Определение по дело №533/2020 на Административен съд - Плевен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 1011

гр.Плевен, 08.07.2020 год.

Административен съд – гр.Плевен, тричленен състав, в закрито съдебно заседание на осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:                                                     

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов                                                              ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

                                                                              Катя Арабаджиева 

като разгледа докладваното от съдията Господинов частно касационно адм.д. № 533  по описа на Административен съд-Плевен за 2020 год. И за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.229 и сл. От АПК.

         С протоколно определение, постановено в публично съдебно заседание на 04.06.2020 г. по НАХД № 948/2020 г., Районен съд- Плевен прекратил административнонаказателното производство по делото и постановил материалите по същото да се изпратят на Районна прокуратура – Плевен за последващи процесуални действия. Съдът е посочил, че така постановеният съдебен акт е окончателен.

         Против горното определение е постъпила частна жалба от С.В.Х. ***, подадена чрез адв. Елена Георгиева от САК, в която се излагат подробни доводи за допустимостта на подадената жалба, респ. за неправилността и незаконосъобразността на постановения съдебен акт.. В заключение е направено искане да бъде отменено като незаконосъобразно оспореното определение, а производството да се върне на РС- Плевен за продължаване на процесуалните действия по него.

         След съобразяване на оспорения съдебен акт, събраните доказателства по делото и мотивите на оспореното определение, АС- Плевен намира за установено следното :

         Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, противно на посоченото от РС- Плевен. Това е така, защото съобразно разпоредбата на чл.63, ал.2 от ЗАНН : „В предвидените от закона случаи съдът може да прекрати производството с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба“.

Оспореното определение е постановено в открито съдебно заседание на 04.06.2020 г., а частната жалба против него е подадена на 11.06.2020 г., видно от поставения върху нея входящ рег. номер, поради което същата е подадена в законния 7- дневен срок.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима за разглеждане.

Съдът намира, че частната жалба е основателна. Съображенията за това са следните :

За да постанови оспореното протоколно определение РС- Плевен е приел, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява наличие на предпоставки за приложение на чл.33, ал.2 от ЗАНН, тъй като безспорно са събрани доказателства за извършено престъпление по чл.270 НК или по чл.325, ал.2 от НК от  жалбоподателя С.Х..

Според разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. Веществените доказателства и вещите по чл. 41 се пазят от административнонаказващия орган до произнасянето на прокурора.

В конкретния случай правото на обжалване на наказателното постановление е упражнено своевременно. По делото няма данни преди издаването му да е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата за същото деяние. След като е образувано административнонаказателно производство, което е приключило с издаден санкционен акт по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подлежащ на самостоятелно съдебно обжалване, неправилно съдът е прекратил производството и е изпратил делото като преписка на Районна прокуратура – Плевен по компетентност. Нормата на  чл. 33, ал. 2 от ЗАНН е неприложима за процесния случай, тъй като административнонаказателната отговорност вече е реализирана. Този извод следва от систематичното място на разпоредбата, която се намира в глава трета „Производство по установяване на административните нарушения, налагане и изпълнение на административните наказания“. Правомощие и задължение на административнонаказващия орган е да прекрати висящото пред него административнонаказателно производство и да изпрати материалите на съответния прокурор, но при вече издадено наказателно постановление, чиито последици не са заличени и което не е отменено, това право по  чл. 33, ал. 2 от ЗАНН е преклудирано. Съдът няма правомощията да прекрати образуваното пред него съдебно производство по обжалване на наказателното постановление на горното основание и да изпрати материалите на съответната районна прокуратура.

По изложените мотиви настоящият съдебен състав намира частната жалба за основателна. Оспореното определение е постановено при неправилно приложение на закона, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия

Воден от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено в публично съдебно заседание на 04.06.2020 г. по НАХД № 948/2020 г. по описа на Районен съд- Плевен, с което е прекратено съдебното производство по делото и материалите са изпратени на Районна прокуратура- Плевен.

ВРЪЩА делото на същия състав на съда за последващи процесуални действия по чл.63, ал.1 от ЗАНН.

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/              ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/                     2./П/