РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Бургас, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Александър Д. Муртев
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Гражданско дело №
20212120107298 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от А. Д. Г. с
ЕГН********** от гр. Б., *** против Център за специална образователна подкрепа - Бургас,
представляван от В.М., с адрес: гр. Б., ***.
В обстоятелствената част на молбата се твърди, че със Заповед № РД-10-
439/14.09.2021 г. на Директор ЦСОП- Бургас е прекратено трудовото й правоотношение със
ЦСОП-Бургас, поради наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Твърди се, че
издадената заповед е немотивирана, в нея липсва каквато и да е конкретика по фактите и
обстоятелствата, довели до извод за описано в заповедта нарушение, липсва яснота изобщо
за място на извършване, дата на извършване, в какво се състои съответното описано
нарушение, за което й е наложено дисциплинарно наказание. Предвид изложеното е
направено искане да се признае уволнението за незаконно и да се отмени Заповед № РД-10-
439 /14.09.2021 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ като
незаконосъобразна и немотивирана; Да се възстанови ищцата на заеманата преди това
длъжност - *** в ЦСОП-Бургас, както и да се осъди ответника да й заплати обезщетение за
времето, в което е останала без работа поради уволнението в размер на 10 753.86 лв.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, с
който се оспорва основателността на молбата.
В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от адв. К. и моли за
уважаване на предявените искове по изложените в исковата молба доводи. Претендира
разноски по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
В съдебно заседание ответникът ЦСОП – Бургас се представлява от адв. И., която
1
оспорва исковете и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира
разноски.
С протоколно определение от 24.01.2022г., съдът е допуснал изменение на размера на
претендираното от ищцата обезщетение за оставането й без работа за шестмесечен период
като е приел направеното от ищцата увеличение от 10753.86 лв. на 11 583, 86 лв.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изслушано е заключението по
допуснатата ССчЕ.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото не е спорно между страните, че към датата на дисциплинарното уволнение,
ищцата се е намирала в безсрочно трудово правоотношение с ответния център като е
заемала длъжността “***”. Горното се подкрепя и от приложените по делото трудови
договори, както и допълнителни споразумения за изменението им.
С атакуваната Заповед № РД-10-439/14.09.2021г., издадена от директора на ЦСОП -
Бургас, получена от ищцата на 14.09.2021г. е прекратено трудовото правоотношение на
ищцата на основание чл.330, ал.2, т.6, във вр. с чл.190, ал.1, т.7 КТ за други тежки
нарушения на трудовата дисциплина, чл.189, ал.1, чл.193, ал.1 и чл.195, ал.1 от КТ. Като
фактическо основание за дисциплинарното уволнение е посочено, нарушение на трудовата
дисциплина, станало известно на 02.08.2021г. от видео качено на
http://www.maikomila.bg/video-pokazva-uchitelski-tormoz-nad-dete-sys-sop-v-burgas/, а именно,
че А. Д. Г. е проявила унизително отношение и е упражнила вербална агресия, в разрез с
изискванията за длъжността и длъжностна характеристика към дете, обучавано в ЦСОП –гр.
Бургас.
От изготвената служебна справка на трудовите договори към НАП се установява, че
след уволнението до 24.01.2022г. – датата на устните състезания ищцата не е започвала
работа по друго трудово правоотношение.
По делото е представена Заповед № РД-05-120/03.08.2021г. на директора на ЦСОП –
Бургас, по силата на която е била сформирана комисия на основание чл.259, ал.1 от ЗПУО
във вр. с чл.31, ал.1, т.2, т.4 от Наредба № 15/22.07.2019г. за статута и професионалното
развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, съгласно чл.20 от
Етичния кодекс на центъра, като на същата е възложена задача да изгледа клипа и
възможност установи лицата, които участват в него, както и времето/периода, когато същият
е бил заснет.
По делото е представен протокол от 03.08.2021г. на така назначената комисия от
служители на ЦСОП – Бургас – педагогически и непедагогически персонал, която е излязла
със единодушно становище, че клипът е бил заснет в края на първи срок на учебната
2018/2019г. между декември 2018г. и февруари 2019 година. Комисията е застъпила
становище, че по време на втория срок на същата учебна година било извършена
функционална промяна на стаята, която от учебен кабинет се превърнала в кабинет по
2
арттерапия. Освен това липсвали предпазни средства (маски) срещу Ковид-19, което след
март 2020г. станало задължително.
По делото е представено искане за писмени обяснения изх. № РД-21-60/03.08.2021г.,
от Д.К., в качеството й на *** на ЦСОП – Бургас, адресирано до ищцата, с което от
последната са били поискани писмени обяснения по повод появилия се в медиите клип на
сайта www.maikomila.bg отразяващ вербална разправа от служители на центъра над дете-
ученик.
Представено е писмено обяснение от ищцата вх. № РД-19-294/11.08.2021г. на ЦСОП
– Бургас, в което същата е посочила, че след преглеждане на записа е разпознала три гласа,
измежду които и нейния, а по дрехите и учебните материали е заключила, че действието в
клипа се развива преди четири години. Същото не е оспорено от ищцата, носи нейния
подпис и датата 10.08.2021г.
Приложена е длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност “***”,
като в раздел III, чл.1.2 е посочено задължението на служителя да опазва живота и здравето
на децата и учениците по време на образователния процес и на други дейности,
организирани от институцията, т. 1.3 – задължението на служителя да зачита правата и
достойнството на децата, учениците и другите участници в предучилищното и училищното
образование и да сътрудничи и партнира със заинтересованите страни и по т.1.4. да спазва
етичен кодекс за работа с деца.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелките В.Й. и
С.Р. (без дела и родство със страните по делото).
Свидетелката Й. заявява, че работи в ответния център като *** и от 5 години познава
ищцата. Разказва, че заедно с колегите си на следващия ден след появата на клипа се
събрали и се опитали да го изгледат на спокойствие, за да видят какво се случва.
Единодушно приели, че на същия се чува гласа на медицинската сестра, че тя е лицето,
което е снимала клипа, както и че освен ищцата, в клипа се виждат още две
колежки.Установили и времето на случилото се, тъй като кабинетът в който било снимано
претърпял ремонт три години преди появата на клипа.
Свидетелката С.Р. заявява, че работи в ответния център от 02.06.2021г. на
длъжността ***, като разказва, че когато се появил клипът в интернет била в отпуск, но
същият бил прекъснат и на 3-ти август била извикана на работа. Разказва, че били много
хора, измежду които служители, учители и непедагогически персонал, като всички
изгледали видеоклип с двама учители и ученичка от тяхното училище, измежду които тя
разпознала ищцата. Последната се движила срещу човека, който снимал, изглеждала малко
по-едра, с чуплива коса. Заявява, че именно ищцата изрича думите с по-висок тон, който бил
враждебен и агресивен.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Т.Д.,
заключението по която не е оспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и
обосновано. Вещото лице дава заключение, че размерът на дължимото обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ, вр. чл.228 от КТ за 6 месеца възлиза на сумата от 11 533, 86 лв.
Останалите приети по делото писмени и веществени доказателства, съдът намира за
3
неотносими към предмета на доказване, поради което не ги обсъжда.
При така установеното от фактическа страна, настоящия състав формира
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване уволнението за
незаконно, тежестта на доказване законността на прекратяването на
трудовото правоотношение е възложена върху ответника в производството - работодател
в материалното трудово правоотношение с ищеца. Спорът се развива в рамките на
релевираните от ищцовата страна доводи, които в случая са следните: неспазване
изискването на чл.195 от КТ - немотивираност на издадената заповед и липсата на
конкретика за извършеното от нея и описано в заповедта нарушение – за мястото, датата на
извършването му и в какво се състои същото; липсата на автентичност на разпространения
видеозапис – липса на яснота относно участниците в него, времето, мястото, времето на
пускането му в интернет и автентичността на реплики и думите; неспазване изискването на
чл.194, ал.1 КТ, а именно, че дисциплинарното наказание е наложено 4-5 години след
извършването му.
С решение № 128/28.05.2013г. по гр.д. № 726/2012г. ІV г.о. ВКС е прието, че
съгласно чл. 195, ал. 1 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се посочва
нарушението и кога е извършено, но не е необходимо тя да съдържа всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои
задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния
трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187
КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на
работника обстоятелства и документи (без да е необходимо удостоверяване на връчването
на документите). В същия смисъл е и решение № 339/19.11.2012г. по гр.д. № 1688/2011г. ІІІ
г.о. ВКС, с което е прието, че изискването за мотивиране на заповедта за дисциплинарно
уволнение е изпълнено при наличието на данни за еднократност на наказанието, за преценка
на срока по чл.194 КТ и за осигуряване възможност на работника или служителя да се
защити ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди
съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна. Настоящият
съдебен състав споделя напълно изложеното в посочените решения становище.
Изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно
наказание са изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен с оглед
защитата на работника и съдебния контрол за законност на наложеното наказание.
Анализирайки съдържанието на атакуваната заповед, настоящия състав констатира,
че в същата не е посочен моментът на извършване на нарушението, но от друга страна
същата съдържа достатъчно данни за това в какво се изразяват извършените от ищцата
действия по нарушаване на трудовата дисциплина.
Съгласно решение № 277 от 09.10.2012г. по гр.д. № 1579/2011г. на ВКС, няма пречка
мотивите на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение да се намират и в
4
друг документ, който по силата на препращането ще се инкорпорира към заповедите, стига
този документ да е станал достояние на наказания работник или служител преди
уволнението и той да е могъл да се защити по предявените му нарушения. В така
цитираното решение е посочено още, че писмени обяснения за обстоятелствата, за които е
наказан работникът или служителят, са индиция за узнаване на нарушението и подлежащите
на оспорване факти. При липса на данни за друга процедура за търсене на отговорност
/наказателна, административнонаказателна или имуществена/, които да създават съмнения
относно характера на производството, в което са дадени обясненията, следва да се счита, че
те са дадени по повод висящо дисциплинарно производство. Законът не урежда специална
дисциплинарна процедура за даване на обяснения /р. № 209/2.05.2012 г. по гр.д. № 768/2011
г. на ІV г.о; № 225/05.04.2012 г. по гр.д. № 375/2010 г. на ІІІ г.о. и др./.
От изложеното в писмените обяснения на ищцата се установява, че същата е била
наясно със съдържанието на въпросния видеоклип и извършените от лицата действия и
изречени реплики, както и с периода на осъществяването им и доколкото писмените
обяснения представляват частен свидетелстващ документ, който се ползва със формална
доказателствена сила, която в настоящия процес не е била оборена, то съдът намира, че
обективираните в този документ изявления на ищцата представляват нейни извънсъдебни
признания. Съгласно разпоредбата на чл.180 ГПК подписаните от лицето, което ги е издало,
частни документи /диспозитивни и свидетелстващи/ притежават формална доказателствена
сила и съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от
това лице. Когато частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя си
факти (както е и в разглеждания случай), той се ползва и с материална доказателствена
сила, т. е. има доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася
удостоверителното изявление.
Ето защо, настоящия състав няма основание да приеме, че ищцата е поставена в
положение на изненада спрямо нарушението, за което е наказана. Тя е дала писмено
обяснение на 11.08.2021г., което предхожда крайния акт на уволнението – заповедта от
14.09.2021г. В него е изложила становище по вменената й дисциплинарна простъпка, по
поставените в искането на работодателя въпроси касаещи извършено вербално насилие към
дете обучавано в центъра. Оплакването за липсата на автентичност на записа съдът намира
за неоснователно, тъй като ищцата не е ангажирала доказателства в подкрепа на това си
възражение пред настоящата инстанция. От друга страна, настоящия състав приема, че
участието й във видеозаписа се доказва по категоричен начин от разпита на свидетелите Р. и
Й., като последната свидетелства и за използвания от ищцата враждебен и агресивен тон
към детето. Макар двете свидетелки да не са присъствали лично на инцидента с вербалното
насилие над детето, те лично са участвали в комисията назначена от работодателя и са
проучили видеоклипа, което обстоятелство е видно от съставения към протокола списък на
присъстващите лица. Тези свидетелски показания не са опровергани от други доказателства,
поради което съдът ги кредитира като обективни, логични и непротиворечиви. Ищцата е
била наясно и с периода на заснемане на видеозаписа и разменените от участниците в него
реплики, за което съдът прави извод въз основа на изявлението й, че е разпознала
5
собствения си глас, видно от изложеното в писмените й обяснения. Периодът на заснемане
на клипа, който е посочила ищцата съвпада изцяло и с твърденията на работодателя в
отговора на исковата молба, изнесените от свидетелите данни и констатациите на
комисията. Ето защо, настоящия състав намира, че формалното отсъствие на подробно
описани обективни и субективни признаци и период на извършване на нарушението в
обстоятелствената част на заповедта за дисциплинарно уволнение не води до
незаконосъобразност на заповедта. Нарушенията на трудовите задължения са били
достатъчно конкретизирани в искането за отправяне на обяснения, заповедта и видеозаписа,
който е станал достояние на ищцата, по разбираем за нея начин, към датата на уволнението.
Настоящия състав приема, че заповедта отговаря на изискванията на чл.195 от КТ, тъй като
не е било нарушено правото на защита на ищцата, тя е разбирала какво нарушение се визира
в заповедта и й е била осигурена възможност да възрази.
Събраните по делото гласни доказателства се подкрепят изцяло от писмените такива
и доказват по безспорен начин авторството и характера на извършеното от ищцата деяние,
както и периода, в който е било осъществено. Така установената по делото казуистика
обуславя извода, че искът е доказан по своето основание и че действително наказаната Г. е
упражнила вербална агресия и унизително отношение върху дете от ЦСОП – Бургас в
периода декември 2018г. - февруари 2019г., което съставлява тежко нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 във вр. с чл.187, т.10 КТ. Това е така по силата на
чл.1.2, 1.3 и 1.4 от длъжностната й характеристика, които вменяват в задълженията на
работещите като “***” да участват в непосредственото обгрижване на децата, да носят
отговорност за тяхната сигурност и безопасност, както и да пазят тяхното достойнство, като
не прилага форми на физическо и психическо насилие. Извършеното нарушение следва да
се квалифицира като “тежко” по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 от КТ, именно защото
демонстрираното от нея поведение е несъвместимо със заеманата от нея трудова длъжност,
чиято основна функция е да съблюдава и спомага за правилното физическо и психическо
развитие на деца в неравностойно положение. Следователно наложеното наказание е
съразмерно по тежест с дисциплинарното нарушение. В тази насока съдът съобразява
всички данни по делото от обективен и субективен характер – че физическото насилие е
осъществено спрямо дете със специални образователни потребности, което се нуждае от
особена подкрепа и грижи, че ищцата не признава нарушението и не се разкайва за него,
както и негативния медиен отзвук за настъпилия инцидент сред обществото, което съдът
намира за ноторно известен факт по делото.
Независимо от горното, настоящия съдебен състав намира за основателно
оплакването на ищцата, за това, че наказанието е незаконосъобразно, поради налагането му
извън законоустановения срок визиран в разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ.
Съгласно цитираната правна норма, дисциплинарното наказание следва да бъде
наложено не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година
от извършването му. Съгласно константната практика на ВКС, в т.ч. и Решение № 209 от
21.01.2019г. постановено по гр.дело № 87/2018г., краткият двумесечен срок се поглъща от
едногодишния. Ако е изтекъл едногодишния срок от извършването на нарушението,
6
дисциплинарното наказание не може да бъде наложено, дори и да не е изтекъл краткия
двумесечен срок от узнаването му, което се случва при хипотеза на по- късно откриване
/узнаване/ на извършеното дисциплинарно нарушение. Обратното, ако е изтекъл
двумесечния срок от узнаването , дори и да не е изтекъл едногодишния срок от извършване
на наказанието дисциплинарното наказание отново не може да бъде наложено. Съгласно чл.
194, ал.3 КТ сроковете не текат, когато работникът или служителят е в законоустановен
отпуск или участва в стачка. Работодателят в отговора на исковата молба не е въвел
твърдения ищцата да се е намирала в законоустановен отпуск през периода от извършване
на нарушението, поради което съдът не следва да извършва преценка в тази насока.
В процесния случай едногодишния срок е започнал да тече през месец февруари
2019г. и е изтекъл през месец февруари 2020г., много преди да започне да тече
двумесечният срок, а именно на 03.08.2021г. – датата на която работодателят е посочил, че е
узнал на нарушението след публикуването му в интернет пространството. Като краен
резултат, срокът по чл.194 КТ е изтекъл през месец февруари 2020г. До този момент
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е трябвало не само да бъде издадена от
работодателя, но и да бъде връчена на работника или служителя / решение № 175/
24.06.2013 г. по гр.д.№ 1259/2012 г., ІІІ г. о. на ВКС и решение № 256 от 18.05.2012 г. по гр.
д. № 1036/2011 г. на ІV г. о. на ВКС/.След месец февруари 2020г. субективното
потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е
упражнено, се препятства. Процесната заповед за дисциплинарно нарушение е връчена на
14.09.2021г., тоест след като срокът за налагане на дисциплинарно наказание е изтекъл, с
което и се препятства възможността за налагане на наказание. С оглед така извършеното
процедурно нарушение и неспазване на законовия срок, уволнението е незаконно и следва
да бъде отменено въз основа на посоченото основание.
По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ
Предвид уважаването на първия обективно съединен иск – с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ, както и предвид приетото за установено по-горе, че преди
незаконосъобразното й уволнение, ищцата е заемала по трудов договор за неопределено
време длъжността „***“ при ответника, основателен е и вторият предявен по делото иск – с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. Поради това ищцата следва да бъде възстановена на
тази заемана от нея преди уволнението й длъжност. Искът с правно основание чл.344, ал.1,
т.2 КТ има за цел, при отмяната на незаконосъобразното уволнение, прекратеното с него
трудово правоотношение да бъде възстановено от съда в абсолютно същия вид, в който то е
съществувало преди отмененото уволнение.
По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ
Също предвид уважаването на първия обективно съединен иск – с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ, следва, че е налице и първата – обща предпоставка за уважаването и на
предявения иск за парично обезщетение – с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225,
ал.1 КТ, а именно – налице е незаконно уволнение на ищцата.
Втората предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.
чл.225, ал.1 КТ е ищцата да е останала без работа. В конкретния случай искът е предявен за
7
шестмесечен период, като претендираната сума след изменението размера на иска в съдебно
заседание е в размер на 11 533,86 лева.
Съдът не споделя възражението на ответната страна за недопустимост на исковата
претенция, основано на аргумента, че шестмесечния срок не е изтекъл към датата на
приключване на устните състезания.
В решение на ВКС от 23.12.2009г по гр.д. № 221/2009г. по реда на чл. 290 от ГПК, е
даден положителен отговор на възможността за ангажиране на доказателства и пред
въззивния съд за факта на принудителна безработица в срока по чл. 225 ал.1 от КТ, ако
шестмесечният период, заявен с исковата молба, не е изтекъл към момента на преценката на
обстоятелствата по чл.267 ал.1, вр чл. 266 от ГПК от втората инстанция. В решението е
посочено още, че обусловеността на иска по чл. 225, ал.1 от КТ за обезщетение поради
оставане без работа след уволнението, процесуално предпоставя обективното му
съединяване за общо разглеждане в рамките на трудовия спор по чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от
КТ вр. чл. 310 т.1 от ГПК. Кратките срокове в Кодекса на труда при исковете за защита в
случай на незаконно уволнени ,както и зададената с нормата на чл. 344 ал.1 от КТ вр. чл.
317 и чл. 310 от ГПК възможност за концентрирано и изчерпателно разглеждане в бързо
производство на различни по своето материалноправно естество претенции, налагат
съдилищата да съобразяват една особеност на иска за обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3 вр.
чл. 225 ал.1 от КТ, а именно предявяването му за посочения в закона пределен период от
шест месеца за напред, преди още свързаните с основанието на този иск обстоятелствени
факти да са настъпили при подаване на исковата молба. При това се касае не за отделен
факт, а за период. До изтичането на шестмесечния срок, удостоверяването на
продължителността на безработицата остава в доказателствена възможност за ищеца, като
последващо настъпил факт от значение за спорното право. Нещо повече, в Решение № 268
от 24.03.2010г. по гр.д. № 1004/2009г., ВКС е посочил, че въззивния съд има задължението
да се произнесе по основанието на иска за целия шестмесечен период, когато той изтича до
приключване на устните състезания пред тази инстанция и се поддържа като основание на
претенцията по чл. 225, ал.1 КТ. В този случай ограничителните доказателствени правила на
чл.147, т.1, 159 и чл. 266 ал.1 от ГПК не са приложими, до приключване на въззивното
производство страната допустимо може да представи доказателства за факта, че е без работа
, включително ако удостовереният период от време касае обстоятелства, по които
първоинстанционният съд вече се е произнесъл с приемането на иска за недоказан или
преждевременен, но е допуснал процесуално нарушение във връзка с доказателствените
правила.
Ето защо, когато периодът на претенцията по чл. 225, ал.1 от КТ се формира в хода
на делото като материално основание на този иск, страната има възможност да представи
доказателствата си за релевантните факти по него, до приключване на устните състезания.
В съдебно заседание на 24.01.2022г., съдът е предявил на страните служебна справка
от системата на НАП за трудовите договори на ищцата, която не е била оспорена от
работодателя. В същата е отразена липсата на друг сключен трудов договор на ищцата след
прекратяване на трудовото правоотношение с ответника на 14.09.2021г., поради което съдът
8
приема за безспорно установено по делото фактът на оставането без работа на ищцата в
периода от датата на уволнението 14.09.2021г. до датата на устните състезания пред
настоящата инстанция - 24.01.2022г.
Предвид безспорното доказване и на двете предпоставки за уважаване на иска по
чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, претенцията се явява основателна към датата на
приключване на устните състезания – 24.01.2022г. При използване на електронен
калкулатор на уеб страница с адрес: https://www.calculator.bg/1/dni_mejdu_dati.html, на
основание чл.162 от ГПК, съдът констатира, че процесният период включва 133 дни, от
които 40 почивни и 93 работни.
Съгласно заключението по изготвената ССчЕ, брутното трудово възнаграждение на
ищцата, за целия период на претенцията от шест месеца е в размер на 11 533,86 лева, а за 4
работни дни преди прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника е в размер на
349, 52 лева или 87, 38 лв. на ден. С оглед на изминалия период от 93 работни дни, през
който е доказано, че ищцата е останала без работа, искът се явява основателен за сумата от
8126,34 лева. (93 x 87, 38 лв.)
Съобразно разпоредбата на чл.242, ал.1 КТ, съдът следва да допусне предварително
изпълнение на съдебното решение в тази му част.
По разноските
При този изход на спора по делото – уважаване на конститутивните искове по чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 КТ и частично на осъдителния по чл.344, ал.1, т.3 КТ, на основание чл.78, ал.1
ГПК, ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендираните и
сторени от нея разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважените искове.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между
ищцата и адв. К., от който се установява, че осъществената от адвоката правна помощ е
предоставена безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Ето защо, с оглед своевременно
направеното от ищцата искане за присъждане на разноски, както и насрещните изявления,
обективирани в договора за правна помощ, свидетелстващи, че предоставената правна
помощ е договорена като безвъзмездна и липсата на данни, които да го опровергават това
обстоятелство, съдът намира, че следва да бъде ангажирана отговорността на насрещната
страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК.
В чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждениs е посочено,
че по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-
малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на
сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на
възнаграждението по реда на чл. 2. Към момента на сключване на договора за правна
помощ, минималната работна заплата е била в размер на 650 лв. съгласно ПМС №
331/26.11.2020 г.
Ето защо, по първите два иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1,
т.2 КТ, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2, вр. чл.36, ал.2, от ЗА, вр. чл.7, ал.1, т.1
от Наредбата № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. По
9
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ ищецът има право на разноски
изчислени по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата № 1, съобразно уважената част, а именно в
размер на 617,21 лева (при минимален размер на адв. възнаграждение от 876, 02 лв.).
Общият размер на разноските, на които има право ищецът е 1267,21 лева.
Ответникът също претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер 780 лв. с вкл. ДДС. съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. По делото е
представен договор за правна помощ и фактура от 18.11.2021г. от които се установява, че
адвокатско възнаграждение в посочения размер е било заплатено в полза на адв. И. по
банков път. Ето защо, съобразно отхвърлената част от осъдителния иск по чл.344, ал.1, т.3,
вр. чл.225, ал.1 КТ на ответника се дължат разноски в размер на 76, 81 лв. (при
определянето на дължимите разноски съдът разделя платеното адвокатско възнаграждение
на три – по 260.00 лева за всеки от трите предявени иска)
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на Бургаският районен съд държавните такси за уважените
искове. Исковете за отмяна на незаконното уволнение (чл.344, ал.1, т.1 КТ) и за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност (чл.344, ал.1, т.2 КТ) са
неоценяеми и съобразно чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (Тарифата) за тях се събира такса в размер
до 80 лева, но не по-малко от 30 лева. С оглед фактическата и правна сложност на
настоящото производство (обема от доказателства, наведените доводи и възражения от
страните и т.н.), съдът намира, че дължимата държавна такса и по двата уважени иска
следва да бъде в размер от 50 лева за всеки от тях. Държавната такса за осъдителния иск по
чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ е в размер на 461,35 лева, съобразно чл.1 от Тарифата,
като съобразно уважената част на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати такава
в размер на 325, 05 лв. Дължимите държавни такси пред първата инстанция са в общ размер
425,05 лева.
Освен това на основание чл. 78, ал. 6 във вр. чл. 71, ал. 1, изр. 1, предл. 2 от
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на БРС и сумата в размер
на 100.00 лева, представляваща разноски за вещо лице по назначената с оглед иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ съдебно-счетоводна експертиза.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ,
уволнението на А. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. Б., ***, извършено на основание
чл.330, ал.2, т.6, вр. с чл. 190, ал.1, т.7 от КТ и ОТМЕНЯ Заповед № РД-10-439/14.09.2021 г.
на директора на Център за специална образователна подкрепа – гр. Бургас, ЕИК: *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, А. Д. Г., ЕГН: **********, с
адрес гр. Б., ***, на заеманата преди незаконосъобразното й уволнение длъжност „***“ в
“Център за специална образователна подкрепа” – гр. Бургас.
10
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ, Център за специална
образователна подкрепа – Бургас, ЕИК: *********, с адрес гр. Бургас, ул. “Сан Стефано” №
62а, представлявана от директора В.М., да заплати на А. Д. Г., ЕГН: **********, сума в
размер на 8126,34 лева (осем хиляди сто двадесет и шест лева и тридесет и четири
стотинки), представляващи обезщетение за оставането й без работа за периода от
14.09.2021г. до 24.01.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер от
8126, 34 лв. до пълния претендиран такъв от 11 533,86 лева, както и за периода след
24.01.2022г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, А. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. Б.,
***, да заплати на Център за специална образователна подкрепа – Бургас, ЕИК: *********, с
адрес гр. Бургас, ул. “Сан Стефано” № 62а, представлявана от директора В.М., сума в размер
на 78, 61 лв.(седемдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки), представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на иска по чл.344,
ал.1, т.3 от КТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗА, Център за специална
образователна подкрепа – Бургас, ЕИК: *********, с адрес гр. Бургас, ул. “Сан Стефано” №
62а, представлявана от директора В.М. да заплати на А. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес гр.
Б., ***, сума в размер на 1267,21 лева (хиляда двеста шестдесет и седем лева и двадесет и
една стотинки) – разноски по делото, съразмерно уважените искове.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК, Център за специална образователна
подкрепа – Бургас, ЕИК: *********, с адрес гр. Бургас, ул. “Сан Стефано” № 62а,
представлявана от директора В.М., да заплати по сметка на Бургаският районен съд, сумата
от 425,05 лева (четиристотин двадесет и пет лева) – държавни такси по уважените искове,
от които сумата от 50,00 лева (петдесет лева) държавна такса за иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ, сумата от 50,00 лева (петдесет лева) държавна такса за иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, сумата от 325,05 лева (триста двадесет и пет лева и пет
стотинки) държавна такса за иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ,
както и сумата от 100, 00 лева (сто лева) –разноски за вещо лице.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.242, ал.1 КТ, предварително изпълнение на
решението в частта за присъденото обезщетение за оставане без работа. В тази си част
решението подлежи на обжалване пред Бургаският окръжен съд, с частна жалба, в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бургаският окръжен съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от датата на обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
На основание чл. 345 от КТ, след влизане на решението в сила, на ищеца да се връчи
съобщение, че в двуседмичен срок от получаването му може да се яви при ответника, за да
заеме длъжността, на която е възстановен.
Делото да се докладва след влизане в сила на решението – в случай на неплащане на
присъдените в полза на Бургаският районен съд разноски, за служебно издаване на
изпълнителен лист.
11
Вярно с оригинала: НД
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________/п/________
12