Решение по дело №85/2018 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№25

гр. Самоков, 04.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

        РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

                                          

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 85 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Б.П.В., с постоянен адрес ***, е предявила срещу Ж.Л. Йосифова, П.И.Й. и Г.И.Й.,***, искане за разпределяне на ползването на недвижим имот, находящ се в гр. Самоков и представляващ поземлен имот с идентификатор 65231.907.134 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. Самоков, целият с площ 541 кв. м.

Твърди се в молбата, че въз основа на отстъпено право на строеж върху гореописания поземлен имот – общинска собственост молителката и ответниците по молбата имат право да го ползват в обем, съответен на дяловете им в правото на строеж върху имота, а именно – по 1/2 идеална част за молителката и общо за ответниците. Посочва се в молбата, че между страните по делото не може да се постигне съгласие за доброволно разпределение на ползването на поземления имот. Поради това е отправено искане съдът да разпредели ползването на имота съобразно дяловете на страните в притежанието на това право.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците по молбата са представили писмен отговор на молбата, в който са оспорили твърденията на молителката и са посочили, че общият им дял от правото на ползване върху поземления имот е повече от два пъти по-голям от нейния, тъй като с оглед съдържанието на нотариален акт № 110/1975 г. и договор за групов строеж от 26.12.1975 г. наследодателят им И.Й. придобил 78/100 идеални части от общите части на жилищната сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж, а освен това притежавали и право на строеж върху построените в имота допълнителни сгради. Изтъква се в отговора на молбата, че искането за разпределяне на ползването на поземления имот е неоснователно, тъй като по решение на мнозинството носители на правото на ползване върху същия то било разпределено неформално (устно).

Пред съда молителката се представлява от пълномощника си адв. Димитър Милев, който заявява, че поддържа молбата. Уточнява, че предмет на сезиращото съда искане е разпределение на ползването само на поземления имот, но не и на построените в него сгради. Счита, че между самите ответници не съществува спор относно разпределението на ползването на имота.

Ответниците се представляват от пълномощника им адв. Нейчо Нейчев, който поддържа становището, изразено в отговора на молбата.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с искане с правно основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС) за разпределение на ползването на поземлен имот с идентификатор 65231.907.134 по КККР на гр. Самоков.

Искането е допустимо. С представения типов договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя от 03.12.1968 г. на П.Д.Й. (общ наследодател на всички страни по делото, починал през 1972 г.) е учредено право на строеж, а именно право да построи жилищна сграда в парцел  ІХ в кв. 173 по плана на гр. Самоков, с площ 536 кв. м. – понастоящем поземлен имот – общинска собственост с идентификатор 65231.907.134 по КККР на гр. Самоков, целият с площ 541 кв. м. С оглед разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от Правилника за държавните имоти (ПДИ – обн. Изв., бр. 59/1952 г., отм. ДВ, бр. 79/1975 г.) в редакцията й, действаща към момента на учредяване на това право, както и при липсата на ограничения в ползването на имота (клаузите по т. 4, 5 и 8 потвърждават извода за липса на такива), носителят на правото на строеж има право да ползва целия имот, като аналогична в този смисъл е последващата разпоредба на чл. 15, ал. 3 от ЗС (в редакцията й, обн. ДВ, бр. 87/1974 г.). Учреденото в полза на общия наследодател на страните П.Д.Й. право на строеж е реализирано в уговорения съгласно чл. 40, ал. 1 от ПДИ (отм.) срок, поради което не е погасено и гражданско-правното правомощие за ползване на целия поземлен имот като нормативно установен елемент от правото на строеж, е преминало в имуществото на наследниците му с неговата смърт. След смъртта на П. Д. Й. жилищната сграда е пристроена и надстроена по съгласие между преките му наследници, което е довело до възникване на етажна собственост върху сградата и до трансформиране на поземления имот в обща част на сградата. Предвид обаче липсата на твърдения и доказателства за формално постигнато мнозинство на етажните собственици за ползването на поземления имот в качеството му на обща част по чл. 38, ал. 1 от ЗС като елемент от управлението му, както и с оглед обстоятелството, че предмет на искането, с което съдът е сезиран в настоящото производство, не е само частта от поземления имот, която съгласно чл. 64 от ЗС би се явила прилежаща към сградата в етажна собственост, за да я обслужва пряко, а целият поземлен имот, искането за осъществяване на спорна съдебна администрация по чл. 32, ал. 2 от ЗС е допустимо (в т. см. решение № 652/10 от 01.04.2011 г. по гр. д. № 999/2009 г. на ВКС, І г. о. и цитираната в него и възприета като правилна съдебна практика на ВС и ВКС).

По съществото на искането съдът намира следното:

Безспорно се установява от приетите основно и допълнително заключения на в. л. инж. К.Д. по първоначалната съдебно-техническа експертиза, че в процесния поземлен имот понастоящем съществуват триетажна жилищна сграда с идентификатор 65231.907.134.1, със застроена площ (ЗП) 110 кв. м.; едноетажна сграда с идентификатор 65231.907.134.2, със ЗП 37 кв. м.; гараж с идентификатор 65231.907.134.3, със ЗП 37 кв. м.; навес с дървена конструкция със ЗП 45 кв. м. и павилион със ЗП 28 кв. м.

Изброените постройки на допълващото застрояване в имота се ползват от ответниците. Това не е спорно по делото, а и се потвърждава както от изявлението на пълномощника на молителката в с. з. на 01.10.2018 г. по повод обсъждане на заключенията на в. л. К. Д. по съдебно-техническата експертиза (л. 98 от делото), така и от показанията на свидетелката Екатерина Йосифова, която сочи, че в частта от поземления имот, която била ползвана от сина на молителката (св. Владимир Видинов) имало един навес, който бил премахнат по негово и на баща му искане, т. е. тези показания не касаят съществуващия в имота друг навес.

Типовият договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя, сключен на 03.12.1968 г. между председателя на ИК на ГОНС – гр. Самоков и П.Д.Й., ценен в съвкупност с удостоверение за наследниците на П.Д.Й. от 18.08.2014 г. и с неоспорените писмени доказателства, в т. ч. и нотариални актове, обективиращи сделки, осъществени след смъртта му, а именно н. а. № 110/1975 г. на РС – Самоков (л. 9 от делото); договор за групов строеж от 26.12.1975 г. с нотариална заверка на подписите на Вита Йосифова, Б. Йосифова и И.Й. (л. 10); н. а. № 122/1981 г. на РС – Самоков (л. 41); н. а. № 136/1987 г. на РС – Самоков (л. 12); н. а. № 40/1994 г. на нотариуса при РС – Самоков (л. 42) и н. а. № 138/1994 г. на нотариуса при РС – Самоков (л. 43) обосновават еднозначен извод, че съществуващата понастоящем в поземления имот триетажна жилищна сграда с идентификатор 65231.907.134.1 е в режим на етажна собственост. Всеки от отделните й етажи отговаря на изискванията за самостоятелен обект на право на собственост – жилище, като молителката Б.П. Йосифова е изключителен собственик на първия етаж, а ответниците по молбата са изключителни съсобственици по наследство от И. Петров Й. на втория и на третия етаж. Правото на строеж върху поземления имот е изначално учредено за построяване на сграда без посочване на максималната й етажност, поради което следва да се приеме, че всеки от етажите е изграден в рамките на отстъпеното на П.Д.Й. право на строеж върху поземления имот (държавен, понастоящем общински). В този смисъл волеизявленията на неговите наследници, а именно Вита Йосифова, Б.В. и И.Й. в нотариални актове №№ 110/1975 г., 122/1981 г. и 40/1994 г. не представляват актове на учредяване на право на суперфиция върху самата постройка с оглед нейното надстрояване и пристрояване, а обективират съгласието им за преразпределение на онези части от сградата, които стават обща собственост в увеличаващата се етажна собственост (в т. см. „Българско вещно право”, акад. Любен Василев, Университетско издателство „Св. Климент Охридски” 1995 г., стр. 460-461). Този извод следва и от разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗС. Поради това е неоснователен доводът на пълномощника на молителката, че придобиването на право на собственост върху третия етаж от жилищната сграда няма за последица придобиване на дял от правото на строеж върху поземления имот като нейна обща част. Макар в настоящото производство дяловете на страните в общите части на сградата да не подлежат на определяне от съда по реда на чл. 40 от ЗС, с оглед нейната реализация на три относително равностойни по площ и вид етажа, следва да се приеме, че молителката Б.В. е с дял 1/3 идеална част от правото на строеж върху поземления имот като обща част на сградата, а общият дял от това право на тримата ответници по молбата е 2/3 идеални части.

Ползването на процесния поземлен имот между страните следва да се разпредели съответно на тези техни дялове в правото на строеж върху него, както и при съобразяване на следните обстоятелства:

На първо място, приживе И.Й. е построил в имота гараж със съгласието на останалите титуляри на правото на строеж, обективирано в молба с нотариална заверка на подписите им от 29.11.1990 г. (л. 63), чиято застроена площ е 37 кв. м. Освен това ответниците са с неоспорена по делото легитимация с представения нотариален акт № 198/2016 г. на нотариус Спасимир Хаджиангелов като изключителни съсобственици на сграда с идентификатор 65231.907.134.2 по КККР на гр. Самоков със застроена площ 37 кв. м., която е различна от основната триетажна жилищна сграда и от гаража. Затова ответниците имат право да ползват тези сгради, чиято площ следва да бъде изключена от подлежащата на разпределение част от поземления имот, която не е застроена с основната сграда (в т. см. решение № 2/18.03.2016 г. по гр. д. № 3267/2015 г. на ВКС, І г. о.).

На следващо място, съществуващите в югозападната част на поземления имот навес с дървена конструкция със ЗП 45 кв. м. и павилион със ЗП 28 кв. м. са изградени от И. Петров Й., респ. от наследниците му и се ползват от тях. От представените по делото писмени доказателства не се установява по категоричен начин изграждането им да е осъществено със съгласието на всички титуляри на правото на строеж върху поземления имот. Поради това заетата от тези постройки част от поземления имот следва да се включи в частта от него, която да се ползва от ответниците (в т. см. решение № 139/23.03.2010 г. по гр. д. № 4255/2008 г. на ВКС, І г. о.).

Освен това, около триетажната жилищна сграда, построена в поземления имот следва да се предвиди площ за общо ползване, необходима за поддържането й и за ремонтни дейности, както и площ за общо ползване пред входа на сградата (в т. см. решение № 41/20.06.2011 г. по гр. д. № 415/2010 г. на ВКС, І г. о.).

Най-оптимален и съобразен с всички изложени обстоятелства вариант за разпределение на ползването на процесния поземлен имот е графически изобразен на скица-проект № 3 (л. 95) към допълнителното заключение на в. л. инж. К. Д. (л. 90-94), депозирано в съда на 16.08.2018 г. по назначената първоначална съдебно-техническа експертиза и прието в с. з. на 01.10.2018 г. ведно с основното му заключение по същата. Съдът обаче следва да възприеме този вариант единствено относно предложеното в него обособяване на части от свободните от застрояване пространства в имота, както и относно изчислението на тяхната площ, но не е обвързан от предложенията на вещото лице по въпросите коя площ на кого да се разпредели. По този въпрос съдът следва да изхожда основно от дяловете на страните в съпритежаваното от тях право на строеж върху поземления имот, обусловено от дяловете им в триетажната жилищна сграда със ЗП 110 кв. м. – етажна собственост, както и от обстоятелството, че в същия имот ответниците са изключителни съсобственици на две сгради – с идентификатори 65231.907.134.2 и 65231.907.134.3, чиито площи (както вече се посочи) следва да се изключат от подлежащата на разпределение площ от поземления имот.

Затова свободната за разпределение площ на поземления имот е 357 кв. м. (541 кв. м. – 110 кв. м. – 37 кв. м. – 37 кв. м. = 357 кв. м.).

От тази площ 130,80 кв. м. следва да се определят като обща прилежаща площ към триетажната жилищна сграда по т. 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13-14-15-16-17-18-19-20-21-22-23-1 на гореобсъдената скица-проект № 3. Значителната величина на тази площ е предопределена от площта и конфигурацията на основната сграда, която е жилищна, а не бива да се пренебрегва и обстоятелството, че никоя от страните по делото не е съсобственик на поземления имот, т. е. ползването на незастроената част от поземления имот от страните – носители на правото на строеж върху него, следва да бъде максимално ориентирано към основното предназначение на имота, реализирано чрез построяване на тази жилищна сграда в него.

Така на разпределение за самостоятелно ползване подлежи само част от поземления имот с площ 226,20 кв. м. От тази площ на молителката следва да се определи за индивидуално ползване част, съответстваща на дела й в правото на строеж върху поземления имот, определен от дела й в общите части на триетажната сграда – 1/3, а на ответниците – общо 2/3.

Ето защо най-целесъобразно е на молителката да се разпредели за ползване свободната площ от имота в размер 83,50 кв. м. по т. 12-13-14-28-27-26-25-12 съгласно същата скица-проект, а на ответниците общо да се разпределят за ползване навесът с дървена конструкция със ЗП 45 кв. м. в югозападния ъгъл на имота, намиращият се на изток от него в съседство павилион със ЗП 28 кв. м., свободната площ по т. 22-23-1-24-22 (36,50 кв. м.), както и площите по т. 17-18-19-20-21-42-43-44-45-46-17 (8,50 кв. м.), по т. 16-17-38-37-30-16 (13 кв. м.), в непосредствена близост до собствените им сгради с идентификатори 65231.907.134.2 и 65231.907.134.3, както и по т. 30-31-32-33-28-14-15-16-30 (12,70 кв. м.) в непосредствена близост до ползвания от тях павилион. Следва да се отбележи, че площите около собствените на ответниците сгради не следва да се определят за общо ползване на всички страни по делото, а след като такива са обособени от вещото лице, е най-целесъобразно те да се предоставят за ползване от собствениците на тези сгради. По този начин за общо ползване на ответниците се отрежда част от имота с площ 143,70 кв. м. Освен че този начин на разпределение на ползването се доближава оптимално до дяловете на молителката – от една страна и на ответниците – от друга, в правото на строеж върху поземления имот (отклонението е само 8 кв. м.), той осигурява и на двете страни ползване на имота откъм улицата, откъдето е входът на триетажната къща, както и съобразява фактическото положение на ползване от ответниците на павилиона и навеса в югозападната част на поземления имот.

По разноските.

Настоящото производство не е исково, а представлява спорна съдебна администрация на отношения между съсобственици, респ. съпритежатели на ограничено вещно право. С оглед изхода на делото, изразяващ се в реализация на администрирането на отношенията между страните във връзка с ползването на процесния имот, без да се ликвидира съпритежанието на правото върху общата вещ, то по аргумент от чл. 30, ал. 3 от ЗС и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 355 от ГПК в тежест на страните следва да останат части от сторените от тях разноски, съответни на дяловете им в правото на строеж върху поземления имот, т. е. за сметка на молителката следва да остане 1/3 от направените от нея разноски, а за сметка на ответниците по молбата следва да останат 2/3 от сторените от тях такива.

Молителката е извършила разноски в общ размер 680 лв., от които 30 лв. за внесена държавна такса по молбата, 250 лв. депозити за възнаграждения на вещи лица по назначените СТЕ и 400 лв. платено адвокатско възнаграждение. От общия размер на разноските на молителката в нейна тежест следва да останат 226,67 лв. (1/3 от 680 лв.), а разликата над тази сума до общия им размер, или 453,33 лв. й се дължи от ответниците. Отговорността за разноски не е солидарна, поради което всеки от ответниците дължи на молителката по 151,11 лв.

Ответниците за извършили разноски в общ размер 1050 лв., от които 150 лв. депозити за възнаграждения на вещи лица по назначените СТЕ и 900 лв. платено адвокатско възнаграждение. От този общ размер в тежест на ответниците следва да останат 700 лв., а разликата над тази сума до общия й размер, или 350 лв., им се дължат от молителката, която поради това следва да бъде осъдена да заплати на всеки от тях по 116,67 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на поземлен имот с идентификатор 65231.907.134 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Самоков между Б.П.В., ЕГН **********,***, Ж.Л. Йосифова, ЕГН **********, П.И.Й., ЕГН ********** и Г.И.Й., ЕГН **********, последните трима с адрес ***, като Б.П.В. ще ползва част от имота с площ 83,50 кв. м., означена по точки 12-13-14-28-27-26-25-12 на скица-проект № 3 (на л. 95 от делото) към допълнителното заключение на вещото лице инж. К.Д.Д. по съдебно-техническата експертиза, депозирано в съда на 16.08.2018 г. (л. 90-94) и прието в съдебно заседание на 01.10.2018 г.; Ж.Л. Йосифова, П.И.Й. и Г.И.Й. общо ще ползват част от имота с обща площ 143,70 кв. м., в която съгласно същата скица-проект № 3 се включват: 1). навес с площ 45 кв. м., означен по точки 34-35-36-37-30-31-34; 2). павилион с площ 28 кв. м., означен по точки 31-32-33-34-31; 3). площ от 36,50 кв. м. по т. 22-23-1-24-22; 4). площ от 8,50 кв. м. по точки 17-18-19-20-21-42-43-44-45-46-17; 5). площ от 13,00 кв. м. по точки 16-17-38-37-30-16 и 6). площ от 12,70 кв. м. по точки 30-31-32-33-28-14-15-16-30, а Б.П.В., Ж.Л. Йосифова, П.И.Й. и Г.И.Й. ще ползват ОБЩО, като прилежаща част към построената в поземления имот триетажна жилищна сграда, част от поземления имот с площ 130,80 кв. м., означена по точки 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13-14-15-16-17-18-19-20-21-22-23-1 на същата скица-проект № 3, която е приподписана от районния съдия и представлява неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА Ж.Л. Йосифова, ЕГН **********, П.И.Й., ЕГН ********** и Г.И.Й., ЕГН **********, всички с адрес ***, да заплатят, всеки от тях, на Б.П.В., ЕГН **********,***, по 151,11 лв. за разноски по делото.

ОСЪЖДА Б.П.В., ЕГН **********,*** да заплати на Ж.Л. Йосифова, ЕГН **********, П.И.Й., ЕГН ********** и Г.И.Й., ЕГН **********, всички с адрес *** по 116,67 лв. на всеки от тях за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: