Р Е Ш Е Н И
Е № 2867
гр. Пловдив, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15411 по
описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от В.С.Г., ЕГН **********,*** против Н.П.С., ЕГН **********,***, с която
е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1500 лв.- главница, представляваща неимуществени
вреди, вследствие на отправени от ответника на 21.05.2019 г. около 10,30 часа
обидни думи „***“, „***“, заплаха към охранителя „искаш ли сега да си загубиш
работата, като говориш с този ***“, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба -27.09.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Ищцата посочва, че на 21.05.2019
г. около 10,30 часа, прибирайки се към дома си по ***, спряла пред сградата на ***
и провела кратък разговор с охранителя. Внезапно по стълбите на сградата слязла
г-жа Н.С., която ищцата знае, че отговаря за стопанисването на цялата сграда и
започнала да я обижда агресивно. Без изобщо да са влизали в диалог, я нарекла с
нецензурни думи и квалификации: „***“, „***“, като ги повторила няколко пъти, а
също така отправила заплахи към охранителя от рода на: „искаш ли сега да си
загубиш работата, какво говориш с този ***“. Ищцата твърди, че отправените към
нея думи я засегнали, като накърнили личното й достойнство. Те били изречени на
висок по време, когато минават много хора по улицата, включително и нейни
съседи. Посочва, че по никакъв начин не е провокирала тази агресия. Вследствие
на случилото се ищцата преживяла негативни емоции, разплакала се, получила
сърцебиене и на по най – бързия начин се прибрала в къщата си на ***. Съпругът
й Х.Г. отишъл да потърси обяснение и извинение от ответника, но не бил допуснат
в сградата от страна на охранителя. След това се обадили на ***. К.-
пълномощник и по настоящото дело, който също не бил допуснат да влезе в
сградата. Ищцата сочи, че е изпратила на ответника нотариална покана за
доброволно уреждане на възникналия спор, но нямало резултат. Твърди, че са
налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответницата. С
оглед на подробно изложените в исковата молба съображения, моли исковата й
претенция да бъде уважена изцяло. Претендира разноски.
Оспорва исковата молба, като неоснователна, като
твърди, че липсва противоправно поведение. Твърди, че на 21.05.2019 г. не е възникнал никакъв
инцидент между нея и ищцата. На същата дата в 9,30 часа, ответницата отивала на
работа в сградата на ***. Видяла, че пред входа на сградата разговаряли ищцата
и охранителя – Х.Г.. Влизайки пред вратата се обърнала към охранителя и му
казала „Нали знаеш, че има разпореждане от собственичката на сградата да не
влизаме в обяснения с госпожата“. Тогава ищцата казала, „не й обръщай внимание,
тя е алкохоличка“, като имала предвид ответницата. Ответницата се въздържала от
обидната квалификация, която й отправила г-жа Г. и влязла в сградата, без да
направи какъвто и да било коментар на нейното предизвикателство. Отрича да е
водила диалог с нея. Ответницата посочва, че ищцата живее в имот, който е
залепен до процесната сграда и е известна на улицата с това, че води спорове от
различно естество с всички съседи. Моли
искът да се отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
За да се уважи предявеният иск ищецът следва да докаже положителните
факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. да
докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици,
т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно
деяние, изразяващо се в отправени обидни думи, вреда /посочените в ИМ
неимуществени вреди/, пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и
вредите, а също и размера на претендираното обезщетение. В тежест на ответника
е да проведе насрещно доказване и да установи твърдените от нея положителни
факти в отговора на исковата молба.
Респективно - при установяване на всички елементи от деликтната
отговорност от ищеца – да докаже, че е погасил търсената сума.
От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че ищцата е изпратила до ответницата нотариална покана за
заплащане на обезщетение в размер на 1500 лв. – неимуществени вреди,
вследствие на изречени към нея думи „***“,
„***“ и отправени заплахи към портиера да не разговаря с ищцата. Представени са извадки от тълковен речник за
значението на думите *** и *** и практика на равен по степен съд, която не е
задължителна такава.
От изложеното в отговора на
исковата молба може да се направи извод, че ответницата не оспорва, че е
направила забележка на охранителя да не разговаря с ищцата. Оспорва се
изричането на сочените в исковата молба думи към ищцата, като се твърди, че
ищцата е обидила ответницата, като я е нарекла „алкохоличка“.
Събрани са гласни доказателства
чрез разпита на св. С.С. – М. – *** на ищцата, която демонстрира негативно
отношение към ответницата, като посочва, че „са много неприятни двете дами“,
като визира ответницата и колежката й, на която не знае името. Свидетелката посочва, че на разстояние от
около 2-3 метра, може би повече е чула караница и като се обърнала чула как
брокерката Н. казала „Забранявам ти да говориш с този *** и ***“. Посочва, че
действието се е развило пред сградата на ***, като е видяла само портиера, В. и
Н.. Не е чула други думи, изречени от двете жени. Чула е караницата, обърнала
се е и е чула горепосочените думи. Сочи,
че конфликти с двете брокерки, както ги нарича тя- Н. и колежката й нямат, като
имат конфликти с наемателите, които не се подбират от тях. След случката ищцата
се обадила на свидетелката и била много разстроена и обидена.
От съвкупния анализ на ангажирания в производството
доказателствен материал съдът приема за установено, че на посочената дата от ответницата са
изречени по отношение на нея обидни думи „***“ и „***“, като ответницата сама
признава, че е направила забележка на охранителя да не разговаря с ищцата. Може да
бъде направен и обоснован извод, че е налице пряка причинна връзка между тези
деяния и настъпилия вредоносен резултат –претърпените от ищцата болки и
страдания /психически и емоционален дискомфорт, нервно напрежение/. Съдът
намира, че понесените вреди са доказани по основание посредством събраните
гласни доказателствени средства на разпитания свидетел, който сочи, че ищцата била
разстроена и обидена. Нейното психическо състояние следва и от характера на
изречените обиди на висок тон, които макар и да не се установява да са
достигнали до повече хора извън свидетелката, охранителя и ответника, доколкото
са изречени на улицата, то безспорно предизвикват у адресата основателно
притеснение, че съдържанието на изреченото е чуто и от други.
Следва да се отбележи още и че понесеното унижение в
резултат на изречените думи се предполага. Налице е трайна практика, че не е в
тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване /физическа
болка, душевно страдание, неудобство и др./. Доказани ли са увреждащите
действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен
да определи неговия размер по своя преценка, като не е в тежест на пострадалия
да докаже отделните си негативни изживявания /Решение № 253 от 2.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., Решение № 316 от 14.10.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 121/2013 г., IV г. о., ГК/.
Обезщетението за претърпените вреди се определя
съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, като при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства и установени по делото факти във всеки конкретен
случай.
Преценявайки конкретно съществуващите обстоятелства:
изречените цинични и вулгарни думи по отношение на ищцата, недоказаност на
достигане на тези думи до повече лица, както се твърди в исковата молба, недоказаност на висок интензитет и
продължителност на претърпените неимуществени вреди, които се сочат единствено
в показанията на своевременно поискания, допуснат и разпитан свидетел, като
емоционален дискомфорт – „разстроена и обидена“, обуславят и извод за по –
малък паричен еквивалент. В случая
следва да се вземе предвид и обстоятелството, установено чрез събраните гласни
доказателства, че освен свидетелката и другите, като визира и ищцата, са
потърпевши от липсата на подбор на наемателите от страна на ответницата и
нейната колежка. От изложеното от свидетеля може да се направи извод, че
страните по делото не са в добри взаимоотношения, което не обуславя липса на
отговорност на ответницата за нанесените
обиди, но обосновава извод за наличие на спор между тях, както се твърди и в
отговора на исковата молба и в свидетелските показаиня. В тази връзка следва да
се посочи, че свидетелката твърди, че е имало караница, което опровергава
изложеното в исковата молба, че думите са изречени от ответницата „без изобщо
да сме влизали в диалог“ . Съдът счита, че справедлив размер на обезщетението,
което следва ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата е в размер на 500
лв. За разликата над този размер до
пълния претендиран такъв искът следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан, доколкото не се твърдят в исковата молба, нито се установяват от
събраните по делото гласни доказателства да са претърпени вреди извън соченото
в исковата молба – „унижение на честта и достойнството“ и установеното с гласни
доказателства „разстройство и обида“, което е демонстрирано пред свидетелката
вечерта след случилото се. Не се
установява интензитет и продължителност на вредите, които да съответства на
заявения от ищцата паричен еквивалент.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от
страните по делото следва да се присъдят разноски, съразмерно на отхвърлена и
уважена част от исковите претенции. Ищцата е представила доказателства и
претендира разноски в размер от 60 лв.- платена държавна такса и 400 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът е представил доказателства и
претендира разноски в размер на 450 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. И
двамата процесуални представители са направили своевременно възражения за
прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения на всеки от тях.
Договорът за правна защита и съдействие между ищцата и адв. К. е сключен на
11.09.2019 г., а договорът за правна защита и съдействие между ответницата и
адв. И. е сключен на 16.01.2020 г., поради и което по отношение на тези
договори е приложима НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията й преди измененията в сила от 15.05.2020 г., както и последващите
такива от 31.07.2020 г. Съгласно чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредбата минималният
размер на адвокатското възнаграждение, съобразно цената на иска е в размер от 335
лв., като договорените и платени
адвокатски възнаграждения и на двамата процесуални представители следва да се
намалят до този размер. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК основанието
по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е
сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и
правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен
случай - например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси
определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В случая
съдът, счита, че е налице несъответствие между размера на възнагражденията и
усилията на защитата на всяка от страните по делото при упражняване на
процесуалните права. С оглед горното, съдът приема, че ищецът е направил
разноски в размер на 395 лв., от които съразмерно на уважената част от исковата
претенция следва да му се присъди сумата от 131,67 лв. В полза на ответника, съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция следва да му се присъдят разноски в
размер на 223,33 лв. - съразмерна част от намалено поради прекомерност
адвокатско възнаграждение.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Н.П.С., ЕГН **********,*** да заплати на В.С.Г., ЕГН **********,*** сумата от 500 лв.- главница, представляваща неимуществени вреди, вследствие
на отправени от ответника на 21.05.2019 г. около 10,30 часа обидни думи „***“,
„***“, заплаха към охранителя „искаш ли сега да си загубиш работата, като
говориш с този ***“, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба -27.09.2019 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 131,67 лв. – разноски, съразмерно на
уважената част от исковата претенция, като ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.С.Г., ЕГН **********,*** против Н.П.С., ЕГН **********,***
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата над тази сума от 500
лв. до пълния предявен размер от 1500 лв. –неимуществени вреди, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба -27.09.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.С.Г.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА Н.П.С.,
ЕГН **********,*** сумата от 223,33 лв.
– разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ