ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 260821 16.11.2020 г.***
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори
въззивен гражданска състав
На: шестнадесети
ноември две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Мл.с. КРАСЕН В.
разгледа въззивно гражданско дело номер
2427
по описа за 2020 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В.В.В., със съдебен
адрес ***, подадена чрез адв.С.К., против
решение № 260147/04.09.2020 г., постановено по гр.д.№ 941/2019 г.***.
С
първоинстанционното решение Р.Н.М. ***, е ОСЪДЕН да
заплати на В.В.В. ***, сумата от 7 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
действията на Р.Н.М., който на 29.12.2018
г.***, в бистро „Алегро“, нанесъл удари с ръка в главата на В.В.В., вследствие на което му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в избиване на два предни горни зъба и разклащане на един
зъб, без които се затруднява дъвченето и говоренето, в качеството му на
длъжностно лице – охранител в охранителна фирма „Аркус секюрити“ - Бургас,
обект - дискотека „Планета пайнер“, по повод изпълнение на службата му -
престъпление по чл.131, ал.1, т.1, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. ал.1 НК– предмет на
утвърденото споразумение по НОХД № 268/2019 г. по описа на БРС, ведно със законна лихва за забава върху сумата от 7 000 лв., считано от датата на увреждането – 29.12.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 457.33 лв. за направените по
делото разноски, като е ОТХВЪРЛЕН иска за горницата над уважения размер
от 7 000 лв. до пълния заявен размер от 15 000 лв., ведно със законна
лихва за забава върху отхвърлената част от 19.12.2018 г. С решението Р.Н.М. е
осъден да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 280 лв.
Въззивникът В.В.В. обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му
част, с която е отхвърлена претенцията му за горницата над
7 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв., като в тази част решението се счита за неправилно. Във
въззивната жалба са изложени съображения за основателност на исковата претенция
и се изразява съгласие с изводите на районния съд за наличие на предпоставките
по чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане. Според въззивника, въпреки, че БРС е съобразил доказателствата и е
посочил всички обстоятелства от значение за прилагане на критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД, същият е определил обезщетение, размерът на което е
в противоречие с тях и като последица от това е несправедлив, като се счита, че
именно доводите на съда са основание за присъждане на справедливо обезщетение в
пълния претендиран размер от 15 000 лв. По тези съображения моли въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови
ново, с което да се уважи изцяло предявения иск за неимуществени вреди за
сумата от 15 000 лв.
Не се правят
доказателствени искания. Претендират се направените разноски пред двете съдебни
инстанции.
При проверката, извършена на основание
чл.267, ал.1 ГПК се установи, че
въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ГПК и от лице, което има правен
интерес от обжалването, поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Р.Н.М., подаден чрез адв.Г.К., в
който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба и наведените в
нея възражения, за което са изложени подробни съображения. Моли въззивния съд
да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение
в обжалваната част. Не са направени доказателствени искания. Претендират се
разноските по делото.
В писмения отговор на въззиваемата
страна е изразено желание и готовност за водене на преговори и постигане на
съдебна спогодба с ищеца на основание чл.234 ГПК.
Предвид горното и след проверка допустимостта на въззивната
жалба и отговора, съдът намира, че делото следва да се внесе в съдебно
заседание за разглеждане и решаване, поради което и на основание чл.267, ал.1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 2427/2020
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от В.В.В. и постъпилия писмен отговор от въззиваемия Р.Н.М..
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.