№ 39
гр. гр.Велинград, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА Гражданско
дело № 20215210100423 по описа за 2021 година
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул.“България“ № 81, вх.В,
ет.8, представлявано от ЮЛ. Б. Ц., чрез адв.В.Г.- САК, със съдебен адрес: гр. София, бул.
"България” №81, вх. В, ет. 8, против С. Б. К., ЕГН ********** от гр.Велинград, ул.“Осма“
№ 18.
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1
ГПК и чл. 124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответника дължи на ищеца следните суми: 205.15 лв. – главница, представляваща стойност
на потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договорите, сключени с „БТК”
ЕАД, както и 50,78 лева –мораторна лихва, за заплащането на които е издадена ЗИ по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 1068/2020г. на ВлРС.
Ищецът твърди, че въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни
услуги с индивидуален клиентски номер 16043921001, между ответника С. Б. К., ЕГН
********** и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД /БТК/, ЕИК: *********, а
именно Договор за мобилни услуги от 28.08.2017 г. с план SMART М за мобилен номер
**********, Договор от 28.08.2017г. за ползване на абонамента SMART М и SMART L+ за
мобилни номера ********** и **********, Договор от дата 06.10.2017г. за абонамента към
ползвания мобилен номер **********, съгласно които били издадени фактури
обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, на стойност 205.15 лв., а именно: Ф.
№**********/08.03.2018г.,Ф.№**********/08.04.2018г., Ф. № ********** от 08.05.2018г. и
1
Ф.№**********/09.06.2018г. за периода от 08.02.2018г. до 08.06.2018г.
-За отчетен период на потребление 08.02.2018 - 07.03.2018г., операторът бил
начислил на потребителя за незаплатена услуга сума в размер на 83.59 лв. с ДДС,
обективирани във ф.№ **********/08.03.2018 г., от които: За използвани Мобилни услуги
69.66 лв., без ДДС; ДДС ставка и сума 20% - 13.93 лв., но след постъпило плащане от страна
на длъжника, от мобилните услуги била приспадната сума в размер на 37.84 лева, при което
за горепосочения отчетен период претендира незаплатения остатък от 45,75 лв. с ДДС за
потребеени мобилни услуги.Дължимата сума била платима в срок 25.03.2018 г. Към
фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
-За отчетен период на потребление 08.03.2018г. - 07.04.2018г., операторът начислил
на потребителя за незаплатена услуга сума в размер на 82.91 лв. с ДДС, обективирани във ф.
№**********/08.04.2018 г., от които: За ползвания мобилен номер **********: SMART L+
24.99 лв. без ДДС; Отстъпка "10% Месечен абонамент" -2.50 лв.;
За ползвания мобилен номер **********: SMART М 13.32 лв. без ДДС;
Допълнителни 100МВ 0.83 лв.; Допълнителни 100МВ 0.83лв.;
За ползвания мобилен номер **********: SMART М 13.32 лв. без ДДС
Допълнителни 100МВ 0.83 лв.; Допълнителни 100МВ 0.83 лв; Допълнителни 100МВ 0.83
лв.;
За ползвания мобилен номер **********: SMART М 13.32 лв.; Допълнителни 100МВ
0.83 лв.;Допълнителни 100МВ 0.83 лв.;Допълнителни 100МВ 0.83 лв.
Общо ДДС ставка и сума 20% 13.82 лв. Дължимата сума била платима в срок до
25.04.2018 г.
-За отчетен период на потребление 08.04.2018 - 07.05.2018 г., операторът начислил на
потребителя за незаплатена услуга сума в размер на 74.94 лв. с ДДС, обективирани във ф.№
**********/08.05.2018 г., от които: За ползвания мобилен номер ********** - 24.99 лв. без
ДДС; Отстъпка "10% Месечен абонамент" -2.50 лв.;
За ползвания мобилен номер **********: SMART М 13.32 лв. без ДДС.
За ползвания мобилен номер **********: SMART М 13.32 лв. без ДДС.
За ползвания мобилен номер **********: SMART М 13.32 лв. без ДДС.
Общо ДДС ставка и сума 20% 12.49 лв. Дължимата сума била платима в срок до
25.05.2018 г.
- За отчетен период на потребление 08.05.2018 - 07.06.2018 г., операторът начислил
на потребителя за незаплатена услуга сума в размер на 1,55 лв. с ДДС, обективирани във ф.
№ **********/09.06.2018 г., от които: За ползвания мобилен номер **********: Отстъпка
"10% Месечен абонамент" 1.29 лв.; ДДС ставка и сума 20% 0.26 лв. Дължмата сума била
платима с срок до 25.06.2018 г.
- За отчетен период на потребление 08.06.2018 - 07.07.2018 г., операторът отразил не
2
заплатения баланс от предходни периоди, обективиран във ф.№ **********/09.06.2018 г.
Настоява се на това, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща
стойност 205.15 лв., фактурирани за последователни отчетни месеца - за месец 03/2018г.,
04/2018 г., 05/2018 г. и за месец 06/2018г. Към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Незаплащането в
срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги
обословило правота на БТК да иска заплащането им. А и за ищцовото дружество да
претендира, цедираните му незаплатени услуги в размер на 205.15 лв.
Представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но
длъжникът-ответник бил сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, които не заплатил. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали
права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги.
Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са
неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор
са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В конкретният
случай ответникът С. Б. К., ЕГН ********** била подписал договор за далекосъобщителна
услуга, ползвал мобилни/телефонни номера **********, **********, ********** и
**********, но не изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата,
като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена му била фактура и в срок не я
заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за
което ответникът следва да понесе отговорността си.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор
„БТК“ ЕАД- абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се е съгласил и приел Общите
Условия на Оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл. 45.1. от Общите Условия „ 45.1. Да получава изцяло и в срок плащане на
дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия.“.
Според чл.43.1. „43. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите
суми за предоставените услуги;“.
Твърди се, че правото на БТК да иска плащане произтичало от чл.50, във връзка с чл.
43 от ОУ, според които Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок
дължимите суми за предоставените услуги: А от своя страна БТК имал право да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната, при неспазване на което и да е задължение
в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя както и БТК има право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор е потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на
индивидуалните договори на ответника мобилният оператор издал по клиентски номер
№16043921001 крайна фактура №********** от 08.07.2018 г., платима в срок до 25.07.2018
г ., с начислена обща сума за плащане в размер на 205.15 лв. - цената, дължима се за
3
потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода . В издадената крайна
фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги, която не била предмет на настоящото производство. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило
правото на БТК /чл.50 във връзка с чл. 43, т.1 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. В случая датата на деактивация на процесния абонамент
била 30.06.2018г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система
на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не спазил крайния
срок за ползване на абонамента SMART М за мобилен номер ********** до 28.08.2019г.,
съгласно Договор за мобилни услуги от дата 28.08.2017 г., също така не е изпълнил крайния
срок за ползване на абонамента към ползвания мобилен номер ********** до 28.08.2019 г.,
съгласно договор от дата 28.08.2017. г., също така не е изпълнил крайния срок за ползване
на абонамента SMART М и SMART L+ за мобилни номера ********** и ********** до
06.10.2019 г., съгласно договор от дата 06.10.2017. г.
Главницата била формирана като за периода от месец 03/2018г. до месец 06/2018г.,
като ответницата не била платила месечните абонаменти такси за всяка една от посочените
по-горе услуги. Освен това ответникът дължал отделно и мораторна лихва върху главницата
в размер на 50.78 лв. за периода от 25.06.2018г. до 30.11.2020г., начислена върху Фактура
№ **********/09.06.2018г.
По силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК” ЕАД прехвърлил, а „С. Г.
Груп” ООД станал собственик на вземането спрямо С. Б. К., ЕЕН **********, което в
последствие било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019г. сключен между
„С. Е. Груп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД.
Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го извършил в размер и спрямо
длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и
привилегии по тях, ако е имало такива.
И двата договора за цесия били облигационни, консесуални, двустранни и са
породили правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения между
цедент и цесионер вземанията към трети лица не били елемент от тях.
Настоява се на това, че няма законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на
договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не
било важно за длъжника. Законът го бранел, като поставя изискване единствено относно
уведомяването му, като го скрепвал като задължение на цедента, без да уточнява момента
му. Единственото изискване на законодателя било длъжникът да бъде уведомен, за да може,
ако иска да изпълни задължението си и да знае на кого да плати. В конкретния казус,
ищецът извеждал своето материално и процесуално право от два договора за цесия. Видно
4
от тях, същите имали за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много
физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но
това не означавало, че същите на са конкретизирани. Не случайно страните били избрали
принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се
избегне нарушаването на множество закони. В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен
между „БТК” ЕАД и „С.Е. Труп” ООД, е дадена легална дефиниция на понятието:
Приложение № 1- неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна
форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни
услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания
на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. В чл. 5.3 от
договора за цесия било уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставя писмено
потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.Цедентът е декларирал в чл.
3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1,
не съществуват други правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в цялост би
било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД. а именно - представянето на лични данни на
хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би надхвърлило целите, за които
се обработват.
От Приложение № 1 се установявало, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019
г. „С. Г. Груп” ООД е прехвърлител, а „ЮБЦ” ЕООД вземането спрямо С. Б. К., ЕГН
**********.
Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от
подписването му, „ЮБЦ“ ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на
цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземания. Няма никаква законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да
уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Подобно становище било застъпено не само в
редица решения на въззивни съдилища /цитира решения/. Към исковата молба било
приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп“
ООД, което дружество уведомявало длъжника от името на мобилния оператор за цесията от
16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Връчването на
исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи удостоверяващи
прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера било възприето като надлежно
уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС / цитира
решения/, приета за правилна съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата
молба не може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към
нея е приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приемало, че
съобщаване на цесията все пак е извършено. Безспорно уведомлението за цесия, приложено
към исковата молба изхождало от цесионера, но същото било отправено до длъжника от
името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера да извършва уведомяване по чл.
99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство било посочено в уведомлението. Цесионерът
5
- „С.Г. Груп“ ООД продължавал да има качеството на пълномощник на цедента за
уведомяване на длъжника за цесията, а и ответникът не е легитимиран да оспорва
упълномощителната сделка. В чл.6 от договора от 01.10.2019 г. било уговорено между
страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за извършено
прехвърляне. Нямало законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и
за двете цесии, предвид факта, че С. Б. К., ЕГН ********** не била изпълнил нито на
мобилния оператор, нито на „С.Г. Груп“ ООД към датата на връчването на препис от
исковата молба. Законът не указва формата и момента на съобщаването. Всички изисквания
на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на
вземането са изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има това значение, че
стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму.
След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. Длъжникът би могъл
да противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията само ако
едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се
освободи от задължението да плати и на новия кредитор.
В конкретния случай, длъжникът-ответник С. Б. К.. ЕГН ********** не е изпълнил
задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора,
както и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславя правния интерес на
кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на
съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска от съда да постанови решение, с
което да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото
дружество следните суми: 205.15 лв. – главница, представляваща стойност на потребена и
неплатена далекосъобщителна услуга по договорите, сключени с „БТК” ЕАД, както и 50,78
лева –мораторна лихва, за заплащането на които е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
1068/2020г. на ВлРС. Претендира разноски направени в заповедното и настоящото дело.
Прави и искане за постановите неприсъствено решение по смисъла на чл. 238 и чл.
239 от ГПК, при наличие на предпоставки за това.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска признаване за установено в
отношенията между ищец и ответника, че ответникът дължи на ищцовото дружество
следните суми: 205.15 лв. – главница, представляваща стойност на потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга по договорите, сключени с „БТК” ЕАД, както и 50,78 лева –
мораторна лихва, за заплащането на които е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
1068/2020г. на ВлРС.
Претендират се и разноските в заповедното производство и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Поради
6
което и му е указано, че в случай че не се яви в първото съдебно заседание , без да е
направили искане делото да се гледа в негово отсъствие, то може да настъпят последиците
на чл.238 и 239 ГПК и да се постанови неприсъствено решение.
В о.с.з. ищеца, чрез пълномощника си адв.Г. в писмена молба поддържа иска и иска
уважаване на същия., с подробни съображения изложени в молбата. В същата ищецът
заявява, че договора за мобилни услуги е прекратен едностранно от оператора, съгласно
чл.50 от ОУ, а именно по вина на абоната и поради непращане в срок на задълженията.
В о.с.з.ответника, редовно уведомен се явява лично. Твърди, че оспорва иска, защото
не дължи повече пари на М Тел. Не дължала нищо, тъй като два месеца поред заплащала
веднъж 98лв. и втори път 132лв. Твърди също, че през м.януари била изпратила жалба,
когато платила големите поредни суми. А на третия път заявила, че прекратява договора си
с тях. Самото прекратяване на договора станало през април или май 2018г., като тогава
ответницата била прекратила договори си и за трите номера.
Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с
оглед на наведените от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено
следното:
От приложеното ч.гр.д. № 1068/2020г. на ВлРС, с постановеното по същото Заповед
№ 260264/29.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК се установява
да е разпоредено С. Б. К., ЕГН ********** от гр.Велинград, ул.“Осма“ № 18, да заплати на
„ЮЦБ“ ЕООД– гр.София следните суми: сумата от 205,15лева – незаплатена главница по
Договор за телекомуникационни услуги с клиентски № 16043921001 сключен с БТК, въз
основа на който са издадени следните фактури: № **********/08.03.2018г.,
№**********/08.04.2018г., №**********/08.05.2018г., **********/09.06.2018 г., за периода
от 08.02.2018 г. до 08.06.2018 г., сумата от 50.78 лева, представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 25.06.2018г. до 30.11.2020г., начислена върху фактура №
**********/09.06.2018г., както и сумата от общо 205лв. –разноски, в това число 25.00 лева -
държавна такса и 180.00 лева– адвокатско възнаграждение.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1068/2020г. на ВлРС е връчена на
длъжника С.К. лично на 01.03.2021г. На 01.03.2021г. е постъпило Възражение по реда на
чл.414 ГПК. В него длъжника С.К. заявява, че винаги е била изрядна с плащането, но й била
спряна сметка от 24лв. и на следващия месец й поискали 132лв.. Поради това й прекратила
договора си с БТК, тъй като не трябвало да надписват суми, които са неверни. Поради това и
счита да не дължи суми на БТК ЕАД.
Във връзка с депозираното възражение по чл.414 ГПК, заявителя „ЮЦБ“ ЕООД е
уведомен да предяви иск за установяване на вземането си по издадената в негова полза ЗИ
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1068/2020г. на ВлРС в едномесечен срок. Съобщението е
получено от него на 17.03.2021г., а настоящия установителен иск е постъпил в съда на
20.04.2021г. изпратен по пощата с клеймо от 19.04.2021г. /ден понеделник/ и е предявен от
ищцовото дружество в дадения срок. Изложеното сочи, че установителния иск е допустим.
7
Страните не спорят по обстоятелството, до колкото ответника не го е оспорил, да са
били сключен между ответника С.К. и БТК ЕАД, с търговска фирма „Виваком“ договори за
предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 16043921001, а именно
Договор за мобилни услуги от 28.08.2017 г. с план SMART М за мобилен номер **********,
Договор от 28.08.2017г. за ползване на абонамента SMART М и SMART L+ за мобилни
номера ********** и **********, Договор от дата 06.10.2017г. за абонамента към ползвания
мобилен номер **********. А и същото се установява от намиращите се ч.гр.д. №
1068/2020г. такива. Установява се също и трите договора да са за срок от 24 месеца. Не
спорят и договорените услуги да са била предоставена към тел.номер **********, и
тел.номера ********** и **********. Според тези договори: за уговорения тарифен план
SMART М за мобилен номер ********** се дължи абонаментна такса от 15,99лв. с ДДС; за
уговорения тарифен план SMART М и SMART L+ за мобилни номера ********** и
********** се дължи абонаментна такса от по 15,99лв. с ДДС.
Договорите и приложенията към тях са подписани от абоната – С.К..
Видно от представените от ищеца Фактури с №№ **********/08.03.2018г.,
№**********/08.04.2018г., **********/08.05.2018г., **********/09.06.2018г., в тях
ежемесечно за периода от 08.02.2018г. до 08.06.2018г. са начисление начислено задължения
на ответника, като абонат с клиентски № 16043921001 за заплащане на суми,
представляващи сбор от предоставени SMS услуги, пренос на данни и абонаментни такси за
трите номера, както и 20% ДДС. В резултата общото начисление с ДДС е съответно:
83,59лв. по ф.№**********/08.03.2018г.; 82,91лв. по ф.№ **********/08.04.2018г.; 74,94лв.
по ф.№ ********** от 08.05.2018г. и 1,55лв. по ф.№ **********/09.06.2018г. В
представените фактури е посочена конкретна дата, като срок за плащане на задълженията по
всяка фактура, който е 25-то число на месеца в който е издадена фактурата.
По делото е представен и договора за цесия от 16.10.2018г. /л.12/ сключен между
„БТК” ЕАД-София, като продавач и „СГ Груп” ООД -Монтана, като купувач, по силата на
който последния придобива вземанията на цедента, описани в Приложение №1.1 и
Приложение № 1.2, ведно с привилегии, ипотеки и изтекли лихви. Приложение №1 не е
представено. Представено е и потвърждение за прехвърляне на вземания /л.21/ според което
на „СГ Груп” ООД -Монтана е прехвърлено вземане към длъжника С.К. в размер на
205,15лв.
Според чл.5 от този договор за цесия, цесионерът се е задължил да уведоми за своя
сметка длъжниците за извършената цесия от името на цедента, за които му е издадено
изрично пълномощно. Въпросното пълномощно е представено с договора за цесия.
Представено е и съставено от „СГ Груп” ООД, като пълномощник на БТК уведомление по
чл.99 от ЗЗД, адресирано до ответника С.К.. Няма данни обаче то да му е било изпратено
съответно връчено.
Видно от представения Договора за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г.
8
сключен между „СГ Груп” ООД -Монтана, като продавач и ищеца „ЮЦБ“ ЕООД –
гр.София, като купувач, с него последния е придобил вземанията на цедента, произтичащи
от договора за цесия от 16.10.2018г. сключен между „БТК” ЕАД-София, според Приложение
№1 -списъка на вземанията. Такъв списък не представен, вместо него е представено
посоченото по-горе Потвърждение за прехвърляне на вземания, според което БТК е
прехвърлило на „СГ Груп” ООД -Монтана вземане към длъжника С.К. в размер на 205,15лв.
Както и извлечение от Приложение №1 към Договор за цесия от 01.10.2019г., според което
„СГ Груп” ООД -Монтана е прехвърлило на „ЮЦБ“ ЕООД -София вземане към длъжника
С.К. в размер на 205,15лв.
Представено е и съставено от „ЮЦБ“ ЕООД –София, уведомление по чл.99 от ЗЗД
адресирано до ответника С. Б. К., според което дългът му към СГ Груп в размер на 205,15лв.
по Договор за мобилни услуги на БТК е прехвърлен на „ЮЦБ“ ЕООД. Няма данни обаче и
това уведомление за втората цесия да е било изпратено и връчено.
В заявлението си по чл.410 ГПК ищеца е твърдял, че за извършените две цесия
длъжника С.К. е бил надлежно уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД на дата 11.11.2018г.
Доказателства за наличие на уведомяване за цесията в насока на писмо от сочената дата
11.11.2018г., което да е изпратено и връчено на ответника не са представени. Вместо това в
исковата си молба ищецът вече и не твърди да е бил уведомен ответника за цесиите и това
да става с получаване на приложените към искова молба уведомления, като в тази насока
сочи съдебна практика – Определение №987/2011г. по гр.д.№867/2011г. на ВКС, като в
писмено становище основава уведомяването на ответника за цесиите на връчването на
искова молба.
От горните доказателства безспорно се установява съществуване на валидно
сключени Договор за мобилни услуги от 28.08.2017 г. с план SMART М за мобилен номер
**********, Договор от 28.08.2017г. за ползване на абонамента SMART М и SMART L+ за
мобилни номера ********** и **********, Договор от дата 06.10.2017г. за абонамента към
ползвания мобилен номер **********, въз основа на които са издадени процесните Фактури
с №№ **********/08.03.2018г., №**********/08.04.2018г., **********/08.05.2018г.,
**********/09.06.2018г. Установява се и наличие на валидно сключени два договора за
цесия, като в резултата на прехвърляне на вземания ищеца „ЮЦБ“ ЕООД е притежател на
вземане към ответника по същите договори в размер на 205,15лв. Следва да бъде посочено в
случая, че съгласно последователната съдебна практика с получаването на препис от
исковата молба с приложените към нея доказателства, включително и уведомлението, се
приема, че ответника е валидно уведомен за цесиите /в този смисъл Решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК,; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК и мн.др./, поради което следва, че ищеца е материално легитимиран
да претендира изпълнение на задълженията на длъжника.
По същество ответника не е оспорил нито легитимацията на страните, нито
изискуемостта на вземането, нито неговия размер. Твърдението на ответника, че сам е
9
прекратил договорите си с БТК през април и май 2018г., само по се бе си не означава да са
били заплатени всички задължения по тези договори преди прекратяването им. Още повече,
че ищецът и сам твърди да ги прекратил поради нереално високи сметки, но не твърди те да
са платени. В случая до колкото в последната фактура ф.№ **********/09.06.2018г. е
начислена за плащане само сумата от 1,55лв. дължима за периода 08.05.2028г. 9 07.06.2018г.,
а не целите месечни такси по трите договора, само по себе си означава действително
договорите да са били прекратени някъде в началото на м.май 2018г. До тогава ищецът
дължи уговорените месечни абонаментни такси по договорите, които всъщност видно от
фактурите формират и неговото задължение.
По делото е приета и неоспорена от страните ССЕ изготвена от в.л.Т., която съдът
кредитира като компетентна и безпристрастна. Видно от заключение по ССЕ задължението
на ответника С.К. по процесните фактури, които са иддани въз основа на сключените 3 бр.
договори за ползване на 3 бр. телефонни номера, които са надлежно осчетоводени в
счетоводството на БТК и са останали незаплатени е в размер на общо 205,15лв., в това
число: 45,75лв- по ф.№ **********/08.03.2018г.. след приспадане на платени 37,84лв.,
82,91лв. по ф.№ **********/08.04.2018г.; 74,94лв. по ф.№ ********** от 08.05.2018г. и
1,55лв. по ф.№ **********/09.06.2018г. Според т.2 от заключението размерът на
мораторните лихви, за периодите от деня следващ падежа на фактурата до датата на
депозиране на заявлението - 23.12.2020г. е в размер на общо 51,97 лв.
Съдът кредитира с доверие заключение по СТЕ, като компетентно и безпристрастно.
В случая само следва да се отбележи, че лихвата за забава в ССЕ е изчислена до крайна дата
23.12.2020г. -датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, като не съобразено, че
ищецът е претендирал лихви за забава за периодите от 25.06.2018г. до 30.11.2020г., тоест за
период по малък с 23 дни. Претенцията на ищеца за лихва за забава с начална дата
25.06.2018г. е неоснователна, тъй като тази дата е срок за плащане, а едва от следващия ден
длъжникът изпада в забава. При което и периода на забавата е от 26.06.2018г. до
30.11.2020г. Ето защо и изчисленията направени за лихва от 41,23лв. за 723 дни забава
следва да се редуцират на 700 дни забава, а от тук и размера е 39,92лв. При което общия
размер на лихвата за забава е 50,69лв. /0,28лв.+10,49лв.+ 39,92лв./
Ето защо и се установява наличие на задължение на ответника към ищцовото
дружество за главница в размер на 205,15лв., представляваща сбор от неизпълнени
задължения по фактури с №**********/08.03.2018г., №**********/08.04.2018г.;
№**********/08.05.2018г.;№**********/09.06.2018г., за периода от 08.02.2018г. до
08.06.2018г., издадени въз основа на Договор за мобилни услуги от 28.08.2017 г. с план
SMART М за мобилен номер **********, Договор от 28.08.2017г. за ползване на абонамента
SMART М и SMART L+ за мобилни номера ********** и **********, Договор от дата
06.10.2017г. за абонамента към ползвания мобилен номер **********, сключени с БТК
ЕАД, както и за сумата от 50,69 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода
от 26.06.2018г. до 30.11.2020г. А за разликата от пълния претендира размер от 50,78лв. за
10
лихва за забава и извън горния период искът ще се отхвърли, като неоснователен.
До колкото не се установи това задължение да е изпълнено от датата на поканата,
каквато е заявлението за издаване на ЗИ, то безспорно същата се дължи, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.12.2020г.– дата на постъпване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното плащане.
Предвид изхода на делото ищеца има право на разноски, като е представляван от
адвокат и е претендирал такива, които съобразно списък по чл. 80 ГПК са в размери: общо
205,0 лв. за установителния иск, в това число 25лв. държавна такса и 180лв
адв.възнаграждение и в заповедното производство – общо 205лв. – сбор от 25 за държ. такса
и 180лв. за адв възнаграждение /колкото и са му били присъдени/ . Тъ като искът се уважава
частично, то и по съразмерност с уважената част от искът следва на ищеца да се присъдят
разноски от по 204,93лв. за исковото и заповедното производство, които и суми ответника
ще се осъди да му заплати.
Предвид изхода от спора ответника има право на разноски, но като не претендирал
такива нито е представил доказателства за направени разноски, то и такива не му се следват.
На основание чл.77 от ГПК, ще се осъди ищецът да заплати на ВлРС сумата от 120 лв.,
възнаграждение за вещото лице за изготвената ССЕ изплатена в този размер от БС, тъй като
е останал задължен за разноски.
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8,
ЧЕ С. Б. К., ЕГН ********** от гр.Велинград, ул.“Осма“ № 18, МУ ДЪЛЖИ следните
суми: СУМАТА от 205,15лв. /двеста и пет лева и 15ст./ - главница, представляваща сбор от
неизпълнени задължения по фактури с №**********/08.03.2018г.,
№**********/08.04.2018г.; №**********/08.05.2018г.;№**********/09.06.2018г., за
периода от 08.02.2018г. до 08.06.2018г., издадени въз основа на Договор за мобилни услуги
от 28.08.2017 г. с план SMART М за мобилен номер **********, Договор от 28.08.2017г. за
ползване на абонамента SMART М и SMART L+ за мобилни номера ********** и
**********, Договор от дата 06.10.2017г. за абонамента към ползвания мобилен номер
**********, сключени с БТК ЕАД, както и СУМАТА от 50,69 лева /петдесет лева и 69ст./,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 26.06.2018г. до 30.11.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2020г. до окончателното плащане,
КОИТО СУМИ е разпоредено да заплати със Заповед № 260246/29.12.2020г. по чл.410 ГПК
издадена по ч.гр.д.№ 1068/2020г. на РС Велинград, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за
забава пад горния размер до пълния претендира размер от 50,78лв. и извън горния период,
11
като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Б. К., ЕГН ********** от гр.Велинград, ул.“Осма“ № 18, да заплати на
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,
бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, СУМАТА от 204,93лв. /двеста и четири лева и 93ст./,
представляваща разноски направени в заповедното производство, както и СУМАТА от
204,93лв. /двеста и четири лева и 93ст./, разноски направени в исковото производство, по
съразмерност с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 от ГПК, „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, да заплати на
РС Велинград, СУМАТА от 120,0лв. /сто и двадесет лева/ разноски за ССЕ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със
съобщението.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
12