№ 4101
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова- Хранова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506464 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 4715 от 27.03.2023 г. по гр.д. № 7837 от 2022 г. по описа на СРС,
127 с-в, е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. К. М., ЕГН **********, с
адрес в гр. София, ж.к. ****, против „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б,
отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата в размер на 1413,51 лева, представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за периода от месец юни 1999 г. до месец февруари 2002
г., за която сума в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 11.07.2002 г. по
гр. д. № 4187/2002 г. по описа на Софийски районен съд, 74 състав.
В срок е подадена въззивна жалба от ищеца В. К. М. срещу решението с
изложени доводи за неправилност, поради противоречие с материалния и
процесуалния закон и необоснованост. Счита, че неправилно районният съд е приел за
непогасено процесното вземане. Според жалбоподателя още преди образуване на
делото при ЧСИ на 12.04.2007 г. е било прекратено образуваното пред ДСИ
изпълнително производство на основание чл.330, ал.1, б“д“ ГПК /отм./. След това в
хода на образуваното пред ЧСИ изпълнително производство отново са настъпили
предпоставките указани с разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и същото е прекратено
по силата на закона на 13.03.2011 г. Насрочените описи не са годни и не са прекъснали
1
давността за вземанията, тъй като не са били извършвани. Съответно към 25.08.2016 г.,
когато е било връчено запорно съобщение до работодателя давността за вземанията е
била изтекла. Поради това и извършените от ЧСИ М.Б. изпълнителни действия след
перемирането са недействителни и процесуално незаконосъобразни. Като не е
съобразил посочените факти и приложимия закон, съдът е постановил неправилно
решение.
Налице е двегодишен период, в който взискателят е бездействал, поради което
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона - поради перемпция на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Поради това всички извършвани изпълнителни
действия по него се заличават с обратна сила и следва да бъде отчетено погасяване по
давност на вземанията. Отправя искане за отмяна на решението на СРС като
неправилно и уважаване на иска. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е подала писмен
отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за неоснователност на
същата. Заявява, че постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Поддържа становище, че давността за вземанията не е изтекла, което правилно е
съобразено от СРС при постановяване на решение. Моли за потвърждаване на
решението на СРС като правилно. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С постановеното решение, СРС е приел, че по време на висящото изпълнително
дело, давността за вземането не е изтекла. Поради това и искът по чл.439 ГПК е
отхвърлен като неоснователен.
Настоящият състав намира постановеното от СРС, 127-ми състав, решение за
валидно, допустимо и правилно.
Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
следното:
2
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008
г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за
разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК (отм.).
В случая ищецът основава исковата си претенция на обстоятелството, че е
изтекла давността за вземането, за което е издаден на 11.07.2002 г. по гр. д. №
4187/2002 г. по описа на Софийски районен съд, 74 състав изпълнителен лист по реда
на чл. 237, б. „з“ ГПК /отм./ за сумата в размер на 1413,51 лева, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от месец юни 1999 г. до
месец февруари 2002 г., ведно със законна лихва за забава от 05.06.2002 г. до
окончателно плащане, сумата в размер на 313,36 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата към 25.03.2002 г. и сумата в размер на 34,54 лева, представляваща
направени по делото съдебни разноски.
Както правилно е посочил в своето решение СРС и настоящия състав напълно
споделя съобразно трайната съдебна практика намерила израз в Решение №
139/28.08.2013 г. по т. д. № 98/2012 г. по описа на ВКС, II ТО, Решение №
42/26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение №
94/27.07.2010 г. по т. д. № 943/2009 г. по описа на ВКС, I ТО, определението на съда по
чл. 242 ТПК /отм./, с което се разпорежда издаване на изпълнителен лист по заявено от
молителя основание се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено
нещо. Поради това и правните последици на акта по чл.242 ТПК /отм./ не се
приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес. С оглед това срокът
на новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на
вземането, в случая за незаплатена цена на потребена топлинна енергия и обезщетение
за забава в размер на законната лихва - 3 годишен, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД не намира приложение.
Въззивникът /ищец/ се позовава на изтичане на предвидения в разпоредбата на
чл.330, ал.1, б“д“ ГПК /отм./ и чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК срок от последното валидно
изпълнително действие, и настъпила перемпция на изпълнителното производство,
както и на изтичане на давностния срок за вземането, т. е. на посочения тригодишен
период.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства се установява, че по
молба на взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД от 02.08.2002 г. за
принудително събиране на вземанията е било образувано изп.дело № 3502/2002 г. по
описа на ДСИ при СРС, 8 участък. Давността относно процесното вземане за главница
3
е прекъсната с подаването на молба от кредитора за образуване на изпълнително
производство от 02.08.2002 г. В срок от две години от подаване на молбата за
образуване на производство за принудително събиране на вземанията по листа (т.е. до
02.08.2004 г.) не са предприемани същински изпълнителни действия. В този период на
длъжника В. К. М. е била връчена покана за доброволно изпълнение като е била
извършена справка относно регистрирани трудови договори на лицето.
След посочената дата, на 12.04.2005 г. взискателят е подал молба с искане да
бъде наложен запор върху получавано от длъжника трудово възнаграждение или
пенсия, като по делото не са налице данни съдебният изпълнител да е предприел
действия в изпълнение на отправеното до него искане. На 21.12.2007 г. взискателят
подал нова молба до съдебния изпълнител за налагане на запор върху вземания на
длъжника, въз основа на която била извършена проверка относно осигурителния
статус на лицето. Със съобщение връчено на 12.05.2008 г. съдебният изпълнител
уведомил взискателя, че длъжникът не се осигурява по трудово правоотношение,
поради което кредиторът следва да посочи друг способ за изпълнение. По
изпълнителното дело постъпила молба от взискателя с искане за извършване на
справка относно недвижими и движими вещи собственост на длъжника. На 22.07.2008
г. по изп. дело № 3502/2002 г. по описа на ДСИ при СРС, 8 участък, постъпило искане
от взискателя производството да бъде продължено от ЧСИ М.Б., като с протокол от
28.07.2008 г. делото било прекратено и изпратено на посочения от молителя частен
съдебен изпълнител. Производството пред ЧСИ М.Б. било образувано под №
1490/2008 г.
Доводите на въззивника, че по образуваното пред ДСИ изпълнително дело в
продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия и производството е прекратено по силата на закона /чл.330, ал.1, б“д“ ГПК
/отм.//, съдът намира за основателни. Въпреки това обаче се установява, че взискателят
е проявил активност за принудително събиране на вземането, за което давността към
този момент не е изтекла. Прекъсната е давността за вземанията с подадената от
взискателя молба на 12.04.2005 г. за налагане на запор на вземанията на длъжника. За
обосноваване на този извод съдът съобрази, че разясненията на т. 10 от ТР № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС не са приложими към този момент.
Според ТР № 3/2020 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК, ВКС - погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Относно действията, годни да прекъснат давността
са приложими дадените разяснения с приложимото към този момент ППВС №
3/18.11.1980 г. Отмяната на последното / ППВС № 3/18.11.1980 г./ има действие от
26.06.2015 г. - датата, на която е прието противоположното тълкуване. В този смисъл
са и изложените фактически констатации и правни изводи от СРС, които се възприемат
4
от настоящия състав.
По образуваното по-късно изп. дело № 1490/2008 г. по описа на ЧСИ М.Б. са
били извършвани същински изпълнителни действия според дадените разяснения с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК и не са настъпили предпоставките на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. С последните е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона.
Така, чрез представените пред първата инстанция доказателства се установява,
че взискателят е оправил молба до съдебния изпълнител на 12.04.2005 г. за налагане на
запор върху вземания на длъжника, която е прекъснала давността относно процесното
вземане. От сочената дата е започнал да тече двугодишен срок, който е изтекъл на
12.04.2007 г., от който момент съгласно дадените по-горе разяснения е започнал да
тече давностен срок за вземането. Давността е прекъсната с образуване на
изпълнителното производство пред ЧСИ М.Б. на 22.07.2008 г. и с налагането на запор
от 30.10.2008 г. върху вземания на длъжника в търговски банки в страната. След
посочената дата до длъжника са били изпратени съобщения от 13.03.2009 г. за
насрочен опис на движими вещи; от 04.03.2010 г. за насрочен опис на движими вещи;
от 10.04.2013 г. за насрочен опис на движими вещи.
Съответно, със запорно съобщение от 29.01.2014 г. до „С.Д. Т.-Т.“ ЕООД,
връчено на 10.02.2014 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника; от 25.08.2016 г. до „Н.ФМ“ ЕООД, връчено на 26.08.2016 г., е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; запорно съобщение от 20.02.2018
г. до „Н.ФМ“ ЕООД, връчено на 22.02.2018 г., отново е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника; запорно съобщение от 20.02.2018 г. е наложен запор
върху вземания на В. К. М. в „БАНКА ДСК“ ЕАД и „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД.
С молба от В. К. М. от 07.03.2018 г. длъжникът е направил искане да бъде
вдигнат наложения запор в „БАНКА ДСК“ ЕАД, като се задължил да погасява сумата в
размер на 50 лева до изплащане на задължението.
Със съобщение от 07.03.2018 г. отправено до „БАНКА ДСК“ ЕАД съдебният
изпълнител вдигнал наложения запор върху сметката на длъжника до размера на
сумите, постъпващи всеки месец от пенсия, издръжки, обезщетения, помощи и трудово
възнаграждение. В съобщението изрично е указано, че запорът следва да остане вписан
и да се изпълнява срещу суми постъпващи извън горното основание и срещу банкови
сметки, открити след датата на налагането му, като същият има действие и за всички
бъдещи вземания до окончателно погасяване на задължението по изпълнителното
производство.
По изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника от 15.02.2019 г. с
5
искане запорът върху сметката на лицето в „БАНКА ДСК“ ЕАД да бъде вдигнат
изцяло. Искането е уважено от съдебния изпълнител като със съобщение от
15.02.2019г. отправено до „БАНКА ДСК“ ЕАД наложеният запор е вдигнат.
По изпълнителното дело постъпила молба от длъжника от 11.03.2019 г., е която
е направено искане да бъде вдигнат запора наложен върху банковата сметка на лицето
в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД. Искането е уважено като със съобщение
от 11.03.2019 г. отправено до „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД наложеният
запор върху вземания на В. К. М. бил вдигнат.
От положените щемпели върху изпълнителния лист се установява, че в полза на
взискателя в погашение на вземанията по листа били превеждани суми в периода от
13.03.2018 г. до 16.11.2021 г.
От постъпила по делото справка от ЧСИ М.Б. по изп. дело № 1490/2008 г. се
установява, че е постъпила сумата общо в размер на 2030 лева, от които сумата в
размер на 1760 лева, която била преведена в полза на взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, а сумата в размер на 270 лева била отнесена за погасяване на такси по
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. ЧСИ е посочил, че със сумата в размер на 1760 лева са
погасени следните вземания: 108 лева внесена авансова такса за образуване на
изпълнителното производство, 54 лева внесена такса по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ,
мораторна лихва в размер на 308,40 лева и сумата в размер на 1289,60 лева,
представляваща част от законната лихва.
Установено е, че по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника от
16.02.2022 г. с искане за прекратяване на производството, ведно с която е представен
препис от исковата молба, по която е образувано настоящото производство.
С постановление от 21.02.2022 г. съдебният изпълнител е прекратил
производството, като със съобщение от 11.03.2022 г. били вдигнати наложените запори
върху банкови сметки на длъжника и трудовото му възнаграждение.
В случая, както бе посочено, взискателят е отправил молба до съдебния
изпълнител /ДСИ/ на 12.04.2005 г. за налагане на запор върху вземания на длъжника,
която макар и депозирана по перемирано изпълнително производство предвид
разясненията дадени с Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на
ВКС, IV ГО, е прекъснала давността относно процесното вземане. От сочената дата е
започнал да тече двугодишен срок, който е изтекъл на 12.04.2007 г., от който момент
съгласно дадените по-горе разяснения е започнал да тече давностен срок за вземането.
Давността е прекъсната с образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ М.Б.
на 22.07.2008 г. и с налагането на запор от 30.10.2008 г. върху вземания на длъжника в
търговски банки в страната.
Поради това и настоящия състав намира че давността за вземането не е изтекла.
Освен това единствената правна последица от настъпила вече перемпция е, че
6
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново-отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. В този смисъл е застъпеното становище
в практиката на ВКС по решение № 37/24.02.2021г. по гр.д.№ 1747/2020г. на ВКС, IV
г.о, така и в постановените от върховните съдии и след това актове по въпроса -
решение № 93/17.05.2021г. по гр.д.№ 2766/2020г. на ВКС, IV г.о., определение №
248/01.04.2021г. по гр.д.№ 3647/2020г. на ВКС, IV г.о., определение № 295/15.04.2021г.
по гр.д.№ 329/2021г. на ВКС, III г.о., което се възприема от настоящия състав.
Според изразените становища в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1747/2020 г., IV г. о., ГК и Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722 по описа за
2021 г. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, които се възприемат от настоящия
състав, перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Както е
посочено в тях, тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата
давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите,
съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си
с него. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не
се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват
по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
По изложените съображения въззивният съд счита, че вземането, за което е
образувано изпълнителното производство не е погасено по давност и предявеният
отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК подлежи на отхвърляне.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба оставена без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100.00 лв. за
възнаграждение за юрисконсулт.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4715 от 27.03.2023 г. по гр.д. № 7837 от 2022 г. по
описа на СРС, 127 с-в.
ОСЪЖДА В. К. М., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ****, да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
7
управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК,
сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени по делото разноски за тази
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8