ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 424
гр.
Бургас, 06.03.2020
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, в закрито
заседание на шести март две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: М. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното
от съдия Николова адм.дело № 555 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.60 от
Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.188 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на „МИТКО“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от М.* Тодоров, чрез адв. Н.Б.-А. - БАК и съдебен
адрес: ***, против разпореждане за предварително изпълнение на наложената
принудителна административна мярка (ПАМ) със заповед за налагане на ПАМ № ФК-С386-0344476/17.02.2020
година, издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
В жалбата се
твърди, че оспореното разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ е
незаконосъобразно.Твърди се още, че заповедта не е надлежно мотивирана, а са
изложени само общотеоретични разсъждения, като изводите на
органите на приходите почиват само на предположения, а не на някакви обективни
данни. Посочено е
също, че заповедна е издадена осем дни след установяване на административното
нарушение, както и че към момента на подаване на жалбата все още не е издадено
наказателно постановление, което лишава дружеството
от възможността, предоставена му от чл.187 ал.4 ЗДДС, а именно: принудителната
административна мярка да бъде прекратена от органа, който я е приложил, по
молба на лицето, след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената
санкция е заплатена изцяло, макар в заповедта тази възможност да е изрично
указана.
Моли се съдът да отмени разпореждането за
предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка и да
се присъдят на дружеството направените по делото разноски.
Ответникът –
началник
на отдел „Оперативни дейности“ – София в главна дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, представя
административната преписка по издаване на обжалваната заповед и изразява
становище за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и
недоказана.
Административен съд - Бургас намира жалбата за
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.60, ал.5 от АПК във връзка с
чл.186 ал.4 от ЗДДС – издадената заповед е съобщена на жалбоподателя на 26.02.2020
г. /сряда/, а жалбата срещу разпореждането е постъпила на 02.03.2020 год.
/понеделник/, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваната заповед, на основание чл.186, ал.1, т.1, б „а” и чл.186 ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 във
връзка с чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18), е
наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – бар „Парти Плейс“, находящ се в
гр.Банско. ул. „Найден Геров“ № 25, стопанисван от „МИТКО“ ЕООД, ЕИК: *** и забрана за достъп до него за срок
от 14 /четиринадесет/ дни. ПАМ е наложена поради факта, че на 09.02.2020 год., при извършена контролна покупка на 1 бр. кафе. 1 бр. чай
и 1 бр. минерална вода в бутилка, на стойност 5.00 лева не е издаден фискален
бон от фискалното устройство в обекта. При проверката е установено и наличие на касова разлика в
размер на 18.10 лева.
Мотивите за издаване на
разпореждането по чл. 188 от ЗДДС във връзка с чл. 60, ал. 1 от АПК, са за да
се защитят правата на потребителите, както и особено важни държавни интереси, а
именно интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и
отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от
задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от
съшия доходи и размера на неговите публични задължения. Посочено е, също че особено важен държавен интерес,
накърним без предварително изпълнение по чл. 60 АПК се наблюдава и с оглед
конкретните факти по преписката - неспазването на реда за издаване на
касова бележка, местоположението на търговския обект - курортна зона със
значителна посещаемост от хора, както и потенциала за извършване на други
нарушения.
Прието е, че по-ранното налагане на
ПАМ от една страна ще предотврати възможността да се допусне отново
административно нарушение от същия търговец, при това такова, което води до
задълбочаване нарушенията на фискалната дисциплина, а от друга страна
препятства опасността незаконосъобразното поведение да се превърне в практика
на конкретния субект, като представлява и превенция на непосредствено
настъпващите от нарушението вреди за фиска.
Посочено е, че налагането на ПАМ има
преустановителен и превантивен характер и цели именно предотвратяване
укриването на приходи и отклонение от данъчно облагане, а отлагането й във
времето би попречило за постигането на посочените цели. Охраняването на
държавния бюджет безспорно обосновава наличието на хипотеза на защита на особено
важен държавен интерес, изразяваща се в гарантиране и осигуряване на
постъпленията в него чрез спазване на фискалната дисциплина. Обстоятелството,
че търговецът не е издал фискален бон при продажба в проверения обект
възпрепятства възможността за проследяване на реализираните обороти и влияе
върху размера на публичните му задължения, което от своя страна води до
ощетяване на фиска. Превенцията срещу този нежелан резултат за фиска, а от там
и за благосъстоянието на държавата и обществото е именно разпореждането за
предварителното изпълнение на ПАМ. При липсата на постановено предварително
изпълнение на процесната заповед, трудно би могло да се постигне предвидената
цел.
Разпореждането, с което е допусната предварителната
изпълнение на заповедта, е незаконосъобразно.
Съгласно нормата на чл.188, ал.1 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС, подлежи на
предварително изпълнение при условията на АПК.
В нормата на чл.60, ал.1 от АПК е регламентирана
възможността административния орган да включи в административния акт
разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се налага, за да се
осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В този
смисъл, в тежест на административния орган е да изложи конкретни съображения за
наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят постановяване
на разпореждането му за предварително изпълнение, като преценката му следва да
се направи и да бъде изложена под формата на мотиви, за постановяване на
разпореждането.
Следва да се има в предвид, че когато законодателят с
норма в закона допуска предварително изпълнение на някоя категория
административни актове, той предпоставя, че за тази категория актове, с оглед
техния предмет и обществените отношения, които охраняват, се презумира
наличието на една или няколко от предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК. Само в
тези случаи може да се обобщава, че всеки административен акт от тази категория
защитава особено важни интереси – държавни и обществени и именно това налага
неговото предварително изпълнение. Във всички останали случаи административният
акт подлежи на изпълнение след влизането му в сила, тоест принципа е, че
административните актове се изпълняват след като влязат в сила, а хипотезата,
при която на акта е придадено предварително изпълнение със закон е изключение,
като в тежест на органа е да докаже наличието на сочената от него предпоставка.
От регламентираните в чл.60, ал.1 от АПК хипотези се
вижда, че такова разпореждане може да бъде постановено само в изключителни
случаи, при наличието на една или повече от предпоставките. Приложението на
чл.60, ал.1 от АПК за всеки административен акт, когато за този акт законът не
предвижда предварително изпълнение, не е разума на закона вложен в тази
разпоредба.
Настоящият съдебен състав след анализ на изложените от
органа фактически основания, намира че същите не могат да се обосноват изводи за
допускане на предварително изпълнение на издадената заповед.
Както беше посочено вече, заповедта за налагане на ПАМ
по ЗДДС е административен акт, за който законодателят не е допуснал
предварително изпълнение по нормативен път. Това означава, че по принцип целта,
за която се налага ПАМ, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС ефективно може да
бъде постигната без да се налага предварителното изпълнение на тази мярка.
Самата мярка се състои в запечатването на търговския обект, в който е
констатирано нарушението, за определен срок, не по-дълъг от 30 дни. Със
запечатването на търговския обект се цели преустановяване на административното
нарушение. С тази ПАМ не може да се защити фиска, защото изпълнението и́
не се състои в събирането или предотвратяване на разхищаването на средства и
имущество, които съответния търговец притежава и които могат да послужат за
ефективно събиране на дължими публични задължения. За това нейното
предварително изпълнение по никакъв начин не може да допринесе за защита
интереса на държавния бюджет, свързан със заплащането на данъци върху
действително реализирани приходи, както твърди органа. Ефектът от изпълнението
на процесната ПАМ не би бил по-различен, ако тя се изпълни след като
административният акт, който я постановява влезе в сила.
Установяването на укрити приходи от продажби може и да
попада в хипотезата на труднопоправими вреди, но само ако се констатирана,
макар и чрез косвени доказателства, че заплащането на данъчните задължения,
произтичащи от тези укрити приходи не може да бъде обезпечено. Дори тогава
обаче с предварително изпълнение на ПАМ, като процесната не може да се
предотврати настъпването на труднопоправимата вреда, защото със запечатването
на търговският обект не може да се постигне предотвратяване на укриването на
приходи, нито да се обезпечат публичните вземания възникнали от тези укрити
приходи, както и не може да доведе до защита на вземанията, които фискът
евентуално има.
На следващо място, абсолютно неправилно
административният орган счита, че превенцията срещу ощетяване на фиска е именно
разпореждането за предварително изпълнение. Предварителното изпълнение означава
единствено, че административният акт ще бъде изпълнен преди да е влязъл в сила.
Заповедта за налагане на ПАМ, с която е постановено запечатване на търговски
обект няма по никакъв начин да обезпечи неощетяването на фиска, защото чрез
запечатването на търговския обект не могат да се събират данъчни задължения.
Напротив, така дейността на търговеца временно ще бъде спряна, а от там и
неговите приходи, които да обезпечат плащането на публични задължения.
За пълнота, съдът намира за нужно да
посочи, че в самата заповед е посочено, че на основание чл. 187, ал. 4 от ЗДДС изпълнението на ПАМ ще бъде прекратено, ако жалбоподателя
представи доказателства, че е заплатил предвидената санкция. Предвидената в
ЗДДС санкция за такова нарушение е от 500 до 2000 лв. и се определя от АНО при
издаване на НП, което е част от налагане на административно наказание на
търговеца по реда на ЗАНН. Видно от доказателствата по делото, към момента на
издаване на процесната заповед няма издадено НП. Ето защо, допускайки
предварително изпълнение на процесната заповед за налагане на ПАМ,
административния орган, на практика отнема възможността на жалбоподателя да се
възползва от разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, тъй като към датата на връчване на заповедта няма издадено
НП, в което да е определена санкцията за нарушението.
С оглед на
изложеното, искането за отмяна на допуснатото с разпореждане на
административния орган предварително изпълнение на принудителната
административна мярка, наложена със заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-С386-0344476/17.02.2020 година, издадена от началник на отдел
„Оперативни дейности“ – София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, е
основателно и следва да бъде уважено.
Предвид
изхода на спора и с оглед направеното искане от жалбоподателя за присъждане на разноски,
такива следва да бъдат присъдени в размер на 50 лева – заплатена държавна такса.
По делото е приложен и Договор за правна защита и съдействие, в който е
уговорено възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева, като е посочен начин
и срок за плащане: по банков път. Според т.1 от тълкувателно решение №
6/6.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. Ако в договора е вписан начина на плащане по банков път, то
задължително се представят доказателства за това. Т.е., в случаите, при които е
договорен такъв начин за заплащане, то същото следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Такива
документи не са представени пред настоящата съдебна инстанция, както и не са
представени доказателства за извършено плащане в брой, поради което не се
доказа реалното заплащана на адвокатското възнаграждение и същото не следва да
бъде присъждано.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.60, ал.5 и
ал.6 от АПК, Административен съд гр.Бургас, осемнадесети състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-С386-0344476/17.02.2020
година, издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите
/НАП/ да заплати от съответния бюджет на „МИТКО“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от М.* Тодоров, сумата от 50 лева разноски по
производството.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване, съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДДС.
СЪДИЯ: