Присъда по дело №1708/2016 на Районен съд - Кюстендил

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА

ПО НОХД № 1708/16 г., ПО ОПИСА НА КРС,

НО, XII СЪСТАВ

 

Районна прокуратура – гр. Кюстендил е повдигнала обвинение срещу С.В.А. за това, че на 17.10.2015г. в гр. Кюстендил, на ул. „Цар Освободител“, при магазин „Адидас“, е причинил средна телесна повреда на Ф.П.Б. ***, изразяваща се в порезна рана на лява ръка със срязване на сухожилията на разгъващите /екстензорните/ мускули на II-ри пръст на ръката, довела до трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник, като деянието извършено от А. е в условията на опасен рецидив – престъпление по чл.131а, пр.2, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 , във вр. с чл. 29 ал.1 б.“А“ от НК.

В хода на съдебните прения, представителят на КРП поддържа внесеното от Кюстендилска районна прокуратура обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация, дадени в обвинителния акт, като счита, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин. Пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода” в размер не по-малко 6 /шест/ година, при първоначален режим на изтърпяване „строг“.

Частичният обвинител и граждански ищец, заявява, че подържа изложеното от прокурора и моли да бъде уважен допуснатия за разглеждане граждански иск.

Защитникът на подсъдимия – адв. С., излага твърдение, че обвинението е недоказано, защото в хода на процеса е установено, че същото е осъществено на ул. „Солун“, а не на ул. „Цар Освободител“ като е посочено в обвинителния акт. Защитникът иска съда да признае подс. А. за невиновен, защото е действал при хопотезата на чл.12 ал.1 от НК – неизбежна отбрана. Обективира се твърдението, че подс. А. е причинил телесната повреда на пострадалия с цел да се защити от нападението му или евентуално да бъде признат за виновен за извършено престъпление при условията на чл.12 ал.4 от НК и да не му бъде наложено наказание. Иска се отхвърляне на предявения граждански иск.

Подс. А. твърди, че е бил много изплашен от пострадалия, който го е ударил с ръка и от удара е паднал на земята. Подсъдимият заявява, че след като е паднал на земята Ф. е продължил нападението си като е тръгнал да го бие и за да се защити А. го е намушкал с носения от него нож. Подс. А. твърди, че се лекува и не прави лошо, като вече е започнал работа и има приятелка, с която живее заедно. Моли съда да го оправдае по повдигнатото обвинение.

Съдът като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства съобразно разпоредбата на чл. 16 и чл. 17 от НПК, както и доводите на страните в процеса намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимия С.В.А. е роден на *** ***, ***, ** гражданство, адрес гр. Кюстендил, ул. „Иларион Макариополски” № 1, вх. Б, ет.3, ап.35, с основно образование, работи в „Рила“ гр. Кюстендил като строителен работник, нежен, осъждан ЕГН **********.

С.В.А. страда от личностова патология характерна за психично разстройство свързано с личностовото развитие и изграждано, но това му състояние /заболяване/ не възпрепятства възможността на А. да разбира свойството и значението на извършените си постъпки и да ги ръководи. Вследствие на психичното си заболяване подс. А. преди дата 17.10.2015г. системно срещал жени и момичета в гр. Кюстендил и им оправял сексуални предложения и ги заплашва, че ще ги изнасили.

През месец октомври подс. А.  по различно време отправил подобни предложения и закани със сексуален смисъл към свидетелките С. М. и Д.М.. Двете свидетелки притеснени от действията на подсъдимия се оплакали на приятелите си подс. Б. и свидетеля Д..

На 17.10.2015г. свидетелката М. била на работа в магазин „Адидас“ находящ се в гр. Кюстендил на ул. „Цар Освободител“ и забелязала, че пред магазина преминава подс. А. и се обадила на приятеля си Ф.Б., за да му каже, че С.А. обикаля около магазина. Минути по- късно на място дошъл Ф.Б. заедно с приятелите си свидетеля Д. и свидетеля Й.. Б. тръгнал към подс. А. и му казал „Ела за малко“ и го хванал за ръката. Подс. А. започнал да се дърпа и да се опитва да се отскубне от Б., като двамата дърпайки се пресекли ул. „Цар Освободител“ и продължили бутането и дърпането на ул. „Солун“. Пред № 2 на ул. „Солун“ Б. нанесъл един удар с ръка в  областта на главата на подс. А., който от удара паднал на земята. Б. тръгнал към А. с намерението да продължи физическата саморазправа, но преди да успее да нанесе нов удар или да хване отново А., който бил паднал на земята, подсъдимият извадил носения от него нож и замахвайки нанесъл на Б. порезна рана на лява ръка със срязване на сухожилията на разгъващите /екстензорните/ мускули на II-ри пръст на ръката. Обилното кръвотечение накарало подс. Б. да влезе в кафенето находящо се на ул. „Солун „ № 2 и да поиска от свидетеля С. да му даде салфетки, за да спре течащата кръв. През това време свидетелите Д. и Й. успели да спънат направилия опит да избяга А. и чрез употреба на физическа сила Й. изтръгнал от ръцете ножа на А. и заедно с Димитров го притиснали към земята, за да не бяга докато дойдат служители на МВР.

На местопроизшествието първо дошъл екип на спешна помощ и транспортирал пост. Б. до „Спешния център“ и минути след това дошли  служители на РУ – гр. Кюстендил, които установили на ул. „Солун“, че А. е хванат от свидетелите Д. и Й., които предали на полицейските служители ножа, с който е извършено инкриминираното деяние.

Видно от заключението на назначената, изготвена и приета по делото съдебно-медицинска експертиза причиненото нелесно увреждане на Ф.Б. се изразява в порезна рана на лява ръка със срязване на сухожилията на разгъващите /екстензорните/ мускули на II-ри пръст на ръката, довела до трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник.

От приложената медицинска документация е видно, че и на подс. А. са причинени телесни увреждания, но не е установено, кои от урежданията са вследствие на удара нанесен от Б. и кои са нанесени при опита да бъде обезоръжен А. от свидетелите Д. и Й..

По доказателствата:

Описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните по делото и проверени в хода на съдебното следствие доказателства. Съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, позовавайки се на събраните доказателства, които в голямата си част са еднопосочни, логични и кореспондират по между си: показания на свидетелите Р.С., Д.Й., Д.М., Е.С., С. М., показанията на пострадалия Б., свидетелство за съдимост, заключенията на съдебно-медицинската експертиза и психолого– психиатричната експертиза.

Съдът намира, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи.

Съдът не кредитира обясненията на подс. А., относно твърдението, че не си спомня какво точно се е случило след нападението от страна на Б., защото е бил в безсъзнание. От доказателствата по делото е видно, че няма данни А. да е бил в безсъзнание и противно на обясненията, подс. А. в последната си дума, заявява, че след като е паднал на земята Ф. е продължил нападението си като е тръгнал да го бие и за да се защити той го е намушкал с носения от него нож.

От проведената очна ставка в съдебно заседание е видно, че Ф.Б. е заявил: „може да съм го ударил, но не съм го ритал. Не мога да кажа преди или след порязването съм го ударил“.

В показанията си Ф.Б. посочва, че той е отишъл до А. и му е казал „Ела за малко“ и го е хванал за ръката.

          Съдът не кредитира  показанията на свидетелката М., която твърди, че три лица са биели С. и след това е дошла линейка и го е транспортирала в болницата. Видно от цялостния доказателствен материал безспорно се установява, че С.А. е носил в себе си иззетия като веществено доказателство нож и го е използвал, за да преустанови нападението на Б., който му е нанесъл удар с ръка и е опитал да продължи физическата си саморазправа като е тръгнал към падналия на земята А.. Описаната от повечето свидетели по делото фактическа обстановка, която дори не се се оспорва от подсъдим е в цялостно противоречие с показания на свидетелката М. и затова съдът не взе предвид нейните показания при постановяване на присъдата си.                                                      

Съдът намира, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи. Съдебният състав прие, че доказателствената съвкупност по делото позволява да се докаже категорично, че подс. А. е осъществил изпълнителното деяние на престъпното посегателство, в което е обвинен, но при превишаване пределите на неизбежна отбрана.

Съдът кредитира изцяло останалите събрани по делото писмени, т.к. същите кореспондират както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал.

 От правна страна :

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и признаците от фактическия състав на престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че при така установената фактическа обстановка с действията си подс. С.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.131а, пр.2, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 , във вр. с чл. 29 ал.1 б.“А“, във вр. с чл.12 ал.2 от НК.

Съгласно чл. 12, ал. 2 НК превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението, т.е. когато не се е налагало за отблъскване на агресията на пострадалия да бъде нанесена средна телесна повреда с нож. Несъответствието е явно, когато е изразено ясно и не събужда съмнения. За да се определи дали е налице такова несъответствие, се преценява не само съразмерността на средствата за нападение и защита, но и всички други обстоятелства – брой на нападателите, физическите им сили, сили и възможност на нападнатия да отблъсне нападението, мястото и времето на нападението, присъствието на други лица, които евентуално биха се притекли на помощ, възраст на нападателя и нападнатия, наличието на някакви физически недъзи. За отбраняващия се не съществува задължение да избира и засяга само неуязвими места от тялото на нападателя. Когато употребените средства за нападение и защита са еднакви, не е налице превишение пределите на неизбежна отбрана, макар нападателят да е получил по-тежки увреждания.

С оглед гореизложеното и установената фактическа обстановка по делото настоящият съдебен състав, счете, че е налице превишаване пределите на неизбежна отбрана от страна на подс. А., защото Б. е нанесъл на А. един удар с юмрук и е направил опит да продължи нападението си, като е доближил А., но нападението е отблъснато с използване на хладно оръжие нож с дължина на острието 18,5 см., който е нанесена средна телесна повреда на нападателя. Нападението от страна на Б. е било извършено в центъра на гр. Кюстендил на ул. „Цар Освободител“ и ул. „Солун“ в  светлата част на денонощието на място, където има постоянно преминаващи граждани и пред работещо кафене, тези обстоятелства водят до извод, че А. е имал пълната възможност да опита да извика за помощ и някой да му се притече или тези викове да накарат Б. да преустанови нападението си, предвид място, където са се намирали и наличието на множество свидетели. Няма надлежно събрани доказателства по делото, свидетелите Димитров и Й. да се упражнявали физическо насилие върху А. преди момента на нанасяне на процесната телесна повреда. Съдът счете, че нападението на Б. не е било в такава степен застрашаващо живота и здравето на А., че той да прибегне до използването на нож с острие от 18.5 см., за да отблъсне Б..

От заключението на вещите лица д-р Р. и психолога С.М., като и от изложеното в съдебно заседание е видно, че деянието на А. не се дължи на уплаха или смущение и респ. съдът не е възприел, че престъплението е осъществено при условията на чл.12 ал.4 от НК.

От обективна и субективна страна:

От обективна страна е налице причинена телесна повреда на Ф.Б. изразяваща се в порезна рана на лява ръка със срязване на сухожилията на разгъващите /екстензорните/ мускули на II-ри пръст на ръката, довела до трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник от страна на подс. А..

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл. Престъпният умисъл е формиран светкавично в съзнанието на извършителя, осъзнавайки, че ако замахне с ножа ще може да причини телесни увреждания на Ф.Б.. Подсъдимият незабавно е предприел деянието си по причиняване на телесните увреждания на Ф.Б. и по този начин е преустановил евентуално ново дърпане или нов удар с ръка, който е било възможно да му нанесе приближаващия го Б.. Подс. А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

По вида и размера на наказанието:

Деянието на подс. А. е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“А“ от НК, защото подс. А. е осъден за тежко умишлено престъпление  на лишаване от свобода не по-малко от една година, изтърпяването на, което не е отложено по реда на чл.66 от НК, а имено по НОХД № 1546/2007г. по описа на ОС – Пловдив, в сила от 02.04.2008г. е наложено на С.В.А. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ години  при режим „строг“ и с влязло в сила на 04.04.2014г. определение по ЧНД № 1282/2014г. на СРС, А. е освободен условно предсрочно 2 години и 16 дни със същия изпитателен срок.

С оглед на обстоятелството, че настоящото деяние е извършено в горепосочения изпитателен срок, съдът определи привеждане на неизтърпяната част от наложеното наказание по НОХД № 1546/2007г. по описа на ОС – Пловдив.

При индивидуализация на наказанията съдът, се съобрази с наличието на смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност. Смекчаващо отговорността обстоятелства е здравословното състояние на подсъдимия, видно от приложените писмени доказателства С.А. страда от психично разстройство /заболяване/, което не изключва неговата вменяемост.

Отегчаващи отговорността обстоятелства са предходните осъждания на А., видно от приложената по делото справка за съдимост.

Съдът определи наказанието на подс. А. при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, защото намира, че деянието е извършено при условията на превишаване на неизбежна отбрана, което е изключително смекчаващо отвореността обстоятелство и дори минималното наказание от 5 /пет/ години „лишаване от свобода“ се оказва несъразмерно тежко за престъплението извършено от С.А..

При определяне размера на наказанието, съдът бе воден от разпоредбата на чл.36 от НК и за постигане в пълна степен на целите на наказанието прие, че е достатъчно и справедливо определеното наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК да бъде в размер на 1 /една/ година „лишаване от свобода“ при първоначален режим на изтърпяване „строг“.

По граждански иск:

С оглед изхода на делото, при което е признат за виновен подс. А. за извършено престъпление по чл.131а, пр.2, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 , във вр. с чл. 29 ал.1 б.“А“ от НК, съдът намери, че предявения граждански иск за неимуществени вреди причинени на пострадалия Б. е частично основателен.

Съдът се съобрази, че за пълното възстановяване на пострадалия е било необходимо около 2 /два/ месеца, време през което той е търпял болки и страдания, но също така отчете, че пострадалия Б. е нападнал подсъдимия и нараняванията са му вследствие на превишаване пределите на неизбежна отбрана от страна на А.. С оглед изложеното съдът уважи гражданския иск до размер от 2 000 лева, а за разликата до предявения размер от 25 000 лева отхвърли иска като неоснователен.

По веществените доказателства:

На осн. чл.53, ал.2, б.“А“ от НК, съдът отне в полза на държавата вещественото доказателство – нож с дръжка от дърво и дължина на острието от 18.5 см., с който е причинена телесната повреда на пострадалия.

По разноските :

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди С.В.А. да заплати направените по делото РАЗНОСКИ, възлизащи на 310.00 лв. /триста и десет/ лева по сметка на РУ на МВР-Кюстендил, разноски за експертиза и 498,00 /четиристотин деветдесет и осем/ лева по сметка на РС – Кюстендил за възнаграждения за вещи лица.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: