Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 261486 30.11.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На тридесети юни през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от
съдията Живко Желев
гражданско дело номер 14371 по описа за 2019 година.
Предявени са първоначален иск с правно основание
чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и насрещен иск с осн.
чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищецът по първоначалната искова молба “Водоснабдяване и канализация“ ЕООД твърди, че
ответникът е собственик на обект, до който е доставена и отвеждана питейна вода
съобразно Общите условия на дружеството. Поддържа, че е налице незаплатено задължение към
дружеството за периода 20.12.2018г. – 31.01.2019г., възлизащо на 245,13 лева,
върху което е начислена и законна лихва за времето от 28.02.2019г. –
31.05.2019г. от 5,84 лева. Поддържа се, че за тези суми е била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която е постъпило в срок възражение. Иска се
да бъде установено съществуването на вземането.
Ответникът по първоначалния иск М.С.Д. отрича
дължимостта на сумите, като поддържа, че действително е собственик на посочения
в исковата молба водоснабден имот, който представлява търговски обект – р..
Твърди, че същият е бил отдаван под наем в периода от 2012г. – 30.09.2018г.
като наемното правоотношение е било прекратено считано от 01.10.2018г. по
силата на анекс към договора за наем. След тази дата до месец април на 2019г.,
а и към момента на подаване на отговора, обектът не е функционирал и в него
нямало никаква реална консумация за питейна вода. Ето защо счита, че
претендираните количества не са реално отчетени и потребени. Оспорва, че е бил
уведомяван за наличие на неизправност на устройството за отчитане – водомера,
поради което поддържа, че не е имало основание дружеството да начислява суми по
реда на чл.26, ал.2 от Общите условия. Оспорва, че му е връчвана и покана за
доброволно изпълнение, както и че същата съдържа отказ на негов представител да
я получи.
В срока за отговор, ответникът Д., позовавайки се възраженията
си в отговора, твърди че ответното дружество е начислило суми в размер на
367,11 лева за питейна и отведена вода за времето от 18.09.2018г. – 18.10.2018
г., както и за времето от 18.10.2018г. – 20.11.2018г. Поддържа, че имотът,
който от 2012 г. до 01.10.2018 г. бил отдаден под наем, след прекратяването на
договора за наем от 01.10.2018г. не е бил използван по предназначение, поради
което и в него не е имало реална консумация. Въпреки това и без основание, за
посочените в исковата молба периоди били извършени служебно отчети от
дружеството, начислени месечно дължими суми, които ищецът заплатил. Общият
размер на платеното възлизал на 367,11 лева като счита, че тази цена е получена
от ответното дружество без основание. Претендира се нейното връщане.
Ответникът по насрещния иск твърди, че е налице
основание да получи сумите, тъй като не е доказано, че имотът не е ползван, а
освен това количествата са отчетени законосъобразно според разпоредбите на
Общите условия. Поддържа, че ищецът е бил надлежно уведомен за отчетените
количества и за обстоятелството, че водомерът за обекта е неизправен, което
било констатирано на 18.09.2018г. За това било връчено известие. С оглед това
счита, че е било налице основание за извършване на служебни отчети по реда на
Общите условия като намира, че искът е неоснователен.
Съдът намери за установено следното:
На 12.06.2019г. дружеството ищец
„ВиК“ ЕООД е подало против ответника Д. заявление за издаване заповед за изпълнение
за следните суми: 254,13 лв., цена на потребена за периода 21.12.2018г. – 31.01.2019г.
вода и 5,84 лв. законна лихва за периода 28.02.2019г. – 31.05.19г. В
заявлението се твърди, че потреблението е осъществено в имот на ответника,
намиращ се в гр. П.*********, за който е определен абонатен № ********. По
заявлението било образувано приложеното дело № 9782/2019г. и издадена заповед
за изпълнение относно горните суми, както и за разноски в заповедното
производство. Тъй като в срока постъпило възражение от длъжника, кредиторът
подал исковата молба, по която е образувано настоящото производство.
Установява се от приложените писмени доказателства, че
ответникът има открита партида в дружеството ищец за р. намиращ се адрес гр. П.********.
Водоснабдителните услуги се осъществявали възоснова на договор № ***********. /лист 18/. Във
връзка с този договор за обекта на ищеца били издадени три фактури: № 39530969/
20.12.2018г. на стойност 108,52 лв. за времето от 20.11.2018г. до 17.12.2018г.; № 40135224/ 31.01.2019г.
на стойност 64,66 лв. за времето от 17.12.2018г. до 01.01.2019г.; и № 40135225/
31.01.2019г. на стойност 71,95лв. за времето от 01.01.2019г. до 18.01.2019г. /лист 12/. Видно
от направените в карнета отбелязвания за времето от 18.09.2018г. до 18.01.2019г.
количествата вода са начислявани на база, съобразно правилата на общите
условия, приложими в случаите на неизправно измервателно устройство.
Установява се от показанията на Д.Л., че р. е бил
отдаден под наем, като е функционирал до 01.10.2018г. В тази си част
показанията се потвърждават от представения по делото анекс към договор за наем
от 30.09.2012г. с който ответникът Д. и
дружеството наемател „М.“ ЕООД са се споразумели, че действието на договора за
наем се прекратява от 01.10.2018г. / лист
63/. Според Л. отчетите за обекта били
извършвани в негово присъствие или, когато го нямало, в присъствието на някой
от служителите в ресторанта. В обекта имало водомер чието местоположение било
известно на инкасатора и той сам извършвал проверките. Л. поддържа, че един ден
инкасаторът за обекта – свидетеля– свидетеля Г.Г. му се обадил и завил, че
водомерът не работи. Завил, че устройството трябва да бъде заменено. В този ден
Л. не бил в ресторанта и не присъствал на отчета.
От показанията свидетеля Г., който бил инкасатор на
обекта, са установява, че известието за смяна на водомер /лист 14/ не е
било връчено на ответника и не е било съставено в негово присъствие. Според
другия свидетел Д.Л. известието било предадено на ответника Д. през месец
декември на 2018г. /лист 112/. Този свидетел присъствал по-късно при осъществената
смяна на водомера, като подписал съставения за това протокол /лист 58/.
За безспорно по делото е признато обстоятелството, че
ответникът М.Д. е заплатил на дружеството ищец сумата 367,11 лв. представляваща
цена на услуги за периодите 18.09.2018г. – 18.10.2018г. по фактура
**********/24.10.2018г. на стойност 161,62 лв. и 18.10.2018г. – 20.11.2018г. по
фактура **********/26.11.2018г. на стойност 205,49 лв. /лист 91 и 65/.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Безспорно е по делото, че ищецът е „ВиК“ оператор, а
ответникът е негов абонат за посочения търговски обект. Това означава, че той
има качеството на ползувател на „ВиК“ услуги по смисъла на на чл.2, ал.1 от
Общите условия на дружеството, както и на чл.1 от сключения договор. От това
обстоятелство произтича задължението му да заплаща в установените срокове
ползваната в имота питейна и отведена канална вода.
Съгласно чл.23 ал.1 от Общите условия изразходваните
количества вода се отчитат по индивидуални водомери. При липса на индивидуален
водомер или при неизправност на същия, месечното количество питейна вода се
определя съобразно чл.23, ал.5 от Общите условия - съобразно база за
потребление.
Съгласно чл.33, ал.2 от Наредба №4 за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи при установяване на повреда в индивидуалните водомери
на потребителите представителят на оператора прави предписание за отстраняване
на повредата на водомера и за срока за отстраняването и, като демонтира
пломбата на холендъра. След отстраняване на повредата потребителят уведомява
оператора и осигурява достъп до водомера съобразно общите условия или договора за
извършване на първоначално отчитане и пломбиране на холендера. От съдържанието
на тази разпоредба следва, че операторът има задължения относно установяване на
повредата и даване на предписание, като тези обстоятелства следва да са
установени безспорно, за да има основание за начисляване на цена на
водоснабдителните услуги съобразно чл.24, ал. 2 от Общите условия.
Установява се от съдържанието на Общите условия – чл.
66, че между ищеца в качеството на оператор и потребителите на предоставяните
от него услуги са приети правила за връчване на уведомления. Те следва да бъдат
в писмена форма /чл.66, ал.1/, като се извършват от куриер или представител на
ВиК оператора, който с подпис удостоверява връчването /чл.66, ал.2 т.1/.
Съобщенията по ал.1 следва да се връчват срещу подпис, лично на потребителя или
на неговия законен представител, или на пълномощник на потребителя, за
упълномощаването на когото ВиК операторът е бил уведомен - чл.66, ал.2, т.2 / лист 31/.
В случая уведомлението за повреда на водомера не е
връчено съобразно приетите от самия ищец общи условия. Обстоятелството, че
ответникът е отдал обекта под наем не освобождава оператора от задълженията му
във връзка с удостоверяване на връчването на предписанията. След като тези
приети от самия ищец условия не са били изпълнени, следва, че той не е
установил по предписания ред повредата на измервателното устройство и не е дал
указания за отстраняването й по надлежния ред. Поради това не са се осъществили
и предпоставките да начислява количествата вода съобразно чл.24, ал.2 от Общите
условия.
Освен гореизложеното следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че след 01.10.2018г. обектът не е бил ползван – обстоятелство
което се установява от показанията на свидетеля Л..
Неоснователни са изложените в писмената защита на ответника
доводи, свързани с това, че връчването е било редовно извършено съобразно
чл.66, ал.2 т.3 от Общите условия. Съгласно тази клауза когато куриерът или
представителят на ВиК оператора не намери, потребителя, той връчва съобщението
по т.2 на пълнолетно лице от семейството, или на съсед, който е съгласен да го
предаде, като удостоверява това с подпис на получилото лице. В така описаните
случаи връчването следва да става на адреса на страната по договора. В
сключения между страните договор за водоснабдителни услуги е посочен адрес на
ответника който е различен от адреса на обекта, където ще се доставя услугата / лист 18/.
Абонат - потребител по този договор е физическото лице, а не обекта на
собствеността, поради което и адресирането на съобщения на адреса на обекта, а
не на собственика, не е изпълнение на процедурата по уведомяване уредена в
Общите условия.
Извън това следва да се съобрази, че чл.66, ал.2 т.3
от общите условия предвижда възможност за връчване на лица, които са различни
от наемател на обект и негов представител. В съобщението също така, не е
посочено и кое е лицето, което го е получило.
С оглед изложеното съдът намира, че за ищеца не е
възникнало основание за прилагане на разпоредбите регламентиращи начисляване на
количества изразходвана вода на база. Ето защо не може да се приеме за доказано
безспорно, че в обекта на ищеца е потребено количеството вода, чиято цена се
претендира с главния иск. Поради това този иск е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По предявения
насрещен иск:
С оглед направените по-горе изводи, че след датата на
прекратяване на договора за наем - 01.10.2018г.
имотът не се е ползвал, а освен това за ВиК оператора не е възникнало правото да
изчислява потреблението на база, следва да се приеме, че за претендираните от
ищеца по насрещния иск периоди 18.09.2018г. – 18.10.2018г. и 18.10.2018г. –
20.11.2018г. операторът не е имал основание да начислява извършена доставка на
вода. Тъй като Д. е заплатил начислена за периодите цена на водопроводни услуги,
сбора от тези плащания възлизащ 367,11 лв. се явява получен от ответника без
основание. Предвид това са налице предпоставките на чл.55, ал.1 ЗЗД и
насрещният иск следва да бъде уважен.
По
разноските:
Съобразно чл.78, ал.3 ГПК ответникът по насрещния иск
следва да заплати на ищеца по него сумата 650 лева, представляваща деловодни
разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Шести
септември” № 250 против М.С.Д. ЕГН **********, с адрес *** относно
установяване, на осн. чл.422 ГПК вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
съществуването на вземането на ищеца за сумите: 254,13 лв. /двеста петдесет и
четири лева и 13 ст./ главница представляваща стойността на водоснабдителни
услуги за имот находящ се на адрес гр. П.**********р. за времето от 28.02.2019г.
– 31.05.19г.; 5,84 лв. / пет лева и 84ст./ обезщетение
за забава върху главницата за периода 28.02.2019г. – 31.05.19г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2019г. до окончателното
изплащане, за което вземане е издадена заповед № 5386/14.06.2019г. по ч.гр.дело
№ 9782/2019г. на Пловдивски районен съд
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Шести
септември” № 250 да заплати на М.С.Д. ЕГН **********, с адрес ***, на осн.
чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата 367,11 лв./триста шестдесет и седем лева и 11ст./
заплатена и начислена без основание по партидата на ищеца за водоснабдяване на имот
находящ се на адрес гр. П.*************- р. за периодите 18.09.2018г. –
18.10.2018г. и 18.10.2018г. – 20.11.2018г., ведно със законната лихва върху
сумата считано от 08.11.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД да заплати
на М.С.Д., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 650 лв./шестстотин и петдесет лева/
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД