№ 261
гр. Плевен, 02.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20244430106036 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по ИМ от М. Г. И., ЕГН **********, от ***, чрез
адв.В.В. от ПАК, против ***, със седалище и адрес на управление ***. В молбата се твърди,
че на 17,11,2010 г. в полза на „ЦКБ“ АД, срещу ищцата, е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д.№7784/2010 г. на ПлРС, за следното вземане – 500,00 лева просрочена главница за
периода 31,12,2008 г. – 15,11,2010 г., 608,51 лева лихва за периода 31,12,2008 г. – 15,11,2010
г., законна лихва от 15,11,2010 г., както и деловодни разноски – 25,00 лева за държавна такса.
Посочва се, че възоснова на ИЛ било образувано изп.д.№14/2011 г. на описа на ЧСИ Т.К.,
като последното изп.действие по него е извършено на 26,04,2021 г., поради което делото е
перемирано. Твърди се, че с молба от „Финанс инфо асистанс“ ЕООД възоснова на същия
изп.лист е образувано изп.д.№983/2024 г. на ЧСИ Т.К., като ищцата не е уведомена за
цесията. Твърди се, от датата на последното изп.действие – 26,04,2021 г., е започнала да тече
нова давност, която е изтекла до 26,04,2024 г. В заключение моли съда на основание чл.439,
ал.2 от ГПК да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът М. Г. И., ЕГН
**********, в качеството му на длъжник по изп.д.№983/2024 г. на ЧСИ Т.К., не дължи
сумите, за които е издаден ИЛ по ч.гр.д.№7784/2010 г. на ПлРС, а именно - 500,00 лева
просрочена главница за периода 31,12,2008 г. – 15,11,2010 г., 608,51 лева лихва за периода
31,12,2008 г. – 15,11,2010 г., законна лихва от 15,11,2010 г., както и деловодни разноски –
25,00 лева за държавна такса. В с.з. проц.представител на ищцата моли съда да уважи
претенцията. Посочва, че в периода 2015 г. – 2024 г. не са преприемани изп.действия, с които
да е прекъсвана давността за вземането.
В срока за отговор, ответникът „Финанс инфо асистанс“ ЕООД депозира писмен отговор
чрез юрк.И.***, в който ангажира становище за допустимост, но неоснователност на
1
предявения иск. Посочват се всички извършение по изп.д.№14/2011 г. на ЧСИ К. действия,
като се твърди, че на 28,12,2011 г. е сключен договор за цесия, с който вземането на „ЦКБ“
АД към ищцата е прехвърлено на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, а на 24,10,2012 г. „Финанс
инфо асистанс“ ЕООД е подало молба за конституирането като взискател по посоченото
изп.д. Твърди се, че извършваните изп.действия са прекъсвали давността, която е
петгодишна, а не тригодишна. Моли съда да отхвърли иска, като претендира разноски за
юрк.възнаграждение. В с.з. проц.представител на ответника оспорва иска и прави
възражение за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение. В писмени бележки,
депозирани в дадения от съда срок – на 17,02,2025 г., отново се навеждат възражения за
неоснователност на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че с издаден по ч.гр.д. №7784/2010 г. на ПлРС изпълнителен лист, М.
Г. *** /понастоящем – И./ е осъдена да заплати на кредитора ,,ЦКБ‘‘ АД сумата от 500,00
лева – просрочена главница за периода 31,12,2008 г. – 15,11,2010 г., 608,51 лева – лихва за
периода 31,12,2008 г. – 15,11,2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от
15,11,2010 г. за изплащане на вземането, както и разноски по делото за ДТ.
Не е спорно между страните и се установява от представеното копие на договор за цесия №2
от 28,12,2011 г. и приложение към него, че вземането на „ЦКБ“ АД към ищцата е
прехвърлено на ответника в настоящото производство /фигурира под №1712 в
приложението към Договора за цесия/.
От представеното в заверено копие изп.д.№14/2011 г. на ЧСИ Т.К. се установява, че делото е
образувано пред ЧСИ с молба от 10,01,2011 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д.№7784/2010 г. на ПлРС, като длъжница по изп. дело е посочена М. Г. ***
/понастоящем – И./. Установява се още, че на 07,02,2011 г. до длъжницата е изпратена покана
за доброволно изпълнение ведно със заповедта за изпълнение издадена по ч.гр.д.
№7784/2010 г. на РС Плевен, която не е връчена, а на 13,02,2011 г. е залепено уведомление
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
На 28,12,2011 г. с договор за цесия №2 ,,ЦБК‘‘ АД, ЕИК ***, е прехвърлила възмездно на
,,Финанс инфо асистанс‘‘ ЕООД, ЕИК ***, вземането, произтичащо от Договор за издаване
на международна кредитна карта Mastercard реф. №79100KKK-AA-00334/04.03.2008 г. с
картодържател М. Г. *** /И./.
С писмо изх.№13343/27,01,2012 г. взискателят по изп.дело – „ЦКБ“ АД, е уведомил ЧСИ
Т.К. за цесията.
На 24,10,2012 г., ,,Финанс инфо асистанс‘‘ ЕООД е подал молба за конституиране като
взискател по изпълнително дело №14/2011 г. и е поискал насрочване на опис на движими
вещи в дома на длъжника.
На 09,08,2013 г. от новия взискател ,,Финанс инфо асистанс‘‘ ЕООД е подадена молба за
извършване на справка в НАП за декларирано имущество.
2
С молба от 09,10,2014 г. от вискателя е поискано налагането на запор върху банкови сметки
на длъжника в „Уникредит булбанк“ АД, и такъв е наложен със запорно съобщение изх.
№30998/10,10,2014 г. върху банкова сметка, открита в ,,Уникредит Булбанк‘‘ АД.
На 31,10,2016 г. е заведена молба от взискателя, с която е поискано извършването на справка
в НАП за декларирано движимо и недвижимо имущество и налагане на запор и възбрана; на
24,10,2017 г. е подадена молба за справка в НАП и Регистъра на банковите сметки и сейфове
на БНБ и налагане на запор, като със запорно съобщение изх. № 48431/01,11,2017 г. е
наложен запор върху банкова сметка в „Юробанк България“ АД. На 22,10,2018 г. е подадена
молба за снабдяване с копие от вписан акт по имотна партида на длъжницата в Служба по
вписванията Кнежа, за справка в Регистъра за банковите сметки и сейфове на БНБ, и
налагане на запор. На 01,04,2019 г. е подадена молба за извършване на справка в ОСЗ –
Кнежа дали длъжника е собственик на земеделски земи и гори, и налагане на възбрана. На
17,01,2020 г. е подадена молба за извършване на справка за актуален трудов договор и
налагане на запор. На 26,04,2021 г. е подадена молба от всискателя за извършване на справка
в Регистъра на банковите сметки и сейфове на БНБ и налагане на запор, като такъв е
наложен на 26,04,2021 г. върху сметки в „Банка ДСК“ АД. На 27,01,2023 г. е поискано от
взискателя налагането на възбрана върху недвижими имоти на длъжника.
На 02,09,2024 г. е изготвено Постановление за прекратяване на изпълнително дело №14/2011
г. по описа на ЧСИ Т.К. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
От предоставеното в заверено копие изп.д. №983/2024 г. на ЧСИ Т.К. се установява, че
делото е образувано пред ЧСИ с молба от 13,09,2024 г. въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 17,11,2010 г. по ч.гр.д. №7784/2010 г. на РС Плевен. На 04,10,2024 г. е връчена
ПДИ ведно със заповедта за изпълнение издадена по ч.гр.д №7784/2010 г. на РС Плевен.
Възражение срещу заповедта съгласно чл.415, ал.1, т.1 от ГПК не е подадено, поради което
същата е влязла в сила на 04,11,2024 г. С писмо изх.№53336/24,09,2024 г. е наложен запор
върху вземанията /настоящи и бъдещи/ на М. Г. И. в ,,ПИБ‘‘ АД. На 24,09,2024 г. е подадена
молба за вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск е с правно
основание чл.439 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК, длъжникът може
да оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и
материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според регламентираното в чл.439,
ал.2 от ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Предявеният иск е допустим, с оглед наличието на висящ изпълнителен процес
по изп. дело №983/2024 г. по описа на ЧСИ Т.К..
По основателността на иска - съдът счита, че погасителна давност за вземането е била
прекъсната от започване на изпълнителния процес по изп.д. №14/2011 г. на ЧСИ Т.К. – с
молбата от 10,01,2011 г., в която са налице искания за извършване на изпълнителни
3
действия. Преценката на съда относно прекъсване на давността е обвързана от
задължителното тълкуване, дадено в т.10 на ТР №2/26,06,2015 г. на ОСГТК на ВКС, касаещо
именно приложението на института на давността в изпълнителния процес. Прието е с него,
че давността се прекъсва при образуването на изп.дело, когато е поискано приложение на
определен изпълнителен способ, на основание чл.116, б.“в“ от ЗЗД, и многократно - с
предприемане на всеки отделен изпълнителен способ, независимо дали изпълнителното
действие е предприето по молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния
изпълнител /когато, както в случая, е налице възлагане по чл.18 от ЗЧСИ/. Следователно,
давността се прекъсва не с факта на самото образуване и съществуване на изпълнителното
производство, а с извършените по него принудителни действия. Като действия по
изпълнението, водещи и до прекъсване на давността са изброени неизчерпателно - запор,
възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан, като нямат характер на такива - образуване на изп. дело, изпращане и
връчване на ПДИ, проучване имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с
документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др. Наред с това, в
рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй като взискателят
има възможност да избере да действа или не, като изрично е отменено разрешението дадено
с ППВС №3/1980 г. Доколкото обаче съществува колизия между двете разрешения - по
ППВС №3/18,11,1980 г. и ТР №2/26,06,2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по
отношение на въпроса - спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна
давност на вземането, следва да се отговори и дали се ползва с обратно действие
тълкувателното решение или действа занапред единствено за периода след постановяването
му, съответно преди отмяната на постановлението. С оглед принципите на правна сигурност
и предвидимост, съдебната практика приема, че на последващата промяна на тълкуването на
определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните
субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено
задължително разрешение на даден въпрос. Установеното с новото ТР тълкуване на правната
норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по
случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до
тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент.
В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от
значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните
си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците – в
този смисъл Решение № 170/17,09,2018 г. по гр. дело №2382/2017 г., IV г.о. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ГПК. В случая, доколкото изпълнителното производство е
образувано при действието на ППВС №3/18,11,1980 г., то именно задължителното тълкуване
на чл.116 от ЗЗД, дадено с него, е било приложимо в отношенията между страните и
съдебния изпълнител до последващата му отмяна на 26,06,2015 г. с ТР №2/26,06,2015 г. на
ОСГТК на ВКС. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление, погасителната
4
давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае
изпълнителното производство, същата се спира. От горното следва, че с подаването на
молбата от 10,01,2011 г. взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като
същият е спрян до 26,06,2015 г. След тази дата е започнала да тече нов давностен срок.
След 26,06,2015 г. взискателят периодично е искал прилагане на определен изпълнителен
способ – на 31,10,2016 г., на 24,10,2017 г., на 22,10,2018 г., на 01,04,2019 г., на 17,010,2020 г.,
на 26,04,2021 г., на 27,01,2023 г., което само по себе си е достатъчно за прекъсване на
давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ. За
нуждите на преценката дали изпълнителното производство е прекратено на основание на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е без
значение дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е
последвано от извършването на валидни изпълнителни действия, както и дали те са били
успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно активност. В случай на
процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния
процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да
бъде санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на вземането му за
погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или
безуспешност на посочения изпълнителен способ.
Съгласно т.3 на ТР №2/2023 г. от 04,07,2024 г. на ОСГТК на ВКС, след като е предприето
изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б.„в“ от ЗЗД
свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната
давност е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност, като
ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на
изпълнителното дело - в случая констатирана от ЧСИ Т.К. за периода 09,10,2014 г. –
31,10,2016 г. Ето защо с оглед постановката на задължителното за прилагане от съдилищата
ТР №2/2023 г. от 04,07,2024 г. на ОСГТК на ВКС, и исканите периодично същински
изпълнителни действия от взискателя по изп.д.№14/2011 г. на ЧСИ Т.К., то задължението по
изп.дело не е погасено по давност и искът се явява неоснователен.
За пълнота на изложението следва да се посочи, и че по отношение на давността за банкови
кредити – срокът е петгодишен, а не тригодишен, поради което с оглед поисканите
същински действия той е бил многократно прекъсван и същият не е изтекъл. Следва да се
отчете, че в случая се касае за вземания по влязла в сила Заповед за изпълнение, която новия
ГПК /в сила от 01,03,2008 г./, приравнява на влязло в сила съдебно решение и не допуска
пререшаване на спора по исков път. Многобройна е съдебната практика, която, базирайки се
на отменения ГПК, сочи, че правните последици на акт по чл.242 от ГПК /отм./ не се
приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на
новата давност по чл.117, ал.1 от ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането,
предмет на това производство, и разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД не намира приложение.
При това положение се приема, че вземанията за лихви се погасяват с краткия погасителен
срок по чл.111 б. “в“ от ЗЗД. В случая обаче, съдът намира, че тази практика е
5
неприложима, тъй като в случая не се касае за издаден по стария ред изпълнителен
лист, а за изпълнителен лист по акт, приравнен на съдебно решение, и че за всички
вземания по този изпълнителен лист давността е петгодишна по правилото на чл.117,
ал.2 от ЗЗД.
С оглед на всичко дотук изложено, съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск се явява изцяло неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, в размер
на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение съгласно приложен списък по чл.80 от
ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Г. И., ЕГН **********, от ***, против „Финанс инфо
асистанс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, иск с посочено
правно основание чл.124 вр.чл.439, ал.2 вр.ал.1 от ГПК за признаване на установено по
отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата от 500,00 лева просрочена главница
за периода 31,12,2008 г. – 15,11,2010 г., 608,51 лева лихва за периода 31,12,2008 г. –
15,11,2010 г., законна лихва от 15,11,2010 г., както и деловодни разноски – 25,00 лева за
държавна такса, по изп.лист, издаден по ч.гр.д.№7784/2010 г. на ПлРС, за които суми е
образувано изп.д.№983/2024 г. на ЧСИ Т.К., поради изтекла погасителна давност, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Осъжда на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК М. Г. И., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сторените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6