№ 176
гр. Търговище, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
при участието на секретаря Стела Й. Й.
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно
наказателно дело № 20223530200296 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от адв. Д. Т. – АК – Р. като пълномощник на
„СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД – гр.Търговище, ЕИК *********,
представлявано от А. Х. А., ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 616190 - F634948 от 06.12.2021г., издадено от и.д.
директор на ТД на НАП – Варна. В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на НП и се иска отмяната му.
В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника, който представя и
допълнителни писмени бележки с възражения за процесуална
незаконосъобразност на НП и недоказаност на нарушението и искане за
присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя
писмена защита, в която излага доводи за законосъобразност и обоснованост
на обжалваното НП. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
1
ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
На 29.10.2021 г. контролни органи от ТД на НАП - Варна извършили
проверка за установяване на факти и обстоятелства на „СИТИ КОНТРОЛ И
КАРУОШ“ ЕООД – гр.Търговище, ЕИК *********, която приключила с
Протокол № П- 03002521150594 –073 -001/ 29.10.2021 г. При анализа на
вписванията по сметка 501 „Каса“, контролните органи установили, че е
извършено плащане в брой на стойност 82 000лв. по РКО № **********/
22.02.2021 г. с основание: служебен аванс по договор за поръчка от
02.02.2021г. на лицето Дж. А.. Било установено, че по силата на договора
дружеството възлагало, а Дж. А. в качеството на „довереник“ приемал, от
свое име и за сметка на доверителя „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД
да подготви и сключи следната сделка: „покупка на оборудване за
технически пункт за прегледи на автомобили, съгласно приложен опис, в
размер на 82000лв“. Договорът за поръчка бил сключен за срок до
24.02.2021г. Установено било, че плащането е било осчетоводено Дт 422/Кт
501 – 82000лв. Констатирано било, че на 24.02.2021 г. от дружеството е
отпуснат заем на Дж. А. в размер на 82 000лв. за 10 години с договорена
годишна лихва от 4 %. Изплатеният служебен аванс не бил върнат, а бил
преобразуван в паричен заем без движение на парични средства. На
проверяващите бил представен погасителен план към договора за заем от
24.02.2021г., сключен с А., в качеството му на „заемател“, който включвал
120 бр. намаляващи вноски при главница от 82000лв. и лихва общо
16536,75лв. Преобразуването на служебния аванс в дългосрочен заем било
осчетоводено Дт 269/Кт 422 – 82000лв. При тези данни контролните органи
приели, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Закона
за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, за което св.С. – гл. инспектор
по приходите в ТД на НАП- Варна съставил на „СИТИ КОНТРОЛ И
КАРУОШ“ ЕООД АУАН № F634948 от 17.11.2021г. АУАН бил надлежно
предявен и връчен на управителя на дружеството А. А., която го подписала
без възражения. Такива не били направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН, и.д. директор на ТД на НАП – Варна издал
Наказателно постановление № 616190 - F634948 от 06.12.2021г., с което за
нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ и на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ
2
наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 41000 лева. С
оглед промените в ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г./, съставил и приложение
към НП № 616190 - F634948/06.12.2021г. - неразделна част от него.
Наказателното постановление, ведно с приложението били връчени на
управителя на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД на 11.04.2022 г.
Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на
събрания по делото доказателствен материал – показанията на свидетелите К.
С., С. Д. и Г. М., заключението на назначената съдебно – счетоводна
експертиза и приложените писмените доказателства.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗОПБ и приложената Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, АУАН и НП са
издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия. Съдът
намира за неоснователно възражението, че АУАН и НП не отговарят на
изискванията на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН поради липсата на
данни за датата и мястото на извършване на нарушението. От съдържанието
на последните е видно, че както в АУАН, така и в НП е записано, че :
„Установеното представлява нарушение на разпоредбите на чл.3, ал.1, т.1
от ЗОПБ, извършено на 22.02.2021г. от „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“
ЕООД в гр.Търговище“. Останалите счетоводни данни, операции, дати и
други факти фигурират в съдържанието на АУАН и НП съгласно изискването
за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Макар и не съвсем прецизно, съдът намира, че въпросното описание дава
достатъчно яснота относно елементите от състава на административното
нарушение и правото на защита на наказания субект не е нарушено. Видно е,
че в НП са посочени и доказателствата, въз снова на които наказващият
орган е приел нарушението за доказано: Протокол № П- 03002521150594 –
073 - 001/ 29.10.2021г., РКО № **********/ 22.02.2021 г., договор за поръчка
от 02.02.2021г., протокол – споразумение, аналитичен регистър, договор за
заем от 24.02.2021г., обяснение. В тази връзка съдът намира за изпълнено
изискването на чл.57, ал.1, т.5, предл.последно от ЗАНН.
Предвид изрично и ясно изразената воля на наказващия орган, че с
обжалваното НП се санкционира нарушение, осъществено от „СИТИ
КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД на 22.02.2021 г., предмет на съдебна
проверка се явява именно изводът за извършено на тази дата нарушение на
3
чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ от дружеството – жалбоподател, респ.
законосъобразното му санкциониране на основание чл.5, ал.1 от същия
закон.
Чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ гласи: „ Плащанията на територията на страната
се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на
стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.;“ За нарушаването на
посоченото изискване чл.5, ал.1 от ЗОПБ предвижда за юридическите лица
имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното
плащане.
Събраните по делото доказателства безспорно установяват, че
съгласно РКО № ********** / 22.02.2021 г., на Дж. А. е бил предоставен
служебен аванс от дружеството в размер на 82 000 лв. Въпросната сума не е
предоставена чрез превод, респ. не е внесена по платежна сметка въпреки, че
надвишава 10 000лв. При тези данни, за да се прецени дали въпросното
предоставяне на средства е осъществено в нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от
ЗОПБ следва да се установи дали същото представлява плащане. От
заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза
/което съдът взе предвид в частта, даваща отговор на счетоводни въпроси/
се установява, че предоставянето на сумата от 82000лв. на А. е отразено със
следната счетоводна операция : Дебит счетоводна сметка 422 - „Подотчетни
лица“ – 82000лв. / Кредит счетоводна сметка 501 „Каса“ - 82000лв. Т.е.
както е посочило и вещото лице, е налице увеличение на вземането на
подотчетни лица и намаление на паричните наличности в касата на
дружеството. В съдебната практика е възприето разбирането, че „плащането“
като термин представлява изпълнение на парично задължение. Същият
смисъл е възприет и от контролните органи, видно от стр. 10 на Протокол
№ П- 03002521150594 –073 -001 / 29.10.2021 г., където дословно е записано,
че “тълкуването на „плащане“ изключва операции, които не са свързани с
погасяване на парични задължения“. Следователно предоставянето с РКО №
**********/ 22.02.2021 г. на паричната сума от 82 000лв. на подотчетно лице
като служебен аванс не представлява плащане, доколкото се касае за
разчетни взаимоотношения в рамките на една и съща стопанска единица. От
приложените писмени доказателства и при справка в Търговския регистър се
установява, че към 22.02.2021 г. Дж. А. не е бил управител и собственик на
„СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД, но това обстоятелство не е
4
достатъчно да изключи качеството му на подотчетно лице към момента на
предоставянето на сумата от 82000лв. Такива констатации не се съдържат
нито в АУАН и НП, нито в Протокол № П- 03002521150594 –073 -001/
29.10.2021 г., не бяха заявени и от актосъставителя при разпита му като
свидетел в с.з. При тези данни и при доказателствата, ангажирани за
доказване на нарушението, не може да се направи обоснован извод, че
сумата от 82 000лв. е била предоставена на лице, което не е имало правото да
получи служебен аванс като подотчетно лице и респ. е извършено плащане.
Предвид изложеното и доколкото от събраните по делото
доказателства не се установява на 22.02.2021 г. дружеството да е извършило
плащане, то е необоснован и изводът за осъществено на тази дата
нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, каквото е именно и
административнонаказателното обвинение. Следва да се посочи, че според
св.М., при изготвянето на РКО т.е. на 22.02.2021г. реално предоставяне на
парична сума не е имало.
Не са налице доказателства, които да установяват, че основание за
издаване на РКО № **********/ 22.02.2021 г. е договорът за заем, сключен с
Дж. А.. Последният датира от 24.02.2021г. и се явява последващ по
отношение РКО, като не са налице доказателства, които да опровергават тази
хронология. Действията и бездействията, които са последващи по
отношение издаването на РКО № **********/ 22.02.2021 г. /невръщането и
неотчитане на средствата с разходно оправдателни документи, респ.
сключването на договор за заем на 24.02.2021г./ не могат да променят
основанието, на което сумата от 82000лв. е била предоставена на А., съгласно
РКО № **********/ 22.02.2021 г. – служебен аванс, което основание от своя
страна не е изисквало превеждането на средствата по банков път.
Според самия актосъставител – св.С., административното нарушение
е извършено от наказания субект при трансформирането на служебния
аванс в заем т.е. на 24.02.2021г., когато според контролния орган е било
налице плащане. Последното твърдение противоречи на констатациите в
АУАН /съставен именно от св.С./ и в НП - такова нарушение не е
констатирано с АУАН и не фигурира в НП, поради което и не следва да е
предмет на обсъждане в настоящото съдебно производство.
По изложените съображения съдът намира, че административното
5
нарушение - така, както е установено и формулирано в НП се явява
недоказано, респ. обжалваното НП – необосновано и незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено. Предвид този извод, искането на
ответната по жалбата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователно. От страна на жалбоподателя е
направено искане за присъждане на разноски по делото, но доказателства за
реално направени такива не са представени, поради което това искане е
също неоснователно.
На основание чл.190, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН,
направените по делото разноски за съдебно- счетоводна експертиза в размер
на 250лв. следва да останат за сметка на държавата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 616190 - F634948 от
06.12.2021г., издадено от и.д. директор на ТД на НАП – Варна, с което на
„СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД - гр.Търговище, ул.“Цар
Освободител“ № 43, представлявано от А. Х. А. за нарушение на чл.3, ал.1,
т.1 от ЗОПБ и на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ е наложена имуществена
санкция в размер на 41000лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6