока на мандата 2011-2015г. По силата на Заповед №10-168/22.01.2013г. на Кмета на Община Стара Загора на същата било възложено да приема и заверява документи за гражданската регистрация в с.Самуилово, общ.Стара Загора. Съобразно Устройствения правилник на Общинската администрация на Община Стара Загора, раздел ІІІ- „Кметски наместници“, чл.20 т.6 на кметските наместници са възложени  функции  по водене регистрите на населението и тези за гражданско състояние. За извършване на адресна регистрация,желаещите лица са длъжни да представят  документ за собственост, за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип и договор за настаняване в специализираните институции, както и други документи, доказващи собствеността или ползването на имота. Освен това, задължително се изисквало и писмено съгласие на собственик, когато заявителят не е такъв, чрез декларация по образец, подадена лично пред органа или с нотариална заверка на подписа.

 

Свид.Д.Ц. Русева- Димитрова живеела постоянно в с.Самуилово и била земеделски производител. През м.април 2014г. при нея работили две лица. Тъй като било необходимо да им се изготвят трудови договори, Димитрова помолила А.И. да подготви документи за извършване на адресна регистрация на двамата работници на нейния адрес. Последната изрично указала на Димитрова, че трябва лично да подпише документите. Тъй като на свидетелката се налагало често да пътува извън населеното място, тя настояла пред И. някой да положи подписи там, където е необходимо. Нарушителката изготвила нужните документи, в това число попълнила и ръкописния текст в съдържанието на декларацията по чл. 92 ал.3 от ЗГР. Въз основа на нея, И. регистрирала Т. Софрониев и Стоян Михов на адреса на Димитрова.

 

В началото на м.август 2014г. въз основа на декларация по чл. 92 ал.3 от ЗГР от името на Т.М.Д., била извършена адресна регистрация на  лицето Иван Д. Николов  на адреса на Д. ***.

 

Свид. К.Г. ***, но притежавал имот в с.Самуилово, общ.Стара Загора. През 2015 г. малко преди провеждане на избори за общински съветници и кметове на населени места, И. помолила Г. да регистрира на неговия адрес две лица -  Гошо Димов Милев и Димитрия Господинова Милева. Свидетелят се съгласил. Тъй като нямал възможност да отиде лично до с. Самуилово, същият натоварил А.И. да попълни всички необходими документи от негово име. Последната се съгласила. Във връзка с регистрацията, същата съставила декларация от името на К.Г. и я подписала. Със същата на основание чл.92 ал.3 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, свид.Г. заявил съгласието си да регистрира посочените по- горе лица на неговия адрес в с. Самуилово. Въз основа на процесната декларация и приложените към нея документи И. извършила регистрация по настоящ адрес на Гошо Димов Милев и Димитрия Господинова Милева.

 

В показанията си св. Димитрова сочи, че живее в с. Самуилово, но пътува постоянно до гр. Стара Загора и до гр. Димитровград. Спомня си, че през 2014г. в стопанството и работили две лица, като едното от тях се нуждаело от нови лични документи. По този повод и във връзка с оформянето на трудовите правоотношения, Димитрова помолила А.И. да направи необходимото за извършване на адресна регистрация на двамата работници на нейния адрес. И. поела ангажимент да подготви необходимите документи и уведомила Димитрова, че трябва да ги подпише. Последната заявила на И., че пътува много и тъй като се страхувала да не изпусне срока я помолила някой друг да разпише съответните документи, а И. да извърши регистрацията. Така и сторили. Свидетелката е категорична, че инициативата за извършване на регистрацията била нейна, а не на И..

 

Свидетелят Г. твърди пред съда, че е в близки отношения с нарушителката. Същият бил неин кум. Сочи, че през 2015г. И. го помолила да даде съгласие две лица – Гошо Милев и Димитрия Милева да бъдат адресно регистрирани на неговия адрес в с. Самуилово. Г. се съгласил. Тъй като нямал възможност да пътува до селото, дал съгласие И. да попълни всички необходими документи от негово име и да ги подпише. Доколкото му е известно, И. е изпълнила уговорката между тях, но подчертава, че това е сторено с негово изрично знание и съгласие.

 

Видно от заключението на назначената съдебна графологическа експертиза /т.VI л. 116-130/, което съдът кредитира с доверие като добросъвестно и компетентно, и трите декларации по чл.92 ал.3 от ЗГР, посочени по-горе, не са подписани от свидетелите Г. и Димитрова, както и от Т.Д.. От същото се установява още, че ръкописният текст на същите е изпълнен от А. Димитирис И.. По отношение на подписите, положени за „декларатор“ вещото лице сочи, че подписът за свид.К.Г. е изпълнен от И.. За останалите два в заключението се приема, че е вероятно този от името на Димитрова да е изпълнен от И., а за третия – че не може да отговори кой е неговият автор.

 

При съвкупния анализ на събраните  по делото доказателства, съдът счита, че следва да кредитира с доверие показанията на Г. и Димитрова, тъй като същите са последователни и непротиворечиви и се потвърждават от останалите доказателства по делото – адресни карти, списък на лица подали заявление за гласуване /том II, лист 81-84/, заключение на съдебнографологическа експертиза /том т.VI л. 116-130/.

 

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от показанияна на свидетелите Г., Димитрова,  материалите по ДП № 8245 зм 348/20,6 г. по описа на Второ РУ Стара Загора, а именно:

том I – заключение на съдебно графологическа експертиза л. 41- 63.

том II – списък на лица, подали заявление за гласуване л. 81- 84; решение  № 293/21.12.2015г. по адм.д. № 455/2015г. по описа на Старозагорски административен съд л.162-165.

том IV- справка от Община Стара Загора изх. *********/12.11.2015г.

том VI – протокол за доброволно предаване от 05.05.2016г. л.5; декларация на К.Г. л.6; декларация на Т.М. Тодоров л. 9; декларация на Д.Ц. Р.Д. л.11; протоколи за вземане на образци за сравнително изследване и сравнителен материал л. 18-22, л.25-29, л.47-51, л.106-114; удостоверение за избран кмет № 22/05.11.2015г. л.66; протокол № 1 от 05.11.2015г. л.67-68; заключение на съдебно графологическа експертиза л. 116-130; характеристична справка л.133; декларация за семейно и имотна състояние л. 146; заповед № 10002728/08.12.2015г. л.162-163; заповед № 1000168/22.01.2013г. л.164-165.

 

При преценка на изложените обстоятелства съдът прие за безспорно доказано от обективна и субективна страна, че нарушителката А.И. е осъществила престъпния състав на чл.309 ал.1 от НК по отношение на декларацията по чл.92 ал.3 от ЗГР, съставена от името на К.И.Г., тъй като е изготвила и подписала същата собственоръчно, след което я употребила, за да се докаже, че лицето от чието име е съставена и подписана, е изразило съгласие, като собственик на имот, да бъдат адресно регистрирани лица от друго населено място. Както бе посочено по- горе, Г. и И. са постигнали предварителна договорка в този смисъл – И. да изготви и да подпише декларация от името на Г.. Обстоятелството, че именно И. е автор на инкриминирания документ се установява и от заключението на съдебнографологическата експертиза.

 

Съдът не споделя възражението на защитата, че деянието е несъставомерно, тъй като нарушителката е съставила процесната декларация при изричното съгласие на лицето, посочен за неин автор. Независимо от обстоятелството, че изготвянето и подписването на документа е сторено по воля на св. Г., това не освобождава извършителя на деянието от отговорност. В този смисъл е и задължителната съдебна практика /вж. ПП на ВС № 3/82г. по н.д. 12/81г./.

 

Не такава обстановка се установи по отношение на останалите две декларации, съставени от името на св. Димитрова и от Т.Д..

 

Съдът намира, че в хода на съдебното следствие не се установи по безспорен и категоричен начин, че именно И. е автор на процесните декларации. Видно от заключението на съдебнографологическата експертиза не може да се установи, кой е подписал декларацията от името на Т.Д., а по отношение на тази, за чийто автор е посочена св. Димитрова, И. се сочи като вероятен, но не сигурен извършител на деянието. При тези обстоятелства, и с оглед установената забрана в разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК, съдът намира, че обвинението в частта относно декларациите, съставени от името на св. Димитрова и Т.Д. не е безспорно доказано. Ето защо, съдът призна И. за невиновна по отношение на деянията, касаещи престъпното съставяне и ползване на двата броя декларации по чл.92 ал.3 от ЗГР, съставени от името на Д.Ц. Р.Д. и Т.М.Д..

   

Що се касае до деянието в частта, относно декларацията изготвена от името на К.И.Г., съдът намира, че е налице хипотезата на чл.9 ал.2 предл.2 от НК, по следните съображения:

 

Всяко деяние независимо от обществените отношения, които са предмет на защита с него, следва да притежава определена степен на засягане на обекта на деянието, което да прави общественооправдано третирането на съответното поведение като престъпление и да обоснове използването на средствата на наказателната принуда обществено приемливо.

 

Безспорно е, че с разпоредбата на чл.309 ал.1 от НК, се защитават важни обществени отношения, свързани с документооборота. Това обстоятелство е преценено от законодателя при криминализиране престъпното съставяне и употреба, както на официални, така и на частни документи, дори когато деянието представлява маловажен случай. И маловажните случаи на престъпление от този вид обаче следва да имат определена степен на обществена опасност, която да прави оправдано третирането им като престъпление. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК е принципно приложима за всяко едно от престъпленията, предвидени в НК. В това число и за тези, за които е предвиден по - леко наказуем състав в случай на маловажност. /В този смисъл Реш.№ 110/2007г. на ВКС; Реш.№ 123/2010г. на ВКС/.

 

При установената фактическа обстановка съдът намира, че е налице втората хипотеза на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, а именно , че обществената опасност на деянието, макар същото формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, е явно незначителна. В тази връзка, съдът съобрази на първо място това, че се касае за единичен случай на престъпно съставяне и ползване на документ – декларация по чл.92 ал.3 от ЗГР. Освен това, съдът взе предвид и това, че същата е съставена с изричното съгласие на лицето, посочено за неин автор. В хода на съдебното следствие не се установиха твърдените от обвинението общественоопасни последици, а именно  - участие на регистрираното на адреса лице в изборите за общински съветници и кметове, още по – малко това да се е отразило на изборния резултат. За да стигне до този си извод, съдът взе предвид и приложеното по делото решение № 293/21.12.2015г. по адм.д. № 455/2015г. по описа на Старозагорски административен съд / том II, л.162-165/, от което е видно, че в хода на административното производство не се установени нарушения при провеждането на изборите, респективно -не са налице основания за обявяване на избора за недействителен. 

 

Изложеното дотук дава основание на съда, да приеме, че се касае за малозначителност на деянието, извършено от И. в неговата втора форма. Безспорно е, че от формална страна са налице признаците за престъпление по чл.309, ал.1 от НК, но всички посочени по- горе фактори формират извод за малозначителност на деянието по смисъла на чл.9 ал.2 алт. 2 от НК, водещ до явна незначителност на обществената опасност. Това е така, тъй като въздействието на деянието в конкретния случай е толкова лишено от значение, че в действителност не застрашава реално общественото отношение - предмет на защита /в тази насока и предписанието на т.8 от ПП на ВС № 3/82г. по н.д. 12/81г./.

 

Ето защо, съдът призна нарушителката за невиновна по повдигнатото обвинение, като в частта относно декларациите по чл.92 ал.3 от ЗГР, съставени от името на Т.М.Д. и Д.Ц. Р.Д. - като недоказано, а в частта относно декларацията от името на К.И.Г. – поради малозначителност на деянието по смисъла на чл.9 ал.2 предл.2 от НК.

 

Водим от горните мотиви съдът постанови решението.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: