РЕШЕНИЕ
№ 2963
гр. Пловдив, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330115606 по описа за 2021 година
Ищецът Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представляван от *** М. С. М.-Г. и П. В. Д., е предявил срещу С. Б. В., ЕГН
**********, с адрес с. ***, ул. „***“ № **, иск за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 17 837,32 лева, представляваща
изплатено на основание сключен договор за застраховка "ГО" на
автомобилистите, по ЗП № ***, със срок на валидност от 13.5.2013г. до
28.08.2013г., застрахователно обезщетение на В. С. Г.за претърпени от нея
имуществени и неимуществени вреди от настъпило ПТП на дата ***г. в гр. П.
на бул. „***“, причинено по вина на С. Б. В., при управление от него на лек
автомобил марка „БМВ”, модел „***”, с рег.№ *** в *** състояние, ведно със
законната лихва върху тази сума от 26.05.2021 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС –
Пловдив, І гр.с.
В исковата молба се твърди, че въз основа на депозирано заявление по
чл. 410 ГПК срещу ответника В., в полза на ищеца било образувано ч.гр.д. №
*** г. по описа на РС – Пловдив, I гр.с., по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Поради това, че с разпореждане на
заповедния съд били дадени указания за предявяване на иск, то в
законоустановения срок ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал настоящата искова
молба. В същата се твърди, че на дата *** г., в гр. П. на бул. „***“ е
настъпило ПТП, при което ответникът С.В., при управление на МПС марка и
1
модел „***“ с рег. № ***, в който пътувала В. С. Г., нарушил правилата за
движение и извършил престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и 4, б „а“, пр. 2 вр.
чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 от НК, за което бил признат за виновен с влязла в
сила присъда, постановена по НОХД № *** г. по описа на РС – Пловдив, за
това че в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0,97 на хиляда,
установено по надлежния ред, по непредпазливост причинил на В.Г. средна
телесна повреда. Сочи се, че на основание чл. 300 ГПК влязлата в сила
присъда била задължителна за съда, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Ищецът поддържа, че към датата на
събитието отговорността на водача на лек автомобил „***“ с рег. № ***, била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
при ЗК „Лев Инс“ АД, и обективирана в ЗП № ***, със срок на валидност от
13.5.2013г. до 28.08.2013г. Във връзка с реализираното ПТП и настъпилия
противоправен резултат, срещу ищеца била предявена претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди от пострадалата В. Г., във връзка с което била образувано
ликвидационна преписка № ***. Претенцията на пострадалата била подробно
обективирана в искова молба срещу ЗК „Лев Инс“ АД, въз основа на която
било образувано гр.д. № *** г. по описа на РС – Пловдив, ХХ гр.с. В хода на
делото за установяване на механизма на деянието и причинените от него
вреди били приети писмени доказателства, заключение по комбинирана
медицинска и автотехническа експертиза и били разпитани свидетели. С
Решение №*** г., постановено по гр.д. №*** г., ЗК „Лев Инс“ АД бил осъден
да заплати на В. Г. сумата от 11 400 лв. за неимуществени вреди, причинени и
в резултат на въпросното ПТП от *** г. по вина на С.В., както и 1496,78 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение и
възстановяване. Решението било влязло в сила на дата 08.03.2016 г. На
основание чл. 223, ал. 2 ГПК установеното в мотивите на посоченото решение
имало обвързваща сила по отношение на третото лице-помагач С. В.. В
исковата молба се твърди, че с платежно нареждане № **** г. ищцовото
дружество било заплатило на В. Г. задължението си по Решение № ***г.,
което било в общ размер на 17 837,32 лв., от които 11 400 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, 1 496,78 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва за периода от 29.05.2013 г. до 27.05.2016 г. в размер на 3
718,35 лв., както и 1 221,59 лв. разноски. Поддържа се, че доколкото
ответникът причинил ПТП, управлявайки лек автомобил след употреба на
алкохол и с алкохолно съдържание в кръвта над допустимите, то на основание
чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), а сега чл. 500 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
ищецът имал право регрес срещу виновното лице С.В. до размера на
изплатеното застрахователно обезщетение. По изложените съображения моли
за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответника С. Б. В., с който се оспорва иска и твърденията в исковата молба.
Не бил точно посочен размера на платеното обезщетение и не било ясно как е
начислена сумата от 3718,35 лв. – лихва за забава. Изложени са възражения за
2
нередовност на исковата молба. Сочи, че ищцовото дружество не било
представило писмени доказателства за извършения превод в полза на В. Г..
Релевира възражение за изтекла погасителна давност, доколкото претенцията
е предявена след изтичането на петгодишен срок от изплащане на
обезщетението. Оспорва твърдението, че ЗК „Лев Инс“ АД е изплатило на В.
Г. застрахователно обезщетение в размер на 17 837,32 лв. за вреди, свързани с
ответника.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. №***по описа за 2021 г. на Районен съд
Пловдив, І гр.с., образувано по депозирано от ЗК „Лев Инс“ АД заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на
настоящото дело е издадена Заповед № *** от *** г. В срока по чл. 414 ГПК
срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, поради което е
указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по
чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск.
Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта
за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова
предявения иск е допустим. Исковата молба пък се намира за напълно
редовна и съобразена с изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, противно на
възраженията на ответника.
По основателността на предявените искове:
В доказателствена тежест на ищеца бе да докаже наличието на
следните материалноправни предпоставки за уважаване на исковата
претенция: 1. наличие на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” между ищеца – застраховател, и
застраховано при него лице по отношение на посоченото в исковата молба
МПС; 2. настъпване на покрит застрахователен риск – твърдяното ПТП; 3.
претърпени от пострадалото лице имуществени вреди; 4. пряка и
непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и
претърпените вреди; 5. пряка и непосредствена причинна връзка между
действията на ответника и реализираното застрахователно събитие; 6. да
установи, че ответникът при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата,
като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма; 7.
изплащане от застрахователя-ищец в полза на пострадалото лице на
застрахователно обезщетение за причинените вреди.
По делото е прието заверено копие на влязло в сила на дата 08.03.2016
г. Решение № *** г. по гр.д. № *** г. по описа на РС – Пловдив, ХХ гр.с.,
което е постановено с участието на настоящия ответник С. Б. В. като трето
лице – помагач на страната на ЗК „Лев Инс“ АД. Следователно приетото в
3
мотивите на това решение на основание чл. 223, ал. 2 ГПК е задължително за
третото лице – помагач, в случая С.В., в отношенията му със страната, на
която помага – ЗК „Лев Инс“ АД.
В мотивите на посоченото решение е прието за безспорно, че с влязла в
сила присъда С. Б. В. е признат за виновен в това, че е извършил
престъпление по чл. 343 ал.3, пр.1 и 4 б „а“ пр.2 вр. чл.343 ал.1 б.”б” предл.II
от НК, изразяващо се в това, че на *** в гр. П. на бул.„***“ при управление на
лек автомобил марка „БМВ”, модел „***”, с рег.№ *** в пияно състояние с
концентрация на алкохол в кръвта 0,97 на хиляда,установено по надлежния
ред по непредпазливост е при чинил на ищцата В. Г. средна телесна
повреда,изразяваща се в травматично *** със счупване на задния ръб, довело
до трайно затрудняване на движенията на *** и средна телесна повреда
изразяваща се в налични груби белези добре видими по ***,****, *** и по
***,довели до загрозяване на *** и причинили ***. Посоченото е видно от
представените по настоящото дело от ищцовата страна и неоспорени копия на
присъда по НОХД №*** г. по описа на РС – Пловдив и Решение № ***г. по
ВНОХД № *** г. на ОС – Пловдив, ХХІ н.с. В мотивите на цитираното
решение на РС – Пловдив, ХХ гр.с., постановено при участие на С.В. като
трето лице – помагач, е прието още, че съобразно събрания по гр.д. № *** г.
доказателствен материал, в това число и комбинирана медицинска и
автотехническа експертиза и свидетелски показания, се установяват
елементите на непозволеното увреждане – настъпването на застрахователното
събитие – ПТП от дата ***г. в гр. П., бул.*** и вината на настоящия ответник
В. за възникналия инцидент, като водач на МПС марка „БМВ”, модел „***”, с
рег.№ ***, както и причинените в резултат на произшествието имуществени и
неимуществени вреди на пострадалата В. Г., подробно описани в съдебното
решение. Прието е също така и че към момента на инцидента гражданската
отговорност на виновния водач на посочения по-горе лек автомобил марка
„БМВ”, модел „***” е обезпечена от застрахователното дружество, настоящ
ищец, по силата на застрахователна полица № ***г. по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” при ЗК ”Лев Инс” АД. От мотивите
на решението и от постановената присъда по НОХД №*** г., задължителна за
съда на основание чл. 300 ГПК, се установява, че към момента на
произшествието С.В. е управлявал лекия автомобил в пияно състояние, с
алкохолно съдържание в кръвта над допустимото.
Въз основа на приетото в мотивите си РС – Пловдив, ХХ гр.с., с
посоченото решение по гр.д. № ***г. е осъдил ЗК „Лев Инс”АД да заплати на
В. С. Г. сумата от 11 400лв представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, описани в решението и причинени в резултата на
инцидента, настъпил по вина на С.В., и сумата от общо 1496,78лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото
ПТП, равняващо се на направени разходи за лечение и възстановяване,
изчерпателно посочени в решението, ведно със законната лихва върху
главниците за периода от 29.05.2013г. до окончателното им заплащане, както
и сумата от 1316,29 лв. – разноски за производството.
По настоящото дело е прието заключение по съдебно-счетоводна
4
експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвена, като
вещото лице е направило и справка по банковата сметка на пострадалото
лице. От заключението се установява, че сумата от 17 837,32 лв. е платена
27.05.2016 г. от ЗК „Лев Инс” АД с основание гр.д. № *** и е постъпила по
разплащателна сметка на В. С. Г.. За извършеното плащане се съди още и от
представеното от ищеца преводно нареждане № ***на същата сума от дата
***г. на л. 77 от делото. Следователно, установява се заплащането на
застрахователното обезщетение от застрахователното дружество на
пострадалото лице.
С оглед на гореизложеното и приетите по делото доказателства, в
частност заверен препис от Решение № *** г. по гр.д. № *** г. по описа на РС
– Пловдив, ХХ гр.с., чиито мотиви имат обвързваща сила в отношенията
между настоящите страни, и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на чл.274,
ал. 1, т. 1 КЗ /отм/, сега чл. 500, ал. 1, т. 1 ЗК, и е възникнало регресно право в
полза на застрахователното дружество да претендира от виновния водач на
застрахованото МПС връщане на платеното от застрахователя на
пострадалото лице обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност
за процесното вземане. Застрахователното обезщетение е платено на дата
27.05.2016 г., видно от заключението на експертизата, с което е възникнало и
регресното право на ищеца. Настоящият иск пък, прекъсващ давността на
основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е предявен на дата 26.05.2021 г., по арг. от чл.
422, ал. 1 ГПК, т.е. преди изтичането на петгодишния давностен срок.
По тези съображения искът ще се уважи изцяло. Като законна
последица от уважаване на предявения иск е присъждането и на законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.05.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски ще
се присъдят на ищеца. В полза на същия на основание чл. 78, ал. 1 ще се
присъди сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение и общо 506,75
лв. за съдебно-деловодни разноски, от които 356,75 лв. за държавна такса и
150 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ. Следва да се присъдят и сторените
разноски в заповедното производство, като на основание т.12 от ТР № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен
диспозитив. В полза на ищецът ще се присъди сумата от 356,75 лв. за
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.
Б. В., ЕГН **********, с адрес с. ***, ул. „***“ № **, ДЪЛЖИ на
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
5
адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представляван от *** М. С. М.-Г. и П. В. Д., сумата от 17 837,32 лева
(седемнадесет хиляди осемстотин и седем лева и 32 ст.), представляваща
изплатено на основание сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, по ЗП № ***, със срок на валидност от
13.5.2013г. до 28.08.2013г., застрахователно обезщетение на В. С. Г. за
претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди от настъпило на дата
***г. в гр. П. на бул.„***“, ПТП, причинено по вина на С. Б. В., при
управление от него на лек автомобил марка „БМВ”, модел „***”, с рег.№ №
*** в пияно състояние, ведно със законната лихва върху тази сума от
26.05.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № *** г. по описа на РС – Пловдив, І гр.с.
ОСЪЖДА С. Б. В., ЕГН **********, с адрес с. ***, ул. „***“ № **, ДА
ЗАПЛАТИ на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
сторените от ищцовото дружество разноски в исковото производство, а
именно 150 лв. (сто и петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение и
общо 506,75 лв. (петстотин и шест лева и 75 ст.) за съдебно-деловодни
разноски, както и разноските в заповедното производство – 356,75 лв. (триста
петдесет и шест лева и 75 ст.) за държавна такса и 50 лв. (петдесет лева) за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
6