Р Е Ш Е Н И Е
№ 260366/26.04.2021 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на 12.04.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира Андонова, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 4910 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от „Р“ ЕООД, ЕИК, представлявано от управителя Н Ф, чрез пълномощника адв. М Г от БАК, против Наказателно постановление № 104/09.11.2020 г., издадено от директора на РИОСВ - Бургас, с което за нарушение на чл. 17, ал. 2 Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства /НИУМПС/ във връзка с чл. 13, ал. 1 Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, и на основание чл. 143, ал. 1, т. 1 ЗУО, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер от 10 000 лева.
С жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, поради което се моли за неговата отмяна.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподател – адв. Гайдарова,
поддържа жалбата и отново моли за отмяна на наказателното постановление. В
депозирани писмени бележки доразвива доводите си за непраправилност и
незаконосъобразност. Моли за присъждане на разноски.
В съдебно заседание – АНО, редовно призован, се представлява от ю. к. Ковачева, която прави искане за потвърждаване на НП. По делото са представени писмени бележки с които се излагат възражения за недопустимост на жалбата, от една страна, а от друга, за законосъобразност на наказателното постановление. Претендират се разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № РД-731/08.09.2020 г. на министъра на околната среда и водите било наредено да се извърши проверка на площадката на дружеството „Р“ ЕООД, ЕИК:, съгласно разрешително за дейности с отпадъци № 02-ДО-494-03/24.10.2019 г. на директора на РИОСВ - Бургас. С оглед на това, на 09.09.2020 г. и на 10.09.2020 г. била извършена проверка на място от представители на РИОСВ-Бургас, с участието и на св. Х.И., заемаща длъжността старши експерт в отдел „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ в РИОСВ-Бургас. За проверката били съставени констативни протоколи № 018244/09.09.2020 г. и № 018245/10.09.2020 г. По време на проверката било установено, че на площадката липсва шредерна инсталация, която следвало да се използва съгласно т. II от Методи и технологии за третиране на отпадъците по видове дейности, вид и капацитет на съоръженията от Решение № 02-ДО-454-03/24.10.2019 г. /л. 21-29 от делото/.
С оглед на тези свои констатации, на 23.09.2020 г. св. Х.И. съставила АУАН, за това, че на 10.09.2020 г., на площадката, находяща се в гр. Бургас, кв. Долно Езерово, местност Черна Яна, УПИ I-2, поземлен имот с № 07079.827.49 по КК на гр. Бургас, не е открита шредерна инсталация, която следвало да се използва съгласно т. II от Методи и технологии за третиране на отпадъците по видове дейности, вид и капацитет на съоръженията от Решение № 02-ДО-454-03/24.10.2019 г. Било прието, че търговското дружество - „Р“ ЕООД, не притежавало собствена или наета шредерна инсталация по смисъла на параграф 1, т. 26 от ДР от НИУМПС, или сключен договор за предаване на излезли от употреба МПС, приети на площадката. С това си деяние жалбоподателят нарушил разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от НИУМПС във връзка с чл. 13, ал. 1 от ЗУО.
АУАН бил съставен в присъствието на представител на жалбоподател, който го разписал и не изложил възражения. Такива били изложени допълнително. В тях било посочено, че към момента на осъществената проверка от служителите на РИОСВ-Бургас, офисните помещения на „Рисайклинг България“ ЕООД били запечатани от Специализираната прокуратура, поради което нямали достъп до документацията на дружеството и било невъзможно да представят документи. Посочено е още, че при подаване на заявлението за разрешително договорът за наем е бил представен и по този начин било доказано, че разполагат с наета шредерна инсталация.
На 09.11.2020 г. административнонаказващият орган счел фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното постановление, като приел и още, че жалбоподателят „Р“ ЕООД извършва дейности по разглобяване на употребявани автомобилни компоненти или цели автомобили на площадката в УПИ I-2, поземлен имот с № 07079.827.49 по КК на гр. Бургас, водеща се под номер 1 в разрешително с Решение № 02-ДО-454-03/24.10.2019 г., без шредерна инсталация, с което нарушил чл. 17, ал. 2 от НИУМПС във връзка с чл. 13, ал. 1 от ЗУО, и на основание чл. 143, ал. 1, т. 1 ЗУО наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 10 000 лева.
По делото са представени договори за наем на шредерна инсталация, сключени между „Т“ ЕООД, като наемодател, и „Р“ ЕООД, като наемател, съответно от 01.04.2019 г. и от 01.04.2020 г., със срок на действие 12 месеца /л. 117-118/. Представени са още анекси, договори за покупко-продажба на скрап, фактури, платежни нареждания, спецификация на мобилен шредер, потвърждение за употреба, товарителница, декларация за съответствие, потвърждение за представянето на шредера, както и електронна кореспонденция по повод на техническата част на шредера.
От представените по делото констативни протоколи от 07.03.2019 г. и 11.10.2019 г. /л. 153-156/ се установява, че към момента на извършване на проверките от служители на РИОСВ – Бургас е имало налична шредерната инсталация, разположена на площадката на обекта в кв. Долно Езерово, гр. Бургас. От представените по делото констативни протоколи от 17.05.2019 г. и 19.06.2020 г. /л. 137-146/ се установява, че към момента на извършване на проверките от служители на РИОСВ – Бургас не е имало налична шредерната инсталация, като по данни на представителя на дружеството същата е била в ремонт.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и се кредитират от съда.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт. Възражението на АНО за недопустимост на жалбата съдът намира за неоснователно. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – санкционираното дружеството „Р“ ЕООД, представлявано от управителя Н Ф, чрез адв. Г от БАК. Към момента на подаването на жалбата, същата не е била подписана от представителя на дружеството, но с допълнителна молба от 04.01.2021 г. управителят надлежно е подписал жалбата, като по делото е представено и пълномощно от 16.12.2020 г., с което жалбоподателят е упълномощил адв. Г от БАК да представлява дружеството пред съда и е потвърдил всички извършени до момента действия. Поради което съдът намира, че нередовността на жалбата е отстранена в срок и тя се явява редовна, респ. същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (аргумент за това е разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В случая, наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 157 от ЗУО. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това, съдът счита, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление, поради следните причини:
На първо място, съдът намира, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение на производствените правила, довело до незаконосъобразност на наказателното постановление. Нормите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН въвеждат задължения за наказващия орган да опише в НП нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законовите разпоредби, които са били нарушени. Спазването на тези норми цели гарантиране на правото на защита на наказаното лице, като деянието следва да бъде описано по такъв начин, че за него да става ясно извършването на какво нарушение му се вменява. В случая, в АУАН е констатирано само, че на 10.09.2020 г. на площадката не е открита шредерна инсталация, поради което и актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредбата. С издаването на наказателното постановление обаче са добавени нови факти, а именно че жалбоподателят извършва и дейности по разглобяване на употребявани автомобилни компоненти или цели автомобили на площадката без наличие на шредерна инсталация, което според настоящия състав на съда е недопустимо, доколкото се излагат нови допълнителни обстоятелства, непосочени в АУАН. Наказателното постановление е акт, който не може да бъде допълван по този начин, нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените му реквизити. Това разминаване между описаната фактическа обстановка в АУАН и в наказателното постановление се явява самостоятелно основание наказателното постановление да бъде отменено.
На следващо място, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от НИУМПС, съгласно която операторите на центрове за разкомплектуване на ИУМПС доказват, че разполагат със собствена или наета шредерна инсталация по смисъла на § 1, т. 26 от допълнителните разпоредби, или сключват договор за предаване на ИУМПС, получени от разкомплектуване, на оператор с разрешение по чл. 35 от ЗУО за дейности по шредиране на ИУМПС. Видно от диспозитива на атакуваното НП жалбоподателят обаче е санкциониран на основание чл. 143, ал. 1, т. 1 от ЗУО, съгласно която разпоредба наказва се с имуществена санкция лицето, което извършва дейности по събиране, съхраняване, разкомплектуване, оползотворяване и/или обезвреждане на ИУМПС, компоненти и материали от тях на неразрешени за това места или на площадки, неотговарящи на изискванията на този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Посочването на санкционната разпоредба на чл. 143, ал. 1, т. 1 ЗУО в случая е неправилно и е в явно противоречие с чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което води като последица нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В АУАН и НП не се съдържат твърдения за осъществяване на дейност на терена в нарушение на минималните технически изисквания към площадките, каквото е изискването за приложението на разпоредбата на чл. 143 от ЗУО. Още повече и че самата мобилна инсталация не е част от площадката, а средство, съоръжение за раздробяване на ИУМПС, и с факта на неустановяването на самата техника на площадката не може „нарушителят“ да се санкционира с приложението на разпоредбата на чл. 143 ЗУО. По този начин е допуснато противоречие и между словесно и цифрово посочване на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя. Задължение на административнонаказващия орган е да конкретизира точно и изчерпателно текстовете от закона, които са били нарушени, което в настоящия случай не е сторено. Това е довело до опорочаване на административнонаказателното производство и е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав счита, че са допуснати нередовности, които са довели до незаконосъобразно издаване на наказателното постановление, поради което и то следва да се отмени изцяло.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който договореното възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя е 830 лв. С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските от 830 лева, които да се заплатят от АНО.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 104/09.11.2020 г., издадено от директора на РИОСВ - Бургас, с което за нарушение на чл. 17, ал. 2 от НИУМПС във връзка с чл. 13, ал. 1 от ЗУО, и на основание чл. 143, ал. 1, т. 1 от ЗУО, на жалбоподателя „Р ЕООД, ЕИК, е наложена имуществена санкция в размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околна среда и водите - гр. Бургас да заплати на „Р ЕООД, ЕИК, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 830 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А