Решение по дело №2298/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1739
Дата: 25 октомври 2019 г. (в сила от 14 ноември 2019 г.)
Съдия: Майя Йончева Йончева
Дело: 20194520102298
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. Русе, 25.10.2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                           Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА

 

при секретаря         ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА                                           и в присъствието на

прокурора                                                                            като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2298 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

 

                Искът е с правно основание по чл.220, ал.1 КТ.

Ищецът “Монтюпе“ ЕООД гр. София, представлявано от управителя Микаел Ив Бризон чрез процесуалния си представител твърди, че ответникът П.П.П. е бил назначен на работа в дружеството с трудов договор №390/07.12.2015г. на длъжност “машинен оператор“, считано от 07.12.2015г. за срок от една година. С допълнително споразумение №47/22.03.2016г. трудовото правоотношение между страните е изменено, като трудовият договор е променен от срочен в безсрочен трудов договор. Срокът за предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение е 30 дни. С писмено заявление от 22.06.2016г. ответникът е поискал прекратяване на трудовия договор на основание чл.326, ал.1 КТ, считано от 22.06.2016г. Със Заповед №150/22.06.2016г. прекратил трудовия договор с ответника на основание чл.326, ал.1 КТ, считано от същата дата. Понастоящем ответникът не му е изплатил обезщетението за неспазения срок на предизвестието. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 871.47 лв обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, заедно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски.

         Ответникът П.П.П. не се явява при разглеждане на делото и не е взел становище по иска.

         По делото са представени писмени доказателства.

         За да се произнасе, съдът взе предвид следното:

         От представения Трудов договор №390/07.12.2015г. и от Допълнително споразумение №47/22.03.2016г. към трудовия договор се установява, че страните са били в трудови правоотношения, като ищецът е бил назначен за неопределено време на длъжност “машинен оператор” с основно трудово възнаграждение 660 лв и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.6 % за всяка година трудов стаж. Срокът на предизвестие на безсрочния трудов договор е  30 дни, съгласно чл.326, ал.2, изр.1 КТ. По подадено заявление от ответника  от 22.06.2016г. за прекратяване на трудовия договор от същата дата, работодателят със Заповед №150/22.06.2016г. е прекратил трудовото правоотношение между страните на основание чл.326, ал.1 КТ, считано от 22.06.2016г. – датата на връчване на заповедта.

         Съгласно чл.220, ал.1 КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът за предизвестието, поради което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. В случая ответникът дължи обезщетение на работодателя за неспазения срок на предизвестието – 30 дни, с което задължение е бил запознат и изрично го е декларирал, видно от подаденото от него заявление за прекратяване на трудовото правоотношение.

         Обезщетението, дължимо на ищеца, изчислено според принципите на чл.228, ал.1 КТ, възлиза на сумата 871.47 лв и не е оспорено от ответника.

При това положение съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ е основателен и следва да бъде уважен съобразно петитума на исковата молба, заедно със законната лихва от предявяването му – 23.04.2019г. до окончателното изплащане.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца 350 лв разноски по делото, от които 50 лв държавна такса и 300 лв адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА П.П.П. ***, ЕГН ********** да заплати на “Монтюпе“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец, бул. “Цар Освободител” №8А, ет.2, представлявано от управителя Микаел Ив Бризон, ЕИК *********, сумите 871.47 лв обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, заедно със законната лихва, считано от 23.04.2019г. до окончателното изплащане и 350 лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                             Съдия: