гр. Кюстендил, 10.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД,гр. Кюстендил Х-ти наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесети март в две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Деянов
с участието на секретаря Гергана Милушева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1916 по описа на КРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на М.В.Г., ЕГН – **********,***, срещу издадено от Началника на РУ гр. Кюстендил, към ОД на МВР - Кюстендил, НП № К-304/28.08.2018 година, с което с което за нарушение на чл. 28, ал.1 пр.1 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/, на основание чл. 37 от същия закон, му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.на основание
С жалбата се иска НП да бъде отменено на процесуално основание, поради допуснати съществени нарушения на установените в чл. 34,ал.1 от ЗАНН правила за установяване на нарушението и налагане на наказанието, довели до нарушаване правото му на защита.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява. Но на практика поддържа изцяло депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,като излага и доводи в тази насока. В тази връзка са изложени подробни доводи в смисъл, че АУАН е съставен извън тримесечния срок от откриване на нарушителя, с което е нарушено изискването на чл. 34, ал.2 предл.1 ЗАНН. При това положение, вместо да издаде обжалвания акт, наказващият орган е следвало да прекрати административно-наказателното производство.
Въззиваемият РУМВР - Кюстендил, редовно и своевременно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата, становището на жалбоподателя и на процесуалния му представител в съдебно заседание и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.
Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
На 22.11.2017 г. служители на РУ Кюстендил, сред които свидетелят Б.И.В. и колегата му А.П.С.,оказвали съдействие на ЧСИ Николай Славов при извършван от него принудителен въвод във владение. Около 11,30 часа при тях в имотът пристигнал и нарушителя Г.. Със самото си пристигане започнал да се противопоставя на действията на съдия изпълнителя и полицаите. Не вземал в предвид разпорежданията им а напротив. Предприел обаждането на тел.112. От проведения разговор станало ясно, че в имотът му е влязъл съдия изпълнител ведно с полицай и извършват принудителен въвод във владение. За тези му действия, кото служителите на полицията счели за неправомерни съставили в последствие АУАН № К -304/18 г. Акта бил съставен на дата 20.03.2018 година Актосъставитела съставил акта в приемната на РУ-МВР гр. Кюстендил въз основа на материалите от образувана в управлението преписка. Същият ден АУАН бил връчен на нарушителя в сградата на съдебната палата гр. Кюстендил където той имал дело. На 28.08.2018 година Началника на РУ Кюстендил издал атакуваното НП за налагане административно наказание на Г. за извършено нарушение на чл. 28 ЗНССПЕЕН 112.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Б.И.В. и колегата му А.П.С..
Преценявайки събраните по делото доказателства и изложеното в жалбата на М.Г. и съдържанието на АУАН и НП, съдът намира, че същата е основателна. Съображенията за това са следните:
При проверката за законосъобразност на административните актове, която е длъжен служебно за извърши, съдът констатира, че е нарушена процедурата по съставяне и връчване на АУАН, и не са изпълнени изискванията за съдържание на АУАН и НП. При това положение настоящият състав намира, че не следва да се произнася относно това дали описаното в актовете деяние съставлява нарушение, извършено ли е виновно и дали жалбоподателят е субект на административно - наказателна отговорност.
На първо място, основателни са възраженията на защитата, че акта за установяване на административно нарушение е съставен извън срока, посочен в чл. 34, ал.2 предл.1 ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба, не се образува административно-наказателно производство, ако АУАН не е съставен в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. В тази връзка следва да се има предвид Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по н.д. № 48/1981 г., ВС, ОСНК, с което е прието, че тримесечният срок по чл. 34, ал.1 пр.2 от ЗАНН започва да тече за всички контролни органи, натоварени паралелно да водят борба против едни и същи нарушения, от деня, в който за пръв път е открит нарушителят т.е. моментът, от който започва да тече срока за съставяне на АУАН по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, е този на откриването на нарушението и на нарушителя. Нарушението се счита за открито, когато са налице достатъчно данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административно-наказателната отговорност, които действия са последващи откриването на нарушението и представляват част от дейността по установяването на нарушителя и налагането на административните санкции. В конкретния случай, писмените и гласни доказателства по категоричен начин сочат, че описаното в актовете деяние е било извършено на 22.11.2017 г. На същата дата на мястото са били служителите на РУ – МВР гр. Кюстендил. Те са били свидетели очевидци на извършеното нарушение, тогава налице са били достатъчно данни, сочещи жалбоподателя като негов извършител, респ. нарушител. При това положение срокът по чл. 34, ал.1 пр.2 ЗАНН започва да тече от тази дата и в следващите три месеца /до 22.02.2018 година вкл./ актосъставителят е трябвало да състави АУАН на Г.. Според съдържанието на административния акт, това е сторено едва на 20.03.2018 година. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година, постановено по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и в тази връзка изрично е прието, че "при настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното погасяване." В този смисъл, изтичането на давностния срок по чл. 34, ал.2 ЗАНН представлява обстоятелство, изключващо административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, както и въобще образуването на административно-наказателно производство. При това положение наказващият орган, при преценка на материалите, съдържащи се в административно-наказателната преписка, е следвало да разгледа и въпроса с давността по чл. 34, ал.2 ЗАНН и тъй като същата е била изтекла към датата на издаване на НП /20.03.2018 г./, е следвало да прекрати образуваното административно-наказателно производство. Вместо да стори това, същият е издал НП, което в условията на изтекла давност е незаконосъобразна. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че независимо от извършената проверка е имало достатъчно време за съставяне на процесния АУАН в съответствие с изискванията на закона. По делото обаче липсват данни това да е сторено в тримесечния срок, липсват данни за обективни причини забавили издаването на АУАН и издаването му така, както повелява чл. 34, ал.2 изр.1 ЗАНН. Обжалваният АУАН е бил съставен едва на 20.03.2018 г., срок в които АНО не посочва доказателства за забавянето на решението си и която дата е значително след изтичане на законово определеният срок. При това положение съдът приема, че процесният административен акт не е съобразен с посочените в ЗАНН давностни срокове за неговото съставяне, което априори е предпоставка за незаконосъобразност на същия и самостоятелно основание за отмяната му. Съдът многократно е имал възможност да отбележи, че административно-наказателният процес по ЗАНН е строго формален и в този смисъл следва стриктно да се спазват правилата за съставяне и връчване на АУАН и НН, и да са съблюдават изискванията за тяхното съдържание. Както от показанията на разпитаните свидетели, така и от съдържанието на писмените доказателства безспорно се установява, че процесното нарушение е било извършено на 22.11.2017 година по време оказване съдействие от служители на РУ-МВР гр. Кюстендил на ЧСИ Славов. Налице е порок, който няма как да бъде преодолян в рамките на съдебното производство.
Изложените дотук пороци, констатирани от настоящия състав при извършената проверка касателно законосъобразността на обжалваните административни актове, няма как да бъдат преодолени в хода на съдебното производство, поради което обжалваното постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № К-304/28.08.2018 година, издадено от Началника на РУ гр. Кюстендил, към ОД на МВР – Кюстендил, с което на М.В.Г., ЕГН – **********,***, за нарушение на чл. 28, ал.1 пр.1 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/, на основание чл. 37 от същия закон, му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.на основание
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд гр. Кюстендил в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.
Районен съдия: