РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Девня, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20223120200184 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от „Рания 2014“ ЕООД, ЕИК:
********* и „Аркас България“ ООД, ЕИК: *********, срещу НП № BG 2022
- 2000 – 109 – НП / 20. 05. 2022 г. на Директор ТД – МВ – АМ. Със същото, за
нарушаване разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ и на основание:
чл. 233, ал. 7, вр. ал. 6 от ЗМ „Стоката, предмет на митническа
контрабанда – 73 656 бр. стъклени чаши, се отнемат в полза на
държавата“
чл. 233, ал. 8 от ЗМ „Преносното средство, послужило за пренасяне на
стоката, предмет на митническа контрабанда – 1 бр. контейнер № ARKU
8559336, се отнема в полза на държавата“.
Жалбоподателите молят съда да отмени НП с довод
незаконосъобразност.
Жалбите са подадени в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, от надлежни
страни и следва да бъдат разгледани.
Въззивниците, редовно призовани, в съдебно заседание се
представляват от процесуални представители. Поддържат жалбите. Едната
1
страна претендира за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е
неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че същото е
законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона и е
съобразена с тежестта на нарушението.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка:
На 06. 07. 2021 г. на Пристанище Варна – Запад пристигнал контейнер
№ ARKU 8559336 – собственост на възз. „Аркас България“ ООД, ЕИК:
*********, натоварен със стока - изделия от стъкло, опаковани в 2 232 бр.
колета, с получател възз. „Рания 2014“ ЕООД. На 07. 07. 2021 г. за стоката в
Митнически пункт Варна – Запад била подадена митническа декларация за
поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ № 21 BG
002002052936 R 6. Стоката била декларирана като количество 2 232 бр.
колета, с по 3 бр. стъклени чаши, респективно общо 6 696 бр.
На 09. 07. 2021 г. била извършена проверка на пристигналите контейнер
и стока. Било установено, че всеки от 2 232 бр. колета не съдържал по 3 бр.
стъклени чаши, а по 36 бр. стъклени чаши, респективно общо не били 6 696
бр., а 80 352 бр., т. е. не били декларирани 73 656 бр. стъклени чаши.
На 14. 09. 2021 г. бил съставен АУАН срещу неизвестен извършител.
На 27. 10. 2021 г. материалите по административно – наказателната преписка
били изпратени на ОП – Варна с оглед данни за престъпление по чл. 242 от
НК. С постановление от 29. 04. 2022 г. на прокурор при ОП – Варна било
отказано да се образува досъдебно производство, като копие от същото било
изпратено на ТД – МВ – АМ. Административно – наказващият орган на 20.
05. 2022 г. издал НП срещу неизвестен извършител.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото
писмени материали, които кредитира като единни, последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни,
2
обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата фактическа
обстановка и относими към предмета на доказване. Следва да се отчете
незаинтересоваността на свидетелите от изхода на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
С оглед задължението на съда за цялостна проверка, констатира се, че в
хода на административно - наказателното производство са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, административно – наказателно
производство се образува със съставянето на АУАН. Такъв в настоящия
случай е съставен на 14. 09. 2021 г., респективно било е образувано
административно – наказателно производство. Видно от чл. 33, ал. 1 от
ЗАНН, при констатиране на признак за извършено престъпление,
административно – наказателното производство се прекратява, а материалите
се изпращат на компетентния прокурор. В разглеждания случай митническия
орган е приел наличие на данни за извършено престъпление по чл. 242 от НК,
като е изпратил материалите на ОП – Варна. Същевременно обаче е
пропуснал да прекрати образуваното административно – наказателно
производство.
Впоследствие след произнасяне на прокурор при ОП – Варна,
административно – наказващия орган на 20. 05. 2022 г. издал атакуваното НП,
позовавайки се на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Същата обаче касае
образуване на административно – наказателна преписка в случаите когато е
налице прекратяване на производство от съд или прокурор или при отказ на
прокурор да образува наказателно производство и препращане на наказващ
орган. В случая обаче е налице образувано и непрекратено административно –
наказателно производство, т. е. висящо такова, при което визираната
разпоредба не може да намери приложение, респективно невъзможно е
издаването на НП по този ред.
Съдът положи необходимите усилия да събере доказателства за
прекратяване на административно – наказателното производство преди
3
изпращане на материалите на прокуратурата, но такива не бяха представени.
В контекста на изложеното се налага резонния извод, че в случая
нарушението на законоустановения ред относно образуване / прекратяване е
довело до редица други процесуални нарушения, в частност паралелно водене
на две производства, неспазване на каквито и да са срокове относно същите,
незаконосъобразност на извършените действия.
Съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административно -
наказателно производство се прекратява, ако не е издадено НП в 6 – месечен
срок от съставянето на АУАН. Доколкото в случая АУАН е съставен на 14.
09. 2021 г., налице е било висящо административно – наказателно
производство, след изтичането на този срок административно – наказващия
орган е следвало да прекрати производството на това основание.
Същевременно на 20. 05. 2022 г., т. е. след изтичането на този 6 – месечен
срок, той е издал атакуваното НП.
Съгласно чл. 42, ал. 6 и чл. 57, ал. 4, и двата от ЗАНН, съответно АУАН
и НП следва да съдържат установъчни данни на нарушителя. Видно от
материалите по делото, конкретните АУАН и НП са съответно съставени и
издадени срещу неизвестен извършител. Действително право на
актосъставител и административно – наказващ орган е да определят срещу
кого да носочат държавната репресия, но когато са налице категорични и
безспорни данни относно субекта, няма как съдът да сподели тяхната позиция
относно „неизвестност“. В случая няма никакво съмнение кой е вносителят на
стоката, предвид реда на упълномощаване същото лице носи отговорност и за
декларирането, т. е. с абсолютна категоричност става въпрос за възз. „Рания
2014“ ЕООД. Прави впечатление, че още преди съставянето на АУАН на
митническите органи са били известни документите, придружаващи стоката,
били са снети обяснения, които са потвърдили документацията, като
единствения въпрос, който е следвало да се реши е не на кого да се търси
отговорност, а дали това да се прави предвид конкретиката на случая.
Съответно непосочването на конкретен извършител няма как да не доведе до
неяснота за въззивника, в частност до правото му на защита. В конкретния
случай и единствено на законодателна промяна на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в
сила от 23. 12. 2021 г., въззивниците в качеството си на „собственици на
вещи“, имат възможност да атакуват настоящото НП /към момента на
4
образуване на преписката това е било невъзможно за тях/. Но същевременно
доколкото АУАН е съставен срещу неизвестен извършител, са били
ограничени правата за атакуването му, в частност при съставяне да се посочат
възражения, в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да се депозират писмени такива,
права изрично конкретизирани в ЗАНН. Тези възможности не само са били
пропуснати, но изначално са били игнорирани благодарение на
„неизвестността“. Същевременно същите са фази от процеса, като осигуряват
конкретни възможности за защита и по никакъв начин това не следва да бъде
отнето.
Констатираните в този смисъл нарушения, поотделно и в съвкупност са
съществени и не биха могли да бъдат преодоляни по реда на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН, тъй като визираните нередовности са довели до нарушаване правото
на защита на жалбоподателите, до ограничаване на възможността им да се
защитят. Посочените нередовности обуславят нередовност от формална
страна на атакуваното НП, явяват се абсолютно и достатъчно основание за
неговата отмяна, доколкото са от категорията на съществените такива,
предвид нарушаване правото на защита. Но за пълнота следва да бъде
добавено и следното:
Приетата за нарушена норма /чл. 233, ал. 1 от ЗМ/ предвижда търсене на
административно – наказателна отговорност от лице, осъществило
митническа контрабанда – пренесе или превози стоки през държавната
граница или направи опит за това без знанието и разрешението на
митническите органи, като това да не съставлява престъпление. В конкретния
случай имаме внос на стока - 2 232 бр. колета, съдържащи общо 80 352 бр.
стъклени чаши, като при декларирането са посочени 6 696 бр. стъклени чаши,
т. е. налице е разлика от 73 656 бр. стъклени чаши. Разликата в бройката е
дало основание на митническите органи да приемат, че е осъществен състава
на чл. 229, ал. 1 от ЗМ. Не са обърнали внимание, че всичко друго
съответства – договорни отношения, придружаващи документи, брой колети,
тегло на стоката, цена на същата, митнически сборове, като единствено е
налице несъответствие относно това един колет колко стъклени чаши
съдържа.
Още по време на административно – наказателната преписка е станало
ясно, че това несъответствие се дължи на грешка при попълване на
5
митническата декларация от служител на упълномощеното лице. Това се е
потвърдило и при работата по прокурорската преписка, като заключението на
прокурора е в този смисъл. Доказателства в тази насока бяха събрани и по
време на съдебната фаза. Но дори и да се приеме становището на
въззиваемата страна за осъществен състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ,
разглеждайки конкретния случай в цялост съдът намира, че са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Неприемайки това
административно – наказващият орган е нарушил чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
доколкото тази норма не дава възможност за налагане на наказание /дори и
при извършване на нарушение/, ако е налице маловажност.
В ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажен случай на
административно нарушение, поради което следва да се изхожда от
съвкупността на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойност на вредите, кръг на засегнати интереси,
времетраене на нарушението, значимост на конкретно увредените
обществени отношения. Съгласно ТР № 1 / 12. 12. 2007 год. преценката за
маловажност на случая подлежи на съдебен контрол и доколкото е свързана с
правилното приложение на материалния закон е в правомощията на съда при
извършване на служебна проверка. В конкретния случай всички тези
обстоятелства са изяснени, като дават основание да се приеме, че случаят е
маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
Визираното касае неизпълнение на задължение, но следва да се
отбележи следното: липсват данни за други нарушения, респективно
наказания, което води до резонния извод за правилно отношение към
законоустановения ред в страната и очевидно в случая се касае за инцидентна
проява. От нарушението за което е ангажирана отговорността не са настъпили
вреди, не са засегнати интереси, не е налице значимост на конкретно
увредените обществени отношения. Осъщественото по никакъв начин не е
довело до ненормално функциониране на законоустановения ред в тази
насока, нито е нарушило интересите на обществото. С оглед бързото му
откриване е било възможно и недопускането на каквито и да са последици.
Не на последно място налице е дисбаланс между естеството на допуснато и
санкциониране, като наказване по такъв начин за такива деяния, не е в
интерес на обществото. Поради горните съображения съдът счита, че в случая
6
е налице хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като без съмнение липсват
вреди и вредни последици, налице са смекчаващи обстоятелства и то
изключителни, нарушението е с по - ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид.
Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на възз. „Рания 2014“ ЕООД следва да се присъди
сумата от 6 600. 00 лв. /шест хиляди и шестстотин лв./, представляваща
направени по делото разноски.
С оглед изложеното съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде
отменено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № BG 2022 - 2000 – 109 – НП / 20. 05. 2022 г. на Директор
ТД – МВ – АМ, с което за нарушаване разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ и
на основание:
чл. 233, ал. 7, вр. ал. 6 от ЗМ „Стоката, предмет на митническа
контрабанда – 73 656 бр. стъклени чаши, се отнемат в полза на
държавата“
чл. 233, ал. 8 от ЗМ „Преносното средство, послужило за пренасяне на
стоката, предмет на митническа контрабанда - 1 бр. контейнер № ARKU
8559336, се отнема в полза на държавата“.
ОСЪЖДА ТД – МВ – АМ да заплати на „Рания 2014“ ЕООД, ЕИК:
********* сумата от 6 600. 00 лв. /шест хиляди и шестстотин лв./,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7