М О
Т И В И
към Присъда № 153 от 24.07.2017 г.
по НОХД №3301/2017г. по описа на БРС
Съдебното производство по делото е образувано по повод обвинителен акт
на Районна прокуратура – гр.Бургас против подсъдимия П.Н.Б. –
на 46 г., роден на *** г. в гр. Ямбол, с постоянен адрес:***, с настоящ
адрес:***, българин, български гражданин, разведен, осъждан, със средно
образование, работи като шофьор към „С т ” ЕООД, ЕГН **********, с обвинения, както следва за това,че:
-за периода от месец април 2015 година до месец декември 2016 година,
включително, в гр. Бургас, след като е осъден с влязъл в сила съдебен акт
-протоколно определение №8587/29.10.2014 год. на Районен съд-Бургас, влязло в
сила на 29.10.2014 г., с което е била одобрена постигната спогодба по
гражданско дело № 5240/2014г. по описа на БРС, да издържа свой низходящ - сина
си П.П.Б., ЕГН: **********, роден на ***г., съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, всяка в размер на 100 лева, а
именно 21 / двадесет и една/ месечни вноски, възлизащи на сумата от 2100 лева,
платими в гр. Бургас, чрез майката и законен представител К.И.Ж., с ЕГН: **********,
като деянието е извършено повторно- престъпление
по чл.183, ал.4, вр.ал.1, вр. чл.28, ал.1 отНК;
- за периода от
месец април 2015 година до месец декември 2016 година, включително, в гр.
Бургас, при условията на съвкупност с деянието по т.1, след като е осъден с
влязъл в сила съдебен акт - протоколно определение №8587/29.10.2014 год. на
Районен съд-Бургас, влязло в сила на 29.10.2014 г., с което е била одобрена
постигната спогодба по гражданско дело № 5240/2014г. по описа на БРС, да
издържа свой низходящ - малолетния си син Н.П.Б., с ЕГН: **********, роден на ***
год. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, всяка в размер на 100 лева, а именно 21 / двадесет и една/ месечни
вноски, възлизащи на сумата от 2100 лева, платими в гр. Бургас, чрез майката и
законен представител К.И.Ж., с ЕГН: **********, като деянието е извършено повторно- престъпление по чл.183, ал.4,
вр.ал.1, вр. чл.28, ал.1 ,чл.23, ал.1 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав
протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК
подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти,
с оглед на което съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от направеното самопризнание, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Прокурорът в съдебно
заседание поддържа обвинението. Предлага
на подсъдимия да бъде наложено наказание „Пробация” при следните пробационни
мерки:
- Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две
години с периодичност за явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две
години;
- Поправителен труд - 10 % удръжки от трудовото възнаграждение
на подсъдимия П.Н.Б., ЕГН: **********, в полза
на държавата за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА,
което да се изпълни по месторабота „С” ЕООД.
Моли съда да му се наложи и
кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание”. В пледоарията си изтъква също и че подсъдимият е
правил частични плащания. Липсва от неплащанията да са настъпили по-тежки
последици, както и че наказанията и за
двете престъпления следва да се определят по чл. 54 от НК и да му се наложи наказание
„пробация” при посочените пробационни
мерки. Не ангажира допълнително доказателства.
Защитникът на подсъдимия- адв. Б-
БАК, моли съда да обърне
по отношение на определяне на наказанието, че
подзащитният й съответно е извършвал плащания почти в пълен размер на
издръжката с малки разлики. Грижи се почти ежедневно за децата си, полага
допълнителни грижи, макар да има празноти в изплащането на издръжката.
Действително, сочи, че последният няма голяма финансова
възможност и затова не е извършил пълни плащания. Работи на минимална работна
заплата, трябва да заплаща наем на жилището в гр. Несебър. Моли съда да отчете всички тези факти, както и самопризнанията, съдействието от страна на
подсъдимия за разкриване на обективната истина и моли за постановяване на присъда в минимален
размер, а именно „пробация” с минимален срок и пробационни мерки, които
предложи прокуратурата. Сочи, че с подзащитния й са съгласни с така предложените по вид и размер наказания,
като ако съдът прецени може и да ги намали.
Подсъдимият се явява в съдебно
заседание, присъединява се към казаното
от защитника си. Признава изцяло вината си. В последната си дума моли съда
за по-ниска присъда. Посочва, че се. грижи
за децата си, ще изплаща издръжка.
След като взе предвид събраните
по делото доказателства и ги разгледа поотделно и в тяхната съвкупност, ПРИЕ ЗА
УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
П.Н.Б. е на
46 г., роден на *** г. в гр. Ямбол, с постоянен адрес:***, с настоящ
адрес:***, българин, български гражданин, разведен, осъждан, със средно
образование, работи като шофьор към „С” ЕООД, с ЕГН **********.
С протоколно
определение № 62/20.01.2009 година на PC-Ямбол, постановено
по НОХД № 2049/2008 година по описа на PC-Ямбол, влязло в
сила на 20.01.2009 година, подсъдимият -П.Н.Б. е бил осъден за
извършено престъпление по 183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за което
му е било наложено наказание „пробация" при следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и 6 месеца,
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 6 месеца
и поправителен труд за срок от 6 месеца. От изтърпяване на така определеното
наказание не е изтекъл предвидения в чл. 30, ал.2, вр. ал.1 от НК пет годишен
срок, поради което престъпленията по настоящето производство се явяват
извършени от обвиняемия П.Н.Б., с ЕГН: ********** при условията на повторност
по смисъла на чл. 28, ал. I от НК.
От 2009 година
свиделката К.И.Ж. и подсъдимият П.Н.Б. заживели съвместно на съпружески начала.
По време на съпружеското им съжителство и
в резултат от същото се родили двете им общи деца- Н.П.Б., с ЕГН: **********,
роден на *** год. и П.П.Б., с ЕГН: **********, роден на *** година. И двете с
установен произход и биологичен баща - П.Н.Б.,
с ЕГН: **********.
През 2014 година
личните отношения между Б. и Ж. се влошили и това довело до прекратяване
на съвместното им фактическо съжителство. По повод подадена искова молба, до РС-Бургас от свидетелката К.Ж. срещу подсъдимия П.Н.Б. за постановяване на мерки
по отношение на родените от съвместното им съжителство малолетни деца и във
връзка с упражняване на родителските права, в РС-Бургас било образувано гражданско
дело № 5240/2014 година. В хода на производството между подсъдимия и свидетелката Ж. на основание чл. 234 от ГПК
била постигната спогодба относно упражняването на родителските права, личните
отношения и дължимата издръжка на двете им малолетни деца. С протоколно
определение № 8587/29.10.2014 година по описа на РС-Бургас, постигнатата по
гражданско дело № 5240/2014 година по описа на РС-Бургас, спогодба била
одобрена. Съгласно влезлия в сила на 29.10.2014 година съдебен акт,
упражняването на родителските права относно малолетните деца било предоставено
на майката - свидетелката Ж., а подсъдимият Б. бил осъден да заплаща месечна
издръжка на всяко едно от своите малолетни деца, чрез тяхната майка и техен
законен представител К.И.Ж., в размер на 100 / сто/ лева, считано от 01.06.2014
год. до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка неизплатена вноска до
окончателното й изплащане.
Първоначално, след
влизане в сила на протоколното определение № 8587/29.10.2014 год. на Районен
съд-Бургас на 29.10.2014 г., с което е била одобрена постигната спогодба по
гражданско дело № 5240/2014г. по описа на БРС, подсъдимият заплащал дължимите
месечни вноски по издръжката на двете си малолетни деца.
В периода от месец
април 2015 година до месец декември 2016 година включително, подсъдимият Б. не
се съобразил със съдебния акт и не изпълнявал задължението си за заплащане на
дължимата издръжка. В същия период той правил частични плащания по задълженията
за месечна издръжка, които не били достатъчни да покрият пълния размер на
дължимите за двете деца месечни вноски, като плащанията били извършвани общо
без да уточнява в съответните платежни документи кои суми за кое дете се
отнясят.
Така в периода от
месец април 2015 година до месец декември 2016 година, включително, в гр.
Бургас, след като бил осъден с влязъл в сила съдебен акт -протоколно
определение №8587/29.10.2014 год. на Районен съд-Бургас, влязло в сила на
29.10.2014 г., с което е била одобрена постигната спогодба по гражданско дело №
5240/2014г. по описа на БРС, да издържа свой низходящ - сина си П.П.Б., ЕГН: **********,
роден на ***г., подсъдимият Б. съзнателно не изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, всяка в размер на 100 лева, а именно 21 /
двадесет и една/ месечни вноски, възлизащи на сумата от 2100 Лева, платими в
гр. Бургас, чрез майката и законен представител К.И.Ж., с ЕГН: **********.
В същия период- от
месец април 2015 година до месец декември 2016 година, включително, в гр.
Бургас, въпреки че бил осъден с влязъл в сила съдебен акт - протоколно
определение № 8587/29.10.2014 год. на Районен съд-Бургас, влязло в сила на 29.10.2014
г., с което е била одобрена постигната спогодба по гражданско дело №
5240/2014г. по описа на БРС, да издържа свой низходящ - малолетния си син Н.П.Б.,
с ЕГН: **********, роден на *** год. подсъдимият съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, всяка в размер на 100
лева, а именно 21 / двадесет и една/ месечни вноски, възлизащи на сумата от
2100 лева, платими в гр. Бургас, чрез майката и законен представител К.И.Ж..
При така изложената
и установена в хода на разследването фактическа обстановка, П.Н.Б., с ЕГН: ********** бил привлечен като обвиняем с нарочно
Постановление от 15.05.2017 г. /стр.113 от делото/, за извършване на
престъпления от общ характер, за това че: 1. за периода от месец април 2015
година до месец декември 2016 година, включително, в гр. Бургас, след като е
осъден с влязъл в сила съдебен акт -протоколно определение №8587/29.10.2014
год. на Районен съд-Бургас, влязло в сила на 29.10.2014 г., с което е била
одобрена постигната спогодба по гражданско дело № 5240/2014г. по описа на БРС,
да издържа свой низходящ - сина си П.П.Б., ЕГН: **********, роден на ***г.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, всяка в размер на 100 лева, а именно 21 / двадесет и една/ месечни
вноски, възлизащи на сумата от 2100 лева, платими в гр. Бургас, чрез майката и
законен представител К.И.Ж., с ЕГН: **********, като деянието е извършено
повторно- престъпление по чл.183, ал.4, вр.ал.1, вр. чл.28, ал.1 отНК;
2. за периода от
месец април 2015 година до месец декември 2016 година, включително, в гр.
Бургас, при условията на съвкупност с деянието по т.1, след като е осъден с
влязъл в сила съдебен акт - протоколно определение №8587/29.10.2014 год. на
Районен съд-Бургас, влязло в сила на 29.10.2014 г., с което е била одобрена
постигната спогодба по гражданско дело № 5240/2014г. по описа на БРС, да
издържа свой низходящ - малолетния си син Н.П.Б., с ЕГН: **********, роден на ***
год. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, всяка в размер на 100 лева, а именно 21 / двадесет и една/ месечни
вноски, възлизащи на сумата от 2100 лева, платими в гр. Бургас, чрез майката и
законен представител К.И.Ж., с ЕГН: **********, като деянието е извършено
повторно- престъпление по чл.183, ал.4, вр.ал.1, вр. чл.28, ал.1 ,чл.23, ал.1
от НК.
Разпитан в
качеството си на обвиняем Б. поддържа казаното в обясненията си по досъдебното
производство /в които е дал сведение за извършени от него частични плащания/ и
не дава допълнителни такива.
Изложената фактическа
обстановка безспорно се установява от гласните доказателствени средства-
обясненията на подсъдимия П.Н.Б. при проведено при условията на чл. 371,
т. 2 от НПК съкратено съдебно следствие, както и от доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които изцяло го подкрепят, инкорпорирани в гласните
доказателствени средства показанията на свидетеля К.И.Ж., с ЕГН: **********
/разпитвана многократно по досъдебното производство/, писмени
доказателства –протокол по гр.д. № 5240/2014 г. на БРС /стр.12 от делото/, с който
с протоколно определение № 8587/.2014 год. на Районен съд-Бургас, влязло в
сила на 29.10.2014 г., е била одобрена постигната спогодба по гражданско дело №
5240/2014г. по описа на БРС, за уреждане отношенията между страните /и досежно
издръжката на двете им малолетни деца/ , копия на разписки
за изпратени телеграфни записи / лист 18-19 и 24-25/; изпълнителен лист /стр.32
от делото/, справка съдимост / лист 21 и
изискана и по делото от съда/, договор за наем на недвижим имот в гр. Несебър
/стр. 15 от делото/, трудов договор /стр.16 от делото/, запорно съобщение
/стр.17 от делото/, справка от Агенция по вписванията, справка от НОИ,
справка от Министерството на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията" за изтърпени наказания, справка от Български пощи,
удостоверения за раждане /стр.35-26 от делото/. Анекс към трудов договор /приет
от съда и представен пред него/.
Съдът прецени събраните в хода на
досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 от НПК. От
страна на съда не бяха констатирани противоречия, несъответствия и
непоследователност в събрания по делото годен доказателствен материал, цитиран
по-горе, събран по съответния процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването
на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният
съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав намира, че от
доказателствата по делото несъмнено се установява, че подсъдимият П.Н.Б., ЕГН **********
с деянията си е осъществил състава на престъпленията по чл.183, ал.4, вр.ал.1, вр. чл.28, ал.1 отНК и по чл.183,
ал.4, вр.ал.1, вр. чл.28, ал.1 ,чл.23, ал.1 от НК.
По делото безспорно е
установено, че с деянията си от обективна и субективна страна подс. П.Н.Б. е
осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал.4, вр. с ал. 1 от НК, за всяко от детето си /за
първото дете при условията на повторност, а за второто- и при съвкупност/.
Изпълнителното деяние на всяко от престъпленията било осъществено чрез
бездействие, изразяващо се в неплащане на дължима издръжка на двете си деца. От обективна страна изпълнителното деяние е
осъществено чрез бездействие – неплащане, липса на фактическо и правно действие
за плащане – даване или изпращане чрез пощенски запис на пари /като при
определяне на сумите, размер на обвинението са отчетени частичните плащания,
правено от лицето/. Дори да се приеме, че подсъдимият през инкриминирания
период е бил финансово затруднен, то това обстоятелство е ирелевантно за
съставомерността на деянието, предмет на обвинението, тъй като същият дължи
присъдената издръжка независимо дали е трудово ангажиран и какво материално
положение има. Ако същото е тежко съдът ще го отчете единствено при
индивидуализация на наказанието, но не може да промени правните изводи на съда
за виновно осъществено деяние от подсъдимия, което съобразно разпоредбата на
чл.183, ал.1 от НК е обявено за престъпление. Следва да се посочи също така, че
целта на издръжката е да се осигурят средства за съществуването на децата.
Обстоятелството, че подсъдимият евентуално е
имал финансови затруднения /или
че има и други деца/ не го освобождава от задължението му да дава издръжка на
децата си, за които е постигната горецитираната спогодба. Задължението на родителя за издръжка на
низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на не навършило пълнолетие дете
е основния социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важният
случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с
конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна
обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите.
Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението. По
смисъла на чл. 76 от ЗЗД най-обременителното за един
длъжник е задължението му, което като не изпълни влече след себе си наказателна
отговорност.
За да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо от обективна
страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по
силата на влязло в сила решение на граждански съд /каквото е горепосоченото
такова/, да не е платена за период не по-малко от два месеца /като видно от
обвинението се касае за доста по-продължителен период от два месеца/, а от
субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото
алиментните задължения лице.
Конкретното престъпление е продължено такова,
което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане на срока, от
който осъденият следва да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или
сестра, и става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни
задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в
Семейния кодекс.
Подсъдимият Б. бил длъжен да извършва ежемесечно това правно действие по
отношение на детето си П.П.Б., ЕГН: **********и по
отношение на детето си Н.П.Б., с ЕГН: **********, тъй
като бил осъден с влязъл в сила съдебен акт.
Това негово бездействие продължило повече от два месеца – за времето от месец април 2015 година до месец декември 2016 година, включително, и за двете деца. По място
престъплението е довършено в гр.Бургас. То е осъществено чрез бездействие и се
счита за извършено там, където е трябвало да се извърши дължимото действие.
Задължението за издръжка се изпълнява чрез плащане. Плащането е носимо парично
задължение и се изпълнява по местожителството на кредитора - тоест, в гр.
Бургас в случая.
Деянието се квалифицира по чл. 183, ал.4 от НК -
"извършено повторно", тъй като по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК деянията на подс. Б. по настоящото дело са
извършени, след като бил осъден с влязла в законна сила присъда за
същото по вид престъпление - неизпълнение на задължението да плаща месечна
издръжка на свои низходящи. От субективна страна престъплението за всяко от
децата било извършено виновно с пряк умисъл като форма на вината по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК., като за второто дете е било извършено и в
условията на съвкупонст по смисъла на чл.23, ал.1 от НК.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е техните
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Знаел за задължението си
да плаща издръжка на всяко едно от двете си деца, знаел също, че периодичността
на плащанията е всеки месец, а неплащането на две или повече месечни вноски е
престъпление.
От
обективна страна и субективна
страна следователно подсъдимият - П.Н.Б., с ЕГН: ********** е осъществил
състава на престъплението по чл.183, ал.4, вр.ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, а
именно : 1. за периода от месец април 2015 година до месец декември 2016
година, включително, в гр. Бургас, след като е осъден с влязъл в сила съдебен
акт -протоколно определение №8587/29.10.2014 год. на Районен съд-Бургас, влязло
в сила на 29.10.2014 г., с което е била одобрена постигната спогодба по
гражданско дело № 5240/2014г. по описа на БРС, да издържа свой низходящ - сина
си П.П.Б., ЕГН: **********, роден на ***г., съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, всяка в размер на 100 лева, а
именно 21 / двадесет и една/ месечни вноски, възлизащи на сумата от 2100 лева,
платими в гр. Бургас, чрез майката и законен представител К.И.Ж., с ЕГН: **********,
като деянието е извършено повторно и с престъплението по чл.183, ал.4, вр.ал.1,
вр. чл.28, ал.1 от НК,чл.23, ал.1 от НК, а именно: за периода от месец април
2015 година до месец декември 2016 година, включително, в гр. Бургас, при
условията на съвкупност с деянието по т.1, след като е осъден с влязъл в сила
съдебен акт - протоколно определение №8587/29.10.2014 год. на Районен
съд-Бургас, влязло в сила на 29.10.2014 г., с което е била одобрена постигната
спогодба по гражданско дело № 5240/2014г. по описа на БРС, да издържа свой
низходящ - малолетния си син Н.П.Б., с ЕГН: **********, роден на *** год.
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, всяка в размер на 100 лева, а именно 21 / двадесет и една/ месечни
вноски, възлизащи на сумата от 2100 лева, платими в гр. Бургас, чрез майката и
законен представител К.И.Ж., с ЕГН: **********, като деянието е извършено
повторно.
Следва да се
посочи, че при определяне размера на дължимите суми и определяне периодът им на
дължимост, съдът /както видно от обвинителния акт и прокуратурата/ не положи в
основите на изводите си и не кредитира, заключението от назначената в хода на
досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, която се касае и за
друг, различен от инкриминирания период като въз основа, както на представените
по делото писмени доказателства- в това число и бележки и копия на разписки за
изпратени телеграфни записи / лист 18-19 и 24-25/; разпитите на свидетелката К.И.Ж., с ЕГН: **********,
извърши свои собствени надлежни изчисления на сумите, и периодите на заплащане
на същите от страна на подсъдимия, като достигна до иднетичен на този на
прокурора при БРП период и суми, за което в с.з. самопризнания прави и самият
подсъдим.
Предвид всичко
дотук изложено, в настоящия случай, съдът намира, че са извършени две
престъпления от страна на подсъдимия при условията на съвкупност по смисъла на
чл.23, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е извършил две отделни престъпления по
чл.183, ал.4, вр.ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях.
От субективна страна
деянието е извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл по см. на чл.
11, ал.2 от НК. П.Н.Б., с ЕГН: **********
е съзнавал, че е осъден с влязло в сила съдебно решение да заплаща ежемесечно
издръжка на двете си деца и въпреки това не е изпълнил задълженията си в размер
на повече от две месечни вноски.
По вида и размера на наказанието
При
определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът съобрази размера на
предвиденото наказание, предвиденото за престъплението по чл.183 ал.4 от НК. Съдът взе предвид, че за
престъплението по чл.183 ал.4 от НК са предвидени две алтернативни наказания
–лишаване от свобода и пробация. При преценка кое от наказанията е по-подходящо
с оглед извършеното престъпление и личността на подсъдимия, съдът счита, че
следва да се наложи наказание пробация ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки: - Задължителна
регистрация по настоящ адрес ***, за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ с периодичност за явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2 /два/ пъти
седмично, на основание чл. 42а, ал.2, т.1 от НК;
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, на основание чл. 42а,
ал.2, т.2 от НК;
- Поправителен труд - 10 % удръжки от трудовото възнаграждение
на подсъдимия П.Н.Б., ЕГН: **********, в полза
на държавата за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА,
което да се изпълни по месторабота „Съни транс Равда” ЕООД, на
основание чл. 42а, ал. 2, т. 5 от НК за престъплението по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Същите по вид и размер пробационни мерки, съдът намира, че следва да се
наложат и за престъплението по чл. 183, ал. 4, вр.
ал. 1. вр. чл. 28, ал. 1, чл. 23, ал. 1 от НК, а именно
-Задължителна
регистрация по настоящ адрес ***, за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ с периодичност за явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2 /два/ пъти
седмично, на основание чл. 42а, ал.2, т.1 от НК;
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, на основание чл. 42а,
ал.2, т.2 от НК;
- Поправителен труд - 10 % удръжки от трудовото възнаграждение
на подсъдимия П.Н.Б., ЕГН: **********, в полза
на държавата за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА,
което да се изпълни по месторабота „С” ЕООД, на основание чл. 42а,
ал. 2, т. 5 от НК
Както и за всяко едно от тези
престъпление да се наложи кумулативно предвиденото наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да бъде
изпълнено чрез прочитането на присъдата по Радиоцентър-Бургас.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът наложи на подсъдимия П.Н.Б., ЕГН:
**********, с посочена по-горе самоличност едно общо наказание, в размер на
най-тежкото измежду наложените му две наказания, а именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните пробационни мерки:
- Задължителна регистрация по настоящ адрес ***, за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ с периодичност за
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице 2 /два/ пъти седмично, на основание чл. 42а, ал.2, т.1 от НК;
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, на основание чл. 42а,
ал.2, т.2 от НК;
- Поправителен труд - 10 % удръжки от трудовото възнаграждение
на подсъдимия П.Н.Б., ЕГН: **********, в полза
на държавата за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА,
което да се изпълни по месторабота „Съни транс Равда” ЕООД, на
основание чл. 42а, ал. 2, т. 5 от НК.
Присъедини, на основание чл. 23
ал.2 НК, наказанието ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ, което да бъде изпълнено чрез прочитането на присъдата по
Радиоцентър-Бургас.
Така
определеното наказание ще осигури възможност
на подсъдимия да осъществява трудова дейност по време на изпълнение на
наказанието и да заплаща дължимите суми за издръжка на децата си, както и да се
грижи и за другите си деца.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи
наказанието за всяко от двете престъпления и определеното общо най- тежко
такова при прилагане на чл. 54, ал. 1 от НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да водят до приложението на чл. 55 от НК. Член 58а, ал.1 НК не се прилага
в случая, тъй- като определеното наказание е различно от лишаване от свобода, в
случая по-лекото такова –пробация, от другото предвидено алтернативно-лишаване
от свобода. Следва да се отбележи, че за да наложи наказанието пробация /за
което по делото пледират и БРП и защитата/, а не лишаване от свобода, съдът
съобрази, че се касае за лице, което е демонстрирало изрядно процесуално
поведение в хода на разследването, отзовавало се е и съдействало на органите по
разследване, че се касае за лице, което не реализира високи доходи, а напротив
почти минимални такива /видно от представения по делото трудов договор и анекс
към него/, работи като шофьор и все пак е полагал усилия поне частично да
заплаща дължимите от него суми за издръжка на двете му деца, за които е осъден
да заплаща такава, заявява в с.з, че ще се грижи за тях и ще заплаща издръжка в
бъдеще. При определяне размера на наложеното наказание освен тази обстоятелства
е отчетено също и че лицето и признало вината си в с.з. и затова делото е
протекло по реда на диферецираната процедурам както и макар че се касае за
осъждано лице, то не се касае за лице с трайно установени престъпни навици или
с висока степен на обществена опасност, а на човек, материално затруднен да
издържа своите низходящи.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелства, съдът отчете значителния период и големия брой незаплатени
месечни вноски, с което и малолетните пострадали са претърпяли очевидни
неблагоприятни последици, свързани с тяхното материално състояние.
Като смекчаващи обстоятелства съдът
отчете положителното процесуално поведение на подсъдимия през целия наказателен
процес извън признанието на фактите от обстоятелствената част на обвинителния
акт, дало повод за разглеждане на делото по реда на чл.371, т.2 НПК.
Преценявайки смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, както и разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК, настоящият съдебен
състав счита, че най-адекватното спрямо личността на подсъдимия наказание се
явява „Пробация” с посочените вече пробационни мерки.Настоящият съдебен състав,
счита, че така определеното наказание по вид и размер в пълна степен би
постигнало визираните в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието
и най-вече би спомогнало за поправянето и превъзпитанието на дееца.
Съдът счита, че така
определеното наказание, с оглед на всички обстоятелства по делото и личността
на подсъдимия в най-голяма степен ще допринесе за оказване на превъзпитателно
въздействие спрямо последния и е съобразено с тежестта на извършеното от него
престъпно деяние.
Веществени доказателства по делото няма
приложени.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189, ал.3 от НПК, предвид изхода на делото и признаване на
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, то съдът осъди подсъдимия П.Н.Б., ЕГН: **********, със снета по-горе самоличност,
да заплати направените по делото разноски на досъдебното производство, в размер
на 85.00 /осемдесет и пет/ лева, в полза на бюджета на ОД на МВР–град Бургас
по сметка на ОД на МВР-град Бургас, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-град
Бургас.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
В.О:КА