РЕШЕНИЕ
№ 1235
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20211110211938 по описа за 2021 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Д. ИВ. Т., ЕГН:********** срещу Наказателно
постановление (НП) №Р-10-648 от 03.08.2021г. издадено от зам. председателя на КФН,с
което на основание чл. 221, ал.1, т. 4 от ЗППЦК е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 116б, ал. 3, т.
2 във вр. с чл. 114, ал. 2 от ЗППЦК.
В подадената жалба са изложени подробни съображения относно това, че жалб. Т. не е годен
субект на вмененото му нарушение, а че същото може да бъде извършено единствено от
директора във връзка с инвеститорите. На следващо място, посочва се, че деянието е
извършено при форма на вината небрежност според АНО, а това не е така, тъй като
жалбоподателят не е гласувал на заседанието за вземане на решение и в тази връзка не
съществува задължение за уведомление след вземане на решение. Излагат се подробни
съображения относно приложението на чл. 28 ЗАНН за маловажност на случая. Моли се за
отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. З. Н.. Същият поддържа
изложените съображения в жалбата, като набляга на обстоятелството, че на КФН е оказано
пълно съдействие, а също така и че жалбоподателят не се явява изпълнителен член и че не е
участвал в гласуването на проведеното общо събрание.
Възззиваемата страна КФН се представлява от юрисконсулт Р. В.. Същата моли за
потвърждение на наказателното постановление, като намира същото за безспорно доказано.
Счита, че няма как като субект на това нарушение да бъде определен директора във връзка с
1
инвеститорите. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 11.01.2021г. е проведено заседание на членовете на СД на „К. з. О.“ АД в състав: З. Б.,
Д.Т., В. Е. и И. Д. Единственствената точка в дневния ред на заседанието била вземане на
решение за сключване на договор за извършване на СМР в „К. з. О.“ АД със свързано лице
по смисъла на ЗППЦК. Взето било решение да се сключи договор за извършване на СМР с
обект основен корпус в „К. з. О.“ АД с дружество „Е.“ АД при предложените от изпълнителя
параметри. Прието било решение изпълнителния директор на дружеството Д.Т. да извърши
всички необходими действия свързани с подписването на договора за СМР.
В тази връзка чрез единната електронна система за предоставяне на информация на КФН по
електронен път- e-Register „К. з. О.“ АД е представило в КФН уведомление за сключена
сделка между „К. з. О.“ АД и дружество „Е.“ АД. Съгласно представеното уведомление на
20.01.2021г. бил сключен договор за извършваните от страна на „Е.“ АД ремонти и СМР.
С писмо с изх. №РГ-05-164-3 от 03.02.2021г. КФН е изискала от „К. з. О.“ АД копие на
протокол от проведено заседание на СД на публичното дружество, на което е одобрена
сделката, копие от договора за извършване на СМР и платежни документи, удостоверяващи
извършените плащания по договора. В отговор на това писмо „К. з. О.“ АД представило с
писмо с вх. №РГ-05-164-3 от 03.02.2021г. протокола от проведеното на 11.01.2021г.
заседание на СД на дружеството.
В тази връзка компетентните служители на КФН установили, че няма изпратено
уведомление в законоустановения срок за проведеното заседание на СД на дружеството.
Жалбоподателят бил поканен с нарочно писмо за съставянето на АУАН.
На 04.03.2021г. в сградата на КФН се явил Г. Т., който бил редовно упълномощен да
присъства при съставянето на АУАН. Така в негово присъствие и в присъствието на двамата
свидетели бил съставен АУАН №Р-06-150 от 04.03.2021г. При подписването на акта г-н Т.
вписал възражение, което било в смисъл, че не счита жалбоподателя Т. за виновен, тъй като
е нямал задължение да уведоми КФН, а това задължение е било вменено на директора във
връзка с инвеститорите.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН било подадено възражение
от жалбоподателя. В него жалбоподателят излага съображения сходни с тези изложени в
жалбата.
АНО е счел подаденото възражение за неоснователно и на база на съставения АУАН е издал
обжалваното наказателно постановление (НП) №Р-10-648 от 03.08.2021г. издадено от зам.
председателя на КФН,с което на основание чл. 221, ал.1, т. 4 от ЗППЦК е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева за извършено
нарушение на чл. 116б, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 114, ал. 2 от ЗППЦК.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните доказателствени материали:
2
гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля, разпитан в хода на
съдебното Е.С. (актосъставител), както и въз основа на надлежно приобщените по реда на
чл. 283 от НПК заверени копия на: извадка от електронен регистър, извадка от системата на
КФН; уведомление до КФН; протокол от проведено заседание на 24.09.2020г.; нотариален
акт за покупко- продажба на недвижим имот; проект за изменение на КККР; доклад за
определяне на пазарна стойност; заповед №3-249 от 20.10.2020г. ; писмо до г-н Д.Т.;
протокол от проведено общо заседание от 11.02.2021г. ; удостоверение за правоспособност;
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията свидетелката С. и прецени,
че показанията и са пълни, последователни и логични, без вътрешни противоречия, като в
тях актосъставителката излага своите преки и непосредствени възприятия относно
извършването на проверката, констатираното неизпълнение и съставянето на АУАН за
нарушението, т. е. показанията на същата се явяват източник на пряка доказателствена
информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените
доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали
по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от
съда гласни доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до
еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай, изложени
по-горе, като релевантните факти са установени с достатъчно, при това валидни и
категорични доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, Съдът приема следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация – санкционирано с
атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество -
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са
приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от наказаното лице, поради
което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение
е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП
съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и
точно са описани нарушенията, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които
те са били извършени, и законовите разпоредби, които са нарушени. Съдът намира, че актът
и обжалваното наказателно постановление са издадени от лица, които има компетентност за
това.
По съществото на спора съдът намира, че административнонаказателната отговорност на
3
жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на чл. 116б, ал. 3, т. 2 от ЗППЦК,
като на основание чл. 221, ал. 1, т. 4 от ЗППЦК му е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 7 000 лева.
Нарушението е извършено на 16.01.2021 г. и безспорно се субсумира под нормата на чл.
116б, ал. 3, т. 2 от ЗППЦК, която постановява, че членовете на управителния орган на
публичното дружество са длъжни да представят в КФН протокол от заседанието на
управителния орган на публичното дружество, обективиращ овластителните решения по чл.
114, ал. 2 и 3 от ЗППЦК, в срок 4 работни дни от датата на провеждане на заседанието.
В тази връзка настоящата съдебна инстанция намира, че жалбоподателят има качеството на
член на управителния орган на публичното дружество, поради което е потенциален субект
на отговорност по възприетата от административните органи правна квалификация. В
жалбата жалбоподателят твърди, че това задължение е следвало да бъде изпълнено от
директора за връзки с инвеститорите (ДВИ), тъй като съгласно чл. 116г, ал. 3, т. 5 от ЗППЦК
именно той е задълженият субект, на когото е вменено задължение да изпраща всички
необходими отчети и уведомления на дружеството до Комисията за финансов надзор,
регулирания пазар, на който са допуснати до търговия ценните книжа на дружеството и
централния депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа.
Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че задълженията на директора във връзка с
инвеститорите са посочени в чл. 116г, ал. 3, т. 5 от ЗППЦК. Двете задължения обаче- това
по чл. 116б, ал. 3, т. 2 и това по чл. 116г, ал. 3, т. 5, не само не вменяват едно и също
задължение, но и са насочени към различен кръг от правни субекти. Задължението, което се
поражда от първата разпоредба, е по отношение на членовете на управителния орган и то по
отношение на изрично посочени документи – протоколи, обективиращи овластителни
решения по чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от ЗППЦК. Задължението, което се поражда от втората
разпоредба, е по отношение на ДВИ и то по отношение на финансови отчети и уведомления.
В тази връзка намира възражението на жалбоподателя за неоснователно такова.
Отделно от това, съдът намира, че относно възражението на жалбоподателя за ангажиране
на неговата лична отговорност, а не и на тази на останалия състав на съвета, следва да се
отбележи, че независимо от колективния характер на органа, задължението визирано в
чл.116б, ал.3, т. 2 ЗППЦК е за всеки един от членовете му, като еднократното му изпълнение
носи признаците на пълно изпълнение на задължението.
Относно нарушението по чл. 116б, ал. 3, т. 2 от ЗППЦК законодателят не предвижда форма
на вината, което означава, че деянието ще бъде съставомерно и при непредпазливост, а
самото престъпление ще бъде довършено с изтичането на предвидения в закона 4-дневен
срок.
Определеното административно наказание "глоба" е в размер на 7 000 лева – минимален
предвиден от законодателя размер – предвид обстоятелството, че се касае за инцидентно
нарушение, с еднократен характер, и не са налице отегчаващи вината обстоятелства. Затова
съдът прецени наказанието като съответно и такова от естество да изпълни целите на
4
санкцията, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН, вр. § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН –
такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното от представителя на въззиваемата страна искане за
присъждане на разноски, съдът намира за основателна претенцията на процесуалния
представител на КФН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на наказващия
орган. След изменението на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН с ДВ бр. 94/2019 г. законът допуска
присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално представителство на
наказващия орган съгласно ал. 5. По делото като представител на КФН в проведеното
съдебно заседание е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата
делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в
размер от 80 до 150 лева. В случая производството не е с особена правна или фактическа
сложност и е проведено едно съдебно заседание, поради което и следва да се присъди
минималното предвидено възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 , вр. ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №Р-10-648 от 03.08.2021г. издадено
от зам. председателя на КФН,с което на основание чл. 221, ал.1, т. 4 от ЗППЦК на Д. ИВ. Т.,
ЕГН:********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 7 000 /седем
хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 116б, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 114, ал. 2 от
ЗППЦК.
ОСЪЖДА Д. ИВ. Т., ЕГН:********** да ЗАПЛАТИ на Комисия за финансов
надзор сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6