Решение по дело №50/2022 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 5
Дата: 17 февруари 2023 г.
Съдия: Красимира Веселинова Тагарева
Дело: 20222300900050
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Ямбол, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Търговско дело №
20222300900050 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на ищеца Гаранционен
фонд гр.София, с която против ответника Б. Е. В. от с. *****, обл.*****, е предявен иск по
чл.288, ал.12 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 42 252,83лв., която фондът е изплатил по
влезли в сила съдебни решения като обезщетение за неимуществени вреди на З. А. А. в
качеството й на наследник на пострадал при ПТП, настъпило на 04.11.2011г. и причинено
виновно от ответника като водач на лек автомобил.
В исковата молба ищeцът излага, че с влязла в сила присъда на наказателния съд
по НОХД№254/2012г. по описа на СлОС, за виновен за ПТП от 04.11.2011г. е признат
ответникът, който е управлявал л.а."Фолксваген" с рег.№ ****** без сключена
задължителна застраховка ГО към датата на ПТП. Ищецът е описал механизма на ПТП и
застрахователната претенция на З. А. - наследницата на единия от пострадалите от ПТП - И.
З. А., който е починал, за уважаването на която претенция е постановено влязло в сила
решение на СГС по гр.д.№14600/2016г. Ищецът е поддържал, че е удовлетворил
застрахователната претенция в размер на общата сума от 42 252,83лв., при което
суброгирайки се в правата на пострадалата, за него е възникнало правото му да предяви
настоящия иск, след като с регресна покана ответникът е бил поканен да възстанови
платеното от ГФ, но същият не е погасил задължението си.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор на исковата
молба и не е изразил становище по допустимостта и основателността на иска.
В о.с.з. ищецът не изпраща представител, а пълномощникът му адв.П. депозира
писмена молба, в която заявява, че поддържа иска и моли за уважаването му, с присъждане
на разноските по делото.
Ответникът Б.В. се явява лично в о.с.з, не оспорва иска и заявява готовност за
изпълнение на паричното си задължение към ищеца.
ЯОС, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.288, ал.12 от КЗ (отм.), действаща към момента на
1
увреждането (*******г.), след изплащане на обезщетение по ал.1 и 2 фондът встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8. За да бъде уважен
този иск, необходимо е да е установен следният фактически състав: този по чл.45 ЗЗД - че в
причинна връзка с виновно противоправно поведение на ответника и при управление на
МПС са причинени вреди; че е ангажирана отговорността на Гаранционния фонд; че фондът
е заплатил обезщетение на увреденото лице.
В случая тези елементи от фактическия състав за основателността на иска са
осъществени:
От представената по делото влязла в сила на 15.10.2012г. Присъда №30 от
06.06.2012г. на Сливенски окръжен съд по НОХД №254/2012г. е установено, че със същата
ответникът Б. Е. В. е признат за виновен в това, че на *******г., на път I-6 в района на пътен
възел "Ямболска детелина", Община Сливен, като неправоспособен водач е управлявал лек
автомобил "Фолксваген" с ДКН *******, при което без причина е навлязъл в насрещната
лента за движение и е предизвикал ПТП, като е блъснал товарен автомобил "Волво" с ДКН
В 61 00 РМ, с което е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.150 от
ЗДвП, чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.10, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост е
причинил смъртта на И. З. А. и на И. Н. К. - престъпление по чл.343, ал.3,пр.2, б.„б
пр.1", във вр. с ал.4 на чл.342, ал.1 НК, за което престъпление Б.В. е осъден с наложено
наказание пет години лишаване от свобода. С присъдата подсъдимият Б.В. е признат за
виновен и за това, че противозаконно е отнел лекия автомобил "Фолксваген" с ДКН
****** с намерение да го ползва и по време на ползването му е последвала повреда на
МПС- престъпление по чл.346, ал.2, т.1, пр.1, вр. с ал.1 НК, за което престъпление също му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години.
От представената по делото справка от информационния център на
Гаранционен фонд е установено, че за управлявания от ответиника Б.В. л.а.
"Фолксваген" с ДКН *******, към датата на ПТП - *******г. е имало сключена застраховка
"Гражданска отговорност" със застрахователя "ЗД ЕИГ Ре"АД.
На 22.11.2016г. З. А. А. - майка на починалия при ПТП И. А., е предявила
пред ищеца Гаранционен фонд застрахователната си претенция за заплащане на сумата
30 000лв. - неимуществени вреди. С писмо от 29.11.2016г. ищецът ГФ е отказал
плащане на З.А. с мотиви, че лицето е предявило претенцията си и по исков път, за
което е образувано гражданско дело по описа на СГС.
С влязлото в сила Решение №7005/23.10.2015г. по гр.д. №14600/2016г. на СГС,
потвърдено с Решение №992/24.04.2018г. на САС по в.гр.д.№6571/2017г., съдът е осъдил
Гаранционния фонд да заплати на майката на починалия при ПТП И. А.- З. А. сумата от 30
000 лв. – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на сина й,
причинена от ПТП на *******г., ведно със законната лихва върху сумата от 22.02.2017г.
Съдът е осъдил фонда да заплати на адвоката на З.А. адвокатско възнаграждение в размер
на 1 430лв. за първата инстанция и 1 430 лв. за въззивната инстанция, както и в полза на
СГС ДТ в размер на 1200лв. От мотивите към решението става ясно, че отговорността на
ГФ е ангажирана в хипотезата на чл.288, ал.1, б."г" от КЗ (отм.), тъй като ПТП е причинено
от моторно превозно средство, владението върху което е било отнето чрез престъпление по
чл.346 от НК, осъществено от Б.В.. В производството по делото пред СГС ответникът Б. Е.
В. е взел участие като трето лице-помагач на страната на Гаранционен фонд и с диспозитива
на решението на СГС изрично е постановено, че решението е при участието на Б.В. като
трето лице - помагач на страната на ГФ.
Въз основа на постановените по делото на СГС съдебни решения са издадени
изп.лист за вземането на З.А. за главница от 30 000лв. и лихва върху него, за адвокатското
възнаграждение на адвоката на З.А. пред двете съдебни инстанции, като по образуваните
пред ЧСИ с рег.№**** в КЧСИ изпълнителни дела №1180/2019г. и №613/2018г., ищецът е
заплатил с платежно нареждане по сметката на ЧСИ сумата 37 677,60лв. - присъденото на
З.А. обезщетение от 30 000лв., ведно със законната лихва върху него в размер на 3 925лв. и
3 752,60лв. - съд.разноски по изпълнителното дело, с платежно нареждане ГФ е заплатил по
изп. дело №613/2018г. сумата 3 464,56лв. - присъдените на адвоката на З.А. разноски за
адв.възнаграждение и разноски по изпълнителното дело, с платежно нареждане в полза на
2
СГС ГФ е заплатил и сумата 1200лв. - държавна такса. На ГФ е възстановена от ЧСИ
сумата 89,33лв., или общо платената от ГФ сума е в размер на 42 252,83лв.
На 01.07.2022г. ищецът е отправил регресна покана до ответника да му заплати
сумата 42 252,83лв., изплатена от фонда на З.А. като обезщетение от ПТП на *******г.,
която покана ответникът не е получил.
При така установените факти по делото, предявеният иск е основателен и доказан
изцяло в предявения размер за сумата 42 252,83лв. Установен е фактическият състав на
чл.45 ЗЗД. Настъпването на вредоносния резултат и противоправният характер на
поведението на ответника Б.В. като водач на лекия автомобил "Фолксваген" с peг. №
****** съдът приема за установени посредством приетата като доказателство влязла в сила
присъда на СлОС, постановена по НОХД №254/2012г., която обвързва доказателствените
изводи на настоящия граждански съд при условията на чл.300 ГПК относно авторството на
деянието, извършено на *******г., противоправността на деянието, виновността на дееца -
ответника, както и относно вредоносния резултат. Към момента на ПТП и причиненото
увреждане, от виновния водач противозаконно е било отнето МПС, с което е причинено
ПТП, като авторството и на това деяние, неговата противоправност и виновността на дееца
също са установени с влязлата в сила присъда на наказателния съд. На наследника на един
от пострадалите от ПТП, чиято смърт е настъпила - З.А., с влязло в сила съдебно решение
ищецът Гаранционен фонд е осъден и е заплатил обезщетение в размер на сумата 30 000лв.,
ведно със законна лихва върху него в размер на сумата 3 925 лв., дължимата ДТ от 1200лв.,
разноски за адвокатско възнаграждение и разноски по изп. дела в размер на общата сума 42
252,83лв. Съгласно чл.288, ал.12 от КЗ (отм.), с плащането на сумата фондът встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за определяне и изплащане
на обезщетението, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло за
посочената сума от 42 252,83лв. Върху сумата следва да се присъди и законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда - 15.11.2022г.
По разноските:
С оглед този изход от делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят сторените от него разноски по делото за държавна такса (1 690,11лв.) и
юрисконсултско възнаграждение (300лв., съгл. чл.25 от Н-бата за заплащането на правната
помощ, вр. с чл.78, ал.8 ГПК), или в размер на сумата общо 1990,11лева.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Е. В. от с. *****, обл.*****, ул. ****№*, с ЕГН **********, да
заплати на Гаранционен Фонд гр.София, ул."Граф Игнатиев"№2, ет.4, представляван от
изпълнителните директори М. К. и С. С., на основание чл.288, ал.12 от КЗ, вр.с ал.8 на
чл.288 КЗ (отм.),вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 42 252,83лв. (четиридесет и две хиляди двеста
петдесет и два лева и 0,83ст.), представляваща изплатено обезщетение и разноски за
претърпени от З. А. А. неимуществени вреди от смъртта на сина й И. З. А. - починал в
следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на *******г., причинено от
ответника Б. В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.11.2022г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1990,11 лева -
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
3