№ 460
гр. гр.Несебър, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20232150100715 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
От ищеца - Етажна собственост на сграда с идентификатор № ********* по КККР на гр.
Несебър, представлявана от управителя „**********“ ЕООД, срещу ответника „**********“
ЕООД, са предявени искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се
иска ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 291,68 лв. – вноска за фонд
„Ремонт и обновяване“ и за „други разходи“, дължима за периода 01.02.2022г. – 31.01.2023г.,
сумата от 93,16 лв. – вноска за покриване на разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за периода
01.02.2022г. – 31.01.2023г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на
исковата молба до изплащане на вземането, както и сумата от 12,93 лв. – обезщетение за забава
върху главниците, начислено за периода 01.03.2023г. – 29.06.2023г. Ищецът сочи, че на
23.08.2022г. се провело общо събрание на етажната собственост в сградата, като по т. 3 бил приет
бюджет, включващ както вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, така и разходи по чл. 51 от
ЗУЕС. Излага, че по т. 4 от дневния ред било взето решение за определяне размера на дължимите
вноски. Обръща се внимание, че протоколът от общото събрание е оповестен надлежно. Намира,
че на основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС решението е следвало да се изпълни в 14-дневен срок от
оповестяването. С тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски в
исковото и обезпечителното производство.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „**********“ ЕООД е подаден отговор на исковата
молба, в който се твърди, че сумите са заплатени в полза на ищеца. От съда се иска да отхвърли
исковете. Оспорва се претенцията за разноски на ищеца – поради липса на доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява от фактическа и правна страна следното:
1
По предявения иск по чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС:
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в
процесната сграда в режим на етажна собственост. Следва да докаже, че с влязло в сила решение
на общото събрание в етажната собственост от 23.08.2022г. са определени вноски за фонд „Ремонт
и обновяване“ и по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за посочения в исковата молба период. В негова тежест е
да докаже размера на претенцията си, както и, че е настъпила изискуемостта на вземането. При
доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответницата е да докаже погасяване на
вземането.
От нотариален акт № ***, том **, рег. № ****, дело № *** от 19.07.2021г. на нотариус
Мария Бакърджиева, с № 110 по регистъра на НК (на л. 5 – л. 6 от делото) се установява, че
ответникът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *********.10 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, находящ се в жилищна сграда „*********“. От
представен протокол от общо събрание на етажната собственост (на л. 7 – л. 18 от делото) се
установява, че на 23.08.2022г. са взети решения, с които са определени вноски, вкл. изрично
дължимите за собствения на ответник обект: 291,68 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ и
за „други разходи“, дължима за периода 01.02.2022г. – 31.01.2023г. (изчислена като 0,37 %,
равняващи се на притежаваните за обекта идеални части от общите части в сградата, от общата
определена за този фонд сума от 78 832,31 лв.) и сумата от 93,16 лв. – вноска за покриване на
разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за периода 01.02.2022г. – 31.01.2023г. (получена чрез разделяне на
общата определена за тези разходи сума от 10 993,40 лв. на броя на собствениците, ползвателите и
обитателите – 118). Видно е, че по т. 5 от дневния ред е взето решение за периода на финансовата
година – 01.02.2022г. – 31.01.2023г. Тези обстоятелства не се оспорват и от ответника, който с
отговора не оспорва, че дължи посочените суми.
Настъпила е и изискуемост на посочените вземания, тъй като са представени доказателства,
че протоколът от 23.08.2022г., ведно с поправките му, е обявен надлежно (уведомления на л. 19 –
л. 24 от делото), а съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС когато срокът за изпълнение на решенията не е
определен, те се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 (в
случая – 14-дневен срок, считано от 02.09.2022г.).
Налага се извод, че са налице всички елементи от състава на предявения иск по чл. 38, ал. 1
от ЗУЕС. От ответника са представени доказателства че на 04.08.2023г. е заплатена сумата от 400
лв. – такса поддръжка за апартамент В01 (платежно нареждане на л. 44 от делото). Видно е, че в
рамките на тази сума попадат сумата от 291,68 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ и за
„други разходи“, дължима за периода 01.02.2022г. – 31.01.2023г., сумата от 93,16 лв. – вноска за
покриване на разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за периода 01.02.2022г. – 31.01.2023г., както и
сумата от 12,93 лв. – обезщетение за забава върху главниците, начислено за периода 01.03.2023г. –
29.06.2023г. (общо 397,77 лв.). В открито съдебно заседание ищецът също потвърждава факта, че
всички дължими суми, за които е образувано настоящото дело, са заплатени изцяло от ответника.
На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът приема, че сумите са заплатени от ответника. Т.е. по делото
е доказано погасяването на дълга на ответника, поради което предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в
забава за периода 01.03.2023г. – 29.06.2023г. С оглед установеното по-горе, то и тази сума е
2
погасена от ответника. Следователно и този иск следва да бъде отхвърлен по арг. от чл. 235, ал. 3
ГПК - като неоснователен.
По разноските:
С оглед изложеното по-горе съдът достигна до извод, че ответникът е дал повод за
завеждане на делото (поради дължимостта на сумите и заплащането им в хода на исковото
производство), но исковете следва да бъдат отхвърлени поради настъпило плащане по време на
процеса. В правилата за разноските по чл. 78 ГПК не е предвидено как следва да се процедира ако
ответникът е дал повод за завеждане на делото, но в хода на процеса е заплатено задължението към
ищеца. При такава ситуация и по арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът е длъжен да съобрази факта на
плащането и да отхвърли иска. Общите правила на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК са, че при отхвърляне
на иска (прекратяване на делото) разноски се дължат на ответника. Същевременно в чл. 78, ал. 2
ГПК е предвидено, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая обаче ответникът е дал повод за
завеждане на делото, поради което въпреки отхвърлянето на исковете разноските следва да се
възложат в негова тежест. С постановеното Определение № 380 от 6.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 3186/2014 г., III г. о., ГК върховната инстанция е възприела подобно становище. В такава
насока са и Определение № 149 от 22.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3/2012 г., I г. о., ГК,
Определение № 277 от 14.05.2014г. на ВКС по ч. гр. д. № 2432/2014г., I г. о., ГК, както и
цитираните в него - определение № 98 от 20.02.2009г. по гр. д. № 91/09г. на ВКС, ** ГО;
определение № 518 от 15.06.12г. по ч. т. д. № 156/11г. на ВКС, II ТО; определение № 1176 от
28.12.12г. по ч. т. д. № 560/2012г. на II ТО; определение № 767/05.09.12г. по ч. т. д. № 251/12г. на II
ТО, а така също и Определение № 13 от 06.01.2016г. по т.д. № 3644/2014г. по описа на II търг.
отделение на ВКС и Определение № 625 от 25.11.2015г. по ч.т.д. № 3056/2015г. по описа на I търг.
отделение на ВКС. Разбирането е застъпено и в най-актуалната практика на ВКС – Определение №
381 от 30.05.2023г. по ч.т.д. № 645/2023г. по описа на I търг. отделение на ВКС и Определение №
1881 от 28.06.2023г. по ч.гр.д. № 2176/2023г. по описа на II гр. о. на ВКС.
Така постановената практика напълно съответства на същността на отговорността за
разноски. Фактическият състав за реализиране отговорността за разноски е следният: 1.
противоправно поведение, изразяващо се в неоснователно предизвикан правен спор; 2. вреди за
страната, в чиято полза е решен правният спор, които са законово определени и представляват
осъществените по делото разноски; 3. причинна връзка – т.е. тези вреди да са причинени във
връзка с водене на делото. В случая е налице неоснователно предизвикан правен спор от ответника
(с оглед настъпила изискуемост на вземанията още към септември 2022г.), в резултат на което
ищецът е претърпял вреди, представляващи осъществените по делото разноски. Следва да се има
предвид, че макар исковете да се отхвърлят, на практика правният спор, който е съществувал
преди завеждане на делото, е решен в полза на ищеца. Това е така, тъй като ответникът не е
заплатил дължимите суми в предвидените срокове, а изводите на съда са, че дължи тези суми.
Следователно правният спор е решен в полза на ищеца, а отхвърлянето на исковете е последица от
плащане в хода на процеса на дължимите суми в полза на ищеца и задължението на съда да
съобразява новонастъпилите факти на всеки етап от процеса. Може да се направи извод, че всички
елементи от фактическия състав на отговорността за разноски са налице, поради което е оправдано
именно ответникът да бъде осъден да заплати такива на ищеца.
С оглед всичко изложено до тук на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
3
делото разноски – сумата от 100 лв., представляваща платена държавна такса и сумата от 400 лв. –
платено адвокатско възнаграждение. По арг. от т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 от
06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012 по описа на ОСГТК на ВКС в полза на ищеца следва да се
присъдят и направените в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 580/2023г. по описа на
Районен съд Несебър разноски: сумата от 40 лв. – платена държавна такса. Макар да се претендира
(списък на л. 52 от делото) и сумата от 400 лв. – възнаграждение за адвокат в обезпечителното
производство, същата не следва да бъде присъждана, тъй като не са представени доказателства за
платено възнаграждение за адвокат в обезпечителното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Етажна собственост на сграда с идентификатор № *********
по КККР на гр. Несебър, представлявана от управителя „**********“ ЕООД, срещу „**********“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в *********, искове както следва:
- с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, за присъждане на сумата от 291,68 лв. – вноска
за фонд „Ремонт и обновяване“ и за „други разходи“, дължима за периода 01.02.2022г. –
31.01.2023г. и сумата от 93,16 лв. – вноска за покриване на разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за
периода 01.02.2022г. – 31.01.2023г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на
подаване на исковата молба до изплащане на вземането;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата от 12,93 лв. – обезщетение
за забава върху главниците, начислено за периода 01.03.2023г. – 29.06.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „**********“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в *********, да заплати Етажна собственост на сграда с
идентификатор № ********* по КККР на гр. Несебър, представлявана от управителя „**********“
ЕООД, сумата от 540 лв., представляваща направени разноски, от които 100 лева - държавна такса
за образуване на настоящото производство, 400 лева – платено възнаграждение за един адвокат по
настоящото дело и 40 лв. – платена държавна такса за образуване на обезпечителното
производство по ч.гр.д. № 580/2023г. по описа на Районен съд Несебър.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4