РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Пловдив, 07 . 03 . 2022г.
Административен съд – Пловдив,VI състав, в закрито
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
като разгледа административно дело № 486 по описа за 2022г.,
взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 405 от
Кодекса на труда /КТ/ вр. с чл. 166 ал.4 вр. с ал.2 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Мрежови експлоатационен район Пловдив /МЕР
Пловдив/, ЕИК по булстат : 1752013040134, гр.Пловдив, ул.Хр.Г.Данов № 37,
представлявано от Н.Алимански – ръководител
МЕР Пловдив, обжалва принудителни административни мерки – предписания,
основани на чл.404 ал.1 т.1 КТ, обективирани в Протокол за извършена проверка №
ПР 2201571/09.02.2022г. на Дирекция „Инспекция по труда” – Смолян. С жалбата е
заявено искане за спиране допуснатото по силата на чл.405, пр.2-ро КТ предварително
изпълнение на оспорвания административен акт.
С обжалваните предписания,
обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР 2201571/09.02.2022г. е
предписано на основание чл.404 ал.1 т.1 КТ : 1. На Виктор Т.Върбанов да се
изплати трудово възнаграждение в увеличен размер за извънреден труд, положен от
него през времето на разположение на 09 октомври 2021г., съгл. чл.3 ал.4 от
Наредба № 2 за реда за установяване задължение за дежурство или разположение на
работодателя във вр. с чл.150 КТ; 2. На Виктор Т.Върбанов, Здравко Ат. Хаджиев,
Илия Д.Камбарев, Даниел П.Пеков и Тодор А.Пичуров да се изплати трудово
възнаграждение в увеличен размер за извънреден труд, положен от тях в работни
дни през месец октомври 2021г. в извън установеното им по график работно време
от 8 часа, в съответствие с изискванията на чл.150 КТ.; 3. На Иво Хр.Башев да
се изплати трудово възнаграждение в увеличен размер за извънреден труд, положен
от него през времето на разположение на 22 май 2021г., съгл. чл.3 ал.4 от
Наредба № 2 за реда за установяване задължение за дежурство или разположение на
работодателя във вр. с чл.150 КТ.; 4. На Виктор Т.Върбанов, Илия Д.Камбарев и
Тодор А.Пичуров да се изплати трудово възнаграждение в увеличен размер за
извънредния труд, положен от тях в работни дни през м.май 2021г. в извън
установеното им по график работно време от 8 часа, в съответствие с изискванията
на чл.150 КТ.; 5. На Здравко Ат.Хаджиев и Тодор А.Пичуров да се изплати трудово
възнаграждение в увеличен размер за извънредния труд, положен от тях през
времето на разположение на 12, 19, 25 и 26 юни 2021г., съгл. чл.3 ал.4 от
Наредба № 2 за реда за установяване задължение за дежурство или разположение на
работодателя във вр. с чл.150 КТ.; 6. На Румен Ст.Гюнелиев да се изплати
трудово възнаграждение в увеличен размер за извънредния труд, положен от него в
работни дни през м. юни 2021г. в извън установеното му по график работно време
от 8 часа, в съответствие с изискванията на чл.150 КТ.; 7. На Тодор А.Пичуров
да се изплати трудово възнаграждение в увеличен размер за извънредния труд,
положен от него в работни дни през месец юли 2021г. в извън установеното му по
график работно време от 8 часа, в съответствие с изискванията на чл.150 КТ.; 8.
На Виктор Т.Върбанов, Здравко Ат. Хаджиев, Иво Хр. Башев и Тодор А.Пичуров да се изплати трудово
възнаграждение в увеличен размер за извънредния труд, положен от тях през
времето на разположение на 14, 07, 08 и 01 август 2021г., съгл. чл.3 ал.4 от
Наредба № 2 за реда за установяване задължение за дежурство или разположение на
работодателя във вр. с чл.150 КТ.; 9. На Виктор Т.Върбанов, Здравко Ат.
Хаджиев, Илия Д.Камбарев, Даниел П.Пеков, Иво Хр. Башев и Тодор А.Пичуров да се
изплати трудово възнаграждение в увеличен размер за извънредния труд, положен
от тях в работни дни през м. август 2021г. в извън установеното им по график
работно време от 8 часа, в съответствие с изискванията на чл.150 КТ.; 10. На
Здравко Ат.Хаджиев и Румен Ст. Гюнелиев да се изплати трудово възнаграждение в
увеличен размер за извънредния труд, положен от тях през времето на
разположение на 04 и 18 септември 2021г., съгл. чл.3 ал.4 от Наредба № 2 за
реда за установяване задължение за дежурство или разположение на работодателя
във вр. с чл.150 КТ.; 11. На Здравка Ат. Хаджиев, Илия Д. Камбарев и Даниел П.Пеков
да се изплати трудово възнаграждение в увеличен размер за извънредния труд,
положен от тях в работни дни през месец септември 2021г. в извън установеното
им по график работно време от 8 часа, в съответствие с изискванията на чл.150 КТ.; 12. На Виктор Теофилов и Илия Д.Камбарев да се изплати трудово възнаграждение
в увеличен размер за извънредния труд, положен от тях през времето на
разположение на 07 и 28 ноември 2021г., съгл. чл.3 ал.4 от Наредба № 2 за реда
за установяване задължение за дежурство или разположение на работодателя във
вр. с чл.150 КТ.; 13. На Виктор Теофилов, Илия Д.Камбарев, Даниел П. Пеков, Иво
Хр. Башев и Тодор А. Пичуров, да се изплати трудово възнаграждение в увеличен
размер за извънредния труд, положен от тях в работни дни през месец ноември
2021г. в извън установеното им по график работно време от 8 часа, в
съответствие с изискванията на чл.150 Кт. 13-те предписания са със срок на изпълнение
11.03.2022г.
1. Оспорените
предписания – принудителни административни мерки /ПАМ/, са връчени на
оспорващото лице – работодател, на 10.02.2022г. Жалбата е подадена на
22.02.2022г. – в срок и от адресат на неблагоприятен акт, поради което искането
за спиране е допустимо за разглеждане, предвид допустимост на жалбата против
предварително изпълняем по силата на закон административен акт.
Особеното
искане за спиране на допуснатото по силата на чл.405 пр.2-ро КТ предварително
изпълнение на оспорените предписания е основано на следните аргументи : Изпълнението
следва да бъде спряно поради съображения за правна сигурност, която се явява
особено важен държавен и обществен интерес. В тази вр. е посочено, че според
т.1, т.3, т.5, т.8, т.10 и т.12 – следва да се изплати трудово възнаграждение в
увеличен размер за извънреден труд, положен от съответните лица за съответния
период, съгл. чл.3 ал.4 от Наредба № 2 за реда за установяване задължение за
дежурство или разположение на работодателя във вр. с чл.150 КТ, а според т.2,
т.4, т.6, т.7, т.9, т.11, т.13 – следва да се изплати трудово възнаграждение в
увеличен размер за извънреден труд, положен от съответните лица за съответния
период, в извън установеното им по график работно време от 8 часа, в
съответствие с изискванията на чл.150 КТ. Поддържа се, че посочената норма е
препращаща, т.е. съдържа указание коя правна норма следва да се приложи в
регламентирания случай и по силата на чл.150 КТ – за положен извънреден труд се
заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгл. чл.262 КТ, който
предвижда минималните размери на увеличение и в случай, че не е уговорено
друго. Заявено е, че чл.262 КТ има няколко хипотези и волеизявлението на
административния орган не съдържа указание по коя от хипотезите на чл.262 КТ
следва да се изплати увеличения размер на възнаграждението. Отделно от това липсва
конкретизация в констативната и в
разпоредителната част на акта – колко е отработеният труд и колко са
отработените допълнително часове. „При
тази липса на конкретност на
предписанията и липса на каквито и да е конкретни данни може да се направи
предположение, че предварителното изпълнение на предписанията, доколкото засяга
значителен брой работници от определена длъжност, би могло да затрудни
значително дейността на дружеството“. Счита се, че предписанията засягат
правната сигурност в значителна степен и поради това изпълнението им следва да
бъде спряно до произнасяне на съда по оспорване на тяхната законосъобразност.
2. Предписанията съдържат срок за
изпълнение до 11.03.2022г., който не отрича предварителната по закон изпълняемост.
ПАМ са основани на чл.404 ал.1 т.1 КТ : „За предотвратяване и преустановяване
на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с
държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите
по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение
на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни
административни мерки: 1. (доп. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., бр. 77 от 2010 г., бр.
7 от 2012 г.) да дават задължителни предписания на работодателите,
предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за
отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството,
свързано с държавната служба, включително и на задълженията по
социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за
информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и
служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски
дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването
на здравословни и безопасни условия на труда;”.
Предварителното изпълнение на
предписанията - ПАМ е предвидено по силата на закона и може да бъде спряно от
съда при наличието на предпоставките и по реда на чл. 166 ал.4 във вр. с ал.2
от АПК. Когато предварителното изпълнение е предвидено по силата на закона,
административният орган не е длъжен да излага съображения за допускането му. Законът
презумира наличието на предпоставка по чл.60 АПК, поради което спиране може да
бъде постановено само ако съществува възможност изпълнението да причини
значителна или трудно поправима вреда на адресата. В правомощията на съда е да
спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение - при отсъствие
на презумираните предпоставки за допускането му, или наличието на срещустоящ
интерес със същата или по-висока значимост. Тежестта за опровергаване на
презумпцията и доказване на вредите е върху оспорващото лице и следва
доказателствата за настъпване на неблагоприятни последици /имуществени и
неимуществени вреди/ да са конкретни и убедителни. Неблагоприятната последица в
материален или неимуществен аспект следва да произтича пряко от предварителното
изпълнение и да бъде трудно поправима, а не вероятна или отстранима. Изискването на чл.166 ал. 2 АПК за наличие на
нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение
на административния акт е допуснато по силата на закона, както е в настоящия
случай.
Според характерът
на самостоятелното производство по искане за спиране предварителното изпълнение
- вероятна основателност на жалбата не може да обоснове спиране на предварителното
изпълнение, предвидено по силата на закона.
Съобрази се, че допуснатото по силата
на чл. 405 пр. 2
– ро КТ предварително изпълнение на предписанията е наложено поради
необходимост от приоритетна защита на правата и интересите на работниците и
служителите - от законовата презумпция за подлежащ на приоритетна защита значим
обществен интерес за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на
трудовото законодателство, засягащи правата и интересите на работниците и
служителите. За да се допусне спиране на разпореденото от закона предварително
изпълнение, работодателят следва да докаже пред съда наличието на
предпоставките по чл. 166 ал. 2
във вр. с ал. 4 от АПК
: обоснована вероятност за понасяне на значителна, алтернативно - трудно
поправима вреда, от изпълнението на невлезлия в сила административен акт.
В искането за спиране на
предварителното по силата на закона предварително изпълнение на ПАМ не са
описани конкретни вреди, които да са трудно поправими. Отсъства твърдение за
преки вреди от предварителното изпълнение по силата на закона, вкл. не е основано
на конкретни доказателства поддържаното предположение за евентуално затруднена
значително дейност на дружеството /“би могло да затрудни значително дейността
на дружеството“/. Предположението не е идентично на доказателства за настъпване
на неблагоприятни последици /имуществени и неимуществени вреди/, които следва
да са конкретни и убедителни. Твърдението за засегната с предписанията правна
сигурност в значителна степен е по същество на спора, както и съображенията
за липса на указание относно приложима
хипотеза на чл.262 КТ.
Предвид изложеното следва, че съображенията
на жалбоподателя приоритетно касаят съществото на спора и отсъстват убедителни
доводи, тъй като не са индивидуализирани конкретни вреди – последица от
предварителното изпълнение на акта по силата на закона. Не е заявен факт за
трудно поправима вреда относно разходите на работодателя във вр. с
предположението за възможно значително затрудняване дейността на дружеството. Заявеното
предположение за евентуално значително затрудняване дейността на дружеството не
е конкретизирано, респект. не е доказано по см. на чл. 154 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК.
Ведно с това, доводите в искането не
съответстват и на критерия за значителна и труднопоправима вреда - такава вреда,
която не може да бъде репарирана по съответния обезщетителен ред. Евентуално настъпилите
имуществени вреди в случай на отмяна на оспорената принудителна административна
мярка могат да бъдат репарирани, поради което не се характеризират като
значителни или трудно поправими. Възприето е, че „В случай на отмяна на
предписанията репарирането на причинените имуществени вреди може да се осъществи
и чрез искова защита по реда на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.” – Определение №
11465 от 4.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9165/2020 г., VI О. Следва да се
отбележи, че с нормата на чл. 405 КТ
се цели реално прилагане на трудовото законодателство и гарантиране на
законните интереси на работниците и служителите и бързината при отстраняване
допуснати нарушения по Кодекса на
труда не нарушава правата на страните, в случай на евентуална
неправилна преценка на контролните органи - Определение № 17600 от 20.12.2019
г. на ВАС по адм. д. № 14432/2019 г., VI О. Законодателят е дал приоритет на
защитата на обществени и държавни интереси /правата и интересите на работниците
и служителите/, а евентуалните вреди, които би претърпял жалбоподателя при
отмяна на административния акт като незаконосъобразен, не са основание за отмяна
на допуснато предварително изпълнение, по аргумент от противното на чл. 60 ал.
1 АПК.
В случая личният интерес на
жалбоподателя не е обоснован като приоритетен спрямо обществения. Твърдение, че предварителното изпълнение причинява
значителна или трудно отстранима вреда следва да бъде доказано посредством
конкретни данни. Доказателства за това не са представени, поради което личният
интерес не е съпоставим със защитения обществен интерес.
Допуснатото по закон предварително
изпълнение на ПАМ по чл.405 вр. чл.404 ал.1 КТ, може да бъде спряно от съда
само въз основа на нови обстоятелства - настъпили след издаването на
предписанията, които могат да причинят на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда /чл.166 ал.2 АПК/. Такива нови обстоятелства не се поддържат и
твърдят.
Мотивиран с изложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
Оставя без
уважение искането
за спиране предварителното изпълнение на принудителни административни мерки –
предписания, основани на чл.404 ал.1 т.1 КТ, обективирани в Протокол за
извършена проверка № ПР 2201571/09.02.2022г. на Дирекция „Инспекция по труда” –
Смолян.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВАС, в 7-дневен срок от
получаване на
съобщение за постановяването му.
Определението да се съобщи на страните.
Административен съдия :