№ 214
гр. Варна, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20233001000248 по описа за 2023 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, София, чрез адв.Н.Л. от САК, срещу
решение №17/06.02.2023г., постановено по гр.дело №28/2022г. по описа на
ОС –Разград, в частта, в която въззивното дружество е осъдено да заплати на
Е. Р. Х., обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, както следва:
за разликата над 5 000 лева до присъдените 14 482 лева, неимуществени вреди
ведно със законната лихва от 06.02.21г. до окончателното изплащане както и
за имуществени вреди в размер на 1 038.65 лева, ведно със законната лихва
върху тази главница, считано от 06.02.21г. до окончателното изплащане.
В жалбата се твърди, че решението на РОС е неправилно и
незаконосъобразно. С жалбата се прилага платежно нареждане за изплатени
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева както и
сумата 1078.16 лева – законна лихва върху главницата за неимуществени
вреди, изчислена за периода от 06.02.21г. до 13.03.23г.
Въззивникът оспорва задължението за заплащане на обезщетение за
имуществените вреди на ищеца както и присъдения размер обезщетение за
неимуществени вреди за посочената разлика от 9 482 лева /над изплатените
5 000 лева/. Позовава се на неправилно определяне размера на справедливо
обезщетение съгласно чл.52 ЗЗД както и неприлагане от съда процент за
съпричиняване на вредите от ищцата като функционално обуславящо
1
окончателния размер на обезщетяване.
На първо място въззивникът сочи, че съдът неправилно е
интерпретирал събраните по делото доказателства – както СМЕ, така и
свидетелските показания като е дал превес на субективните данни,
предоставени от свидетеля вместо обективните, посочени в медицинската
експертиза относно проведеното правилно и адекватно лечение и
рехабилитация на пострадалия. Съдът е приел по-голям обем и интензитет на
претърпените от ищеца болки и страдания вместо установеното по делото въз
основа на събраните доказателства. Съдът не е приложил стриктно
процесуалната норма за разпределение на доказателствената тежест, поради
което и достигнал до неправилни изводи относно размера на
неимуществените вреди. Отчел е като претърпяна вреда едно хипотетично
състояние на ищеца; не е съобразил допринасяне от ищеца за
продължителния оздравителен процес, който би следвало да е приключил в
рамките на 3-4 месеца. Страната сочи, че от медицинската експертиза се
установява пълното възстановяване на увреденото лице.
На следващо място съдът неправилно е приложил критериите за
определяне справедлив размер на обезщетението, визирани в ППВС №4/68г.
и ППВС 17/63г. като не е обсъдил въобще част от критериите, съотв. ги е
изброил без да извърши реална оценъчна дейност за тяхното проявление
спрямо конкретното събитие и конкретния пострадал. Съдът не е преценил
размера на обезщетението и спрямо лимитите на застрахователна отговорност
към момента на ПТП или е взел предвид мълчаливо лимитите, относими към
следващ момент.
С жалбата се поддържа и оплакване за неотчитане доказаното от
ответника възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата като
пътник в застрахованото при дружеството МПС, която е пътувала без
правилно поставен предпазен колан. Според въззивника, приносът на ищцата
е в порядъка на поне 20%. Отделно, поради непроведено правилно лечение,
ищцата е допринесла за бавния оздравителен процес с поне още 30%. Счита
че присъденият размер обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен и
не съответства на действителните вреди. Претендира липса на причинно-
следствена връзка между извършените разходи и получените телесни
увреждания при процесното МПС, поради което за неоснователност на иска
за имуществени вреди. Обжалват се акцесорните искове за законна лихва
върху главниците като обусловени от произнасянето по главните искове.
Претендират се сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Е. Р. Х., чрез пълномощника й адв.Ц. И., за
неоснователност на жалбата. Считат постановеното решение за правилно и
законосъобразно, поради което молят за отхвърляне на жалбата. Признават
изплатените от застрахователя обезщетения в общ размер на 11 596.00 лева,
представляващи неимуществени вреди и лихви, от които 6 078.16 лева –
2
платени доброволно и 5 518 лева – платени след първоинстанционното
производство. Оспорва се липсата на извършен разход в претендирания
размер за имуществени вреди.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват, но
депозират молби, с които се поддържат както подадената въззивна жалба на
изложените основания, така и отговора срещу нея.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е
образувано по искова молба на Е. Р. Х., чрез адв.И.-С., против „ЗАД
ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, София, с която са предявени искове по
чл.432 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 27 000 лв.
/след доброволно изплатени 5 518 лева/, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди както и сумата 1 069, 75 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на ПТП
от 17.12.2019г. , ведно със законната лихва от 06. 02. 2021г. до изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че на 17.12.2019г. около 11:30 часа по първокласен път
№13 на 106, 679 км. в кадастъра на Община Хлумец на кръстовището със
шосе 1/30/GPS с координати 767325,228/-971430, 951, настъпило ПТП - удар
между товарен автомобил „Мерцедес Бенц АТЕГО“ 1223 с чешки
регистрационен номер № 6АА9425 и л.а. „Форд Транзит“ с рег. № РР 2391
ВМ, в който пътувала ищцата като пътник. В резултат на ПТП Е. Р. Х.
получила следните телесни увреждания: счупване на лява лъчева кост в долна
трета на левия горен крайник – обусловило трайно затруднение в движенията
за 3-4 месеца; разкъсно-контузна рана по лява предмишница; отоци и
ограничение в движението на пръстите на лявата ръка. Понастоящем ищцата
не може да извършва всички пълни и по-сложни движения, които се
извършват с двете ръце. Изпитва болки, засилващи се при промяна на
времето; чувства се неспокойна и тревожна, когато се вози в автомобил, тъй
като е останал шокът и стресът от изживяното. Твърди, че виновен за ПТП е
водачът на лекия автомобил „Форд Транзит" с рег.№ РР 2391 ВМ, управляван
от Х. Х.ов, за което има валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“/ГО/ при ответника , валидна до 19.10.2020г.
С постъпил отговор от ответника „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ” АД гр. София, същият оспорва иска по основание и размер.
Оспорва наличието на настъпило застрахователно събитие, механизма на
ПТП. Твърди, че деликта не е причинен от Х. Х.ов, застрахован при
ответника, поради което и не носи отговорност по прекия иск. Прави
възражение, че е налице принос на пострадалата Е. Р. Х., тъй като се е возила
без предпазен колан и не е положила дължимите грижи за възстановителния
си процес. Възразява, че претендираната законна лихва се дължи най-рано от
18.11.2021г.- датата, следваща тази, на която ответникът е изплатил на
ищцата сума от 5 518 лв. Твърди, че размера на претендираното обезщетение
е прекомерно завишен, не са налице доказателства как е протекъл
3
оздравителния процес на описаните в исковата молба телесни увреждания на
ищеца. Претендира отхвърляне на исковете.
Съдът, въз основа на събраните доказателства, твърденията и
възраженията на страните, съобразно пределите на въззивното производство,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
При преценка редовността на жалбата съдът намира, че същата е
подадена от легитимирана страна в производството, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок и при интерес
от обжалване.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на
решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими.
Тъй като застрахователят обжалва частично постановеното решение
като е изплатил извънсъдебно обезщетение за неимуществени вреди ведно с
дължимите лихви за забава до размера на 5 518.00 лева, съдът намира, че за
част от обстоятелствата, релевантни към предявения иск по чл.432 КЗ, не са
спорни между страните: така не се оспорва очевидно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховане ГО на деликвента; не се
спори относно причиненото ПТП на 17.12.2019г., при което ищцата е била
пътник в л.а.Форд Транзит; подадената застрахователна претенция от
пострадалата и изплатеното въз основа на същата обезщетение за
неимуществени вреди до размера от 5 000 лева. Всички останали
обстоятелства, а именно понесените вреди от ищцата –както имуществените,
така и неимуществените вреди; техният вид и интензитет; размера на
обезщетението и наличието на принос за настъпване на вредите, са предмет
на въззивното производство.
Страните не са правили обосновани твърдения за допуснати
процесуални нарушения; не са правили и нови доказателствени искания.
Въз основа на събраните от първата инстанция доказателства,
подложени на самостоятелната преценка на въззивния състав се установяват
следните факти, относими към определяне размера на обезщетението, по
приложението на чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД.
Съгласно прибощените по делото Наказателно постановление от
03.02.2021г. на Окръжен съд Усти над Лабем, Чешка република, издадено,
съгл. чл. 314д, ал.1 от Наказателно процесуалния кодекс, изискано по реда на
Регламент /ЕС/ 2020/ 1783 на Европейския парламент и на Съвета, Х. Х.ов е
признат за виновен в това, че на 17.12.2020 г. в 11:40 часа на кръстовището на
път № 1/13 и път 1/30 в община Хлумец е управлявал моторно превозно
средство марка и модел „Форд Транзит" с българска регистрация РР 2391 ВМ,
4
собственост на пострадалия Февзи Х.ов, роден на 13.07.1964 г., на маркирания
второстепенен път № 1/13 в посока от бензиностанция „Оно“ към
горепосоченото кръстовище с пътен знак, регламентиращ предимство Р4 --
„Пропусни движещите се по пътя с предимство“, когато завил наляво по този
път. в нарушение на разпоредбите на член 5, ал. 1, буква б) и член 22, ал. 1 от
Закон № 361/2000 г. от Сборник закони, Закон за движение по пътищата, не е
контролирал изцяло управляваното от него моторното превозно средство и не
е дал предимство на движещото се по главния път превозно средство, поради
което моторно превозно средство „Мерцедес-Бенц“ Атего 1223, с
регистрационен номер 6АА 9425, собственост на „Финдайрект чек“, ЕИК:
24154865, управлявано от свидетеля Якуб Каняк, роден на 23.12.1991г.., се
удря с предната си част в лявата страна на автомобила „Форд“, в резултат на
което настъпват увреждания на возещите се в буса няколко лица, вкл.ищцата
Е. Х. – същата е претърпяла отворена вътреставна 2 трохантерна фрактура на
долния край на лявата лъчева кост. Решението е влязло в сила на 14. 05.
2021г.
Страните не спорят, че управляваният от Х. Х.ов л.а.„Форд Транзит“ с
рег. № РР 2391 ВМ към момента на настъпване на ПТП е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
От разпита на водените пред първата инстанция свидетели М. Ф., Л. Н.
/двете дъщери на пострадалата/ и водача Х. Х.ов, се установява изложената
по-горе фактическа обстановка. Установяват се получените от пострадалата
травми и тяхното незабавно оперативно лечение в болнично заведение в
Чехия. Още на следващия ден на произшествието пострадалата пътувала с
друг бус към България заедно с Х. Х.ов. Въпреки известно противоречие
между показанията на двете свидетелки М. и Л., съдът кредитира същите в
съвпадащите им изявления относно състоянието на тяхната майка – след
връщането си от Германия пострадалата била все още уплашена, с видими
наранявания от стъкла по лицето и ръката, а освен това лявата й ръка била в
гипс. Била стресирана и отслабнала, не можела да спи от болки в ръката, не
можела свободно да се обслужва и да извършва ежедневните си дейности. И
двете свидетелки сочат, че майка им била променена – непрекъснато и се
спяло, сякаш не се интересувала от тях, била стресирана дали ще може пак да
движи ръката си. Св.М. сочи, че майка й лежала около месец, защото я боляло
навсякъде, все искала да спи, да е сама. Приемала антидепресанти на билкова
основа. Втората св.Л. сочи, че майка и провела някаква рехабилитация, но не
може да посочи нито доктора, нито мястото на провеждането й както и
естеството й. Сочат, че пострадалата още се оплаква от болки в лявата ръка и
не може да извършва всички движения.
Св. Х. Х.ов е водачът на л.а. „Форд Транзит“, дава показания, че
автомобилът, който управлявал е пътнически и с него пътували още седем
човека, включително и ищцата Е.. Тя седяла на седалката зад него. Преди
отпътуване от Германия, свидетелят предупредил всички пътници да си
сложат коланите. След сблъсъка, свидетелят видял, че на лявата ръка на Е.
5
имало кръв, била изплашена и казала, че я боли ръката. Свидетелят признава,
че е причинил произшествието, осъдили го в съда в Усти над Лабем, получил
условна присъда и забрана да управлява МПС.
От приобщената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза /на л.340/ се установява, че пострадалата получила:открито
счупване на лъчевата кост на лява предмишница на типично място и кожна
рана на мястото на счупването, които по своята медико-биологична
характеристика обуславят съответно трайно затруднение в движението на
левия горен крайник за срок повече от един месец и временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Счупването в долния край на лъчевата кост е
резултат от упор на екстензирана /разгъната/ или флектирана /сгъната/ ръка.
Такъв вид травми могат да се получат при установения механизъм на ПТП и
са в причинно-следствена връзка със същото. Непосредствено след
получаване на уврежданията, в периода на възстановяване и вероятно към
настоящият момент, пострадалата Х. е изпитвала и ще продължава да изпитва
болка и страдание. Възможно е да не настъпят трайни негативни последици за
здравето. Само в хипотетичен аспект може да се обсъжда възможно
влошаване на състоянието - посттравматична деформация, ограничени
движения в лява гривнена става, ограничен захват, алгоневродистрофия
/петниста остеопороза/, болки при натоварване и при влошаване на времето.
Експертизата сочи, че пълно възстановяване на двигателната функция - обем
и сила на движенията, както и пълноценно използване на левия горен крайник
не е възможно - винаги ще е има остатъчни негативни последствия - болки и
неудобства в ежедневните дейности, които ще влошават качеството на живот.
В болничното заведение в Република Чехия на ищцата е извършено
отстраняване на чуждо тяло, ревизия на кожна рана, репозиция на фрактурата
на лява лъчева кост на лява ръка, възстановяване на кожното нараняване и
налагане на гипсова превръзка. Не е извършвана остеосинтеза, а само
репозиция/наместване/ и хирургична обработка на раната. Обичайно
работоспособността се възстановява след такова счупване след 3-4 месеца. За
получените от Е. Х. телесни травми е проведено: оперативно лечение в
Масарикова болница в Усти над Лабем, Република Чехия и консервативно
лечение /Амб. лист №000179/20.01. 2020 г., вторичен амб. преглед, д-р
Борислав Борисов, ортопед-травматолог:Терапия: Oxypain oil външно/. Към
края на месец януари 2020г. е констатирано наличието на мека превръзка на
ръката. /СМЕ/
От експертизата се установява, че Форд Транзит, в който е пътувала
ищцата като пътник на седалката зад водача, е бил снабден с предпазни
колани като част от пасивната система за защита на водачите. Коланите
обикновено предпазват торса на пътниците като го фиксират към седалката,
но са ефективни изключително при челни удари. В случая ударът е бил
страничен, от ляво, видно от изготвения протокол за ПТП в РЧехия. В
резултата на ударния импулс пострадалата е полетяла към вътрешната страна
на купето като тялото й се среща с вътрешни детайли и стъкла, а след удара е
6
отхвърлено обратно към дясната страна на купето. Поради това заключението
дава становище, че и при поставен предпазен колан, това не би предотвратило
това движение на тялото, тъй като последният ограничава само движенията
напред. Дават становище, че пострадалата е ползвала обезопасителния колан.
В устните си обяснения /на л.370/ вещите лица заявяват, че няма данни
ищцата да е провеждала рехабилитация, а последната би се отразила много
добре както на възстановяването, така и на справянето с болковия синдром.
Нормално за човек в зряла възраст е наличието на остеопоротично промени,
тъй като счупената кост в случая е свързана и с гривнената става. Поддържат
становището си за ползването на предпазния колан от пострадалата. Дават
становище, че представените писмени доказателства за сторени разходи са
във връзка с лечението на конкретните увреждания, с изключение на тези по
Касов бон 0023076 0086, 30.12.2019г, аптека „Санита“ Търговище както и
тези по Касов бон 0094945, 30.01.2020г., аптека „Маринова“ Варна: лекарства
на стойност 12,50 лв.
Като съобрази събраните и обсъдени доказателства, съобразно предмета
на въззивното производство, въззивният състав намира следното по
повдигнатия пред него въпрос по чл.52 ЗЗД:
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на приети
неизчерпателно с т.11 от ППВС №4/1968г. обективни критерии, при отчитане
на всички обстоятелства, които формират съдържание на понятието
"справедливост" в конкретния случай. С Постановление № 4/1968 г. на
Пленума на ВС и създадената при действието на чл.290 от ГПК задължителна
практика на ВКС по приложение на чл.52 от ЗЗД – решение № 83/06.07.2009
г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. №
916/2011 г. на І т. о., решение № 154/30.10.2012 г. по т. д. № 807/2011 г. на ІІ
т. о. и др., е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД
при определяне на обезщетения за неимуществени вреди от деликт е
обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии,
които в случай на телесни повреди могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица друго
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди, вкл. обществено-икономическите условия, чието
обективно проявление са лимитите на обезщетенията, посочени в чл.492 КЗ.
Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 от ГПК
задължителна практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, която приема, че
7
справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква
задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти.
Съобразявайки възрастта на пострадалата /на 48 години/, естеството и
проявленията на уврежданията, липсата на усложнения и само хипотетичната
възможност за такива занапред, неприятните изживявания по повод
произшествието ведно с краткия болничен престой, настоящият състав
намира, че изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД ще бъде удовлетворен
с присъждане на обезщетение до първоначално определения от съда размер
от общо 20 000 лева, при отчитане на извършеното извънсъдебно плащане на
сумата от 5518 лева.
Обезщетението в посочения размер е съобразено с претърпените от
ищцата болки и страдания, по –интензивни в началото на периода, с
преживения стрес от внезапното събитие, настъпило на път за България,
наложилото се забавяне и престой в болнично заведение в Чехия както и
извършените оперативни интервенции върху фрактурата и откритата рана.
Гипсовата имобилизация е била премахната след месец и поставена мека
превръзка, което сочи на правилно протичащ възстановителен процес,
независимо от липсата на доказателства за проведена рехабилитация от
ищцата. Не са събрани доказателства за настъпили усложнения както във
физически, така и в психологически аспект. Получените повърхностни рани и
синини са отшумели също в рамките на 10-20 дневен период, а пълната
работоспособност на ищцата е възстановена към 3-4 месец. Съдът съобразява
и икономическите условия към правнорелевантния момент както и стандарта
на живот на ищцата на плоскостта на обявените в чл.492 КЗ лимити на
отговорност. При отчитане на заплатените извънсъдебно неимуществени
вреди до размера от 5518 лева, искът е правилно уважен за разликата над
платеното извънсъдебно от 5000 лева /неимуществени вреди/ до 20 000 лева,
а именно за сумата от 14 482 лева. Съгласно приложеното на л.152 от делото
платежно нареждане, в изплатената сума влизат както имуществени вреди
/518 лева/, така и неимуществени вреди в размер на 5 000 лева. Съдът е
приспаднал цялата платена сума от неимуществените вреди, но поради липса
на жалба в тази част, съдът не може да влошава положението на
жалбоподателя. Поради изложеното, в частта за присъдените неимуществени
вреди решението следва да бъде потвърдено, ведно със законната лихва от
претендираната дата 06.02.2021г., която е по-късна от датата на
застрахователната претенция от 09.10.20г., от която се дължи обезщетението
по чл.429, ал.3 КЗ.
Съдът споделя изводите на първата инстанция, че не се установява
правоизключващото възражение на ответника за принос на пострадалата към
настъпване на вредите. От експертизата се установява, че с оглед данните по
делото, пострадалата е ползвала предпазен колан. Независимо от липсата на
категорично установяване на това обстоятелство по делото, вещите лица са
посочили, че ползването или не на такъв не би се отразило на размера на
8
претърпените конкретни травматични увреди поради спецификата на удара –
ляв страничен удар. Поради неоснователност на възражението по чл.51, ал.2
ЗЗД, съдът не следва да извършва коригиране на определения размер
обезщетение.
В частта за имуществените вреди съдът не е отчел извършеното
извънсъдебно плащане на сумата от 518 лева /съобразно отговора на исковата
молба/ и не е приспаднал тази сума от претендирания размер на разноските за
лечение. Съдът е уважил иска за сумата от 1038.65 лева, след редуциране на
неотносими плащания по посочени изрично от експертизата платежни
документи без връзка с търпените вреди. От тази сума съдът намира, че
следва да бъде приспаднато и платеното извънсъдебно от застрахователя в
размер на 518 лева. Поради изложеното искът се явява основателен за сумата
от 520.65 лева, явяващ се разликата между платеното и претенцията от
1038.65 лева. Върху това обезщетение се дължат законните лихви, считано от
06.02.21г. За разликата от 518 лева искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, а решението в тази част отменено.
С въззивната жалба застрахователят е представил доказателства за
изплатени допълнително /с подаване на жалбата/ 6 078.16 лева, в които влизат
обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 5 000 лева /или общо
платени 10 000 лева/ и лихва за забава за периода от 06.02.21г. до
13.03.2023г., изчислена в размер на 1038.65 лева, изчислена върху
допълнителното обезщетение за неимуществени вреди. Извършеното
плащане в хода на процеса е индиция за признание присъдения размер на
обезщетението до изплатеното.
Поради частична основателност на жалбата, съдът следва да присъди
съразмерно разноски на двете страни съобразно представените списъци по
чл.80 ГПК. При съобразяване на обжалваемия интерес /10 520.65 лева общо/ и
уважената част от жалбата, на застрахователя се следват за въззивното
производство 25.35 лева разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. /Съдът е определил ю.к.
възнаграждение в размер от 300 лева/. Насрещната страна не е представила
договор за правна помощ с уговорено и заплатено адв.възнаграждение, а
такъв, в който е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ по
чл.38, т.2 от ЗА. Поради това представения списък с претендиран размер на
хонорара от 3372 лева с ДДС е неотносим. Тъй като в този случай съдът е
този, който определя дължимото адв.възнаграждение съгласно Наредбата за
МРАВ /ДВ, бр.88/2022г./, то на пълномощника на страната следва да бъдат
присъдени на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата и чл.36 и чл.38 от ЗАдв.,
1 560 лева адв.възнаграждение с включен ДДС.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ решение №17/06.02.2023г., постановено по гр.дело №28 по
описа за 2022г. на ОКРЪЖЕН СЪД –РАЗГРАД, единствено в частта, в която в
полза на Е. Р. Х., ЕГН **********, от с.Р., обл.Разград е присъдено
обезщетение за претърпени имуществени вреди, свързани с лечение от
получените при ПТП на 17.12.2019г. травми, платимо от застрахователя ЗАД
ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, София, ЕИК *********, за разликата
над 520.65 лева до присъдените 1038.65 лева, ведно с последиците от това,
като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. Р. Х., ЕГН **********, от с.Р., обл.Разград
срещу ЗАД ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, София, ЕИК *********, за
заплащане обезщетение за имуществени вреди, претърпени във връзка с ПТП
от 17.12.2019г., причинено от водача на л.а.Форд Транзит с рег.№РР 2391
ВМ, за разликата над 520.65 лева до присъдените 1038.65 лева /за 518 лева/,
ведно със законната лихва върху сумата от 06.02.21г. до окончателното
изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, за разликата
над 5 000 лева до присъдените 14 482 лева, обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от Е. Р. Х., в резултат на ПТП на 17.12.2019г., ведно със
законната лихва от 06.02.2021г. до окончателното изплащане на
задължението както и в частта на присъденото обезщетение за имуществени
вреди до размера от 520.65 лева, явяващо се разлика между претендираните
1038.65 лева и изплатените извънсъдебно 518 лева, ведно със законната лихва
от 06.02.21г. до окончателното изплащане на задължението.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ до размера от 5 000 лева обезщетение за
неим.вреди решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Е. Р. Х., ЕГН **********, от с.Р., обл.Разград да заплати на
ЗАД ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, София, ЕИК *********, разноски
за въззивното производство от 25.35 лева, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК
ОСЪЖДА ЗАД ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, София, ЕИК
*********, да заплати на адв.Ц. И. И. – С. от САК, гр.София, ул.Опълченска
№76, ет.1, дължимото адв.възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на въззиваемия, в размер на 1 560 лева с вкл. ДДС, на основание чл.7, ал.2, т.3
от Наредба за МРАВ и чл.38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11