Р
Е Ш Е Н И Е
№ 878/27.4.2021г.
гр. Пловдив, 27
април 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХ
касационен състав, в публично
съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ С.
при секретаря Т.К. и участието на прокурора
КИЧКА КАЗАКОВА, като
разгледа КАНД № 520 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.63, ал.1, пр.2 от Закона
за административните нарушения и наказания във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
С решение № 1495 от 11.12.2020г., постановено по
АНД № 5127/2020г., Районен съд Пловдив, ХХІII н.с. е
потвърдено НП № 58 от 02.04.2019г. на Директор на Областна дирекция по безопасност
на храните- Пловдив, с което на Г.П.К., ЕГН **********, на основание чл.416,
ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание /глоба/
в размер на 200 лева за нарушение на чл.132, ал.1, т. 6 от ЗВМД.
С
касационна жалба, подадена от наказаното лице, чрез адв. Н.С.-пълномощник, се обжалва същото. В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на
съдебното решение предвид несъобразяване на същото с доказателствата
в подкрепа на защитната теза и неправилно прилагане на материалния закон.
Касаторът претендира отмяна на съдебния акт от настоящата съдебна инстанция и постановяване на
решение по същество, с което наказателното постановление да бъде отменено.
Претендира разноски.
Ответникът- ОДБХ-Пловдив, редовно призован, не взема становище по депозираната касационна
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура-
Пловдив намира жалбата за неоснователна и предлага обжалваното решение да се
остави в сила.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс,
приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При
извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
На
06.02.2019г. била извършена проверка от длъжностни лица при наказващия орган в
животновъден обект с регистриран ветеринарен № 4220-0071, находящ се в
землището на гр.Кричим със собственик касаторът и било установено, че като
собственик на 6 броя коне не е уведомил в законоустановения срок обслужващия
ветеринарен лекар за продажбата на 4
бр.коне. Бил съставен АУАН № 0001530/25.02.2019г., който пък послужил за
издаване и на спорното НП.
След
като е приел за установена горната фактическа обстановка, въззивният съд е
изложил мотиви, с което е намерил, че е доказано безспорно, че К. е извършил
нарушението, визирано в чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД. Същите са изведени от
приетите по делото писмени доказателства и свидетелски показания на Е.Н..
Така
постановеното решение е правилно. Касационната жалба, с оплакванията, така
както са формулирани в нея, е неоснователна.
Въззивният
съд е формирал правилна фактическа обстановка, която се подкрепя от данните по
делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав. При правилно
изяснена фактическа обстановка, съответни на нея са и правните изводи на съда.
Този
съдебен състав намира, че правилно районният съд е преценил всяко доказателство
поотделно, събрано в хода на съдебното производство, а освен това и всички в
съвкупност, като е достигнал до единствения правилен извод, а именно, че не са
извършени нарушения на съществени процесуални правила при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето за административно нарушение
и по-специално обективиране на този процес в строго формалните актове на
производството, които мотиви са твърде подборни, споделят се изцяло от
касационната инстанция, което не налага тяхното приповтаряне.
Според
разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗМВД, заради чието нарушаване е ангажирана
отговорността на касатора, собствениците, съответно ползвателите на животновъдни
обекти със селскостопански животни, в срок до 24 часа преди транспортиране,
промяна на собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на
идентификация, писмено уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния
обект. А според разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от ЗВМД, собственик на
селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 4, 6
– 9, 12, 14, 21 – 23 се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно
нарушение - от 400 до 1000 лв. В АУАН и НП е посочено, че наказаното лице не е
уведомил писмено в законоустановения срок обслужващия ветеринарен лекар за
продажбата на конете. За да е налице състав на нарушение по чл. 132, ал. 1, т.
6 от ЗВМД, следва да липсва писмено уведомяване. След като в НП и АУАН относно
описаното нарушение е посочен съставомерен елемент от него следва, че не е
допуснато нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. При
така описаното нарушение за Г.К. е станало ясно, че следва да се защити срещу
обвинение, относно липса на писмено уведомяване на обслужващия ветеринарен
лекар в законоустановения срок.
В
оспореното решение е описана установената фактическа обстановка, както и
доказателствата въз основа, на които са направени изводите. Не е налице
твърдянато процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички събрани
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Напротив съдът е обсъдил всички
тях, вкл. и свидетелските показания на актосъставителя и свидетел на
нарушението. Това, че при тяхното обсъжда ПРС е стигнал до други изводи, а не
до тези на настоящия касатор, не представлява съществено процесуално нарушение,
каквото се претендира, че е допуснато.
Предвид
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК,
Административен съд – Пловдив, ХХ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1495 от 11.12.2020г., постановено по АНД № 5127/2020г.,
Районен съд-Пловдив, ХХІII н.с.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: