№ 82
гр. Габрово , 24.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в закрито заседание на двадесет
и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500048 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по частна жалба подадена от М. И. Т. против
Определение №260098/06.10.2020г. по гр.д.№975/2020г. на РС Севлиево, с което
производството по делото е прекратено и е върната подадената от жалбоподателя искова
молба.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и противоречащо на
практиката на ВКС. Същото било постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че в противоречие с разпоредбата на чл.140 ГПК
необосновано и незаконосъобразно вместо да насрочи дата за разглеждане на делото в
открито съдебно заседание е прекратил производството по същото и е върнал исковата
молба на жалбоподателя. В производството по чл.129 ГПК съдът бил проверил и приел
исковата молба за редовна и допустима, след което е изпълнил процедурата по чл.131 ГПК.
След изтичане срока за отговор законът бил категоричен, че съдът следва да насрочи делото
за разглеждане в открито съдебно заседание, но вместо това бил върнал исковата молби и
прекратил производството. Съдът бил нарушил принципа за равнопоставеност на страните,
като решил правния въпрос без да събира и анализира доказателства. Недоумение будел и
факта, че жалбоподателят бил осъден да заплати разноски на ответниците за непроведено
производство. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за
продължаване на съдопроизводствените действия. В случай, че съдът приеме определението
за правило моли същото да бъде отменено в частта, в която жалбоподателят е осъден да
заплати на ответниците направените в производството разноски.
По делото е постъпил отговор на частната жалба от ответника Г. Ц. К., в който същата
оспорва депозираната частна жалба. Неоснователно е възражението за допуснати от
първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, тъй като делото следвало да
1
се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. След като са предявени
недопустими искове исковата молба следва да се върне, а производството по делото да се
прекрати. Моли съда да потвърди обжалваното определение и да присъди направените в
производството разноски.
В депозирания отговор на частната жалба от ЧСИ И.И. същата е оспорена като
неоснователна. Твърди се, че правилно първоинстанционния съд приел, че иска е
недопустим и е върнал исковата молба, като е прекратил производството. Излага подробни
мотиви защо публичната продан не следва да се съпоставя с договора за продажба и
правилно. Твърди и че правилно районният съд е осъдил жалбоподателят да заплати
направените от ответниците разноски. Съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право да
иска заплащане на разноски и при прекратяване на делото, каквато била настоящата
хипотеза. Предпоставка за присъждането им е те да са своевременно поискани и да са
реално заплатени от страната. Липсата на проведено открито съдено заседание не е
основание да бъде отказано присъждане на разноски. Моли съда да остави без уважение
подадената частна жалба и да присъди направените в настоящото производство разноски.
Останалите ответници Д.Ц. и И.И. не вземат становище по подадената частна жалба.
Първоинстанционният съд приел, че предявените искове се недопустими, тъй като
публичната продан и постановлението за възлагане по своето естество не са договор за
продажба, а едностранен властнически акт на съдебния изпълнител и по отношение на тях
се прилагат специалните правила на изпълнителния процес. Съгласно чл.496, ал.3 ГПК ако
възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по
исков ред само при нарушаване на чл.490 ГРК и при невнасяне на цената. Оспорването по
исков ред можело да се основава на два недостатъка - имота е бил възложен на лице, което
няма право да участва в наддаването и когато е бил възложен, макар, че купувачът не е
платил цената. Ищецът не бил навел тези основания като порок на продажбите, а основава
претенцията си на оплаквания във връзка с неконституирането и неуведомяването му в
качеството му на наследник на първоначалния длъжник, както и на нарушения на правилата
за несеквестируемостта. С оглед тези заявени от ищеца основания първоинстанционния съд
приел, че предявените искове са недопустими, поради което върнал исковата молба,
прекратил производството по делото и присъдил в полза на ответниците направените от тях
разноски.
Въззивният съд намира следното :
Жалбоподателя е предявил искове против ЧСИ И.И., Р.Ц., Г.К., Д.Ц. и И.И. да бъдат
обявени продажбите на описаните в исковата молба недвижими имоти, извършени по изп.д.
№20137350400259 на ЧСИ И.И. за нищожни, поради противоречие със закона, а именно
чл.51, чл.58 и чл.59 ЗН, чл.428 и чл.483 ГПК, както и основни правни принципи и да бъдат
обявени за нищожни поради противоречие със закона Постановление за възлагане № 162,
том 3, рег.№1192 от 16.05.2018г., Постановление за възлагане № 94, том 7, рег.№2549 от
2
15.07.2014г., Постановление за възлагане № 104, том 1, рег.№1192 от 16.05.2018г.,
Постановление за възлагане № 162, том 3, рег.№199 от 30.01.2015г., като при условията на
евентуалност в случай, че съдът уважи главните искове да признае за установено, на осн.
чл.124 ГПК, че купувачите не са придобили права върху имотите, поради нищожност на
продажбите.
В исковата молба и многобройните уточняващи молби се твърди, че ищецът е брат на
покойния В.Т., който бил длъжник по изп.д.№20137350400259 на ЧСИ И.И.. След смъртта
на брата на ищеца неговите законни наследници са се отказали от оставеното им наследство
и по този начин ищецът е наследил брат си. По изпълнителното дело след смъртта на В.Т.
били извършени прублични продани на имоти принадлежали на покойния В.Т.. Твърди се,
че към момента на извършването им по изпълнителното дело нямало надлежно
конституиран длъжник по изпълнителното дело, тъй като наследниците от трети ред -
жалбоподателя и неговите дядо и баба - Д.В. и В.В. не били призовани надлежно да заявят
дали приемат наследството или се отказват от него и не били конституирани като страни по
изпълнителното дело, не били информирани за съществуването на делото, не им била
връчена покана за доброволно изпълнение и каквито и да било книжа. До момента ищецът
не бил приел наследството на брат си и не бил призован да заяви дали го приема или не,
поради което липсвала надлежна страна по изпълнителното дело, като извършените от
съдебния изпълнител действия били недопустими и грубо нарушавали императивни правни
норми, като погазвали правото на защита на ищеца.
Материално - правните предпоставки за законосъобразност на изпълнителния процес са
съществуване на изпълняемото право и принадлежност на имуществото, върху което е
насочено изпълнението на длъжника. Процесуалните изисквания са наличие на
изпълнително основание и изпълнителен лист, с които е обвързан съдебния изпълнител,
точно и законосъобразно изпълнение на процесуалните задължения и правомощия на
съдебния изпълнител. Ищецът не твърди, че имуществото срещу което е насочено
изпълнението не принадлежи на длъжника, напротив в поправената искова молба от
01.06.2020г. изрично е посочил, че имотите предмет на публичните продани са останали в
наследство от брат му, не оспорва съществуването на изпълняемото право и наличието на
изпълнително основание, т.е. налице са и материалните и процесуалните предпоставки за
образуване и законосъобразно провеждане на изпълнително производство. Дали ищецът е
конституиран в качеството му на наследник на първоначалния длъжник по изпълнителното
дело и дали той и останалите наследници са призовани по реда на чл.51 и сл. от ЗН да заявят
дали приемат наследството на първоначалния длъжник по изпълнителното дело е без
значение за законността на проведеното изпълнително производство, тъй като изпълнението
е насочено срещу имущество от наследствената маса на покойния брат на ищеца, а не към
лично имущество на наследника. Дори ищецът да не приеме наследството на брат си и да се
откаже от него, то това не би се отразило на законосъобразността на проведените продани
на останалите в наследство имоти.
3
Извън основанията по чл.496, ал.3 ГПК проведена публична продан не може да бъде
атакувана по исков ред. Разпоредбата е императивна и не може да се тълкува разширително.
За успешното провеждане на иска по чл.496, ал.3, предл.2 ГПК е необходимо
постановлението за възлагане да не е било обжалвано, тъй като действията на съдебния
изпълнител, опорочаващи процедурата за публична продан, подлежат на обжалване по
посочения в ГПК ред и са извън рамката на разглежданата хипотеза. Иск за прогласяване
нищожност на публичната продан и постановлението за възлагане, извън случаите по
чл.496, ал.3 ГПК не е предвидено от законодателя. В този смисъл е формирана трайна и
непротиворечива съдебна практика : Решение по гр. дело № 7467/57г. ВС, ІVг. о., Решение
по гр. дело № 983/67г. ВС, І г. о., Решение №92/18.08.2010г. по т.д.№645/2009г. ІІт.о. на
ВКС, Решение №47/20.04.2015г. по гр.д.№2775/2014г. ІІІт.о. Определение №28/23.01.2012г.
по ч.гр.д.№497/2011г. Іг.о. и др.
Следва да се посочи и че правната уредба на чл. 26 ЗЗД касае договорите и договорните
отношения между равнопоставени правни субекти - страни по договора. Изпълнителното
производство е принудителен способ за осъществяване на признати от съда права на
взискателя. При публичната продан съдия- изпълнителят действа като орган на държавна
власт, а не като равнопоставен гражданскоправен субект, както е при договорите за
покупко-продажба. Тези действия не се регулират от разпоредбите на ЗЗД, а от
предвидените в ГПК способи за обжалване действията на съдия- изпълнител.
Поради изложеното по-горе правилно първоинстанционният съд е приел, че предявените
искове са недопустими, прекратил е производството по делото и е върнал исковата молба.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че след като първоначално районният съд е
приел исковата молба за редовна и допустима не може в последствие да приеме, че
предявения със същата иск е недопустим, както и че е следвало да насрочи делото в открито
съдебно заседание. Съгласно разпоредбата на чл.130 ГПК, когато съдът констатира, че
предявеният иск е недопустим той връща исковата молба. Законът не ограничава съда със
срок или фаза от съдебното производство, след която да не може да се приеме, че
предявеният иск е недопустим, нито го е ограничил след като един път е приел, че иска е
допустим, в последствие да не може да приема обратното. В ГПК не се съдържа и изискване
съдът задължително да насрочва открито съдебно заседание ако приеме, че предявеният иск
е недопустим. Неоснователно е и възражението, за нарушение на принципа на
равнопоставеност на страните, тъй като съдът не се бил съобразил с всички събрани
доказателства и не бил дал възможност на жалбоподателя да вземе становище по отговорите
на исковата молба. Към момента на произнасяне на съда все още по делото не са били
събрани и приети от съда каквито и да било доказателства. В отговорите са наведени
възражения за недопустимост на предявените искове, но за съда не съществува задължение
да взема становището на ищеца по тях.
Относно възражението в частната жалба, че жалбоподателят е осъден да заплати
направените от ответниците разноски. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът
4
има право на разноски и при прекратяване на делото. В отговорите на исковата молба
ответниците са поискали да им бъдат присъдени направените от тях разноски, поради което
правилно районният съд е осъдил ищеца да заплати на ответниците сторените от тях
разноски. Разноските се дължат не по непроведено производство, както твърди
жалбоподателят, а поради това, че с предявяване на иска против ответниците същите са били
принудени да организират защитата си и да сторят разноски за това. Ако жалбоподателят
счита, че заплатените от ответниците адвокатски възнаграждения са прекомерни същият има
възможност да направи възражение за това пред първоинстанционния съд. Ответниците Г.
Ц. К. и и ЧСИ И.И. са направили искания за присъждане на разноски в настоящото
производство, като предвид оставянето на частната жалба без уважение жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на Г. Ц. К. сумата от 200лв. и на ЧСИ И.И. сумата от
450лв.- разноски в настоящото производство
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260098/06.10.2020г. по гр.д.№975/2020г. на РС
Севлиево.
ОСЪЖДА М. И. Т., с ЕГН ********** от *** да заплати на Г. Ц. К., с ЕГН ********** от
*** сумата от 200лв. (двеста лева) - разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА М. И. Т., с ЕГН ********** от *** да заплати на ЧСИ И.И., с ЕГН **********,
рег.№735 на КЧСИ, с район на действие района на ОС Габрово, сумата от 450лв.
(четиристотин и петдесет лева) - разноски в настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в седмичен срок от
съобщението до жалбоподателя, на осн. чл.274, ал.4 ГПК във вр. с чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5