Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4610
03.12.2019
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20249 по описа на съда
за 2017г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правна квалификация чл. 109 ЗС от „Каммекс“ АД срещу
„Биомашиностроене“ АД, за премахването
на постройка с идентификатор ****по КК и КР, за премахването на метална
преграда и метални колони със стоманено-бетонни фундаменти и за премахването
на 2 метални колони със стоманено-бетонни фундаменти и монтираната към едната
колона метална врата и за премахването
на движими вещи- открит склад.
Ищецът твърди, че е собственик на ***
ид.ч. от ПИ с идентификатор **** по КК на гр. П. Имотът участвал в образуваните
със заповед от 2007г. 3 УПИ, а именно: ***. Твърди, че в ПИ ответникът
„Биомашиностроене“ АД изградил сграда с идентификатор *** по КК, без съгласието
на ищеца, разрешение за строеж, учредено право на строеж и книжа. Сградата
пречела на ищеца да упражнява правата си, като не позволявала ползването на
площ от 145 кв.м. от имота, ограничавала възможността за застояване,
препятствала преминаването на транспортна техника, ползването на 3869 кв.м. от
ПИ и на същата площ от УПИ ****.
Отново
без разрешение ответникът „Биомашиностроене“ АД изградил на парцелната граница
между ****, преграда представляваща метална конструкция от гофрирана ламарина,
закрепена на метални колони, поставени в стоманено-бетонни фундаменти, с
дължина от 12 м. и недопустима височина от 3 м. Оградата пречела за
упражняването на правата на ищеца, като ограничавала възможността за застрояване,
препятствала ползването на имота, препятствала преминаването на транспортна
техника по УПИ ****- инфраструктурен коридор, ползването на 1404 кв.м. от ПИ,
попадащи в УПИ **** и на 3869 кв.м. от ПИ, попадащи в УПИ ****.
В
УПИ **** ответникът „Биомашиностроене“ АД разположил открит склад като
разположил на площ от 670 кв.м. в средата на парцела, множество свои материали.
Тези действия на дружеството препятствали възможността да се ползва площта от
670 кв.м., преминаването на транспортна техника и ползването на УПИ ***
инфраструктурен коридор по предназначение, достъпа до останалите два УПИ и
изградения водопровод.
Отново
без разрешение, ответникът „Биомашиностроене“ АД изградил на имотната граница
на ПИ с идентификатор **** две метални колони с височина от 3.5 м., трайно
прикрепени към земята със стоманено-бетонни фундаменти, като към едната
прикачил метална врата. Твърди, че първата конструкция преграждала лицето на
УПИ ****- инфраструктурен коридор, а втората го ограничава до 4 метра, което
било недопустимо. И двете конструкции пречили да се преминава през имота до
одобрената с ПУП улица и на застрояването.
Иска
се уважаването на всички претенции. Претендират се разноски.
С
няколко уточняващи молби ищецът насочва претенцията си срещу всички лица, които
се легитимират като съсобственици на земята, като с определение от 26.11.2018г.
„Ви
и Рус“ ООД и „Мембранни технологии“ АД са конституирани като задължителни
необходими другари по исковете за премахването на постройка с идентификатор *** по КК и КР, за
премахването на метална преграда и метални колони със стоманенобетонни
фундаменти и за премахването на 2 метални колони със стоманенобетонни
фундаменти и монтираната към едната метална врата.
В о.с.з. конкретизира, че се иска
единствено премахването на металната конструкция на сградата, но не и на
бетонната основа и главното разпределително табло.
В
срок е постъпил отговор от „Биомашиностроене“ АД, като се взема
становище за неоснователност на предявените искове. Излагат се подробни
съображения за правото на собственост на всички ответници и постигнатото между
тях споразумение за разпределение на ползването на имота. Повдига се въпросът
за цената на предявените искове и родовата подсъдност на делото на ОС. Изтъква,
че имотът никога не е бил ползван като транспортен коридор поради действията на
ищеца, който поставил ограда от 12 метра на лицето на УПИ **** и това състояние
продължило 25 години. Поради това намира, че ищецът не търпи никакви смущения
на правата си. През годините дружеството ищец създавало само пречки за
ползването на имота, което принудило останалите съсобственици да не го
възприемат като транспортна връзка, а да служи за други цели. По отношение на
сградата твърди, че е построена на границата на УПИ **** с разрешение за строеж и е нанесена в КК. Имало
издадено и удостоверение за търпимост. Тя не създавала пречки за
упражняването на правата на ищеца, защото била разположена в УПИ, който
обслужвал единствено производствените нужди на „Биомашиностроене“ АД и в който попадали сгради и ПИ
изключителна собственост на дружеството. Ищецът нямал нужда от достъп до този
УПИ, защото имотите негова собственост били разположени в противоположния край
на ПИ с идентификатор *****.
Същото
се отнасяло и за посочената от ищеца преграда. Тя представлявал портална врата
изпълнена точно на границата на **** и чрез нея се осъществявал достъп до
посочения УПИ, част от ПИ с
идентификатор ****. Служела за охраняването на останалите имоти на
ответника и за ползването на процесния имот като открит склад. Счита, че ищецът
няма причина да преминава през посочената врата.
Ползването
на част от ПИ за открит склад започнало заради затварянето на достъпа му до
улица. Счита, че ответникът не би могъл да претендира премахването на вещите,
защото ползването се упражнява правомерно от друг съсобственик на имота.
Описаните колони също не пречели на ищеца. Ползвали се за рекламни цели и
едната попадала в уличната регулация, за което било издадено разрешение за
поставяне.
На последно място твърди, че ищецът
не извършва никаква дейност с собствените си имоти и не личала нуждата от
ползването на достъп. Освен това се излагат съображения за съществуващ достъп
по предвидена в ПУП улица тупик. Исак се отхвърляне на исковете и присъждането
на разноски.
Постъпили са отговори и от останалите
ответници, с които се взема становище за неоснователност на претенциите,
като се споделят съображенията изложени от „Биомашиностроене“ АД за разпределението на ползването на
имота.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
От
представения договор за продажба чрез търг на недвижим имот по пар. 10, ал. 2
от ПЗР на ЗППДОП се установява, че продавачите - „Биомашиностроене” ЕООД, гр. П.,
„Мембранни технологии” ЕООД, гр. П. „Биоприборостроене” ЕООД, гр. П.и „ПИНОТ”
ЕООД, гр. П. (правоприемници на „Биотехинвест“ гр. П.),
продават на купувача- „Каммекс” АД, гр. П. следния недвижим имот: Дълготраен
актив включващ незавършено строителство 6 халета, представляващи северната част
от общо девет халета на Главен корпус 1 от строителен обект „Комбинат Биотех“,
немонтирани материални запаси, прилежаща
земя със завършен нулев цикъл и комуникации в строителните граници с площ от 38 декара, находящи се в Северна
промишлена зона на гр. П., съставляващи част от имот пл. № 4 по плана на Северна
индустриална зона І част, одобрен със заповед № 57 от 03.02.1973 г. при
граници: от север- път в проект, от изток ****”, от юг „Биомашиностроене” ЕООД,
гр. П., от запад – ****. Договорът е действителен и прехвърлянето на собствеността
е настъпило.
По
отношение на имотите предмет на сделката следва да се има предвид и подписаният
на 21.12.1994 г. между продавачите и купувача протокол за въвод във владение,
който според чл. 11 от сключения на 29.11.1994 г. договор е неразделна част от
същия. С този протокол реално между страните по сделката е направена по-
детайлна индивидуализация на продадения имот, съобразена не само с действащия
към момента план от 1973 г., а и с изменението одобрено със Заповед № **** г.
във връзка със самото прехвърляне. С протокола, както е прието и в Решението на
ПОС по гр. д. № 594/2011г. са индивидуализирани прехвърлените права съобразно
последното изменение на плана. Така става ясно, че продаваната площ попада в парцел
І с площ от 5.31032 дка., парцел ІІ с площ от 5.24534 дка, парцел ІІІ с площ от
15.238 дка, парцел ІV с площ от 11.968 дка, които се предават изцяло и 1/60 от ид. част, равняваща се на 238.34 кв.
м. от парцел VІІ, целия с площ от 14.293 дка.
Със заповед от 1995г. прехвърлените
на ищеца парцели I, II, III и IV са обединени
в един. След това със заповед от 2000 г.- лист 26 от делото на ПОС, е попълнена
кадастралната основа с имоти с пл. № ****, като е изменен и ЗРП в частта
относно парцел I- Каммекс, V-Биомашиностроене
и VII, като от тях са образувани нови парцели. Със
заповед от 2007г. по искане на заинтересованите лица, вкл. ищецът, отново е именен ПУП, като са образувани нови парцели и
нови задънени улици. Няма спор между страните, а и от приложените към исковата
молба скици (лист 14 и 18) е видно, че парцел VII, предмет на
договора от 1994г. в момента съответства на имот с идентификатор **** по КК.
Съответствието не е пълно, като това обстоятелство е видно при самата
съпоставка на площта на парцела от 1994г. и имота по КК в момента. Площта на
имот с идентификатор **** по действащата кадастрална карта обаче попадат изцяло
в пределите на стрия парцел VII, като разликата идва
от образуването на няколко нови имота (напр. **** и др.). Предвид горното
ищецът се легитимира като собственик на 1/60 ид.ч. от ПИ с идентификатор ****
по КК.
Правата върху останалите имоти нямат
отношение към настоящото дело, тъй като ищецът търси защита на правото си на
собственост единствено върху ПИ с идентификатор ***** по КК, съобразно
попадането му в различни урегулирани поземлени имоти.
Не се установява правото на
собственост на ищеца за разликата над 1/60 ид.ч. до твърдените 238.34/6839
ид.ч. (или около 1/28 ид.ч.) от имот с идентификатор **** по КК. Собствеността
на ищеца е възникнала за 1/60 ид.ч. от парцел VII с площ от
14.293 дка, съгласно границите, определени с изменението на плана от 1994г.
Посоченият от ищеца числител (238.34) всъщност представлява приблизителната
площ от тези общо 14293 кв.м. на парцела, която съответства на 1/60 ид.ч. От
приложените към исковата молба скици обаче е видно, че в границите на предишния
парцел VII в момента са обособени няколко поземлени
имота, като само един от тях е процесният с идентификатор ****по КК. Това е
видно и от неговата площ, която е два пъти по- малка от тази на парцел VII, а
именно 6839 кв.м. Последвалите изменения в границите на имотите по плана и
различното им отреждане не представляват основания за разместване на вече
възникналото право на собственост върху територията представлявала парцел VII.
Поради това и доколкото липсват данни за извършана делба между съсобствениците
на бившия парцел VII, всеки от тях (вкл. ищецът) притежава същите
права и в образуваните от него имоти, вкл. от поземлен имот с идентификатор ****
по КК.
За целите на настоящото производство
следва да се посочи, че притежаваната от ищеца ид.ч. от поземления имот се
равнява на 113.98 кв.м. Останалите 59/60 ид.ч. (или 6725.01 кв.м.) се явяват
собственост на ответниците по делото, макар да не се установява с категоричност
в какво съотношение помежду им. В момента поземленият имот попада в границите
на няколко УПИ, като за настоящото дело от значение са ****- инфраструктурен
коридор- 1567 к.м. и **** 1404 кв.м. (съгласно
решението по гр. д. № 594/2011г. на ПОС). Именно в границите на тези УПИ
попадат вещите предмет на предявените искове по чл. 109 ЗС, с изключение на
двете метални колони и врата, които са разположени в предвижданията на уличната
регулация. Няма спор между страните, че останалата площ от 3896 кв.м. от
поземления имот попада в *****, като това е видно и от Приложение № 6 към ДСТЕ
лист 356 от делото.
От приетите експертизи се
установява, че ищецът е поставил две метални колони на точки 2 и 6 от
приложение № 7 към ДСТЕ- лист 361, като към колоната в т. 2 е прикрепена
транспортна врата по линията между т. 1 и т. 2. Следва да се има предвид, че
последната, макар да попада в уличната регулация, реално е разположена по
границата на имот с идентификатор .1207, за който вещото лице посочва, че е
собственост на ответника- „Биомашиностроене“ АД. Територията между точки 7,8,10,9
на приложение № 4 от СТЕ-лист 350, се ползва като открит склад от ответника „Биомашиностроене“
АД, като същата попада в границите на съсобствения имот с идентификатор **** по
КК и в ****- инфраструктурен коридор, и е с площ от 644 кв.м. Между т. 11 и т. 12
на приложение № 4, е изградена преграда, която представлява врата от метална
рамка и ламарина с размери 12.2 на 3 м., разположена в същия поземлен имот, но
на границата на ****- инфраструктурен коридор с ****. Сграда с идентификатор ****
със застроена площ от 145 кв.м. е означена
между точки 13,14,15,16,17,13 на приложение № 5- лист 351, и попада в ****Същата
е разположена на границата на ****. Описаната в заключението ограда между точки
2-3 на приложение № 4 не е предмет на делото, тъй като искът за нейното
премахване бе предявен след подаването на исковата молба и не бе приет за
съвместно разглеждане- определение от 08.03.2018г.- лист 49.
При така установената фактическа
обстановка, с категоричност се установява, че всички страни по делото са
собственици на идеални части от поземления имот и като такива имат право да
ползват същия съобразно правата си и предназначението му.
По реда на чл. 109 ЗС
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което
му пречи да упражнява своето право. С такава възможност разполага и
съсобственик, ако спрямо него се предприемат неоснователни действия от страна
на другите съсобственици или трети лица. Тези действия следва да са извършени
без правно основание и реално да
възпрепятстват предявилото иска лице да
упражнява правата си върху съсобствения имот в съответствие с притежавания от него обем на правото на
собственост.
Построяването на законна или незаконна
сграда в съсобствен имот и ползването на част от него от съсобственик само, по
себе си не представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС,
тъй като всяко лице, което притежава право на собственост върху един имот
разполага с правомощието да го ползва- чл. 31, ал. 1 ЗС и да го застроява. Още
повече, че по правилото на чл. 92 от ЗС построеното, принадлежи на всички съсобственици
на мястото. Неоснователното действие не зависи само от това дали има позитивна
административна санкция или не, когато се касае до наличие на разрешителен
режим за извършване на определени действия /стоеж, реконструкция и др./, а от
това, дали обективно създава пречки
за нормалното ползване на имота, собственост на ищеца по иска по чл. 109 ЗС-
Решение № 23 от 9.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5465/2013 г., II г. о., ГК.
Само ако построеното пречи на останалите съсобственици да упражняват правата си
в съсобствеността, последните могат да искат премахване на постройката. В този
смисъл е и практиката на ВКС, например: Решение № 125 от 26.06.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 939/2012 г., I г. о., ГК; Решение № 299 от
15.06.2010 г. по гр. д. № 500 от 2009 г. на ВКС, второ г. о.,
Решение № 324 от
21.06.2010 г. по гр. д. № 1320 от 2009 г. на ВКС, второ г. о.,
Решение № 411/02.03.1999 г. на V ГО на ВКС по гр. д.
№ 2190/1998 г., Решение № 316/18.02.2005 г. на IV ГО на ВКС по гр. д.
№ 2746/2003 г. и Решение № 2240/13.01.2003 г. на IV ГО на ВКС по гр. д.
№ 2810/2001 г. В същия смисъл е и т. 3 на ТР № 4/2015 от
06.11.2017г. на ОСГК на ВКС.
Преценката дали застрояването или
пристрояването пречи на друг съсобственик на мястото да упражняват правото си
на собственост е индивидуална с оглед на събраните по конкретното дело
доказателства за характера и площта на строителството и за установения преди
това строителство начин на ползване на съсобствения имот.
Предвид това, претенциите се явява неоснователна
по отношение на металната преграда и сградата с идентификатор **** по КК.
Те с нищо не пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху
притежаваната от него 1/60 ид.ч. от имота. Преградата и сградата са разположени
след частта от имота, което в момента попада в пределите на УПИ ***-
инфраструктурен коридор, отредена за транспортен достъп. Тази част от имота попада
в **** и ищецът действително притежава ид.ч. от правото на собственост, но такава
имат и отвениците по делото, поради което те също имат право да го ползват съобразно
правата си. Площта от имота след преградата по линията между точки 11-12 на
приложение № 4 от СТЕ, попадаща в описаните УПИ, е равна на 5272 кв.м. и
по-малко от реално притежаваните от всички ответниците права- общо 6725/6839
ид.ч. (съобразно площта на имота). Ответниците като мажоритарни собственици
нямат противоречия и претенции по отношение на осъществяваното ползване, поради
което тези действия не нарушава правата на ищеца. Това е така и с оглед причината, поради която му е прехвърлена 1/60
ид.ч. от имота с договора от 1994г. Тя е посочена в протокола за въвод във
владение и е за общ път, обслужващ продаваните
парцели. Границите на последните обаче, съгласно действащата кадастрална
карта са разположен преди поставената метална преграда по линията по точки
11-12. Освен това, трябва да се отчете, че първоначалното предназначение на
парцел VII, е отпаднало и в момента само част от него,
с площ от 1567 кв.м. е предвидена за инфраструктурен коридор- **** Промяна в
регулационния план е от 2007г. и е станала със съгласието на ищеца, видно от
приложената към исковата молба заповед- лист 29 от делото на ПОС. Останалите
урегулирани поземлени имоти (V и ХIХ),
в които опада ПИ с идентификатор ****, са отредни за производствена и складова
дейност, като не се установява ищецът да осъществява или да осъществявал такава
именно в тези части. Точно обратното, земята обслужва редица сгради, в момента
с идентификатори *****, които не са собственост на ищеца и не се ползват от
него.
Така изложените обстоятелства, преценени в
своята съвкупност водят до извод, че преграждащата метална врата и сградата не
представляват неоснователни действия и не създават реални пречки ищецът да упражнява
правата си съобразно техния обем.
Претенцията е неоснователна и по отношение
на частта от имота използвана като открит склад. Тя попада в УПИ ****-
инфраструктурен коридор, но заема само 644 кв.м. от него. От уличната регулация
до заетата от склада част е налице свободна площ от около 550 кв.м. (по
графични данни от Приложение № 4- лист 350), която е по-голяма от притежаваните
от ищеца права и е напълно достатъчна за осъществяването на транспортен достъп.
Това, че част от имота се използва от един от съсобственици не по предназначение,
не пречи на ищеца, след като е налице достатъчно голяма свободна част, която му
позволява ползване съобразно обема на притежаваните права и предвиденото
предназначение.
Обобщено следва да се посочи, че площта от поземления
имот, до която достъпът на ищеца е ограничен, не превишава притежаваните от
ответниците права и фактически не
затруднява неговото ползване съобразно
права му. В действителност, правото на собственост в идеални части се
разпростира върху целия имот, но това не означава, че всеки от съсобствениците
следва и има право да ползва цялото място, защото това е фактически невъзможно.
Точно обратното, заради наличието на съсобственост и конкуриращите се абсолютни
права, всеки съсобственик следва да се съобразява с правомощията на останалите
и да не пречи и те също да ползват
имота. От събраните по делото доказателства не се установява открития склад,
преграждащата врата и сградата да пречат на ищеца да упражнява пълноценно правото
си на собственост, което се простира единствено върху 1/60 ид. ч. Липсват
твърдения и доказателства именно тези площи от имота преди застрояването и заемането им, трайно да са се ползвали от ищеца
за други цели, както и същият да осъществява някаква дейност в тях. Напротив,
от показанията на всички разпитани свидетели се установява, че ползването на
имота винаги е било условно разделено по този начин, заради извършеното от
ищеца преграждане по линията между точки 5 и 6 на приложение № 7- лист 361.
Същото е положението и с поставената от
ответника „Биомашиностроене“ АД метална колона в т. 6 на Приложение № 7
към ДСТЕ- лист 361 по делото. Колоната се намира на самата граница на
съсобствения имот, като попада в уличната регулация, поради което както ищецът,
така и ответникът имат право да го ползват. Предвид разположението си- на
самата граница, колоната не затваря самото лице на имота и не създава пречки за
осъществяването на достъп, дори с тежкотоварни транспортни средства. Не се
установява поставянето на колоната да ограничава или затруднява и строителството
в съседния имот.
Различно е положението с втората
поставена колона в т. 2 на Приложение № 7 от ДСТЕ- лист 361 и металната
врата между точки 1 и 2. С тях в
действителност се препятства достъпът до имота и ползването му по предназначение-
за транспортен достъп. Те обаче, освен на границата на съсобствения имот с
идентификатор **** по КК, са разположение и на границата на поземлен имот с
идентификатор ***** по КК, за който има данни да е собственост на ответника „Биомашиностроене“
АД. На съда е служебно известно, че между ищеца и ответника „Биомашиностроене“
АД е налице спор за правото на собственост на площта между точки 2, 5, 3, 2 на
Приложение № 7 към ДСТЕ- лист 361- гр.д. № 5213/2018г. на ПРС. Макар колоната и
врата да не са засегнати от него, защото независимо от изхода тяхното
разположение на имотните граници ще остане непроменено, въпросът за
премахването им следва да бъде решен като се съобрази и правото на собственост
върху съседния имот. Собственикът на този имот (независимо от конкретния
субект) разполага с абсолютни права върху него, включително да го застроява и
ограждана в пределите на неговите граници, определяни в момента от действащата
кадастрална карта. Ето защо пречките за ищеца не са породени от действията „Биомашиностроене“
АД, като съсобственик в имот с идентификатор **** по КК, а като собственик на
имот с идентификатор **** по КК. Последното вещно право е напълно самостоятелно
и също, както правото на ищеца, не може да бъде ограничавано и страната да бъде
задължена да премахне колоната и вратата. Те в действителност създават пречки
за упражняването на правата на ищеца и преграждат достъпа до предвидената
улица, но тези пречки не са породени от самото разположение на обектите, а от
пространствените предели на съседния имот. Това, че същият попада в уличната
регулация не променя извода, защото съгласно заключението на СТЕ улицата все
още не е реализираната на място.
Поради всичко изложено до момента,
предявените искове по чл. 109 ЗС са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати разноските по делото в
размер на 3480 лева за „Биомашиностроене“ АД, 600 лева за „Ви и Рус“ ООД и 500
лева за „Мембранни технологии“ АД.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Каммекс“
АД, ЕИК *********, срещу „Биомашиностроене“
АД, ЕИК *********, „Ви и Рус“ ООД, ЕИК ********* и „Мембранни технологии“ АД, ЕИК *********, искове по чл. 109 ЗС, за преустановяването на неоснователни
действия, които пречат на „Каммекс“ АД да упражнява правото си на
собственост върху ид.ч. от поземлен имот
с идентификатор **** по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-48
от 03.06.2009г., целият с площ от 6839 кв.м., чрез премахването на сграда с идентификатор
**** по КК на гр. П.- металната констукция, на метална преграда, представляваща врата от ламарина с
дължина 12.2 м. и височина 3 м., ведно с метални колони и стоманенобетонни фундаменти
и на 2 бр. метални колони със
стоманенобетонни фундаменти и монтираната към едната метална врата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Каммекс“
АД, ЕИК *********, срещу „Биомашиностроене“
АД, ЕИК *********, иск по чл. 109 ЗС, за преустановяването на неоснователните действия, които пречат на
„Каммекс“ АД да упражнява правото си на собственост върху ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ****, по
КК и КР на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г., целият с
площ от 6839 кв.м, чрез премахването на открит
склад, разположен в същия имот на площ от 644 кв.м.
OСЪЖДА „Каммекс“
АД, ЕИК *********, да заплати на „Биомашиностроене“
АД, ЕИК *********, сумата от 3480.00
лева- разноски по делото.
OСЪЖДА „Каммекс“
АД, ЕИК *********, да заплати на „Ви
и Рус“ ООД, ЕИК *********, сумата от
600.00 лева- разноски по делото.
OСЪЖДА „Каммекс“
АД, ЕИК *********, да заплати на „Мембранни
технологии“ АД, ЕИК *********, сумата от
500.00 лева- разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.