№ 57
гр. Велико Търново , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ в публично заседание
на девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА Х. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно
наказателно дело № 20204110201657 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба *** гр. В. Търново, представлявано по пълномощие от адв. *
против Наказателно постановление № 536742-- F544856/14.09.2020 г., издадено от директор
на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-В. Търново, с което на жалбоподателя за
нарушаване по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 ЗДДС и на основание на чл. 179, ал. 1 ЗДДС, му е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление. Твърди се, че нарушението не е извършено от лицето, сочено за нарушител.
Изтъква се, че гражданското дружество по смисъла на ЗЗД, чийто представител не е
жалбоподателят, не е извършвало дейност за процесния период и не е получило приходи под
каквото и да било форма. Изтъква се и че задължението по ЗДДС тежи върху ДЗЗД-то, а не
върху дружеството *** гр. В. Търново съдружник в **.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. *,
който поддържа жалбата, претендира отмяна на НП и присъждане на сторените в
производството разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. *, която оспорва
депозираната жалба против НП. Твърди, че НП е обосновано и законосъобразно.
1
Претендира за безспорно установено, че ** е регистрирано по ЗДДС лице и като такова има
задължение да подава всеки месец СД. Претендира се потвърждаване на оспореното НП,
като законосъобразно и обосновано, както и направените разноски - юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен преклузивен срок /препис от
атакуваното НП е получен на 21.10.2020 г., а жалбата е входирана на 23.10.2020 г./, от
процесуално легитимирано лице и е насочена срещу акт, подлежащ на самостоятелно
обжалване пред съд. Предвид изложеното, жалбата се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният
АУАН и възоснова на него НП, за неотговарящи на формалните изисквания на ЗАНН, като
така допуснатите нарушения опорочават административнонаказателното производство и
като последица водят до извод за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Съображенията за това на съда са следните:
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя ***, за неподаване на
СД по ЗДДС за отчетен период 01.03.2020 г. 31.03.2020 г., в законоустановения срок до
14.04.2020 г. включително, в ТД на НАП В. Търново по смисъл на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от
ЗДДС, е ангажирана административнонаказателната му отговорност, съобразно нормата на
чл. 179, ал. 1 от ЗДДС и в качеството му на лице регистрирано по ЗДДС във връзка с 95 %
участник като съдружник в **, регистрирано по ЗДДС. От цялостното описание на
обстоятелствата не може да бъде изведено недвусмислено и категорично заключение кой
субект не е изпълнил задължението си по ЗДДС, съобразно нормата на чл. 125 от ЗДДС. Кое
от посочените дружества или и двете не са изпълнили вмененото от закона им задължение за
подаване на СД по ЗДДС, в конкретно посочения период. Тъждествено и идентично е
описанието на нарушението и в АУАН въз основа, на който е издадено атакуваното НП. В
този смисъл се констатира наличие на порок по чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН - описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Така изложени/описани
фактите/констатациите в АУАН и НП може да се сведе до липса на описание на
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. В този смисъл при издаването на
НП са допуснати нарушения на нормите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН. В постановлението
липсва описание на извършеното нарушение, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Всяко едно от посочените
процесуални нарушения е съществено и представлява формално основание за цялостна
отмяна на атакуваното НП.
2
Следва да се посочи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установи по несъмнен и категоричен начин, че *** е извършил административното
нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Разпитът
на свидетелите * и * не установяват факта на извършване на нарушението от страна на
жалбоподателя, а напротив. Същите свидетелстват, че ** като задължено по ЗДДС лице е
било длъжно и не е изпълнило вмененото от закона задължение по ЗДДС да подаде СД по
ЗДДС за отчетния период, но след изпращане на покани до ** и неявяването на негов
представител пристъпили към връчване и съставяне на АУАН на дружеството жалбоподател
- ***, имащо 95 % участие като съдружник в Дружество по ЗЗД ***. Процесуалния
представител на въззиваемата страна също признава този факта, че дружеството ** по
ЗДДС, притежаващо особена правосубектност, се състои от две или повече лица, които
разпределят както печалбите, така и загубите, съобразно своя дял и след като извършили
справка /от органите по приходите/ установили, че дружеството *** притежава 95% от
дружеството ** и поради това потърсили и ангажирали отговорността именно на това
дружество - ***. В тази връзка съдът намира правилни и обосновани възраженията на
жалбоподателя, че в конкретния случай е ирелевантно от гледна точка на материалния закон
процентното участие на съдружниците в ДЗЗД относно отговорността им по ЗДДС. Това
процентно отношение би имало значение единствено при принудителното събиране, което
се извършва съразмерно участието им - по аргумент от чл. 9, ал. 2 от ДОПК. В този смисъл
дори и да се приеме, че от обективна страна е осъществен състав на нарушение по сочените
текстове от ЗДДС, то освен, че липсва констатация на кого е било задължението, липсват и
писмени доказателства в тази насока, установяващи нарушението /задължението/. В
производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху
административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното
нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на НП.
В конкретния случай, страните не спорят, че *** и "*** са съдружници в дружество
по ЗДД ***, вписано в Регистъра БУЛСТАТ , с код по БУЛСТАТ ********
Съобразно нормите на чл. 357 и следващите от ЗЗД, гражданското дружество е
неперсонифицирано. В този смисъл няма самостоятелна правосубектност - носители на
правата и задълженията са участващите в него лица, съобразно своя дял.
Неперсонифицираното дружество не разполага нито с материална, нито с процесуална
правосубектност. Това правило обаче, има своето изключение, като за целите на
законодателството, уреждащо задълженията на дружеството към фиска, то е приравнено на
юридическо лице по аргумент от чл. 9, ал. 2 ДОПК. От изложеното и нормата на чл. 360, ал.
2 от ЗЗД следва, че съдружниците в ** са договорили, че последното ще се представлява от
изрично упоменатото физическо лице /различно от посоченото в АУАН и НП./
Допуснатите съществени нарушения в процедурата по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя обаче, не могат да бъдат
преодолени в настоящото производство и атакуваното наказателно постановление, като
3
незаконосъобразно, следва да бъде отменено изцяло.
Предвид изхода по делото, в полза на въззивника срещу въззиваемата страна се
поражда право на претенция за разноски. Такава е релевирана своевременно, предвид което
следва да бъдат присъдени в полза на въззивника, а именно сумата от 150 лева, направени
по делото разноски за един адвокат, на основание чл. 63 от ЗАНН вр. 143 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 536742-- F544856/14.09.2020 г. на Директор
на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-В. Търново, с което на ***, гр. В. Търново за
нарушаване на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 ЗДДС и на основание на чл. 179, ал. 1 ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА НАП гр. София да заплати на *** гр. В. Търново сумата от 150 лева,
направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. В.
Търново в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4