Номер 52109.09.2020 г.Град София
Софийски окръжен съдI Въззивен граждански състав
На 09.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Евгения Т. Генева
Росина Н. Дончева
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно частно гражданско дело №
20201800500576 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.2,вр.чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на "П.К.Б." ЕООД срещуразпореждането по ч.гр.д. №
184/2020г. на РС-Придоп, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК протшив длъжницата Л. Ф. Л. за вземането за засконна лихва от
датата на предсрочната изискуемост на вземането до датата ,предхождаща депозиране на
заявлението в съда.
Жалбоподателят твърди,че разпореждането е незаконосъобразно и неправилно.Искането е
за отмяната му и уважаване молбата на заявителя по чл.250 ГПК.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност с оглед
изложените доводи,Софийски окръжен съд намира жалбата процесуално допустима като
депозирана в законоустановения срок от легитимирана страна и атакуваща обжалваем
съдебен акт.По същество жалбата е неоснователна.
С разпореждане № 217/15.06.2020г. ПРС е уважил заявлението в частта му относно
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумите: 745.36 лв. предсрочно
изискуема главница, 111.08 лв. падежирало договорно възнаграждение,,ведно със законната
лихва,считано от 10.06.2020г./датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане
на сумата, 11.81 лв. лихва за забава от 02.03.2019г.до 31.07.2019г.,както и 67.37 лв.
разноски.С молба от 02.07.2020г. заявителят е поискал поправка на очевидна фактическа
грешка, за каквато е приел непроизнасянето относно издаване на заповед за изпълнение за
изтекли лихви от датата на предсрочната изискуемост до депозиране на
заявлението.Първоинстанционният съд правилно е приел ,че молбата е по чл.250 ГПК и е
допълнил разпореждането,отхвърляйки молбата с мотиви,че претенцията не е
конкретизирана като такава по чл.86 ЗЗД.
Настоящият състав приема,че заповедният съд правилно е разгледал молбата по реда на
1
чл.250 ГПК и е постановил акт с правилен по същество резултат.
В случая жалбоподателят не е заявил самостоятелна претенция за мораторна лихва за
периода,предшестващ депозиране на заявлението/от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до подаване на заявлението по чл.410 ГПК/.Не е съществувала пречка той да
предяви като самостоятелно искане присъждане на обезщетение върху главницата в размер
на законната лихва по чл.86 ЗЗД за времето до настъпване на предсрочната изискуемост до
депозиране на заявлението в съда,в който случай е следвало да посочи размера на това
вземане.
Присъждането на законната лихва върху главния дълг е последица от уважаването на
главното искане и тъй като не се предявява като самостоятелен иск,не се дължи и държавна
такса върху такава претенция.Именно поради това и размерът на законната лихва не следва
да се посочва, а ще подлежи на установяване в изпълнителното производство в рамките
,установено в заповедта за изпълнение на съдебното решение/върху какъв размер и за кой
период/.
По изложените съображения Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №296/14.07.2020г. на Пирдопския районен съд по ч.гр.д.
№ 184/2020г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2