О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 556
гр. Пловдив,
10.04.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в закрито съдебно заседание на десети
април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Боева
ЧНД № 1714
по описа на Районен съд Пловдив
за 2020 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243,
ал. 5 и сл. НПК.
Образувано
е по жалба, подадена от А.Й.И., ЕГН: **********, срещу Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 10.02.2020 г. по ДП № 352/2016 г.
по описа на РПУ Труд при ОД на МВР Пловдив, пр.пр. № 3609/2016 г. по описа на Районна
прокуратура гр. Пловдив.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на
обжалвания прокурорски акт. Посочва, че извършеното разследване е непълно. Моли
обжалваното постановление да бъде отменено и делото върнато на Районна
прокуратура Пловдив за допълнително разследване.
Съдът намира, че жалбата, с която
е сезиран, е процесуално допустима, доколкото е подадена в преклузивния
седемдневен срок, от лигитимирана страна, срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Наказателно производство по ДП № 352/2016 г. по описа на РПУ Труд при ОДМВР Пловдив,
е образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 03.04.2016 г. в с. Ясно
поле, обл. Пловдив, се е заканил на А.Й. ***, с престъпление против неговата
личност – убийство, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл. 144 ал. 3 НК.
Наказателното производство е
прекратено на основание чл. 243 ал.1 т.2 НПК – обвинението не е доказано. В
хода на разследването от прокурора е установена следната фактическа обстановка:
Свидетелят А.Й.И. ***, и живеел в имот, представляващ къща
с двор, находиш се на ул. "***, заедно със съпругата си – свидетелката З.Г.И.,
сина си - П.А. Й., и внука си – свидетелят А. П. Й.. Свидетелят И. притежавал
земеделски земи, които обработвал с закупена от него техника - трактор плуг с
ремарке, които държал пред дома си. Свидетелят И. познавал свидетеля Н.К.Н. и
баща му – свидетелят К.Ф., който живеел в същото село.
На 03.04.2016 г. в с.Ясно поле, обл.Пловдив, свидетелят А.И.
бил на двора на имота си, чул шум от мотор, който спрял на улицата пред дома му.
Свидетелят И. излязъл на улицата и забелязал свидетеля Н.Н., който бил спрял
мотора си до неговото ремарке и го оглеждал. Свидетелят И. отишъл при свидетеля
Н., като последният му заявил, че задните гуми на ремаркето, които оглеждал,
заедно с лагерите и барабаните, били негови и подозирал, че свидетелят И. ги е
откраднал. Свидетелят И. обяснил па свидетеля Н., че бил закупил в гр.Раковски
въпросното ремарке с тези гуми. По твърдения на свидетеля И., свидетелят Н. му
казал да свали веднага въпросните гуми и да му ги върне, иначе щял да изтрепе
всички или да ги запали. Свидетелят И. му отказал, като поискал свидетелят Н.
да докаже собствеността върху гумите. Свидетелят Н. запалил мотора и си
тръгнал, но малко след това отново се върнал, управлявайки лекия си автомобил
като спрял пред дома на свидетеля И.. Свидетелят И. твърди, че свидетеля Н. му
се заканил с думите: „Качвай се в колата, ще те убия“ и го накарал да се качи в
лекия му автомобил, за да му покаже от къде бил закупил гумите. Свидетелят И.
сочи, че след като се качил в колата на свидетеля Н., двамата тръгнали за
гр.Раковски, като по време на пътуването, свидетелят Н. му говорил със
заплашителен топ и го упреквал, че е откраднал въпросните гуми. Свидетелят И.
обяснил на свидетеля Н.. че при закупуването на въпросното ремарке, същото се
намирало в двора на И.Й. от гр.***, и предложил да се срещнат с последния, но
свидетелят Н. отказал. Двамата се върнали в с.Ясно поле, като свидетелят Н.
оставил свидетеля И. пред дома му и заявил, че отива да търси свидетеля А. П. Й..
Свидетелят И. тръгнал да търси свидетеля А.Й., тъй като се притеснил, че
свидетелят Н. ще се саморазправи с внука му. Свидетелят И. отишъл в стопанския
двор на селото във фермата за крави, стопанисвана от свидетеля И.Г. И. ***,
където били свидетелите А.Й. и Н.Н.. Свидетелят И. се оплакал на свидетеля И. И.,
че свидетелят Н. го заплашил с убийство и го набедил, че му е откраднал две
гуми с главини и джанти нa ремарке. Всички отишли пред дома на свидетеля И., за
да огледат гумите па ремаркето. Свидетелят Н. продължил ла твърди, че въпросните
гуми били негови, а свидетелят И. заявявал, че бил закупил ремаркето с три
гуми. Свидетелят И. И. обяснил на свидетеля Н., че при закупуването на описаното
ремарке бил услужил на свидетеля И. с четвъртата гума.
В хода па разследването са били извършени допълнителни
процесуално-следствени действия, при които в качеството на свидетел е била
разпитана З.Г.И. - съпруга на свидетеля А.Й.И.. Свидетелката И. сочи, че
познавала свидетеля Н.К.Н. само по физиономия, като родителите му живеели в
с.Ясно поле на другия край на селото. Свидетелката И. посочва, че почти не
излизала от двора на къщата, тъй като била трудно подвижна. Твърди, че видяла
последно свидетеля Н.Н. през деня, когато имало разправия между него и съпруга
й – свидетелят А.И., като не си спомня кога се е случило - не сочи ден, месец,
година или сезон от година. Свидетелката И. твърди, че била на чешмата на двора
и чула: „Ще ви запаля, ще ви убия“ и излязла на плочките пред пътната врата.
Забелязала мъжа си на улицата да стои пред ремаркето им, намиращо се пред
къщата им. Свидетелката сочи, че до свидетеля А.Й. стояло момче, което по
думите й искало да ги убива, но не знаела как се казва и не знае ако го види
дали, ще го разпознае. Свидетелката И. твърди, че съпругът й и въпросното момче
разговаряли за джантите на ремаркето, като тя не стояла дълго навън и се
прибрала в дома си. Свидетелката И. сочи, че след няколко минути свидетелят А.И.
се прибрал вкъщи и бил ядосан и притеснен като обяснил, че ще се обади на кмета,
за да иска охрана.
В хода на разследването е бил проведен допълнителен
разпит на свидетеля А.Й.И., който сочи, че по време на случилото се изплашил от
думите и агресивния тон на свидетеля Н.. След като последният дошъл с колата си
и спрял на улицата пред дома на И., слязъл от автомобила и застанал пред
вратата па колата като му казал заповеднически: „Ела тука!". В този момент
свидетелят И. сочи, че бил до моста, който се намирал срещу къщата му, като
свидетелят Н. и колата му били между него и къщата му. Свидетелят Н. казал на
свидетеля И.: „Влизай в колата, за да отидем да проверим откъде си купил
ремаркето“, при което И. се качил в колата доброволно, като искал да докаже на Н.,
че не е прав за джантите на ремаркето. По време на пътуването, свидетелят И.
сочи, че само упътвал Н. къде да кара, след което го върнат пред дома му и го оставил.
Свидетелят И. твърди, че през дните докато депозирал жалба срещу Н.Н. чакал да
дойде полиция в дома му, защото така му бил казал кмета.
В хода на разследването в качеството на свидетел бил
разпитан К.Г. И. /втори братовчед на свидетеля А.Й.И./, който сочи, че през
пролетта на 2016 г., без да помни дата и месец, бил заедно със свидетеля А.И. ***.
Свидетелят К. И. твърди, че в един момент при тях дошъл свидетелят Н.Н., който
се обърнал към свидетеля А.И. с думите: „Искам си джантите до два три дни,
минах покрай вас и ги видях на вашето ремарке, или ще има бой“. След казаното,
свидетелят А.И. обяснил, че това били негови джанти, които закупил заедно с
ремаркето, след което свидетелят Н. си тръгнал. Свидетелят К. И. сочи, че
свидетелят А.И. се стреснал и предложил двамата да отидат при кмета на селото -
И. И.. Веднага свидетелите К. И. и А.И. отишли във фермата на кмета, където бил
и свидетелят Н.. Малко след това дошъл и дядото па свидетелят А.И. – свидетелят
А.Й.И. като започнал разговор във връзка с въпросните джанти. Кметът поискал да
види джантите и се качил в колата на свидетелят Н.. Всички отишли пред дома на
свидетелят А.Й.И. и огледали джантите, а свидетелят К. И. бил настрани. След
това свидетелите И. И. и Н. си тръгнали, като свидетелят К. И. разбрал от
свидетеля А.Й.И., че преди това свидетелят Н. му се бил заканил с убийство.
В хода на разследването в качеството на свидетел бил
разпитан и П.Х.Г. от с.***. Същият сочи, че познавал по физиономия свидетелите А.Й.И.
и Н.Н., като с последният не били в добри отношения. Свидетелят Г. твърди, че
една вечер се напил и откраднал гумите с джантите от ремаркето на свидетеля Н..
Натоварил ги с каруцата си и ги закарал в дома на свой близък, където останали
около три месеца. Свидетелят Н. подал жалба за извършената му кражба, водило се
дело, при което свидетелят Г. признал за стореното и върнал отнетите гуми с джантите
на свидетеля Н., но той заявил, че те не били негови. Свидетелят Г. сочи. че
свидетелят Н. не му е казвал, че видял гумите си с джантите на ремаркето на
свидетеля А.И., който имал също ремарке с двуосно с четири гуми с джанти. Свидетелят
Г. твърди, че свидетелят А.И. не се е срещал с него и не го е подбуждат да
открадне гумите на Н. и да ги даде на И..
За да прекрати наказателното производство, представителят на Районна
прокуратура Пловдив е приел, че са извършени множество действия по
разследването, като са събрани множество доказателства, но не са събрани
безспорни и категорични доказателства за извършено престъпление по чл. 144 ал.3 НК.
От правна страна:
Престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК представлява
особена форма на престъпно въздействие върху свободното протичане на психичните
процеси, в резултат на които се формира волята на пострадалия. В този смисъл
изпълнителното деяние се изразява в обективиране намерението на дееца към
пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него и по-конкретно, че ще го
лиши от живот. Заканата следва да е възприета от пострадалото лице, да е
достигнала до неговото съзнание и да е била годна да възбуди основателен страх
за нейното осъществяване.
За да се прецени дали
заканата е годна да възбуди основателен страх за нейното осъществяване, следва
да се изхожда от конкретната фактическа обстановка по делото и най-вече от
цялостното поведение на заподозряното лице – неговите думи и действия. В тази
връзка са и разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989 г.
по н. д. № 47/1989 г., ОСНК на ВС.
Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства не може по безспорен начин да се установят
думи или действия, отправени до пострадалия, които да представляват закана за
убийство и да са годни да възбудят основателен страх за нейното осъществяване. Така
по делото са разпитани седем свидетели – Н.Н., А.И., А.Й., И. И., К.Ф., З. И., К.
И. и П. Г.. Думи и изрази, които могат да обективират отправена закана за
убийство по отношение на А.И. се установяват именно в неговите показания. Това
са: „ще ви изтрепя, ще ви запаля“, „ще ви убия“. Съдът кредитира показанията на
свидетеля И. в частта, в която същият заявява, че е възникнал спор за
собствеността върху двете задни гуми, лагери и барабани на притежаваното от свидетеля
И. двуосно ремарке. Съдът не кредитира изложеното от свидетеля И. в частта, в
която посочва горецитираните думи. В тази част показанията на свидетеля И. са в
пълно противоречие с демонстрираното от него поведение. След първоначалния
разговор между свидетелите И. и Н., последният си е тръгнал. Свидетелят И. е
останал пред своя дом и е продължил ежедневните си дейности. Тоест, ако свидетелят
Н. действително е изрекъл с висок и заплашителен тон спрямо И. закана за
убийство, то последният спокойно би могъл да се прибере в своя дом, да
сигнализира компетентните органи и да потърси съдействие. Не такова обаче, е
последващото му поведение: И. остава в двора на къщата си и когато свидетелят Н.
се връща, той доброволно и по собствена воля се е качил в автомобила,
управляван от свидетеля Н., като двамата са се придвижили до кв. „Секирово“ в
гр. Раковски, с цел да разговарят с лицето, от което свидетелят И. е закупил
ремаркето. След проведения разговор с лицето, свидетелите И. и Н. са се върнали
към село Ясно поле, като И. е бил закаран до къщата си. И. е слязъл от автомобила
и с Н. са се разбрали да отидат при кмета на с. Ясно поле - свидетелят И. И.. В
този момент, ако действително е била налице заплаха за живота му, свидетелят И.
отново е имал възможност да се прибере в своя дом и да сигнализира органите на
МВР. Подобни действия той не е предприел, като се е качил в собствения си
автомобил и е отишъл при кмета на с. Ясно поле, където с него и свидетелят Н.
са провели спокоен разговор и са обсъдили въпроса, касаещ собствеността на
гумите, лагерите и барабаните, закрепени на задната ос на ремаркето.
От така описаната хронология
на събитията и поведението на участващите в тях, то се налага категоричния
извод, че заплахи за живота, здравето и телесната цялост на свидетеля И. не са
били изричани. В генезиса на така възникналата ситуация е гражданскоправен спор
за собствеността върху части от ремаркето, притежавано от И.. В никакъв случай
обаче, този спор не може да бъде дефиниран като осъществяващ от обективна и
субективна страна съставът на престъпление по смисъла на чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1 НК. Цялостното поведение на участниците в спора е насочено не към
уреждане на отношенията чрез заплахи за живота и принуда, а по- скоро към
изясняване на ситуацията чрез проследяване веригата на собственост върху
ремаркето. Именно и предвид това, свидетелят И. по собствено давление е отишъл
със свидетеля Н. първо в гр. Раковски, а след това и при кмета на с. Ясно поле.
Именно защото не е бил заплашван и защото не се е чувствал застрашен, свидетелят
И. не е влязъл в своя дом, с цел да се предпази /макар и няколко пъти да е имал
тази възможност/. Гореизложените изводи на съда са красноречиво подкрепени и от
факта, че след като спорът за вещите е приключил, свидетелят И. се е прибрал в
своя дом и отново не е предприел каквито и да било действия /в тази връзка
думите на свидетеля Й. на л. 7 гръб от ДП: „На следващия ден или на по-
следващия дойде кварталният полицай. Вероятно кмета го бе изпратил, защото нито
аз, нито дядо ми сме търсили полицията“/. Тоест, дори самият И., след като се е
прибрал в своя дом е бил напълно дезинтересиран към създалата се ситуация и
единствено поради активността на кмета на с. Ясно поле, случаят е имал по-
нататъшно развитие.
Съдът не кредитира думите,
изложени от свидетеля Й. / л. 7 от ДП/, в частта, в която заявява, че свидетелят
Н. е заплашил него и свидетеля И. пред кмета на селото, с физическа
саморазправа, ако не му бъдат върнати процесните гуми, лагери и барабани за
ремарке. В тази си част, показанията на свидетеля Й. са в пълно противоречие с
казаното от свидетеля И.И. /л. 8 от ДП/, доколкото последният е напълно
категоричен, че пред него заплахи и закани не са изричани. Дори напротив-
разговорът, касаещ собствеността върху процесните вещи е протекъл спокойно.
Съдът не кредитира в цялост
изложеното от свидетелката И. /л. 31 от ДП/. Показанията на свидетелката са,
както вътрешно противоречиви, така и в противовес с изложеното от свидетеля И.
/л. 5- 6 от ДП/. От една страна свидетелката заявява, че познава по физиономия
свидетеля Н., а от друга посочва, че когато е излязла пред вратата на своя дом
е видяла момче, което заплашва нейния съпруг, но не е могла да го познае, не му
знае името и не би могла да го разпознае. Предвид това, ако свидетелката И.
действително е присъствала на твърдения инцидент, то тя несъмнено би мога да
разпознае свидетеля Н., а не съвсем лаконично да посочва, че съпругът й е
заплашван от непознато за нея лице. Изцяло алогично от житейска гледна точка е
и твърдението на свидетелката И., че не си спомня през кой ден от седмицата,
кой месец или поне сезон от годината, са се развили процесните събития, но съвсем
точно си спомня, че случаят се е разиграл между 14.00ч. и 15.00ч.
От всичко изложено следва,
че след проведено обективно, всестранно и пълно разследване не се установи по
отношение на свидетеля А.И. да са отправени думи или извършени действия,
осъществяващи престъпление по чл. 144 ал.3, вр. ал.1 НК. Поради изложеното,
правилно е прието от страна на Районна прокуратура Пловдив, че обвинението не е
доказано, което обуславя извод и за законосъобразност на постановлението за
прекратяване на наказателното производство.
Така мотивиран и на
основание чл. 243 ал. 6, т. 1, вр. ал. 5
НПК, Районен съд Пловдив
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 10.02.2020 г. по ДП № 352/2016 г. по описа на РПУ Труд при ОД
на МВР Пловдив, пр.пр. № 3609/2016 г. по описа на Районна прокуратура гр.
Пловдив.
Определението подлежи на обжалване и протест в
седемдневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС