Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 98
гр. Сливен, 27. 04. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
петнадесети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 405 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/.
Образувано
е по жалба от В.Н.К. с ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена против Експертно
решение /ЕР/ № 2632 от заседание № 188 от 05.10.2020 г. на Специализиран състав
на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ по хирургични, ортопедични и
ССЗ, с което е отменено и върнато ЕР № 1021 от заседание № 040 от 28.02.2020 г.
на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ Общи заболявания към МБАЛ
„Д-р Иван Селимински“ АД – Сливен, за ново
освидетелстване.
В жалбата оспорващият твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно.
Излага съображения, че: получените заболявания са дефинитивни и трайни; по
отношение на д. н. на с. н. се следва 60 % трайно намалена работоспособност
/ТНР/; в оспореното решение на HEJIK не са взети предвид всички заболявания и
травми, за които има представена медицинска документация; неправилен е изводът
на HEJIK, че о. б. с. и д. не са в причинна връзка с трудовата злополука; в
случая компетентен е специализиран състав на HEJIK по нервни, очни и сърдечно
съдови заболявания, като е необходимо и становище на неврохирург; по отношение
на п. з. - в. б. в … към … с.,
определеният процент следва да е 35 %, а не 10 %; HEJIK не е взела предвид, че
с Решение № 1632 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. дело
№10422 / 2018 г. /ДВ, бр. 63 от 2020 г./ т. III от Методиката за прилагане на
отправните точки на оценка на трайно намалената работоспособност (вида и
степента на увреждането) в проценти от приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от
Наредбата за медицинската експертиза е отменена. Моли оспореното ЕР да бъде
отменено. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание оспорващият,
редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Счита, че от НЕЛК са потвърдени
определените проценти в решението на ТЕЛК, които проценти не отговарят на
установените увреждания, стадия на тяхното развитие и заболяването на организма
като цяло. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
Административният орган, редовно призован, не се
представлява в съдебно заседание. В писмено становище чрез упълномощен
процесуален представител счита жалбата за неоснователна, моли да бъде
отхвърлена, излага съображения за правилност на оспореното решение.
Заинтересованите лица: ТЕЛК Общи заболявания при МБАЛ
„Д-р Иван Селимински“ АД – гр. Сливен; Агенция за хората
с увреждания – гр. София, Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – гр. Сливен, и Регионална
дирекция за социално подпомагане – гр. Сливен, редовно призовани, не се
представляват в съдебно заседание и не изразяват становище по жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващият К. е с признато п. з.– в. б. – п. към в. с.. Претърпял е трудова злополука
на 10.12.1997 г. – по време на работа е получил м. т. със загуба на с.;
последвали са заболявания; лекуван е в НХО Сливен и НХК Пловдив и е и. на
08.06.1998 г. /ЕР № 1384 от 03.07.1998 г. на ТЕЛК Сливен/. С ЕР № 772 от
29.11.2000 г. на НЕЛК по нервни болести му е определена 20 % ТНР със срок до
01.09.2001 г., след което е преосвидетелстван многократно.
С ЕР № 1021 от заседание № 040 от 28.02.2020 г. на
ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“
АД – Сливен, К. е преосвидетелстван и са му определени 50 % ТНР за срок от три
години - до 02.02.2023 г., с водеща диагноза: п. г.,
д.. Експертното решение е обжалвано от К. с жалба, подадена на 09.03.2020 г., и
в резултат е издадено оспореното в настоящото съдебно производство ЕР № 2632 от
заседание № 188 от 05.10.2020 г. на Специализиран състав на НЕЛК по хирургични,
ортопедични и ССЗ, с което обжалваното ЕР
на ТЕЛК е отменено и върнато за ново освидетелстване. Решението на НЕЛК е взето
по документи- въз основа на съдържащата се в МЕД на освидетелстваното лице
документация, като са направени следните констатации:
- НЕЛК Хирургични, Ортопедични и СС болести: От ЕР на
ТЕЛК и МЕД: Е. л. к. с. по повод л. г. с постоперативен о. ф. д. (ОФД)
С=0-10-45, по ч. I, р. 9, т. 1.1. - 50% ТНР; за ф. д.
по ч. I, р. 9, т. 30.2.1.- 20% ТНР; д. г. с описан ОФД С=0-10-110, във връзка с
ч. I, р. 9, т. 30.2.1- 20% ТНР;
- НЕЛК Нервни, Очни и Сърдечно-съдови болести: В ЕР на
ТЕЛК е вписано-П. к. с. с д. в. на д. о.. Х.. В медицинското досие на
освидетелстваното лице са представени актуални о. медицински документи с
диагноза П. на н. а. д. Х.. НЕЛК по очни болести отменя и връща ЕР на ТЕЛК и
освидетелстваното лице за ново о. освидетелстване поради следните причини: 1. Необходимо
е да се направи „К.“, за да се определи вида на с.; 2. Необходимо е да се
изследва за д. в. с червено стъкло и се определи вида на д.; 3. Трудовата
злополука не се определя от офталмолог;
- НЕЛК Нервни, УНГ и Сърдечно-съдови болести:
Заключение: За травматична п. у. на д. о. н. – т. с., се следват 30% ТНР по ч.
VII, т. 7.3. - причинна връзка - трудова злополука; д. н. на с. н. с
функционален дефицит в степен на п. г.. Съгласно ч. III, p. I, т. 2.1.2 - 35% ТНР с корекция на КПД;
- НЕЛК Специалисти по професионални болести: Заболяването
в. б. …-… с. е с признат професионален
характер; Професионалният характер и стадият на заболяването е препотвърждаван
с всички ЕР на ТЕЛК и НЕЛК, включително с обжалваното ЕР на ТЕЛК; НЕЛК
потвърждава заболяването в. б. …-… с. с
проект професионален характер; На 10.12.1997 г. лицето е преживяло злополука -
тежка …. с приета причинна връзка трудова злополука по установения ред.
Въз основа на направените констатации, НЕЛК прави
заключение, с което приема причинна връзка с преживяната трудова злополука и
след обсъждане на медицинската документация, отменя и връща ЕР на ТЕЛК за ново
освидетелстване.
Оспореното решение е съобщено на оспорващия на 14.10.2020
г. Жалбата срещу ЕР на НЕЛК е подадена чрез изпращане по пощата на 27.10.2020
г.
По делото по
искане на оспорващия е назначена, изслушана и приета, неоспорена от страните, съдебно-медицинска експертиза, в състав от три
вещи лица - лекари със специалности: О. и т., Н. и В. б. и п. з., чието заключение съдът възприема като компетентно,
безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото доказателства. Вещите
лица дават заключение, че: Вследствие трудовата злополука през 1997 г. при пациента
се е изявила н., която на по-късен етап през 1998 г. е излекувана успешно; Оспорващият
страда от следните заболявания: у. на н. а. в д., изразяваща се в о. п. и последващ от нея к. с. в д.- пряка последица от ф. на ч. през 1997 г.; д. н. на с. н. в степен на п.
г.; д. г. - а. на л. к. с. на 18.11.2019 г. - тотално е., д. г.; в. б. п. към в. с.; С. на ч. и л. к. са зарастнали, м. к. е санирана, т.
л. на 6-ти ЧМН в. и о. п. могат да се приемат за стационирани
и дефинитивни, д. н. на с. н. е довел до п. г. - не може да се очаква
подобрение, в. б. не е дефинитивно заболяване, при е. к. с. би могло да се
очаква подобрение от рехабилитация и физиотерапия, при д. к. се очаква
постепенно влошаване на състоянието; По отношение на к. ТЕЛК правилно е определил
50 % ТНР - За е. с. би следвало да се определят 40-50 % ТНР, за д. к. 10 % ТНР;
За п. к. съгласно част пета, раздел 6, т. 6.2. - се определят 20 %; Определените
от ТЕЛК 10 % ТНР за в. б. п. към в. с. не отговарят на установеното увреждане,
като съгласно част седма т. 12.1 и т.
12.2 се определя процент на ТНР 20 %.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в разпоредбата на 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по
следните съображения:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 103, ал. 4 от ЗЗ, от специализиран състав, определен съобразно
приетата за водеща диагноза /чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Постановено е
в производство по обжалване на решение на ТЕЛК, съобразно разпоредбата на чл.
112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ, при спазване на установената от закона писмена форма –
експертното решение e мотивирано. Решението е постановено при липса на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
съответствие с материалния закон.
С оспореното решение административният орган не се
произнесъл по крайния процент на ТНР /вида и степента на увреждане/, не са определени
степента на увреждане в проценти, срока на и., датата, на която изтича
определеният срок на и., датата на и.. Специализираният състав на НЕЛК,
съобразно правомощията му по чл. 51, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ, след като е описал
заболяванията на освидетелстваното лице и консултациите на различни
специализирани състави на НЕЛК, включително консултация от страна на специализиран
състав по о. болести, според която е необходимо ново о. о., за да се направи „К.“
за определяне вида на с. и изследване за д. в. с червено стъкло за определяне
вида на д., е отменил и върнал ЕР на НЕЛК за ново освидетелстване.
Видно от мотивите на оспорения акт, административният
орган, макар и да не е определил краен процент на ТНР, за част от заболяванията
е посочил идентични стойности на процент ТНР с тези, определени от ТЕЛК. По
отношение на л. г. с постоперативен о. функционален дефицит е приел 50% ТНР,
което е съобразено с част първа, раздел IХ, т. 1.1.
от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/.
Този процент ТНР е потвърден и от вещите лица по делото. Съобразени с правилата
на част първа, раздел IХ, т. 30.2.1. от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ
са и определените проценти ТНР за функционален дефицит на л. к. с. и за д. г. с
ФД- 20% ТНР. За травматична п. у. на д. о. н. – т. с., административният орган
е приел 30% ТНР, съобразно част седма, т. 7.3. от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, а за д. н. на
с. н. с функционален дефицит в степен на п. г. с к. на КПД - 35% ТНР, съобразно
част трета, раздел I, т. 2.1.2 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ. В
заключението си вещите лица определят идентични проценти на ТНР за отделните
заболявания с изключение на процента ТНР за в. б. п. към в. с., който според
вещите лица следва да е 20 %, но доколкото в обжалваното ЕР на НЕЛК липсва
определяне на процент ТНР за това заболяване, посоченият от вещите лица
различен процент ТНР е неотносим към спора.
С оглед установените по делото факти, съдът приема, че
административният орган е изпълнил нормативно определените си задължения, като след
като е констатирал нарушения на производствените правила при произнасянето от
ТЕЛК по смисъла на чл. 45, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ и е преценил необходимостта от
допълнителни изследвания на освидетелстваното лице, е отменил и върнал ЕР на
ТЕЛК за ново освидетелстване.
Изложените в жалбата възражения за незаконосъобразност
на оспореното решение са неоснователни. Твърденията, че по отношение на д. н. на с. н. се следва 60 % ТНР и че не
са взети предвид всички заболявания и травми, не са подкрепени от събраните по
делото доказателства, включително и от приетата и неоспорена от жалбоподателя
съдебно-медицинска експертиза. Видно от съдържанието на оспореното ЕР на НЕЛК,
в същото липсва извод, че о. б. с. и д. не са в причинна връзка с трудовата
злополука. Неоснователно е и твърдението за липса на компетентност на
административния орган. Съобразно правилото на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ,
НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран
състав, определен съобразно водещата диагноза. В случая водещата диагноза е п.
г., д., поради което специализираният състав на НЕЛК по хирургични, ортопедични
и ССЗ е определен правилно.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че
извършеното от оспорващия позоваване на Решение № 1632 от 31.01.2020 г. на ВАС
по адм. дело № 10422/2018 г., VIII o., с което е
отменена разпоредбата на т. III от Методиката за прилагане на отправните точки
на оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на
увреждането) в проценти от приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, изменена с
ПМС № 152 от 26.07.2018 г., обн., ДВ, бр. 64 от 03.08.2018
г., не води до извод за незаконосъобразност на оспореното ЕР на НЕЛК. Решението
на ВАС е обнародвано в ДВ, бр. 63 от 17.07.2020 г., но с Постановление № 241 на
МС от 02.09.2020 г. за допълнение на НМЕ, обн., ДВ,
бр. 79 от 08.09.2020 г., в сила от 08.09.2020 г., в приложение № 2 към чл. 63,
ал. 3 „Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената
работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти“ е създадена нова т.
III, която е със съдържание, идентично на
отменената от ВАС разпоредба, а именно: „Когато
са налице няколко увреждания, независимо дали са за заболявания от общ
характер, или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните
точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане
е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и
степен на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по
съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за
съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение.“. Следователно,
както към датата на постановяване на оспореното ЕР на НЕЛК, така и към датата
на осъществяване на експертизата от ТЕЛК, цитираната разпоредба на т. III от
Методиката за прилагане на отправните точки за
оценка на ТНР (вида и степента на увреждане) в проценти е действаща.
По изложените съображения, оспореното експертно
решение е законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
разноски и на процесуалния представител на оспорващия за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Н.К. с ЕГН: **********, с адрес:
***, подадена против Експертно решение № 2632 от заседание № 188 от 05.10.2020
г. на Специализиран състав на Национална експертна лекарска комисия по
хирургични, ортопедични и ССЗ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: