МОТИВИ: Срещу подсъдимия Ш.О.М., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, инкриминирано по Глава V-та, Раздел I-ви от Особената част на НК. Същият е предаден на съд за това, че на неустановени дати през периода 01.04.2019 година - 23.04.2019 година включително, в град Габрово, при условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление, от селскостопанска постройка на улица „******” № 17, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - разковаване на дъски, отнел чужди движими вещи: 1. 14,5 метра каучуков гъвкав кабел ШКПТ (Н07RN-F) с четири жила със сечение 6 мм², състоящ се от 4 броя калайдисани медни многожични проводника, на стойност 93,67 лева; 2. 2 метра каучуков гъвкав кабел ШКПТ (Н07RN-F) с четири жила със сечение 1 мм², състоящ се от меден многожичен проводник, на стойност 2,64 лева; 3. 2 метра каучуков гъвкав кабел ШКПТ (Н07RN-F) с три жила със сечение 1 мм², състоящ се от меден многожичен проводник, на стойност 1,86 лева; 4. 4 броя монофазен кабел с усилена изолация ПВ-А2 с обща дължина 40,1 метра, със сечение 2,5 мм², състоящ се от меден многожичен проводник, със съответни дължини на проводниците 13,9 метра, 6,3 метра, 6,4 метра и 13,5 метра, на обща стойност 18,05 лева; 5. 2 броя двуфазен кабел с гъвкави медни жила ПВ-А2, с две жила, със сечение 2,5 мм², състоящ се от медни многожилни проводници, със съответна дължина на проводниците 13,9 м. и 6,5 метра и обща такава от 20,4 метра, на обща стойност 18,97 лева; 6. 3 броя монофазен кабел с плътно медно жило и поливинилхлоридна изолация H07V-U (ПВ-А1) с обща дължина 27,1 м., със сечение 1,5 мм², със съответна дължина на проводниците 6,9 метра, 10,9 метра и 9,3 метра, на обща стойност 7,05 лева; 7. 13,4 м. двуфазен кабел с 2 бр. плътни медни жила и поливинилхлоридна изолация ПВУ-А1, със сечение 4 мм², на стойност 17,96 лева; 8. 4 броя монофазен кабел с плътно медно жило и поливинилхлоридна изолация H07V-U (ПВ-А1) с обща дължина 41,83 метра, със сечение 4 мм², със съответна дължина на проводниците 13,5 метра, 9,1 метра, 4,83 метра и 14,4 метра, на обща стойност 28,03 лева; 9. 6,8 метра мостов кабел ПВВ-МБ1, с два броя плътни медни жила и поливинилхлоридна изолация ПВВ-МБ1, със сечение 2,5 мм², на стойност 8,84 лева; 10. 9 броя монофазен кабел с плътно медно жило и поливинилхлоридна изолация H07V-U (ПВ-А1), със сечение 2,5 мм², с обща дължина 87,05 метра, на стойност 36,56 лева, всички на обща стойност 233,62 лева, от владението на собственика И.Х.И. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Освен че е получил препис от внесения по делото обвинителен акт, подс. Ш.О.М. е заявил, че разбира и същността на обвинението, което е предявено против него. Той не се признава за виновен по отношение на това обвинение, но при съдебното следствие дава обяснения във връзка с фактическата обстановка по извършване на инкриминираното чрез същото престъпление, за което е предаден на съд.

От осъществената цялостна преценка на събраните по делото доказателства – писмени, гласни и веществени, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с обясненията на подс. Ш.М., съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 С Определение № 620 от 16.11.2015 година, постановено по неупоменато в справката за съдимост дело на Районен съд Габрово, състав на този съд е определил въз основа на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК едно общо наказание между тези, наложени на подс. Ш.М. с Присъда № 541/07.10.2015 г. по НОХД № 1125/2015 г. на РС Габрово, в сила от 23.10.2015 г. (с която за престъпление по чл. 343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, осъществено на 22.09.2015 г., е бил осъден на „Пет месеца лишаване от свобода” при „Първоначален строг режим” за неговото изтърпяване) и Присъда № 58 от 14.10.2015 г. по НОХД № 380/2015 г. на Районен съд Севлиево, в сила от 21.10.2015 година (с която за престъпление със същата квалификация, извършено на 01.10.2015 г., е осъден на „Пет месеца лишаване от свобода” при „Първоначален строг режим” за изтърпяване), възлизащо на „Пет месеца лишаване от свобода”, което е разпоредил да се изтърпи при този режим в затвор или затворническо общежитие от „Закрит тип”. В справката за съдимост не се съдържат данни, които да установяват на коя дата това определение е влязло в законна сила, като от отразените такива е видно, че наложеното общо наказание чрез него е изтърпяно на 12.03.2016 година, когато подс. Ш.М. ***.

С Определение № 587 от 11.10.2017 г. по ЧНД № 1105/2017 г. на Районен съд Габрово, състав на този съд е определил едно общо наказание между тези, наложени на подс. Ш.М. с Присъда № 549/13.10.2016 г. по НОХД № 1365/2016 г. на РС Габрово, в сила от 29.10.2016 г. (с която за престъпление по чл. 343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, осъществено на 13.06.2016 г., е бил осъден на „Една година лишаване от свобода” при „Първоначален строг режим” за неговото изтърпяване) и Присъда № 230/13.04.2017 г. по НОХД № 286/2017 г. на РС Габрово, в сила от 03.07.2017 г., с която (за престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б” от НК и чл. 216, ал. 5, пр., 1-во във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, извършени на неустановени дати през периода 09.06.2016 г. – 07.09.2016 г. и периода 09.06.2016 г. – месец август 2016 г.), по реда на чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо наказание „Три години лишаване от свобода”, възлизащо на „Три години лишаване от свобода”, при „Първоначален строг режим” за неговото изтърпяване. За същото е разпоредил да се изтърпи при този режим в затвор или затворническо общежитие от „Закрит тип”, като (въз основа на предвиденото в чл. 25, ал. 2 от НК) е приспаднал съответната част от наказанието по НОХД № 1365/2016 г. на Районен съд - Габрово, изтърпяна от осъденият до влизане на определението в сила. В приложената справка за съдимост не се съдържат данни, които да установяват на коя дата това определение е влязло в законна сила, но от отразените такива е видно, че изпълнението на наложеното общо наказание по него е приключило на 26.03.2019 година, когато подс. Ш.М. ***.

Освен чрез упоменатите присъди, групирани по двете отделни определения и характеризиращи престъплението по обвинителния акт като извършено при условията на опасен рецидив, до инкриминирания период подс. М. е бил осъждан и с други такива за различни престъпления, като е изтърпявал ефективно наложените му по част от тях наказания „Лишаване от свобода”.

След като бил освободен от затвора на посочената дата, подс. Ш.О.М. ***. Установил се да живее в жилище на улица „******” № 1, където се намира и неговия постоянен адрес.

На неустановен ден в началото на месец април 2019 година подс. Ш.М. *** близост до завод „Импулс” в град Габрово с намерение да вземе сребърни части от контактори, отнети при предишна кражба. Опитал се да ги открие, но не могъл да ги намери на мястото, на което ги бил скрил. По време на това посещение видял селскостопанска постройка с дъсчени стени. Тя се намирала в имот на ул. „******” № 17 в град Габрово, в който живеели св. И.Х.И. и неговата съпруга. Подс. М. решил да влезе в нея и да потърси вещи, които би могъл да открадне и да продаде за вторични суровини, тъй като след своето излизане от затвора не работел, а се нуждаел от парични средства. В изпълнение на взетото решение той минал по пътека през гората край дворното място с въпросната постройка, в което влязъл през врата, изградена в оградата около него. Насочил се към задната стена на постройката, където намерил облегната дървена стълба. Над нея бил разположен участък, в който стената се явявала изградена от два реда надлъжно заковани една върху друга дъски, и след като дръпнал с ръка тези от втория (горен) ред, той успял да ги освободи в долната им част от задържащите ги пирони. Повдигнал ги и през образувалият се по този начин отвор влязъл във вътрешността на постройката, ползвайки при изкачването си до него същата стълба. В постройката той забелязал множество вещи, между които различни по вид ел. кабели, навити на руло. Подсъдимият взел една част от тези кабели и след като излязъл заедно с тях през направения отвор, натиснал дъските с ръка и ги върнал обратно в първоначалното им положение. Занесъл взетите кабели в гората, като впоследствие - след като свалил изолацията от тях, предал полученото количество мед в пункт за изкупуване на вторични суровини, който се намирал на улица „Ванче Михайлов” № 25 в гр. Габрово. Във връзка с това са били съставени договор за покупко-продажба и покупко-изплащателна сметка под № 10003887/03.04.2019 година (на л. 36 от досъдебното производство), от които е видно, че подс. Ш.М. е предал общо 7 кг. меден отпадък, за които са му били заплатени 48,51 лева.

Около една седмица по-късно подсъдимият отново отишъл до селскостопанската постройка в имота на свид. И.И., в която влязъл по описания по-горе начин. При това свое второ по ред влизане той също взел неустановено количество електрически проводници, в това число за трифазен ток, което занесъл и оставил под мост до бившия завод „Сърп и чук” в град Габрово. Впоследствие, след като свалил изолацията върху част от това количество, подсъдимия Ш.М. предал получената от него мед в пункта за изкупуване на вторични суровини, разположен на улица „Ванче Михайлов” № 25 в гр. Габрово. Във връзка с това са съставени договор за покупко-продажба и покупко-изплащателна сметка под № 10003904 от 15.04.2019 година (на л. 38 от досъдебното производство), от които е видно, че същият е предал общо 9,6 кг. меден отпадък, за който му е била заплатена сума в размер на 69,12 лева.

Няколко дни след 15.04.2019 г. подс. Ш.М. отново отишъл до мястото под моста до бившия завод „Сърп и чук”, при което обелил изолацията върху останалата част от отнетите проводници при второто влизане в постройката. След като свалил тази изолация, той навил освободените от нея проводници на свивки.

На 23.04.2019 година подс. Ш.М. поставил тези свивки в една раница и тръгнал да ги предаде в пункта за изкупуване на вторични суровини на улица „Ванче Михайлов”. В близост до него бил спрян от св. К.Т., работещ като разузнавач в Сектор „КП” при РУ Габрово. Той го попитал за съдържанието на раницата, и след като подсъдимия М. признал, че в нея носи мед от кабели, които бил придобил от извършена кражба в гр.Габрово, поканил последният да го придружи до сградата на полицейското управление, където уведомил съответния полицейски служител, отговарящ за района с мястото на престъплението – свид. В.П.Т.. Пред този свидетел подс. Ш.М. също признал за извършената от него кражба, след което завел двамата полицейски служители до имота на улица „******” № 17, за да им покаже мястото, от което проводниците са отнети.

На 23.04.2019 година в сградата на РУ Габрово свид. В.Т. съставил протокол, съобразно който подс. Ш.М. предал доброволно вещите в носената от него раница. Той е приложен на л. 47 от досъдебното производство, като от него е видно, че същите са включвали 20 бр. свивки с едножилен проводник от червено-кафяв метал, 8 броя свивки от многожилен проводник с червено-кафяв цвят, 4 броя свивки от многожилен проводник със сребрист цвят и 2 броя свивки от обгорен многожилен проводник, чието общо тегло е посочено като възлизащо на 10,200 кг. След тяхното доброволно предаване тези вещи са оставени на съхранение като веществени доказателства за нуждите на наказателното производство.

За времето от 15,45 часа до 16,10 часа на 23.04.2019 година на мястото на произшествието е бил проведен оглед, при който е присъствувал и подс. Ш.О.М.. По време на огледа са направени фотоснимки, на които последният е показал не само имота, от който е извършил кражбата, но и участъка в разположената откъм гората задна стена на селскостопанската постройка, през който е проникнал в нея. Едновременно с упоменатото по-горе процесуално-следствено действие по чл. 155, ал. 1 от НПК, при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК в РУ Габрово е било образувано и досъдебно производство – под № 1752 ЗМ-209/2019 г., с разследване, което е започнало за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

С оглед на данните за осъщественото престъпление, предмет на разследване по образуваното досъдебно производство, подсъдимия Ш.М. е бил задържан за срок от 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР чрез Заповед с Рег. № 1752зз-138/23.04.2019 г., издадена от свид. К.Т.. Тя и останалите съставени във връзка с полицейското задържане писмени материали са приложени на л. 74-77 от НОХД № 819/2019 г. на Районен съд - Габрово, като от тях е видно, че същото е било осъществено в 16,00 часа на 23.04.2019 година, и е продължило до 13,00 часа на 24.04.2019 година. За времето от 13,30 часа до 14,12 часа на последната дата, след като преди това е бил надлежно привлечен в качеството на обвиняем (с постановление на разследващ орган по досъдебното производство на л. 20), а след това - и разпитан като такъв, подс. Ш.М. е бил разпитан въз основа на чл. 222 от НПК и пред съдия от Районен съд – Габрово. Пред него той също признал, че е извършил кражба на медните проводници по предявеното против него обвинение на досъдебното производство, като е изложил подробни обяснения за начина и обстоятелствата, свързани с нейното осъществяване.

В рамките на периода за неговото първоначално задържане за срок от 72 часа по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК с начало от 17,00 часа на 24.04.2019 г. и край 17,00 часа на 27.04.2019 година (постановление от 24.04.2019 г. на прокурор при РП Габрово, приложено на л. 55 от ДП), въз основа на внесено искане от страна на същата прокуратура чрез Определение № 234 от 25.04.2019 година по ЧНД № 447/2019 на Районен съд - Габрово, потвърдено с Определение № 33 от 02.05.2019 г. по ВЧНД № 50/2019 г. на Окръжен съд Габрово, спрямо подс. Ш.О.М. е била взета мярка за неотклонение "Задържане под стража". Тази мярка за неотклонение е останала непроменена до края на производството, образувано по НОХД № 819 за 2019 г., след като двукратно внесените искания за нейното изменение по реда на чл. 65, ал. 1 от НПК при разследването по досъдебното производство са били оставени без уважение чрез Определение № 274 от 23.05.2019 г. по ЧНД № 521/2019 г. на РС Габрово (потвърдено с Определение № 42 от 29.05.2019 година по ВЧНД № 57/2019 г. на Окръжен съд - Габрово) и Определение № 363 от 12.07.2019 г. по ЧНД № 715/2019 г. на Районен съд Габрово, потвърдено с Определение № 59 от 18.07.2019 година по ВЧНД № 74/2019 г. на Окръжен съд Габрово.

От материалите, приложени на л. 54-55 от настоящото НОХД № 819 по описа на 2019 г. на ГРС, е видно, че при производствата по ЧНД № 447/2019 г. и ЧНД № 521/2019 г. на Районен съд Габрово, както и тези по ВЧНД № 50/2019 г. и ВЧНД № 57/2019 г. на Габровски окръжен съд, подс. Ш.М. е бил представляван от служебен защитник – адв. Даниела Райкова от Адвокатска колегия Габрово, вписана под № 5707 в Националния регистър за правна помощ, на която (във връзка с така предоставената правна помощ и осъщественото задължително процесуално представителство спрямо него при разглеждането на четирите дела) НБПП - София е заплатило общата сума от 540 лева. Според материалите, приложени на л. 81-82 от същото НОХД, по-малка по размер сума (230 лв.) е била заплатена от НБПП - София и на друг защитник – адв. Д.Н. от ГАК, вписан под номер 5076 в Националния регистър за правна помощ, който е бил преупълномощен (на 06.06.2019 г.) от адвокат Райкова и е осъществявал задължително процесуално представителство (съгласно указаното в чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК) по отношение на подсъдимия Ш.М. до приключване на разследването по ДП № 1752 ЗМ-209/2019 г. на РУ Габрово. Именно този защитник е присъствал и на действията по привличането на подс. М. в качеството на обвиняем при предявяването на последното прецизирано (с оглед заключението, дадено от страна на изготвената техническа експертиза) против него обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б” във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, извършени чрез постановление на разследващия орган от 03.07.2019 година на л. 13-14 от досъдебното производство. Същото обвинение е било предявено на М. и в изготвения от Районна прокуратура Габрово обвинителен акт, с който събраните на това производство материали са внесени за разглеждане в Районен съд Габрово.

При разследването по досъдебното производство е назначена техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и се възприема като обосновано изготвено от съда, в т.ч. и поради разпоредбите от описаните в нея нормативни актове, които се явяват напълно приложими към отговорите на въпросите относно значимите за предмета на доказване обстоятелства. От него е видно, че вещото лице е изследвало проводниците от свивките, отразени в протокола за доброволно предаване на л. 47 от досъдебното производство, които е номерирало и (съобразно индивидуално установените данни по повод сечението, теглото, вида и дължината на проводниците във всяка от тях) е определило последните като: I. 4 броя калайдисани медни многожични проводника (№ 1, 2, 3 и 5) със сечение 6 мм², единична дължина на всяко едно от жилата 14,5 метра, единично тегло 0,826 кг. и общо тегло 3,3 кг.; II. 1 брой меден многожичен проводник (№ 4 - четири жила, навити заедно) със сечение 1 мм², дължина 2 метра и тегло 135 гр.; III. 1 брой меден многожичен проводник (№ 7 - три жила, навити заедно) със сечение 1 мм², дължина 2 м. и и тегло 81 гр.; IV. 1 брой меден многожичен проводник (№ 6) със сечение 2,5 мм², дължина 13,9 метра и тегло 303 гр.; V. 1 брой меден многожичен проводник (№ 8) със сечение 2,5 мм², дължина 6,3 м. и и тегло 140 гр.; VI. 1 брой меден многожичен проводник (№ 9) със сечение 2,5 мм², дължина 6,4 м. и и тегло 145 гр.; VII. 2 броя меден многожилен проводник (№ 10 и 11) със сечение 2,5 мм², дължина 13,9 м. и общо тегло 655 гр.; VIII. 2 броя меден многожилен проводник (№ 12 и 13) със сечение 2,5 мм², дължина 6,5 м. и общо тегло 304 грама; IX. 1 брой меден моножичен проводник (№ 14) със сечение 1,5 мм², дължина 6,9 м. и тегло 95 гр.; X. 2 броя меден моножичен проводник (№ 15 и 17) със сечение 4 мм², дължина 13,4 метра и общо тегло 936 гр.; XI. 1 брой меден моножичен проводник (№ 16) със сечение 1,5 мм², дължина 10,9 м. и тегло 148 гр.; XII. 1 брой меден моножичен проводник (№ 18) със сечение 4 мм², дължина 13,5 метра и тегло 472 гр.; XIII. 1 брой меден моножичен проводник (№ 19) със сечение 4 мм², дължина 9,1 м. и тегло 318 гр.; XIV. 1 брой меден моножичен проводник (№ 21) със сечение 4 мм², дължина 4,83 метра и тегло 169 гр.; XV. 1 брой меден моножичен проводник (№ 24) със сечение 4 мм², дължина 9,2 м. и тегло 319,5 гр.; XVI. 1 брой меден моножичен проводник (№ 22) със сечение 1,5 мм², дължина 9,3 метра и тегло 125 гр.; XVII. 1 брой меден моножичен проводник (№ 20) със сечение 2,5 мм², дължина 9,1 м. и тегло 317,5 гр.; XVIII. 1 брой меден моножичен проводник (№ 23) със сечение 2,5 мм², дължина 12,9 метра и тегло 283,5 гр.; XIX. 1 брой меден моножичен проводник (№ 25) със сечение 2,5 мм², дължина 7,75 м. и тегло 170 гр.; XX. 1 брой меден моножичен проводник (№ 26) със сечение 2,5 мм², дължина 10,9 метра и тегло 239,5 гр.; XXI. 1 брой меден моножичен проводник (№ 27) със сечение 2,5 мм², дължина 10,8 м. и тегло 238 гр.; XXII. 1 брой меден моножичен проводник (№ 28) със сечение 2,5 мм², дължина 6,8 метра и тегло 150 гр.; XXIII. 1 брой меден моножичен проводник (№ 29) със сечение 2,5 мм², дължина 7 метра и тегло 153,5 грама; XXIV. 1 брой меден моножичен проводник (№ 30) със сечение 2,5 мм², дължина 8,95 метра и тегло 197 грама; XXV. 1 брой меден моножичен проводник (№ 31) със сечение 2,5 мм², дължина 6,8 метра и тегло 150 гр.; XXVI. 1 брой меден моножичен проводник (№ 32) със сечение 2,5 мм², дължина 11,1 метра и тегло 243,5 гр.; XXVII. 1 брой меден моножичен проводник (№ 33) със сечение 2,5 мм², дължина 7,6 метра и тегло 167 гр.; XXVIII. 1 брой меден многожичен проводник (№ 34) със сечение 2,5 мм², дължина 13,5 м. и тегло 313 гр. Според видът, сечението и броя на жилата е причислило същите, както следва: по пункт 1-ви - към каучуков гъвкав кабел с означение ШКПТ (H07RN-F) с четири жила 4 x 6 мм²; по пункт 2-ри - към каучуков гъвкав кабел с означение ШКПЛ 4 x 1 мм² (H05RR-F); по пункт 3-ти - към каучуков гъвкав кабел с означение ШКПЛ 3 x 1 мм² (H05RR-F); по пункт 4-ти - към монофазен кабел с усилена изолация с означение ПВ-А2 1 x 2,5 мм²; по пункт 5-ти - към монофазен кабел с усилена изолация и гъвкави медни жила с означение ПВ-А2 1 x 2,5 мм²; по пункт 6-ти - към монофазен кабел с гъвкави медни жила и поливинилхлоридна изолация с означение ПВ-А2 1 x 2,5 мм²; по пункт 7-ми - към двуфазен кабел с гъвкави медни жила и поливинилхлоридна изолация с означение ПВ-А2 2 x 2,5 мм²; по пункт 8-ми - към двуфазен кабел с гъвкави медни жила с означение ПВ-А2 2 x 2,5 мм²; по пункт 9-ти - към монофазен кабел с поливинилхлоридна изолация с означение ПВ-А2 1 x 2,5 мм²; по пункт 10-ти - към монофазен кабел с плътно медно жило и поливинилхлоридна изолация с означение H07V-U (ПВ-А1) 1 x 1,5 мм²; по пункт 11-ти - към двуфазен кабел с плътни медни жила и поливинилхлоридна изолация с означение ПВУ-А1 2 x 4 мм²; по пункт 12-ти - към монофазен кабел с плътно медно жило и поливинилхлоридна изолация с означение H07V-U (ПВ-А1) 1 x 1,5 мм²; по пункт 13-ти - към монофазен кабел с плътно медно жило и поливинилхлоридна изолация с означение H07V-U (ПВ-А1) 1 x 4 мм²; по пункт 14-ти - към монофазен кабел с плътно медно жило и поливинилхлоридна изолация с означение H07V-U (ПВ-А1) 1 x 4 мм²; по пункт 15-ти - към монофазен кабел с плътно медно жило и поливинилхлоридна изолация с означение H07V-U (ПВ-А1) 1 x 4 мм²; по пункт 16-ти - към монофазен кабел с плътно медно жило и поливинилхлоридна изолация с означение H07V-U (ПВ-А1) 1 x 4 мм²; по пункт 17-ти - към монофазен кабел с плътно медно жило и поливинилхлоридна изолация с означение H07V-U (ПВ-А1) 1 x 1,5 мм²; по пункт 18-ти - към монофазен кабел с плътно медно жило и поливинилхлоридна изолация с означение H07V-U (ПВ-А1) 1 x 2,5 мм²; по пункт 19-ти - към монофазен кабел с плътно медно жило и поливинилхлоридна изолация с означение H07V-U (ПВ-А1) 1 x 2,5 мм²; по пункт 20-ти - към монофазен кабел с плътно медно жило и поливинилхлоридна изолация с означение H07V-U (ПВ-А1) 1 x 2,5 мм²; по пункт 21-ви - към монофазен кабел с плътно медно жило и поливинилхлоридна изолация с означение H07V-U (ПВ-А1) 1 x 2,5 мм²; по пункт 22-ри - към монофазен кабел с плътно медно жило и поливинилхлоридна изолация с означение H07V-U (ПВ-А1) 1 x 2,5 мм²; по пункт 23-ти - към мостов кабел ПВВ- МБ1 с плътни медни жила и поливинилхлоридна изолация с означение ПВВ-МБ1 2 x 2,5 мм²; по пункт 24-ти - към монофазен кабел с плътно медно жило и поливинилхлоридна изолация с означение H07V-U (ПВ-А1) 1 x 2,5 мм²; по пункт 25-ти - към монофазен кабел с плътно медно жило и поливинилхлоридна изолация с означение H07V-U (ПВ-А1) 1 x 2,5 мм²; по пункт 26-ти - към монофазен кабел с плътно медно жило и поливинилхлоридна изолация с означение H07V-U (ПВ-А1) 1 x 2,5 мм² на цена 0,42 лв/т; по пункт 27-ми - към монофазен кабел с плътно медно жило и поливинилхлоридна изолация с означение H07V-U (ПВ-А1) 1 x 2,5 мм²; и по пункт 28-ми - към монофазен кабел с плътно медно жило и поливинилхлоридна изолация с означение H07V-U (ПВ-А1) 1 x 2,5 мм². Въз основа на горната информация и на данните за най-ниските специфични цени на отделните видове от упоменатите проводници, по които те са били предлагани от фирми в търговската мрежа, вещото лице е обобщило, че се касае за такива от: 1. Вид ШКПТ (H07RN-F) 4 x 6 мм² с обща дължина 14,5 метра на стойност 93,67 лева; 2. Вид ШКПЛ (H05RR-F) 4 x 1 мм² с обща дължина 2 метра на стойност 2,64 лева; 3. Вид ШКПЛ (H05RR-F) 3 x 1 мм² с обща дължина 2 метра на стойност 1,86 лева; 4. Вид H07V-K (ПВ-А2) 1 x 2,5 мм² с обща дължина 40,1 метра на стойност 18,05 лева; 5. Вид ПВУ-А1 2 x 4 мм² с обща дължина 13,4 метра на стойност 17,96 лева; 6. Вид H07V-K (ПВ-А2) 2 x 2,5 мм² с обща дължина 20,4 метра на стойност 18,972 лева; 7. Вид H07V-U (ПВ-А1) 1 x 1,5 мм² с обща дължина 27,1 метра на стойност 7,046 лева; 8. Вид H07V-U (ПВ-А1) 1 x 2,5 мм² с обща дължина 87,05 метра на стойност 36,56 лева; 9. Вид H07V-U (ПВ-А1) 1 x 4 мм² с обща дължина 41,83 м. на стойност 28,03 лева и 10. Вид ПВВ-МБ1 2 x 2,5 мм² с обща дължина 6,8 м. на стойност 8,84 лева. Съобразно изложените до момента изчисления общата дължина на всички проводници е посочена като възлизаща на 255,18 метра, а тяхната обща парична равностойност – на сумата от 233,62 лева към инкриминираната дата. За общото тегло на същите заключението е отразило, че се е равнявало на 10,268 кг.

Общия брой на всички проводници (34 по 28-те отделни пункта от експертното заключение) кореспондира на общия брой на съответните свивки, които се явяват описани в протокола за доброволно предаване на л. 47 от досъдебното производство. Независимо от този упоменат факт и след като отчете, че част от свивките са съдържали повече от един проводник, някои от които е напълно възможно да са се отделили от тях при самите процеси по предаване на приложените веществени доказателства от един орган на друг, настъпили след изготвяне на експертизата и при внасянето на същите в съда, последният прие, че именно чрез това обстоятелство следва да бъдат обяснени причините за съществуването на по-голям действителен брой (37) в сравнение с тези, описани в протокола, което е било констатирано при предявяване на посочения вид доказателства на страните по реда на чл. 284 от НПК в съдебното заседание, проведено на 03.12.2019 година.

Горната фактическа обстановка се приема от съда за установена от анализа на обясненията, дадени от подсъдимия Ш.М. по време на съдебното следствие и съпоставката им с тези, изложени от него в рамките на разследването по досъдебното производство, пред съдия от ГРС – същите приобщени към доказателствените материали по реда на чл. 279, ал. 1, т. 3 от НПК; от показанията на свид. В.Т., К.Т., Х.Х., П.Г., Д.И. и И.И., дадени пред съда и същите, депозирани от страна на последното лице пред разследващия орган по досъдебното производство – прочетени в съдебно заседание по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2-ро от НПК; от показанията на свид. Т.О., дадени пред органа на разследване по досъдебното производство и приобщени към доказателствата въз основа на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК – със съгласие на страните в процеса; от приложените по досъдебното производство писмени материали (уведомително писмо за образуването му – л. 1; искане за удължаване на срок за разследване – л. 3 и постановление от 19.06.2019 г. – л. 5 на и. д. прокурор при ОП Габрово във връзка с него; протокол за оглед на местопроизшествие с изготвен фотоалбум – л. 6-12; постановление от 03.07.2019 година за привличане на лице в качеството на обвиняем и пълномощно – л. 13-15; постановление от 24.04.2019 г. за привличане на обвиняем и взимане на мярка за неотклонение – л. 20; договори за покупко-продажба и три броя покупко-изплащателни сметки – л. 36-38; постановление за назначаване и техническа експертиза – л. 40-46; протокол за доброволно предаване – л. 47; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние – л. 48; постановление за задържане на обвиняем до довеждането му пред съда – л. 55; писмо № 900/2019 от 08.05.2019 г. на РП Габрово до Отдел „Разследване” при ОД на МВР Габрово заедно с копия от Определение № 234 от 25.04.2019 година по ЧНД № 447 за 2019 г. на Районен съд – Габрово и Определение № 33 от 02.05.2019 г. по ВЧНД № 50/2019 г. на Окръжен съд Габрово – л. 58-62; писмо № 900/2019 от 05.06.2019 година на РП Габрово до Отдел „Разследване” при ОД на МВР Габрово заедно с копия от Определение № 274 от 23.05.2019 г. по ЧНД № 521/2019 г. на РС Габрово и Определение № 42 от 29.05.2019 г. по ВЧНД № 57/2019 г. на Окръжен съд – Габрово – л. 65-70; протокол за предявяване на разследване – л. 89; писмо № 900/2019 от 23.07.2019 г. на РП Габрово до Отдел „Разследване” при ОД на МВР - Габрово заедно с копия от Определение № 363 от 12.07.2019 година по ЧНД № 715 за 2019 г. на Районен съд – Габрово и Определение № 59 от 18.07.2019 г. по ВЧНД № 74/2019 г. на Окръжен съд Габрово), от приложените по НОХД № 819/2019 г. на Районен съд - Габрово такива (писмо Изх. № ГБ-163-13138/2019 от 02.07.2019 година на НБПП София до РС - Габрово заедно с Решение № ГБ-163-13138/2019 г. от 02.07.2019 година на НБПП относно присъждане на хонорар за предоставена правна помощ – л. 54-55; справка за съдимост от Бюро „Съдимост” при Районен съд Габрово с данни за актуалното съдебно минало на подс. Ш.О.М. към датата на нейното издаване – л. 56-60; писмо № 175200-12721/21.11.2019 г. на Началник РУ Габрово до Районен съд Габрово с приложени към него материали, съставени във връзка с извършеното задържане на същият по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по досъдебното производство – л. 73-77; писмо № 900/2019/21.11.2019 г. на РП Габрово до Районен съд - Габрово заедно с писмо Изх. № ГБ-240-18763/2019 от 16.09.2019 г. на НБПП София до тази прокуратура и Решение № ГБ-240-18763/2019 от 16.09.2019 година на НБПП София за присъждане на хонорар за предоставена правна помощ), както и от съхраняваните веществени доказателства, подробно описани по-горе, всички съдържащи данни от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото и на тези, които спадат към предмета на доказване по него.

На съдебното следствие подс. Ш.М. е дал обяснения, с които е отрекъл направеното самопризнание в тези, депозирани пред съдия на досъдебното производство. Поддържа, че е бил заставен от свидетеля В.Т. да се подписва върху листове, на които не е имало никакъв текст; че е бил задържан въз основа на ЗМВР на по-ранна дата в сравнение с тази, съобщена от разпитаните лица, както и че въобще не е бил освобождаван след нея. Към изложеното допълва, че е бил накаран от този свидетел и от разследващия орган по досъдебното производство да направи самопризнания за кражба, която не е извършил заради отправена от последният заплаха – че ще получи голяма присъда от председателя на съдебния състав, който е участвал в разглеждането на НОХД № 819 за 2019 г. на Районен съд  Габрово, тъй като разследващия щял да направи така, че то да се падне при него. Заедно с горното твърди, че при разпита си пред съдия е бил в неадекватно състояние, защото се е намирал под въздействие на някакви успокоителни, които са му били давани от момента на задържането; че се е съгласил да даде обяснения (с предварително нареденото от В. и дознателката съдържание) и в резултат на уверение, че пострадалият не е подал жалба за кражба на вещи и че поради това няма да възникнат последици за него; че е искал защитник в полицията още преди самия разпит, но че такъв му е бил отказан; както и че не е прочел протокола за разпит, който е бил съставен за състоялото се процесуално-следствено действие в съда. Признава, че медните проводници, които е носел в раницата на 23.04.2019 г., са били придобити в резултат на извършено престъпление, но заявява, че то не е съвпадало с онова, за което е направил самопризнание, а с друга кражба, за която е бил вече осъден чрез присъда на последното (хронологично – пояснението е на съда) изтърпяно от него наказание „Лишаване от свобода”. Изявленията на подс. М. във връзка с неподадената жалба от страна на свид. И.И. са доразвити и от служебния защитник, който (заради твърденията на този свидетел за липсата на отнето имущество от селскостопанската постройка в имота по време на съдебното следствие) също пледира, че не са събрани доказателства за осъществено престъпление от страна на неговия клиент, и че поради това той следва да бъде оправдан по предявеното му обвинение. От защитника са изложени и допълнителни доводи, въз основа на които той е счел, че приложените материали не установяват самостоятелно и наличието на част от включените в последното квалифициращи признаци, отнасящи се до продължавания характер на самото престъпление и до посочените от прокурора действия във връзка с разрушаването на съответната преграда, здраво направена за защита на имот.

След образуване на производството по НОХД № 819/2019 г. на РС Габрово, на 09.08.2019 година е бил определен съдия - докладчик по същото с помощта на ССРД – „Система за случайно разпределение на съдебни дела“, разработена от „Смарт Системс” ЕООД и въведена в експлоатация от 01.10.2015 година чрез решение на ВСС София. За това действие е съставен протокол (л. 1), от който е видно, че (макар и двама от наказателните съдии да са били изключени при избора по обективни причини, подробно описани в него) в разпределението е участвал както съответния докладчик, който е извършил действията по самото разпределение и по-късно е ръководил издалият присъдата съдебен състав, така и друг съдия от Районен съд - Габрово. Избора между въпросните съдии е бил проведен при заложен автоматичен режим на разпределение посредством системата, в резултат на който не извършилият техническите действия по разпределението съдия, а самия компютърен програмен продукт е избрал докладчик по делото от списъка с възможните такива. Посоченото води до недвусмислено заключение, че докладчика е бил излъчен на случаен принцип, който напълно изключва вероятността за съществуването на преднамерени или умишлени действия, извършени при провеждане на дейността по неговото определяне. Поради липса на такива едно от изложените по-горе твърдения от подс. Ш.М. следва да се окачестви като несъстоятелно, защото конкретния докладчик по НОХД № 819/2019 г. не е бил избран за такъв нито по негово собствено желание (или в резултат на лично осъществени от същият действия с използване на ръчен режим за разпределение чрез системата), нито по желание (или под давление и намеса) на свид. Т. и разследващия орган по досъдебното производство, които никога не са били служители на съда и поради това обстоятелство никога не са притежавали възможност да оказват влияние върху фактическата дейност по разпределението на делата, осъществявана в него. С оглед на горното остава категорично неясно как и по какъв точно начин някое от тези две лица (според изявленията на М.) би могло да направи така, че той да получи голяма присъда от докладчика и делото да се падне именно на него, още повече и в контекста само на установените ограничени служебни отношения, които са били налице между този докладчик и тях не само към момента за разглеждането, но и към датата за разпределението на наказателното дело. Заедно с изложеното следва да се напомни, че самият подсъдим не е изказвал твърдения относно съществуването на каквито и да било други конкретни обстоятелства, въз основа на които докладчика би могъл да се счита за предубеден или за заинтересуван поради някаква причина от изхода на това дело, както и че не е правил искания за негов отвод въз основа на такива в нито едно от трите съдебни заседания, които са проведени по същото.

Писмените материали, които са били съставени във връзка с осъщественото задържане на подсъдимият по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, са приложени на л. 74-77 от НОХД № 819/2019 г. на РС - Габрово. Те опровергават както твърденията за началния момент на самото задържане (което се е случило в 16,00 часа на 23.04.2019 г., а не на 22.04.2019 г.), така и тези по отношение на обстоятелството, че от този момент той не е бил освобождаван изобщо. И това е така, тъй като съответната заповед съдържа вписване, което сочи, че М. е бил освободен в 13,00 ч. на следващия ден - 24.04.2019 година. Под същото е налице подпис, за който последният не твърди, че не е бил изпълнен от него. При това положение не може да се счита, че той се е явявал задържан по смисъла на закона както към момента за неговото привличане като обвиняем с намиращото се на л. 20 от досъдебното производство постановление на разследващия орган и при разпита му в това качество по него, така и към периода (между 13,30 и 14,12 часа на 24.04.2019 г.), в който е започнало и е приключило състоялото се процесуално - следствено действие по чл. 222 от НПК. Твърденията по отношение на отказаната защита също не намират никаква опора в материалите по досъдебното производство, тъй като от цитираното по-горе постановление и от протокола за разпит (на л. 21 от него), които са били подписани от М., се установява, че той не е поискал защитник не само при привличането му като обвиняем, но и в рамките на проведеният след това разпит като такъв. По време на разпита си пред съдия подсъдимият Ш.М. също е заявил, че не желае защитник, а това изявление е вписано в съставения протокол по ЧНД № 437/2019 г. на РС Габрово, приложен на л. 23-24 от досъдебното производство. Освен изложеното по-горе следва да се има предвид, че по делото не са събрани абсолютно никакви (както писмени, така и гласни) доказателства, които да сочат, че по време на разследването по досъдебното производство на подсъдимият са били предписвани (и давани) каквито и да било успокоителни лекарства, и то от момента за неговото постъпване в модернизирания преустроен арестен блок в сградата на РУ Севлиево, където е бил приведен за изтърпяване на наложеното му полицейско задържане. След като е постъпил в това място той е бил прегледан от медицински специалист, който (според намиращия се на л. 77 фиш за спешна медицинска помощ) е отразил липсата на оплаквания, направени от подс. М. във връзка със здравословното му състояние към този момент, и е определил същият като клинично здрав към него. Твърденията относно съществуването на поставени подписи от подсъдимия под празни листове, които са му предоставени от свид. В.П.Т. в резултат на оказано давление от последният, също не се подкрепят от материалите по досъдебното производство. Единствения документ, за който се явява безспорно установено, че е бил съставен с участието на въпросния свидетел, се отнася до протокола за доброволно предаване на л. 47 от досъдебното производство. Той обаче отразява действие, свързано с приобщаване на описаните в протокола веществени доказателства, по отношение на което подс. Ш.М. не твърди, че не е било извършено от него. От същият не се излагат твърдения и по отношение на това, че описаните в този протокол веществени доказателства (или някои от тях) не са били в раницата, която е носел към момента на срещата си със св. К.Т.. При това положение и заради липсата на други документи в материалите по досъдебното производство, за които е възможно да се приеме, че са били съставени с участието на този полицейски служител, изложените възражения във връзка с тях не биха могли да се считат за основателни от фактическа страна. Те не е възможно да бъдат оценени като такива и вследствие на факта, че в протокола от л. 47 на досъдебното производство се съдържат лични обяснения на предаващото лице относно произхода на самите вещи, за които (от аспект на тяхното очевидно сходство с почерка, с който са изписани други саморъчни обяснения, приложени на л. 72 от това производство) не е налице съмнение, че са изпълнени от подс. Ш.М.. Към горното следва да се добави, че смисловото значение на употребената дума („описаните”), с която започват тези обяснения, води до заключение, че съответните вещи вече са били посочени в протокола към момента, в който предаващият ги е написал. Същото установява, че листът явно не е бил празен, както се твърди, а това отново опровергава оплакванията на подсъдимият по един категоричен начин.

Протокола за процесуално - следственото действие по чл. 155, ал. 1 от НПК съдържа всички реквизити, предвидени под формата на задължителни от този кодекс, като същото се отнася и за протокола, съставен за разпита пред съдия. Поради това не би могло да се счита, че те не се характеризират с онази доказателствена сила, която им се придава в нормата на чл. 131 от НПК, включително и по отношение на отразените в протоколите обстоятелства, чиято достоверност е била установена с положените подписи от лицата, които са взели участие в материализираните действия чрез тях. С оглед на горното не може да се твърди, че съответното действие по разследването, за което е бил съставен вторият от протоколите, се явява осъществено в нарушение на закона било поради обстоятелството, че е проведено в отсъствието на защитник (какъвто не само че не е искан от М., но и не е бил задължителен заради липсата на задържане и на някое от останалите основания, посочени в нормата на чл. 94 от НПК), било поради това, че дадените обяснения от това лице са били записани неправилно или че то не ги е прочело преди протокола да бъде принтиран. Поддържаните твърдения във връзка с изложеното са опровергани от съдържанието на съответния носител на информация, от което се установява, че записаното в последният е било прочетено от подсъдимия Ш.М., който се е съгласил с неговата правилност, както и че преди началото на разпита на същият са били разяснени не само правата по НПК, но и съществуващата възможност за евентуалното приобщаване на обясненията при наличието на предпоставките, указани в нормата на чл. 279 от НПК. Истинността на изложеното в самите обяснения подлежи на внимателна преценка въз основа на всички установени по делото обстоятелства, но след като се съпостави, че (според данните в справката за съдимост) съответните проводници, за чието отнемане М. е осъден с упоменатата от него последна присъда (№ 230 от 13.04.2017 г. по НОХД № 86/2017 г. на ГРС) не кореспондират нито по вид, нито по дължина и количество на тези, включени в предявеното му към момента обвинение, може да се заключи, че липсват обективни причини, които да налагат съмнение по отношение на нея. Наличието на метални отпадъци от друг вид – месинг и алуминий, които (съгласно приложените на л. 34 и л. 37 от ДП материали) на 06.04.2019 година и 11.04.2019 г. са били предавани за вторични суровини от М., също не е възможно да бъде оценено като безспорно доказателство в подкрепа на неговите твърдения, защото произхода на тези отпадъци не е установен от събраните по делото доказателства, а при липсата на данни по отношение на него не може да се счита, че те (както и предадените количества мед на 03.04.2019 г. и 15.04.2019 г.) са били придобити именно в резултат на престъпление, осъществено през 2016 година. В подкрепа на извода за истинността на самопризнанието във връзка с кражбата на проводниците следва да се посочи както принципно неубедителния характер на застъпените от Ш.М. твърдения (доколкото при една хипотеза за придобиване на металните отпадъци и проводниците от раницата в резултат на предишна кражба, за която той е осъден по НОХД № 86/2017 г. на ГРС, би било логично те да бъдат възстановени или върнати от него още до приключване на производството по това дело заради естеството на произтичащите от репарацията последици, свързани с облекчаване на наказателната отговорност, следваща да се понесе за престъплението), така и факта, че именно подс. М. е завел двамата полицейски служители до имота на свидетеля И.И., който към този момент – 23.04.2019 година, все още не е бил установил липсата на свое имущество от съхраняваното в постройката и поради това не е бил подал жалба в полицията във връзка с нея. Всички обсъдени по-горе обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност и отчетени заедно с участието на подсъдимият в проведения на 23.04.2019 година оглед, в чиито рамки той е посочил не само постройката, от която е отнел инкриминираните проводници, но и начина, по който е успял да влезе в нея, също налагат категоричния извод, че те са били откраднати през месец април 2019 година от подсъдимия Ш.О.М.. Този извод се основава и на съдържанието на съответните саморъчни обяснения, които са били отразени от него в протокола за въпросното процесуално следствено действие.

  От казаното, което свидетелят И.И. е потвърдил при съдебното следствие и показанията, изложени по повод на задаваните му въпроси за установяване на обстоятелствата, довели до наличието на противоречията между него и вписаното в протокола за разпит от досъдебното производство, е видно, че за кражбата на проводници от селскостопанската постройка той е разбрал на 23.04.2019 година от служител на полицията, който го е посетил в имота на ул. „******” № 17 със съобщение, че са заловили крадец, както и че след това посещение И. сам е влизал в тази постройка, но не е установил липсата на вещи (в т. ч. и на проводници) от нея. По отношение на последното твърдение показанията на св. И.И. не отговарят на тези, депозирани от него пред разследващия орган по досъдебното производство, които са приобщени към доказателствените материали въз основа на предвиденото в чл. 279, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2-ро от НПК. След като анализира дадените от това лице показания във връзка с противоречията и съпостави заявеното от него с всички останали установени по делото факти, съдът прие, че за достоверни не само във връзка с горното обстоятелство, но и като цяло, следва да бъдат приети именно показанията на същото от ДП. На първо място следва да се посочи, че липсата на следи от разбиване по вратата на самата постройка (за които съобщава И.) по никакъв начин не би могла да изключи възможността за влизане на крадец, доколкото от изложеното по-горе се установява, че подс. Ш.М. е влизал през отвор в една от стените на постройката. Тъй като до въпросната стена (показания на свидетелката Д.И. на гърба на л. 64 и л. 65 от делото) е имало достъп от място – откъм дола и гората, до което вързаното пред постройката куче обективно не е можело да достигне, то не би могло да представлява пречка да се влезе в нея. Освен това е необходимо да се има предвид, че към момента на огледа (според направените фотоснимки) част от дъските в съответния участък, който е бил разположен на задната стена на тази постройка, не са били заковани в долния им край, т. е. намирали са се в такова положение, което напълно кореспондира на заявеното от М. в разпита му пред съдия. С оглед на същото е очевидно, че изявлението на св. И.И. за липса на разковани участъци от стената явно не отговаря на истината, както и че то би могло да бъде обяснено с това, че той или не е проверявал за такива, както твърди пред съда, или че е проверил, но не и въпросния (малък по площ) участък от задната стена, който се е намирал и на известна височина над земята. При тези данни не може да се счита, че изложените от него твърдения по време на съдебното следствие за липсата на отнети вещи от селскостопанската постройка е възможно да се кредитират с доверие, в т. ч. и поради дадените от неговия син показания - св. Х.Х., които (заради заявеното по отношение на съответния проводник, използван при подмяната на електрическата инсталация в къщата, който е бил оставен от него в селскостопанската постройка) отново не подкрепят думите на баща му, че в нея е имало само неголямо количество от кабели и проводници под формата на парчета от такива с малка дължина. Не следва да се забравя, че съхраняваните в тази постройка вещи са били събирани в течение на годините, т.е. през един безспорно продължителен период от време. Това обстоятелство, съпоставено с неустановения брой на намиращите се в същата кабели и проводници, логично обяснява и причината, поради която свидетеля И.И. не е бил в състояние да посочи по вид, дължина и сечение липсващите от тях в разпита си по досъдебното производство, особено ако се прибави и обективната възможност последните да не са били разположени на видно място, а на такова, закрито от останалите вещи в постройката. Тази възможност не би могла да се цени като вероятна единствено на теория, защото безпорядъка, който е бил запечатан на снимка № 7, също навежда именно на нея. Посоченото по-горе и обективната невъзможност на този свидетел да опише липсващите проводници по съществените им  характеристики обяснява защо той не е подал жалба в полицията за тяхната кражба, още повече и при отчитането на вече изложените факти, които водят до заключение, че до посещението на полицейския служител на 23.04.2019 година той не е знаел за нея. При естеството на всичко упоменато до тук и при несериозния характер на казаните по–долу обяснения от него не би могло да се приеме, че записаните от разследващия орган показания на ДП не са отговаряли на съобщеното от И. или че той не ги е прочел преди да ги подпише, в т. ч. и при разясненията в протокола за наказателната отговорност, предвидена в чл. 290, ал. 1 от НК. Между другото следва да се спомене, че дадените от И.И. показания на досъдебното производство по отношение на съответната дата за посещението на полицейския служител, които не са отречени от него при съдебното следствие, също опровергават по косвен начин твърденията на подс. Ш.М. за по-ранния момент (22.04.2019 година), свързан с началото на осъщественото задържане по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

 Съпоставката между обясненията на Ш. М. пред съдия и данните от писмените материали по досъдебното производство води до извод, че той е влизал общо два пъти в имота на свид. И.И. ***, при всеки един от които е осъществил кражба на ел. проводници от селскостопанската постройка в него. Тези, които са взети при първото влизане, не са установени по брой, дължина и по вид, като поради това обстоятелство същият не е бил привлечен да отговаря за тяхното отнемане. В материалите на л. 36 от досъдебното производство е налице информация единствено за общото количество и конкретния вид на съответния метал, от който те са изготвени, както и за паричната сума, която е била заплатена на М. при предаването на този метал на 03.04.2019 година в пункта за вторични суровини на улица „Ванче Михайлов” № 25 в град Габрово. В обясненията си пред съдия подс. Ш.М. не е изложил твърдения, които да сочат, че на упоменатата по-горе дата е предал само част от проводниците, отнети при първото влизане. Въз основа на това и при липсата на други събрани доказателства, които биха могли да наложат различно заключение, следва да се приеме, че на нея той се е разпоредил с цялото количество (7 кг.) метал от проводниците, отнети в резултат на първата кражба. При второто си влизане той също е отнел различни по вид и по дължина ел. проводници. Според отразеното в приложената покупко-изплащателна сметка на л. 38 от досъдебното производство, част от придобитото количество метал (с тегло 9,6 кг., което също не е включено в предявеното му обвинение) от втората кражба, е било предадено на 15.04.2019 година отново в пункта на улица „Ванче Михайлов”. Изолацията върху останалата част от проводниците, които са били отнети при тази втора кражба, е била свалена от подсъдимият няколко дни след 15.04.2019 година, като този извод се основава на личните обяснения на Ш.М., дадени пред съдия на досъдебното производство. Именно полученото от тази част количество метал (възлизащо общо на 10,268 кг.) се е намирало в носената от него раница на 23.04.2019 г., с която е бил установен от св. К.Т.. Впоследствие точно то е било предадено доброволно на органите на реда, като именно свързаните със същото ел. проводници, които са индивидуализирани подробно по вид, дължина и количество от заключението на техническата експертиза, се явяват инкорпорирани в съществуващото обвинение, предявено по обвинителния акт.

Въз основа на изложените по-горе обстоятелства съдът прие, че извършеното от страна на подсъдимият престъпление не би могло да се квалифицира като продължавано такова съобразно определението, предвидено в чл. 26, ал. 1 от НК. Съответния абзац (л. 4) с отразеното в обстоятелствената част на обвинителния акт влизане на 23.04.2019 година в селскостопанската постройка на ул. „******” № 17 през отвор в стената изобщо не почива на заявеното от подс. М. пред съдия на досъдебното производство, като същото важи и за носеното в раницата количество метал от ел. проводници, по отношение на които (според описаното в същия абзац) прокурора е заключил, че са били отнети от него на тази дата. Конкретните съображения, поради които последният е достигнал до посочените фактически и правни изводи във връзка с обсъжданата част, се явяват напълно непонятни, тъй като изложеното описание по повод на свързаното със същата деяние и на отнетото при него не намира никаква опора и в данните от останалите доказателствени източници, които са били събрани и проверени при състоялото се съдебно производство по делото. При това положение и след като се отчете, че двете самостоятелни количества метал, които са вписани в покупко-изплащателната сметка на л. 38 и в протокола за доброволно предаване на л. 47 от досъдебното производство, са били отнети от подсъдимият само в рамките на едно (второто по ред) негово влизане в селскостопанската постройка, не би могло да се твърди, че пред съда са установени данни за съществуването на повече от едно изпълнително деяние, а оттук – и за продължавано престъпление по смисъла на закона. Изложеното до момента води до заключение, че подс. Ш.О.М. следва да бъде оправдан по отношение на свързаната с чл. 26, ал. 1 от НК част от първоначално предявеното му обвинение. С него той е бил привлечен да отговаря също така и за кражба, извършена след разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, което разрушаване се е изразило в „разковаване на дъски”. Осъществените от страна на подсъдимият действия по самото разковаване обаче не са довели до някакви качествени изменения или до увреждане на дъски в такава степен, която да е станала причина те да не могат да се използват впоследствие според тяхното установено към месец април 2019 година практическо приложение, било заради фактическото им разрушаване, било заради настъпило разрушаване на част от скованата чрез същите стена. В подкрепа на подобен извод се явява не само състоянието, в което тези изграждащи съответния участък от нея елементи са били заснети на снимките във фотоалбума, изготвен при проведеното на 23.04.2019 г. процесуално - следствено действие по чл. 155, ал. 1 от НПК, но и факта, че чрез простото притискане на дъските с ръка в областта на долния край същите са могли да бъдат върнати обратно в тяхното първоначално положение, след като преди това са били само временно повдигнати нагоре в този край, за да може деецът да влезе във вътрешността на постройката през образувалият се при изместването им отвор. При характера на изложените данни следва да се приеме, че очевидно не би могло да става въпрос за конкретно посоченото, а за различно квалифициращо обстоятелство (по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро от НК, отнасящо се до повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот), което не е било въведено от прокурора посредством изискващите се действия по изменение на предявеното обвинение с обвинителния акт, предприети до края на съдебното следствие пред първоинстанционния съд при условията и по реда, указани в чл. 287 от НПК. Поради това и при липсата на такива подс. Ш.О.М. следва да бъде оправдан не само по отношение на въпросния квалифициращ признак, но и по отношение на друга част от първоначално вписаната (по-тежко наказуема) правна квалификация по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, тъй като същата се обуславя именно от него.

Въз основа на данните за собствеността на вещите, които са се намирали в подс. Ш.М. на 23.04.2019 година, съдът прие, че той действително е осъществил престъпление „кражба” от обективна страна, макар и с по-леко наказуема правна квалификация по основния състав за него, предвиден в нормата на чл. 194, ал. 1 от НК. Видът на самите вещи и паричната им равностойност не се явяват предмет на спор, а свързаните със същите обстоятелства са безспорно установени не само от писмените материали, но и от заключението на изготвената техническа експертиза по досъдебното производство. Подсъдимият Ш.М. е съзнавал, че тези вещи не му принадлежат, както и че ги е отнел противозаконно, след като не е имал съгласие от страна на собственика за това. В резултат на изложеното и при характера на напълно доказаното намерение за присвояването на тези вещи може да се заключи, че той очевидно е действал умишлено, при изискващата се от закона форма на вина пряк умисъл, тъй като е осъзнавал ясно общественоопасните последици от своите действия и е целял тяхното настъпване. Кражбата е била извършена преди края на съответния петгодишен период, започнал да тече от конкретните дати (12.03.2016 и 26.03.2019 г.), на които е приключило както изпълнението на общото наказание в размер на „Пет месеца лишаване от свобода”, определено на подс. Ш.М. между тези по НОХД № 1125/2015 г. на РС - Габрово и НОХД № 380/2015 г. на Районен съд - Севлиево, така и това на другото общо наказание в размер на „Три години лишаване от свобода”, наложено на същият с Определение № 587 от 11.10.2017 година по ЧНД № 1105/2017г. на Габровски районен съд. Естеството на последното посочено обстоятелство (заради размерите на наложените не условни, а ефективни наказания от този вид и липсата на настъпила реабилитация по отношение на последиците, произтекли от наличните осъждания, и то не само по останалите издадени за дееца предходни присъди, но и по онези от тях, които са били групирани с двете отделни съдебни определения и са се отнасяли за умишлени (в т. ч. и тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК) престъпления от общ характер) налага извод, че процесната кражба (по аргумент за противното от визираното с чл. 30, ал. 1 от НК) следва да се квалифицира и като престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като е извършена при съществуването на опасен рецидив от двата различни вида, посочени в разпоредбите на чл. 29, ал. 1, б. ”А” и  б. „Б” от НК.

При установената фактическа обстановка, както и въз основа на изложените по-горе съображения, съдът прие за безспорно от правна страна, че след като на неустановена дата през периода 01.04.2019 г. - 23.04.2019 г. включително, в град Габрово, при условията на опасен рецидив, от селскостопанска постройка, находяща се на улица „******” № 17 в същото населено място, е отнел чужди движими вещи: 1. 14,5 метра каучуков гъвкав кабел ШКПТ (Н07RN-F) с четири жила със сечение 6 мм², състоящ се от 4 броя калайдисани медни многожични проводника, на стойност 93,67 лева; 2. 2 метра каучуков гъвкав кабел ШКПТ (Н07RN-F) с четири жила със сечение 1 мм², състоящ се от меден многожичен проводник, на стойност 2,64 лева; 3. 2 м. каучуков гъвкав кабел ШКПТ (Н07RN-F) с три жила със сечение 1 мм², състоящ се от меден многожичен проводник, на стойност 1,86 лева; 4. 4 броя монофазен кабел с усилена изолация ПВ-А2 с обща дължина 40,1 метра, със сечение 2,5 мм², състоящ се от меден многожичен проводник, със съответни дължини на проводниците 13,9 метра, 6,3 метра, 6,4 метра и 13,5 метра, на обща стойност 18,05 лева; 5. 2 броя двуфазен кабел с гъвкави медни жила ПВ-А2, с две жила, със сечение 2,5 мм², състоящ се от медни многожилни проводници, със съответна дължина на проводниците 13,9 м. и 6,5 метра и обща такава от 20,4 метра, на обща стойност 18,97 лева; 6. 3 броя монофазен кабел с плътно медно жило и поливинилхлоридна изолация H07V-U (ПВ-А1) с обща дължина 27,1 м., със сечение 1,5 мм², със съответна дължина на проводниците 6,9 метра, 10,9 метра и 9,3 метра, на обща стойност 7,05 лева; 7. 13,4 метра двуфазен кабел с 2 броя плътни медни жила и поливинилхлоридна изолация ПВУ-А1, със сечение 4 мм², на стойност 17,96 лева; 8. 4 броя монофазен кабел с плътно медно жило и поливинилхлоридна изолация H07V-U (ПВ-А1) с обща дължина 41,83 метра, със сечение 4 мм², със съответна дължина на проводниците 13,5 метра, 9,1 метра, 4,83 метра и 14,4 метра, на обща стойност 28,03 лева; 9. 6,8 м. мостов кабел ПВВ-МБ1, с два броя плътни медни жила и поливинилхлоридна изолация ПВВ-МБ1, със сечение 2,5 мм², на стойност 8,84 лева; 10. 9 броя монофазен кабел с плътно медно жило и поливинилхлоридна изолация H07V-U (ПВ-А1), със сечение 2,5 мм², с обща дължина 87,05 м., на стойност 36,56 лв., всички на обща стойност 233,62 лева, от владението на собственика И.Х.И. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, подс. Ш.О.М. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б” от НК, в извършването на което го призна за виновен.

С оглед на вече формираните заключения относно липсата на упоменатите признаци от състава на престъплението по повдигнатото от прокурора обвинение, съдът възприе за неосъществено от правна страна подс. Ш.М. да е извършил описаното престъпление при условията на продължавано такова на неустановени дати през посочения по-горе период, както и в това то да е било осъществено от него чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, представляващо разковаване на дъски. Поради тях, и в съгласие с предвиденото в чл. 304 от НПК, го оправда в тази част и по така предявеното му първоначално по-тежко обвинение за престъпление с квалификация по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено за осъщественото престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени дадените обяснения от М. в рамките на проведеното разследване по досъдебното производство, чрез които е съдействал за разкриване на обективната истина; направеното в тях самопризнание, в т.ч. и пред съдия от Районен съд - Габрово; както и ниската парична равностойност на отнетото имущество, която (според сумите, посочени в ПМС № 320 от 20.12.2018 г., Обн. ДВ бр. 107 от 28.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) представлява по-малко от ½ част от установената към месец април 2019 година минимална работна заплата в страната. Тези смекчаващи обстоятелства обаче се явяват без значение както поради оттегленото самопризнание (което само по себе си сочи за липса на критично отношение към извършеното), така и поради характера на съществуващите отегчаващи такива, които на първо място произтичат от заключението за завишената степен на обществена опасност, определяща подс. Ш.М. в качеството на деец, тъй като (независимо от сравнително невисоката си възраст) до началото на инкриминирания период той е бил осъждан с общо 12 влезли в сила присъди, само четири от които (по НОХД № 522/2015, НОХД № 1125/2015 и НОХД № 1365/2015 г. – трите на РС Габрово, и НОХД № 380/2015 г. на РС Севлиево) не се отнасят за престъпления, свързани с посегателства против собствеността. Множеството на брой присъди – 8, постановени за подобни посегателства, недвусмислено сочи, че у подсъдимият са налице изградени трайни престъпни навици и начин на живот. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетен немалкия общ сбор на отделните наказания „Лишаване от свобода”, ефективно изтърпявани заради тях, както и изключително краткото по продължителност време (по-малко от един месец), изтекло между края на последното изпълнено наказание от този вид и края на инкриминирания  период, което води до заключение, че независимо от принудителното изолиране на Ш.М. от обществото за един значителен срок от „Три години”, същото наказание не е могло да постигне своя предупредителен и превъзпитаващ ефект, щом като той отново е изправен на съд заради друго престъпление от общ характер, отново свързано с извършена кражба. В качеството на отегчаващо обстоятелство следва да се отчете и съществуването не на един, а на два вида опасен рецидив, всеки един от които е напълно достатъчен да квалифицира същата като престъпление по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства. С оглед на това, след като съпостави техния конкретен характер и естество, наложи на подсъдимият Ш.О.М. наказание, ориентирано по-близо до средния размер на установеното в разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК за кражба при условията на опасен рецидив, а именно – „Лишаване от свобода” за срок от „Четири години” като прие, че по този начин, само с една така определена по отношение на нейната завишена по продължителност санкция, би било възможно да се създадат условия за ефективното постигане на две (отнемане на възможността за извършване на нови престъпления от подсъдимия за по-дълъг период от време и оказване на възпитателно и предупредително въздействие по отношение на останалите членове на обществото) от предвидените в закона цели на наказателната репресия, посочени в нормата на чл. 36 от НК. Наказанието в този определен по-висок размер положително би допринесло също така и за възможната корекция на поведението на дееца в личен план, макар че заради естеството на множеството осъществени престъпления и издадените до момента присъди по отношение на него, вероятността за трайното му поправяне и превъзпитание да не може да се счита за голяма.

Поради липсата на предвидените от закона условия, които биха позволили отлагане на неговото изпълнение чрез приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и след като отчете съответния период от време, изтекъл от края на последното изтърпявано наказание “Лишаване от свобода” до инкриминирания период, съдът постанови наложеното наказание да се изтърпи от подсъдимия Ш.М. ефективно, при определен “Първоначален  строг режим”, съгласно предвиденото в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. ”Б” от ЗИНЗПС.

При изпълнението на така определеното по-горе наказание в размер на „Четири години лишаване от свобода” съдът постанови да се приспадне времето за предварителното задържане на подсъдимия Ш.М. във връзка с взетата по отношение на същият мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 24.04.2019 година до датата за неговото привеждане в изпълнение след влизане на присъдата в сила, със зачитане на един ден от това задържане за един ден лишаване от свобода, на осн. чл. 59, ал. 1, т. 1, пр. 1-во от НК.

При изпълнението на наложеното наказание в посочения по-горе размер съдът разпореди да се приспадне и времето, през което подс. Ш.О.М. е бил задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с престъплението, за което е предаден на съд по настоящото дело, отнасящо се за периода от 16,00 часа на 23.04.2019 година до 13,00 часа на 24.04.2019 година, като един от него да се зачита за един ден лишаване от свобода, на осн. чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, пр. 1-во от НК.

При воденото разследване по досъдебното производство към материалите по него са били приобщени веществени доказателства, които не подлежат както на унищожаване, така и на отнемане в полза на държавата по смисъла на съответните хипотези, регламентирани в нормите на чл. 53 от НК и чл. 112 от НПК. Въз основа на това и след като отчете данните за лицето, което се явява техен собственик, съдът разпореди след влизане на присъдата в сила въпросните веществени доказателства, съставляващи общо 37 бр. свивки с медни проводници, да се върнат на св. И.Х.И. ***, ЕГН **********, или на друго, упълномощено от него за тази цел лице.

Предвид естеството на постановената по делото присъда, съдът осъди подсъдимия Ш.О.М. да заплати по сметка на ОД на МВР град Габрово сума, възлизаща на 160,45 лева, дължима от него за възстановяване на направените разноски при проведеното разследване по досъдебното производство, съгласно предвиденото в чл. 189, ал. 3 от НПК.

От приложените по НОХД № 819/2019 г. на Районен съд Габрово писмени материали се установява, че НБПП София е заплатило както на адвокат Даниела Райкова, така и на адвокат Д.Н. *** различни по размер суми във връзка с тяхното участие като процесуални представители на подс. Ш.О.М. не само по досъдебното производство, но и в производствата по още четири други дела, които са били образувани по повод на първоначалното вземане и последвалите искания за промяна на наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Те (според задължителната (съгласно предвиденото в чл. 130, ал. 2 от ЗСВ) за прилагане съдебна практика, каквато се явява и Тълкувателно решение № 4 от 19.02.2010 г. по т. д. № 4/2009 г., ОСНК на ВКС) съставляват разноски за служебен защитник, които осъденият (поради неговото признаване за виновен с постановената присъда) следва да възстанови на НБПП. С оглед на изложеното съдът осъди подс. Ш.М. да заплати в полза на Национално бюро за правна помощ - София, улица “Развигор” № 1, по IBAN: *** - БНБ – ЦУ, BIC: ***, както следва: 1. Сума в размер на 230 лева, представляваща адвокатски хонорар, заплатен от бюрото чрез Решение  № ГБ-240-18763/2019 г. от 16.09.2019 година на адв. Д.М.Н. ***, вписан под № 5076 в НРПП, във връзка с предоставената  правна помощ и осъщественото от същият задължително процесуално представителство по отношение на него при разследването по ДП № 1752 ЗМ-209/2019 г. на РУ Габрово; 2. Сума в размер на 540 лева, представляваща общата стойност на съответния адвокатски хонорар, заплатен от бюрото чрез Решение  № ГБ-163-13138/2019 от 02.07.2019 г. на адвокат Даниела Радославова Райкова от Адвокатска колегия - Габрово, вписана под № 5707 в Националния регистър за правна помощ, във връзка с предоставената правна помощ и осъщественото от нея задължително процесуално представителство по отношение на него при разглеждането на ЧНД № 447/2019 г. и ЧНД № 521/2019 г. на Районен съд – Габрово, както и ВЧНД № 50/2019 г. и ВЧНД № 57/2019 г. на Окръжен съд Габрово.

Освен упоменатите по размери суми, подс. Ш.М. бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Габрово: сума в размер на 20 лева, дължима за възстановяване на направените разноски в рамките на съдебното производство, както и сума от 5 лева, представляваща държавна такса, дължима за изпълнителен лист – последната в случай на извършено служебно издаване на такъв за събиране на присъдените разноски от съдебното производство в полза на упоменатия орган на съдебната власт, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................…