Номер 15815.10.2020 г.Град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – СвиленградВтори наказателен състав
На 15.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Христо Г. Георчев
като разгледа докладваното от Христо Г. Георчев Административно
наказателно дело № 20205620200546 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Н. М. Д. с ЕГН **********, се оспорва
Електронен фиш (ЕФ) серия К № 3454313 на ОДМВР - Хасково, с който на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.
1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 400
лв.
С жалбата е релевирано оплакване за незаконосъобразно издаване на
ЕФ, сочи се, че било допуснато нарушение на процесуалните правила.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган ОД на МВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител.
Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на
надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като
неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
1
фактическа страна:
На 20.12.2019 година в 09.51 в ХАСКОВО , Свиленград, с.
Пъстрогор, на изхода за с. Младиново посока с. Младиново, с автоматизирано
техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
TFR1-М е регистрирано и заснето моторно превозно средство (МПС) с рег. №
Х 2924КН със скорост 86 км/ч,/след приспадането / при разрешена такава 50
км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 36 км/ч - нарушение по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР -
Хасково е издаден ЕФ серия К № К № 3454313 г. на името на жалбоподателя
в качеството му на собственик на превозното средство, видно от Справка за
собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по
образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на
вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1
към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно
отразените данни за установена скорост и превишението й, респ.
разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП за така констатираното нарушение, за което на основание чл. 189,
ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв. Фишът е връчен на
лицето на дата 24.07.2020 година, видно от Справката за нарушител, като
съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати глобата, или
да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило
нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В
указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация
по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7
дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на
процесната дата – 20.12.2019 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
2
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото.
В Протокола за използване на АТСС е наличен подпис на проверилия го
Началник на структурното звено. От съдържанието на Протокола се
установяват данни за датата на използването на АТСС – 20.12.2019 година,
времето (08,20 часа до 12,15 часа) и местонахождение на мястото за контрол,
където е използвана системата – в ХАСКОВО , Свиленград, с. Пъстрогор, на
изхода за с. Младиново посока с. Младиново,за ограничението на скоростта в
населено място - 50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване -
стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и
броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на
образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото
нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо
налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на които е видян автомобила.
От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен
номер № Х 2924КН , в процес на приближаване, към мобилната система за
видеоконтрол, при измерена скорост на движение 86 км/ч, съответно
наказуема скорост – 36 км/ч (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч)
и разрешена такава от 50 км.ч., въведена за населени места, като
превишението е 36 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).
Аналогични данни се съдържат и в приложената извадка - разпечатка от
системата на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост
от TFR за конкретното нарушение, заснето в 09,51 часа, при съвпадение на
цифровата стойност на наказуемата скорост наред с отразената и реално
измерената. Извършеното редуциране на фактически измерената скорост до
приетата за установена скорост е в интерес на жалбоподателя, тъй като би
изключило възможните неблагоприятни последици за него от допусната
грешка на измерване с техническото средство TFR 1-M. Освен това ,така
извършеното редуциране би било в съответствие с основния принцип в
административното право, наказание да се налага само тогава, когато
нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай
обсъжданото редуциране не би довело до промяна на правна квалификация на
нарушението или до друго основание за налагане на различно наказание.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
3
конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
От представения Протокол № 6-52-18/година, издаден от Лаборатория
за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е
извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-
M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на
делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се е възползвал и
упражнил правото си на възражение по него съгласно чл. 189, ал. 6 от ЗДвП,
а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно
компетентен Съд – Районен съд - Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят има наложени административни наказания за
нарушения на ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените
доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка
(АНП), приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като
4
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите
се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти,
респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените
доказателства, са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установения факт на управление на МПС със скорост над разрешената,
въведена с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е основателна.
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП, видно от датата на депозиране в Регистратурата на Районен съд -
Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е
издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес
от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ
изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения:
В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана на водача на
пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да не
превишава определените в нормата стойности, а в ал. 2 е предвидено, че
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
5
от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Представеният по делото Протокол за използване на АТСС е попълнен
,като в случая е посочено в цитирания Протокол, че важи общото правило за
подбор на скоростта при движение извън населено място – 50 км/ч.При това
описание на самото нарушение , обаче не става ясно , кое е точното
местонахождение на мястото на извършване на нарушението –основен
реквизит на издадения ЕФ.Изброени са област – Хасково , община –
Свиленград , с. Пъстрогор и единственото уточнение се отнася до изхода за
с. Младиново. Този състав на съда , счита , че изхода от едно село към друго
село не определя точното място на нарушението , дори напротив този термин
не дава необходимата възможност да се прецени за населено място ли става
въпрос или за извън населено такова Описанието на нарушението относно
мястото на извършване води до объркване , неяснота и поставя както
жалбоподателя , така и съда в невъзможност да прецени обективно, доколко
се касае за общо ограничение или такова въведено с пътен знак, да прецени
дали посочената като нарушена правна норма в ЕФ е правилна или не.
Въпреки , че е отбелязано в цитирания по горе протокол ,като нарушено
общото ограничение , този факт следва да бъде подкрепен и изведен от
описанието в самия ЕФ.Отделно от това описанието не е пълно и коректно
отразено в ЕФ,предвид посоченото „..извършено нарушение за скорост”,
макар и по долу да са фиксирани съответно разрешена , установена и
превишена скорост.Това е така , поради наличието и визирани в ЗДвП
редица нарушения за скорост , а именно чл. 22. (1) гласи водачът на пътно
превозно средство не трябва да се движи без основателна причина с твърде
ниска скорост, когато по този начин пречи на движението на другите пътни
превозни средства.
(2) Водач на пътно превозно средство, което се движи с ниска скорост и
поради това причинява създаването на колона от пътни превозни средства,
трябва да ги пропусне при първа възможност.
(3) На водача на моторно превозно средство е забранено да се движи с
ниска скорост без включени аварийни светлини.
Чл. 23. (1) Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
6
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Чл. 24. (1) Водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява
скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на
пътнотранспортно произшествие.
(2) Преди да намали значително скоростта на движение на управляваното
от него пътно превозно средство, водачът е длъжен да се убеди, че няма да
създаде опасност за останалите участници в движението и че няма да
затрудни излишно тяхното движение. В този случай водачът на пътно
превозно средство, което няма стоп-светлини или те са повредени, подава
своевременно сигнал с ръка.
Отсъствието на пълно и точно описание на вмененото нарушение
относно мястото на извършване , както и дадената формулировка , че е
извършено нарушение за скорост , а не извършено нарушение за превишена
скорост , създава затруднение , и неяснота, които ограничават правото на
защита на жалбоподателя и невъзможност пълноценно , адекватно и в
цялостен обем да упражни и то стойностно правото си на защита.Не може по
пътя на формалната логика да се извличат елементи , които са строго
визирани в закона и определят състава на едно нарушение.При този вид
нарушения е абсолютно задължително да се конкретизира и прецизира
мястото на извършване и с оглед определяне на отличените пътни участъци
като населени или не.Ако няма яснота , както е в случая , то и защитата на
жалбоподателя и съдебния контрол са поставени в невъзможност да упражнят
адекватно предоставените им от закона правомощия. В този смисъл -
движението по пътища извън населено място, регламентирано в чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, общото ограничение за движение на автомобили от категория В,
какъвто несъмнено е процесният съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, е 90
км/ч. Въведено общо ограничение на скоростта по пътищата извън населено
място в размер на 50 км/ч е предвидено единствено и само за превозни
средства категория Т (колесни трактори и трамвайни мотриси), каквото
несъмнено не е процесното.Ето защо е особено важно и е недопустимо да
отсъстват онези координати , които да дефинират точното място на
извършване на нарушението.
В административно наказателното производство не е познат института
7
на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно
недопустимо съществуването на такава, когато се касае до описание на
нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
реквизит на същия акт.
Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност
относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е
предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за
равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената
тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване,
чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на Съда по
същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП. С оглед на това
принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на
издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези
и признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените
доказателствени средства. ЕФ според легалното си определение, съдържащо
се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа,
издал процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР -
Хасково в структурата на МВР. ОДМВР представлява основна структура на
Министерството на вътрешните работи по силата на нормата на чл. 37, ал. 1,
т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Посочването на дата
на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ.За пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи, че при връчване на ЕФ, АНО
няма задължението да представя и наличния снимков материал на
нарушителя, който се прилага към АНП.
8
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил друго лице, като
извършител на нарушението, при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
възможност за анулиране на Фиша. Този състав на съда , счита , че са налице
процесуални нарушения, от категорията на съществените такива,
рефлектиращи върху правото на защита на санкционираното лице. Ето защо
релевираните доводи в жалбата съдът намира за основателни , поради което и
процесния на делото ЕФ следва да се отмени , като незаконосъобразен.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189,
ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ , Електронен фиш (ЕФ) серия К № 3454313 на ОДМВР -
Хасково, с който на жалбоподателя Н. М. Д. с ЕГН **********за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 400 лв., като
незаконосъобразен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в
НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9