Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 11.03.2020 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
– гр. С.З. Търговско отделение
На 29.01. 2020 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР:
МИТКА ТОДОРОВА
Като
разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
Търг.д. №
223 по описа за 2019 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 51, ал. 1 от ЗЗД.
В
исковата молба ищцата посочва, че ответникът е сключил
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите на
02.12.2011г. по полица № 08111890958346, валидна от 13.12.2011г. до
12.12.2012г. за лек автомобил „О.А.” с рег.№ СТ *** АН.
При ПТП на 02.07.2012г. на път ПП-1-5, км 184 (южно от
гр. Ш., кръстовището за селата Д. и Ш., общ. К.), Г.Х.Ш., управлявайки
горепосочения лек автомобил, не спрял на пътен знак „Б2” („Спри. Пропусни
движещите се по пътя с предимство.”), отнел предимство и се блъснал в
мотоциклет „И.”, с рег.№ СТ *** К, управляван от П.Д.Г., на който пътувала
ищцата.
При така описаното ПТП били причинени виновно телесни
увреждания на ищцата, както следва:
презвъртелно счупване на лявата бедрена кост; счупване на костите на лявата подбедрица; охлузване по предната повърхност на лявата подбедрица.
Счупването на лявата бедрена кост е било локализирано
непосредствено над лявата колянна става и е довело до
трайно нарушение на ставната й повърхност. Ищцата получила спешна медицинска
помощ и лечение в ортопедичен комплекс УМБАЛ „П.Д.С.К.” - С.З.. Ищцата е
постъпила в тежко общо състояние с оток, деформация на левия долен крайник и с
охлузвания на лявата подбедрица, като първоначално
крайникът й бил поставен на директна екстензия и били
проведени кръвни и рентгенови изследвания и консултации със специалисти. След
проведена предоперативна подготовка на 10.7.2012г.,
пострадалата е била оперирана, като при интервенцията е било извършено открито
наместване на счупената бедрена кост и стабилизирането й с вътрешна кост, а
счупената голямопищялна кост също е била наместена и
фиксирана с метална остиосинтеза. Ищцата е била
изписана на 23.7.2012г. и насочена за провеждане на рехабилитация. В
продължение на 5 месеца пострадалата не е можела да натоварва оперирания
крайник, а се е придвижвала с помощта на патерици. След петия месец ищцата е
започнала постепенно дозирано натоварване на крайника, като е продължила
провеждането на рехабилитация на лявата тазобедрена, лявата коленна и лявата глезенна стави. Общият лечебен и възстановителен период е
продължил една година. Описаните фрактури на левия долен крайник са довели до
болки и страдания за срок около една година, като първите четири-пет месеца
болките са били с по-интензивен характер. След посочения период болките
постепенно са станали периодично явяващи се при обща преумора на левия долен
крайник и особено при рязко настъпили промени в климата, което е налагало
ищцата да ползва обезболяващи средства. През първите пет месеца пострадалата се
е придвижвала затруднено и трудно се е обслужвала, като през посочения период е
имала нужда от чужда помощ в ежедневието. Година и половина след ПТП-то
състоянието на пострадалата било стабилизирано, счупените кости на левия долен
крайник са зараснали окончателно. Движенията на лявата колянна
става са били възможни само до 90 градуса, което затруднява пострадалата при
клякане и придвижване по стълби. Ищцата се придвижвала самостоятелно, но с леко
накуцване наляво, което се дължи на скъсяване на левия долен крайник с около 3
см.
Във връзка с описаните, причинени от произшествието
травми и свързаните с тях болки и страдания, се посочва, че ответникът е осъден
да плати обезщетение с влязло в сила Решение от 12.02.2015 г. постановено от
Софийски Градски съд, I отделение, 19 състав, по гражданско дело №2416/2013 г. и
решението е влязло в сила на 09.12.2015г.
Към момента на решаване на делото не са били установени
други, различни от гореописаните увреждания или усложнения, и не са
обезщетявани съответно различни от гореописаните неимуществени вреди.
След приключването на воденото гражданско дело ищцата
продължила да се движи с накуцваща походка в левия крак, който бил по-къс,
постепенно болките в областта на лявата колянна става
се засилвали и ставали по-чести. Движението на ищцата ставало все по-трудно.
Това наложило провеждането на нови допълнителни изследвания в началото на 2019г.,
като направените рентгенови снимки констатирали наличието на гонартроза в областта на лявата колянна
става. Посочва се, че това заболяване представлява усложнение, което е пряка
последица от увреждането на колянна става, получено
при гореописаното ПТП. Заболяването е нелечимо по характер, то ще се усложнява
в течение на годините, причинява постоянни болки и затруднения при движението.
Болките са налични не само при движение, но и при покой, което често налага
прием на медикаменти. Това състояние предполага, че в течение на времето
изкривената походка ще увреди допълнително и ставите на десния здрав крак, а
така също тазобедрените стави и гръбначния стълб. Прогнозата е песимистична и
увреждането ще води до засилващи се болки и ограничения в движението, евентуално
използване на помощни средства при придвижване. Това състояние се явява
новопоявил се ексцес в състоянието на ищцата, който не е бил предмет на
воденото досега гражданско дело и за който ищцата не е обезщетявана. Твърди се,
че ответникът отказва да плати по доброволен ред обезщетение за така описания
ексцес, което обуславя правния интерес на ищцата от завеждане на гражданско
дело.
Моли, да се осъди ответника да плати на ищцата сумата от
40 000 (четиридесет хиляди лева), като обезщетение за неимуществени вреди от
ексцес, изразяващи се в нови болки и страдания от налична гонартроза,
развила се в областта на лявото коляно, заедно със законната лихва върху
горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до
окончателното плащане, като претендира присъждане и на направените по делото
разноски.
В изпълнение на чл. 127, ал. 4 ГПК посочва банкова
сметка.
***вата молба
от ответника, с която намира предявените искове за процесуално допустими, но
неоснователни, поради което ги оспорва изцяло, както по основание, така и по
размер, като в тази насока излага следното:
Не оспорва, че на 02.07.2012 г. е настъпило ПТП на
посоченото в Решение № 521/2012 г, по АНД № 1275 по описа за 2012 г. на Районен
съд - К. място - ПП I-5, км. 184, южно от гр. Ш. и с посочените в него
участници - Г.Х.Ш., водач на л.а. „О.А.” с ДК№ СТ *** АН, П.Д.Г. - водач на
мотоциклет „И.” с ДК№ СТ *** К, и Т.П.Р. - пътник на мотоциклета.
Не оспорва, също така, че към датата на визираното ПТП са
застраховали гражданската отговорност на Г.Х.Ш., съгласно застрахователна
полица № 08111890958346, сключена относно л.а. „О.А.” с ДК№ СТ *** АН.
Счита, обаче, че претенцията на ищцата е погасена по
давност и прави възражение в този смисъл.
На следващо място, посочва, че с Решение № 981/12.02.2015
г. по гр.д. № 2416/2013 г. по описа на СГС, потвърдено изцяло с Решение № 2000/20.10.2015
г. по гр.д. № 2168 по описа за 2015 г. на САС /влязло в законна сила/ на ищцата
Т.П.Р. е присъдено застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лв., дължимо
от дружеството, за всички неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на
описаното в исковата молба ПТП от 02.07.2012 г. При постановяване на цитираното
съдебно решение, с което е определено дължимото от дружеството в полза на
ищцата обезщетение от 50 000 лв. са били известни всички травматични
увреждания, претърпени от ищцата в резултат на процесното
ПТП, както и са били съобразени всички неблагоприятни прогнози за настъпването
на бъдещи негативни последици и усложнения от претърпените от ищцата травми и
свързани с тях заболявания /вкл. и неизбежните при този вид травми артрозни промени/. Посочено е, че противно на изложеното в
исковата молба, същите са описани от вещото лице - лекар в изготвеното по гр.д.
№ 2416/2013 г. по описа на СГС заключение по съдебна - медицинска експертиза
/СМЕ/ и са били обсъдени и от първоинстанционния, и
от въззивния съд при постановяване на съдебното
решение и определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
Оспорва твърдението на ищцата, че е претърпяла някакви
нови травматични увреждания и усложнения, които да съставляват влошаване на
здравословното й състояние /ексцес/ и които да не са били включени в предмета
на цитираното съдебно решение, както и че същите се намират в причинно -
следствена връзка с процесното ПТП.
Посочва, че съгласно трайната съдебна практика, за да
бъде уважена претенция за ексцес следва да е налице появило се ново увреждане
на увреденото лице или съществено влошаване на старите страдания, което ново
състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение (така в Решение № 196/12.07.2011 г. на ВКС по гр.д.
№ 1724/2009 г.) Иначе казано, за да се приеме, че е налице ексцес, следва да се
установи качествена промяна на полученото увреждане, като влошаването следва да
е в причинно-следствена връзка с увреждането и това влошаване следва да не е
било предвидено и съобразено при определяне на първоначалното обезщетение за
неимуществени вреди /така в т. 10 от Постановление на Пленума на ВС № 4 от
30.10.1975 г./
Предвид дадените от съдебната практика теоретични
постановки, ответникът счита, че в настоящия случай не е налице ексцес и оспорва
твърдението на ищцата в тази връзка. Посочва, че всички; описани в настоящата
искова молба травматични увреждания /за които може да се твърди, че са
причинени от процесното ПТП/са били включени в
предмета на гр.д. № 2416/2013 г. по описа на СГС и са били съобразени и
предвидени от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, и са
обхванати от силата на пресъдено нещо на постановения
съдебен акт.
Относно изложените в исковата молба твърдения за
претърпени от ищцата нови болки и страдания след датата на приключване на
съдебното дирене по предходното дело вследствие развилата се гонартроза /артроза в областта на
лявата колянна става/, уточнява, че това хронично
заболяване не е новонастъпило. Неговите прояви са
били налични още по време на разглеждане на гр.д. № 2416/2013 г. по описа на
СГС и са надлежно описани от вещото лице по СМЕ - разрушаване гладкостта на
ставната повърхност /увреждане на ставния хрущял и образуване на хрущялни лезии поради триене на костта от едната фрактура на подбедрицата в ставата на коляното. Именно тези констатации
на вещото лице - лекар, направени в хода на гр.д. № 2416/2013 г. по описа на
СГС са били в основата на дадената от същото крайно неблагоприятна прогноза за
здравословното състояние и възстановяването на ищцата, която прогноза е
съобразена от съда и е обсъдена като един от основните мотиви за присъждане на
обезщетение в размер на 50 000 лв.
В допълнение, уточнява, че вещото лице по СМЕ, изслушано
в хода на гр.д. № 2416/2013 г. на СГС, не само е предвидило настъпването на
твърдените в настоящата искова молба; допълнителни болки и страдания на ищцата,
свързани с неизбежните последици от разрушаването гладкостта на ставната
повърхност на увредения крайник, но е направило още по - крайна прогноза за
допълнителното влошаване на състоянието на ищцата, а именно за инвалидизирането й, за което до момента няма данни по
делото, но което е съобразено от съда при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди.
Оспорва, твърдението на ищцата, че описаното в исковата
молба заболяване - артроза на лявата колянна става /гонартроза/ е
претърпяно в условията на ексцес.
Оспорва, също така, наличието на причинна връзка между
твърдените усложнения в здравословното състояние и процесното
увреждане.
При условията на евентуалност, заявява, че намира иска за
неимуществени вреди за силно завишен и неотговарящ на претърпените от ищцата
душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика в тази
насока.
Относно претенциите за лихва, посочва, че
неоснователността на главния иск води до неоснователност на акцесорния
такъв за законна лихва.
Относно претенцията за разноски - счита я за
неоснователна, тъй като не са дали повод за завеждане на настоящото съдебно
производство.
Моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят
изцяло предявените от Т.П.Р. искове и да се присъдят на “Д.З.” АД направените
по делото разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
По делото не се спори, че за управляваното от Г.Х.Ш.
моторно превозно средство - лек автомобил, марка „О.А.”, рег. № СТ *** АН, към
датата на ПТП 02.07.2012г., е била налице валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" при ответното застрахователно
дружество “Д.З.” АД, по застрахователна полица № 08111890958346, валидна от
13.12.2011г. до 12.12.2012г.
По делото не е спорно обстоятелството, че между страните
е проведено предходно производство по чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./, по което е
налице влязло в сила решение по гр. д. № 2416/2013г. по описа на СГС, с което “Д.З.”
АД е осъдено да заплати на Т.П.Р. обезщетение за неимуществени вреди, причинени
в резултат на ПТП от 02.07.2012г. в размер на 50 000 лева.
От заключението на съдебно – медицинска експертиза се
установява следното:
В следствие на претърпяното ПТП на 02.07.2012г. ищцата по
делото Т.П.Р. на 62 г./към момента на травмата/ от гр.К. с ЕГН ********** е
получила следните травматични увреждания: Транс-интеркондилно
счупване на лявата бедрена кост.Счупване на костите на лявата подбедрица.Охлузване на лявата подбедрица.
По своя анатомо - топографски
вид, счупването на лявата бедрена кост е било локализирано непосредствено над
лявата колянна става, което е довело до трайно
нарушение на ставната и повърхност. Счупването на лявата голямо-пищялна
кост е било в диафизарната и част.
По своя медико биологичен характер всяка една от
описаните по-горе фрактури са довели на пострадалата трайно ограничение на
движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни./в случая до 1г/.
Вещото лице посочва, че след инцидента ищцата е откарана
с линейка в МБАЛ - К. и веднага след това в УМБАЛ-С.З.. След направени рентгенографии е установено счупване на лявата бедрена кост
близко над колянната става - многофрагментно
с нарушаване на ставната бедрена повърхност, счупване на подколенницата
в горната и част-в близост до коляното. След диагностика на фрактурите левият
долен крайник е поставен на директна екстензия и са започнати
лабораторни изследвания, консултации и подготовка за оперативно лечение. От епикриза към ИЗ №11649 е видна окончателната диагноза: Фрактура
транс-интеркондилика феморис
синистра. Фрактура крурис синистра. От анамнезата се чете:" На 02.07.2012 г. към
19 ч. при ПТП е блъсната пътувайки с мотор. Получила силна болка и деформация
на ляв долен крайник. Първа медицинска помощ е оказана в гр.К., където е
направена рентгенография, имобилизация с крамерова шина/временна транспортна шина за имобилизация/, обезболяване и е транспортирана за
СТК/УМБАЛ- С.З. с линейка. В графата обективно състояние се чете:Ляв долен
крайник е скъсен, външно ротиран, наличие на палпаторна
болка и патологична подвижност, костни крепитации,
охлузване на кожата. Не съобщава за загуба на съзнание... Включена е предоперативна терапия.
Като заключение вещото лице посочва, че телесните
увреждания на ищцата - счупване на долната част на лявата бедрена кост с
нарушаване на ставната повърхност и счупването на голямо пищялната
кост на левия крак в горната диафизна част са в пряка
причинно следствена връзка със случилото се на 02.07.2012 г. ПТП.
На 10.07.2012 г. под обща интубационна
анестезия е извършено оперативното лечение на фрактурите на бедрото и подбедрицата-открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация-фемур; открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация-тибия. След оперативно лечението е продължено с
адекватна медикаментозна терапия, периодични превръзки и при стабилизирано общо
и локално състояние е дехоспитализирана на 23.07.2012г.
Същият ден е приета за лечение в ОФРМ/УМБАЛ-С.З. за
провеждане на първоначални рехабилитационни
мероприятия. Оценен е соматичния статус, извършени са прецизни измервания на
възможните към момента движения в лява тазобедрена става, лява колянна става, обиколка на бедро, обиколка на колянна става. Проведена е рехабилитационна
програма включваща дихателни упражнения, постепенно пасивно раздвижване на
лявата тазобедрена и колянна стави, постепенно вертикализиране и приучване към ходене с патерици. На
30.07.2012 г. е изписана от ОФРМ с подобрение, намален болков
синдром и леко увеличена амплитуда на движенията в близките стави.
В последващия период ищцата е продължила лечението в
домашни условия с бавна постепенна самостоятелна рехабилитация на тазобедрената
и колянната стави, около 5 месеца се е придвижвала с
помощни средства - патерици и след това е започнала постепенно увеличаване на
натоварването на левия крак. Общия период на възстановяването на ищцата и
постигането на добра костна консолидация/срастване-калциране/ е продължил около
1 година.
На 22.05.2013 г. е хоспитализирана в СБР-НК ЕАД -филиал
Павел баня за провеждане на специализирана рехабилитация и физиолечение.
При постъпването се е оплаквала от болки в лява колянна
става, отоци на същата, ограничено свиване на ставата и затруднена походка. В
частта обективно състояние е вписано: Обиколка на д.коляно - 39, 5см, а на
лявото – 42 см, оток на лява глезенна става с
ограничена дорзална флексия. Походка -невъзможна
самостоятелно, а с едно помощно средство-патерица, щадяща за ляв крак. Ляво
коляно – екстензия - норма,флексия до 60 гр. Назначена
е рехабилитационна програма, която е изпълнена без
настъпване на усложнения. Овладян е болковия синдром.
Подобрена походка.
Периодът на възстановяване по отношение на счупването на
бедрената и голямо пищялната кост до образуване на
твърд костен калус, провеждане на рехабилитационни
мероприятия по отношение на ЛТБС,ЛКС и ЛГС е около 1 година. Всички останали
дефицити след този период могат да се считат като невъзвратими увреждания. Невъзстановено
е пълното разгъване на лявото коляно-дефицит от 10 гр. Флексията в същата става
е възможна до 85-90 гр. Това също е силно ограничение-норма 135гр.
В заключение вещото лице посочва, че по отношение на
травмите на ищцата получени при ПТП на 02.07.2012 г. е проведено оперативно
лечение с открито наместване на фрагментите и синтезирането им с метални плаки. През 2013 г. са извадени синтезните
средства от лявата подколенница, а през 2014 г. са
извадени от лявото бедро. По предписание ищцата е провеждала рехабилитация в
необходимите моменти. Периодът на възстановяване е 1 г. Изваждането на
металните тела е било предприето с цел увеличаване на възможността за флексия в
лявото коляно, но и след двете операции за изваждане на синтезни
средства не се е получил този ефект. И до настоящия момент движенията в
коляното са силно ограничени-флексия до 85-90 гр; екстензия-дефицит от 10 гр.
Вещото лице посочва, че от личния му контакт с ищцата
установява, че е имала болезнени периоди на лявото коляно, които е преодолявала
с използване на аналгетици. В края на 2018 г. и
началото на 2019 г. болките зачестили и се усилили. Това наложило да се
консултира с ортопед. От амб.лист № 671 от 11.04.2019
г. от преглед при ортопед е записана основна диагноза: Други първични гонартрози. В анамнезата е отбелязано: През 2012 г.
получила фрактури в областта на ляво коляно, ангажиращи бедрената кост и
големия пищял. След консолидация на оперираните фрактури била отстранена
металната остеосинтеза. От една седмица с болки в
оперираното коляно. Обективно състояние: ходи с накуцване. Постоперативни
белези върху дисталното бедро и горната половина на
лява подбедрица. Болезнени и с хруст
движения в ляво коляно. Възможна флексия до 90гр и дефицит в екстензията от 10 гр. за ляво коляно. Терапия-Ротикокс
1 по 1т дн., физиотерапия.
На 20.01.2020 г. вещото лице е извършило клиничен преглед
на ищцата Т.П.Р. и е установил сериозни различия между състоянията на ставите
на увредения ляв долен крайник и десния крайник. Изброява възможните движения, като
градуси на амплитуда, а в скоби адекватните на десния крайник. ЛКС – флексия - 90гр/135гр/;
екстензия-дефицит от 10 гр./0гр/. ЛТБС - флексия-120гр/120гр/;
екстензия-пълна/пълна/; външна ротация - 20гр/35гр/; вътрешна
ротация-20гр/20гр/; абдукция - 25гр/25гр/; аддукция - 15гр/20гр/.
По латералната повърхност на долната половина на лявото
бедро се визуализира дълъг стар оперативен цикатрикс-следствие
от оперативната намеса върху фрактурата на дисталното
бедро. Оперативният белег заобикаля колянното капаче
и преминава по предната повърхност на лявата подколенница
на долу до средата й. Левият крак е по-къс с около 2 см. На лице е палпаторна болка по предно-медиалния аспект на ЛКС, където
се напипват оформени островърхи контури на тибиалното плато. При извършване на активни и пасивни движения
в ЛКС се установяват груби крепитации, говорещи за
силно изтънен до липсващ хрущял по ставната повърхност на двете съчленяващи се
в коляното кости-бедро и тибия. Изследвайки
възможните движения в ставите на долните крайници вещото лице посочва, че обърнал
особено внимание на ДТБС. При нея установил, че възможната флексия е
120гр./норма-135градуса/, т.е. поради дългият период на ходене с две помощни
средства, за да се щади левият крак десният е бил подложен на прекомерно
натоварване и при него е започнал също артрозен
процес в тазобедрената става хрущялното покритие на бедрената глава и на ацетабуларната тазова ямка е
изтънен. На представена му рентгенография се виждат маргинални остеофитни разраствания на ацетабуларната
ямка. При ЛТБС движението -флексия е също
ограничено-120гр, като това е компенсация на не пълното изправяне на колянната става. При глезенните
стави и на двата долни крайника вещото лице не е установило патологични
изменения. По отношение на гръбначния стълб се установява спонтанна болка в лумбалния отдел. Палпаторно се
установява повишен тонус на паравертебралната
мускулатура в лумбалния отдел по - засилен от дясната
страна.
В заключение вещото лице посочва, че в резултат на
близостта на фрактурите до ЛКС и травматично нарушената ставна повърхност на
бедрения край се е стигнало до постепенно изтъняване и нарушаване гладкостта на
хрущялния вътреставен слой. Този процес продължава
постепенно, някога по-бързо, някога по-бавно, но е неминуем. В конкретния
случай обострянето на болковата симптоматика, като
сила и продължителност се е появило след около 6 години. След извършване на
консултация в началото на 2019 г. е установена гонартроза.
Тя е следствие от травмата през 2012 г. Тази артроза
се проявява с ново засилване на болковата симптоматика,
куцаща походка. Вещото лице посочва, че тя ще се задълбочава във времето. Предвид
нарушената походка на ищцата поради болка, непълен обем на движение на ЛКС, скъсен
ляв крак то неминуемо ще се появят артрозни процеси и
в другата -ДКС, ДТБС, гръбначен стълб - поясен отдел,
и чак след това ЛТБС.
Вещото лице посочва, че според дадените отговори и при
наличието на нарушен синхрон на походката и при постепенното последователно
засягане на други стави на долните крайници може да се заключи, че развилата се
гонартроза на ЛКС е в пряка връзка и следствие от
тежката травма получена при обсъжданото ПТП.
Вещото лице посочва, че СМЕ е защитена на 10.02.2014г в
публично съдебно заседание на СГС-ГО-I-19 състав.На въпрос на пълномощника на ищцата - адв. Й.
вещото лице отговаря:"Ищцата съм я преглеждал 2 пъти.Правя корекция като
допълвам заключението, защото, когато след навършване на 1 година, състоянието
на ищцата беше сравнително добро и оптимистично и аз се произнесох тогава така,
но след това тя проведе уникална операция по изваждане на част от металната
синтеза. Това е уникално счупване, което рядко се среща и много трудно се
лекува и успехите не са много добри. Нося снимка след операцията, от която се
вижда,че са извадени само част от остеосинтезата с
цел да се подобрят движенията в коляното,но те твърдо са останали 90гр, както
съм ги описал; тя продължава да ходи с патерици, има скъсяване на крака от 3 см
и трябва да слага на обувката си едно токче за да изравнява краката.
Скъсяването го имаше още при първия преглед, но сега в момента движенията и са
сковани, движи се с патерица и не може да изкачва стълби и аз не зная какво ще
стане, не мога да направя бъдеща прогноза при това положение. Бедрото и е
цялото в метал и подбедрицата също и то на един и
същи крайник. Едното от счупванията на бедрената кост
е разрушила гладкостта на ставната повърхност на коляното. Мисля, че тя ще
остане инвалидизирана. Ще я освидетелстват обезателно
на ТЕЛК, не може да остане при това положение."
Анатомо-морфологично костите съчленяващи се в една става са покрити с различно дебел слой хиалинен хрущял.Повърхностно този хрущял е с мековата консистенция, а в
напредващо дълбочина хрущяла става по-твърд.Неговата обща дебелина е около
2-3мм. Истина и все приет факт е, че фрактурите свързани с вътреставна
компонента, т.е.нарушаване на ставната повърхност винаги протичат с изтъняване
на хрущялния слой и дегенеративни артрозни изменения.
Значение за това има също и отварянето- разхерметезирането
на обсъжданата става. Това също води до артроза. В
конкретния случай вещото лице призовано по ГД № 2416/2013 г. по описа на СГС е
изготвило изключително квалитетна експертиза. В
публично съдебно заседание на 10.02.2014 г. експертът, базирайки се на
конкретната симптоматика, рентгенографии, актуални
към тогавашния момент е дал устно заключение за тежката бъдеща прогноза. С
времето гонартрозата ще напредва, ще ограничава
движенията, ще се засилва болковия синдром и това ще
доведе до инвалидизиране и освидетелстване от ТЕЛК.
Вещото лице посочва, че в резултат на близостта на
фрактурите до ЛКС и травматично нарушената ставна повърхност на бедрения край
се е стигнало до постепенно изтъняване и нарушаване гладкостта на хрущялния вътреставен слой. Този процес продължава постепенно, някога
по-бързо, някога по - бавно, но е неминуем. В конкретния случай обострянето на болковата симптоматика, като сила и продължителност се е
появило след около 6 години. След извършване на консултация в началото на 2019г.
е установена гонартроза. Тя е следствие от травмата
през 2012г. След консолидиране/срастване на фрактурите, след проведената
рехабилитация и прохождане на ищцата е нормално да настъпи един период с липса
на болка или слаба болка, но артрозните изменения
дори и през този период напредват. Тази артроза се
проявява след време с ново засилване на болковата
симптоматика, куцаща походка; тя ще се задълбочава във времето. Предвид
нарушената походка на ищцата поради болка, непълен обем на движение на ЛКС, скъсен
ляв крак то неминуемо ще се появят артрозни процеси и
в другата - ДКС, ДТБС, гръбначен стълб-поясен отдел,
и чак след това ЛТБС.
В заключение вещото лице посочва, че осъществения преглед
при ортопед-травматолог на 11.04.2019 г. е бил продиктуван от засилване на
болката, увеличаване на нейния постоянен характер и засилване на куцащата
походка.
По делото е разпитана Н.И. П., която е етърва на ищцата и
познава ищцата Т.П.Р. от 25 години. Заявява, че през 2012г. ищцата претърпяла
катастрофа. Била в много тежко състояние и един месец лежала в болница. След като
я изписали, свидетелката посочва, че 3 месеца я гледала, докато ищцата започне
да ходи с патерици. Две години била с патерици и с бастун. Много трудно се
придвижвала и била в много тежко положение. Свидетелката твърди, че по-миналата
година ищцата лежала в болницата заради десния крак понеже все на него се опирала.
Самият крак се скъсявал и тъй като натоварва десния заради болния ляв крак. Свидетелката
заявява, че ищцата постоянно я болял кракът и постоянно пиела лекарства и мажела.
Имало период, в който ищцата се възстановила относително. Можела сама да се
движи, да излиза, да се обслужва. Но с времето болният ляв крак започнал да се
скъсява, натоварвал се другия крак и това предизвиквало нови болки. Не можела
да се придвижва на дълги разстояния, наблизо до магазина, но дори и до там
трябвало да спре, да поседне, да почине. За по-дълго разстояние използвала
помощно средство тип бастун. Това се отразявала е на психиката й. Свидетелката
посочва, че заради болният крак ищцата била паднала и си счупила ръката. Децата
й идвали да й помагат, свидетелката също ходела да й помага. Според
свидетелката, ищцата била много жизнена жена, но откакто заболяла много се
променила. Когато станала катастрофата работела на едно магазинче, но след ПТП
преустановила да работи.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С
разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД е въведен принципа за пълно обезщетяване
на пострадалия за понесените при непозволено увреждане вреди, както настъпилите,
така и бъдещите вреди, стига те да са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Съгласно задължителните за съдилищата разрешения дадени в т. 10 от
ППВС № 4/1975 г. от принципа за пълно обезщетяване на вредите от деликта по чл. 51, ал. 1 ЗЗД следва, че ако здравословното
състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е
присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но
само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други
фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с
вече присъденото за първоначалното страдание. Ново обезщетение не се дължи,
когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на
здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.
В настоящия
случай от представените по делото писмени доказателства, заключението на
съдебно – медицинската експертиза и свидетелските показания безспорно се
установява, че е настъпила промяна в здравословното състояние на ищцата след
присъждане на обезщетение гр. д. №
2416/2013г. по описа на СГС. По делото е установено, че настъпилите усложнения
в състоянието на ищцата, изразяващи се в засилване на болката, увеличаване на
нейния постоянен характер и засилване на куцащата походка са се е проявили в
края на 2018 г. Видно от амб.лист №671 от 11.04.2019
г. от преглед при ортопед основната диагноза е други първични гонартрози. Вещото лице, извършило съдебно – медицинската
експертиза е направило категоричен извод, че развилата се гонартроза на лява колянна става
е в пряка връзка и вследствие от тежката травма получена при настъпилото ПТП на
02.07.2012г. В заключението е посочено, че в резултат на
близостта на фрактурите до ЛКС и травматично нарушената ставна повърхност на
бедрения край се е стигнало до постепенно изтъняване и нарушаване гладкостта на
хрущялния вътреставен слой, като тази артроза се проявява с ново засилване на болковата симптоматика, куцаща походка. Ето защо съдът намира, че последващото
влошаването на здравословното състояние на ищцата безспорно се намира в
причинна връзка с първоначалното увреждане. При така настъпилото усложнение,
ищцата неминуемо е претърпяла болки и страдания, които са нови спрямо
съществувалите и не са взети предвид при определяне на предходното обезщетение
по гр. д. № 2416/2013г. по описа на СГС. Поради това съдът приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответното дружество за
настъпилия ексцес чрез обезщетяване на вредите. При определяне на размера на
обезщетението съдът като съобрази възрастта на пострадалата; момента на
влошаването на нейното здраве и този на настъпване на допълнителните вреди през
април 2019 г.; социално-икономическата обстановка в страната към същия период,
определяща обществения критерий за справедливост на този етап от нейното
развитие; вида, характера и степента на усложнението и неговите последици;
липсата на добра прогноза за възстановяване, а напротив за влошаване на
състоянието; причинените неудобства и ограничения от личен, битов и социален
характер, както и установеният в нормата на чл. 52 ЗЗД
принцип на справедливост, намира, че обезщетение в размер на 40 000 лева
напълно ще обезщети претърпените нови неимуществени вреди от ищцата, причинени
от ексцес.
Давността
по прекия иск на увреденото лице, предявен срещу застрахователя на делинквента по застраховка "Гражданска
отговорност" - за заплащане на обезщетение при ексцес, започва да тече от
деня на проявяване на вредата - т.е. от деня на влошаването на здравето на
увредения спрямо първоначалната му увреда, а не от
момента на ПТП/ в този смисъл е т. 4 от ТР
№ 1/14 от 23.12.2015 на ОСТК на ВКС/. При ексцес за пострадалия възниква
ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което
произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново
страдание и/или съществено утежняване на предходните страдания, което ново
състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят
към вече обезщетените. В този смисъл при ексцеса ищцата е претърпяла нови болки
и страдания и за тях вече тече нов давностен срок от 11.04.2019
г., на която дата на ищцата е поставена диагнозата “гонартроза”.
Петгодишната давност е започнала да тече от 11.04.2019 г. и към датата на
подаване на исковата молба – 09.07.2019 г., не е изтекла. Поради това
възражението за давност е неоснователно.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ЗД “Б.И.” АД следва да заплати на Т.П.Р., сумата
от 40 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от ексцес, изразяващи
се в нови болки и страдания от налична гонартроза,
развила се в областта на лявото коляно, ведно със законната лихва върху горната
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.07.2019
г. до окончателното плащане на сумата, по банкова сметка *** “У.Б.” АД, IBAN: ***,
BIC: ***.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът “Д.З.” АД следва да заплати в полза на
Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 1 600 лв., представляваща дължима
държавна такса по делото и сумата от 200 лв., представляваща възнаграждение за
вещо лице, изплатено от бюджета на съдебната власт.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
“Д.З.” АД, ЕИК ***,
гр. С. ***, бул.”*** да заплати на Т.П.Р., ЕГН **********,***
със съдебен адрес:***, оф. 4, адв. И.Й. сумата от 40 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от ексцес, изразяващи се в нови болки и
страдания от налична гонартроза, развила се в
областта на лявото коляно, ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.07.2019
г. до окончателното плащане на сумата, по банкова сметка *** “У.Б.” АД, IBAN: ***,
BIC: ***.
ОСЪЖДА
“Д.З.” АД, ЕИК ***,
гр. С. ***, бул.”***
да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата
от 1 600 лева, представляваща дължима държавна такса по делото и сумата
от 200 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице, изплатено от
бюджета на съдебната власт.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: