Р Е Ш Е Н И Е №2898
10.08.2020 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 15249 по описа на същия съд за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Искове
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, против И.Г.Н.,
ЕГН **********,***.
Според изложеното, на дата 07.03.2018г,
между ответника , от една страна , и трето на спора лице, „Изи асет мениджмънт“
АД, ЕИК *********, бил сключен договор за паричен заем *******. По силата на
договора Н. получил назаем сума от 600 лева, която се задължил да върне заедно
с възнаградителна лихва в размер на 40 лева, на 16 равни седмични погасителни вноски от по 40 лева, общо 640 лева. За падеж на първата вноска била
договорена датата 15.03.2018г, на последната – 28.06.2018г. Договорено било , в
случай , че кредитополучателя забави плащането на някоя от вноските след
падежната дата, той да плати „такса разходи“ за събирането на просрочената
вноска в размер на 9 лева, но не повече от 45 лева за всички просрочени вноски.
Договорено било също така, Н., в срок от 3 дни от датата на подписването на
договора, да представи обезпечение на кредитора по един от следните два начина
- две физически лица – поръчители ,
които да отговарят на определени изисквания , или банкова гаранция в размер на
цялото задължение на длъжника, която да е валидна поне 30 дни след датата на
изтичането на договора. При неизпълнение на тази клауза , длъжникът дължал
230.08 лева , също разсрочена като част от вноските, по 14.38 лева месечно.
Общата погасителна вноска станала по този начин
54.38 лева.
Обезпечение на кредитора на било представено.
Н. погасил част от задълженията си , като платил на кредитодателя 55 лева , от
които – 15 лева от неустойката за непредставено обезпечение, договорна лихва –
4.62 лева , и 35.38 лева от главницата. Заради забавата в плащанията , на същия
били начислени предвидените в договора такси „разходи „ в максимален размер от
45 лева , и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от просрочените вноски – от
датата на просрочието.Срокът на договора изтекъл на дата 28.06.2018г.
На дата 01.10.2018г вземанията на „Изи асет
мениджмънт“ АД, ЕИК *********, по
договор за паричен заем *******
били прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, чрез договор за цесия. За цесията длъжникът бил надлежно уведомен,
включително чрез приложено към исковата
молба уведомление.
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, се снабдила със заповед за изпълнение на придобитото вземане , но
тази заповед , издадена по частното дело № 9011 по описа на ПРС за 2019г., била
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК , при което на кредитора
били дадени от съда указания по реда на
чл. 422 от ГПК.
Затова ищецът иска да се постанови от съда
решение , с което да се признае за установено спрямо Н. вземане на ищеца за следните суми: 564.62 лева – оставащата
главница, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението в
съда – 30.05.2019г до окончателното изплащане на вземането, 35.38 договорна
лихва за периода от 22.03.2018г до 28.06.2018г ( падеж на последната
погасителна вноска), 215.08 лева остатък
от неустойката за непредставено обезпечение, 45 лева такса разходи, и 56.71
лева – обезщетение за забава за периода
от 23.03.2018 до датата на подаване на заявлението в съда , 30.05.2019г. Моли
се и да се присъдят разноските по двете
дела.
Ответника оспорва исковете. Възразява, че
договорът , който е за потребителски кредит, е недействителен на основанието по
чл. 22 от Закона за потребитеския кредит; договорената лихва била прекомерна.
Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят сторените по делото
разноски .
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение, че Н. е получил съобразно договора сума от 600 лева
в брой; остатъка от задължението му към датата на подаването на заявлението
е 922.30 лева , от които : 564.62 лева –
непогасена главница, 35.38 договорна лихва за периода от 22.03.2018г до
28.06.2018г ( падеж на последната погасителна вноска), 215.08 лева остатък от неустойката за
непредставено обезпечение, 45 лева такса разходи, и 56.71 лева – обезщетение за
забава за периода от 23.03.2018 до датата на подаване на заявлението в съда ,
30.05.2019г. След датата на падоването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, Н. не е правил вноски.
Според заключението на вещото лице по
назначената техническа експертиза, шрифта , с който договорът е отпечатан, е с
размер от 12 пункта.
Водят се : установителен иск с правно
основание в чл. 422 във връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и
договорите, чл. 79, 92 и 99 от ЗЗД и чл. 9 и следващите от Закона за потребителския кредит, съединен с
акцесорен иск за обезщетение за забавено плащане по смисъла на чл. 86 от Закона
за задълженията и договорите в размер на законната лихва от датата на
подаването на ИМ в съда до окончателното изплащане на вземането.
Съдът,
като взе предвид изложеното от страните като факти и ангажираните от тях
доказателства , съобрази следното:
І. По сключването и валидността на договора
за кредит под номер *******.
Договорът
е представен в оригинал на л. 71 от
делото; сключването му не е спорно, не
спори , че подписа в графата „заемополучател „ е на ответника, а за
получаването на сумата от 600 лева , договора има силата на разписка ( чл.3 изр
. последно). Доколкото договорът за потребителски кредит, като разновидност на
договорите за заем за потребление , е договор реален, то предвид получаването
на сумата от страна на кредитополучателя, съдът приема сключването на договора
за доказано. Оттам, за Н. е възникнало задължението да върне получената назаем
сума.
Тъй като договорът попада под дефиницията
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на
закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите.
Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр.59 от 29.07.2016 г.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и
следващите редакции, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12.
2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на което
, „годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта“.
Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по
договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е
под стойност от 50.05 %.
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) ,
договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа
посочване на общия размер на
кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като
лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са
изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а. Има
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания ,както и за наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, и срока, в
който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т .
11 от ЗПК , погасителен план, като са посочени
датите на падеж на всички отделни погасителни вноски.
Изпълнено е изискването за еднаквост и
размер на шрифта; съдът кредитира заключението на вещото лице по техническата
експертиза. Възражението на ответника в този смисъл не може да се сподели по
тази причина.
ІІ. Не
се намериха основания за общата недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК, но е нищожна клаузата на чл. 4 ал.
2 от договора , която предвижда неустойка при непредставяне на обезпечение на
вземанията на кредитора по договора, тъй
като противоречи на добрите нрави; липсата на представени обезпечения е
безспорен факт. С оглед дадените от ВКС
в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се
каже , че тази неустойка не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава
вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради
неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по
същата причина, неустойката няма възстановителна функция , а прилагането й като
санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент
е значителен, като надхвърля стойността на главницата. Изводът на съда е , че
плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза
противоречи на добрите нрави.
Тази клауза е и неравноправна по смисъла
на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – тя води до значително неравновесие между
договорените права на страните , като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по
договора. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не
доказва такива преговори , следователно тази клауза е нищожна и на основанието
по чл. 146 от ЗЗП.
Плащане на остатъка от това вземане не се
дължи.
ІІІ. Има
договорка между страните , при просрочие Н. да заплаща такса „разходи“ , в
размер, определен с нарочна тарифа на
зоаемодателя. Копие от същата обаче по делото няма, затова и този иск остана недоказан по размера си и
следва да се отхвърли.
ІV. На
л. 12 от делото фигурира и копие, заверено от страната , от рамков договор за цесия от дата 16.11.2010
между ищеца и първоначалния кредитор, като се установява от приложението към
същия под № 1 (л. 18 ) , че вземането на цедента против ответника е
предмет на договора, тоест, ищеца се явява между страните по договора ,
действителен носител на материалното право. Възражението в противния смисъл на
ответника не може да бъде споделено. Цесията е породила действие и в
отношенията между длъжника и цесионера ,
доколкото представено е уведомление по смисъла на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите
до Н.. Това уведомление е получено редовно, като обратната разписка , с която е
изпратено , е върната с подпис на ответника. Независимо от това , уведомление
за извършената цесия от името на цесионера като пълномощник на цедента ,
фигурира и като приложение към исковата
молба ( л. 21 от делото ), при което следва да се приеме за редовно връчено на
длъжника; в това отношение, съдебната практика последователно приема връчването
на уведомлението да е редовно. Тук
трябва да се каже , че възражението за несъобщаване на договора за цесия би
могло да бъде правопогасяващо само в хипотеза на плащане не първоначалния
кредитор, цедента, след сключването на договора за цесия , но преди длъжника да
бъде уведомен за нея. Такива факти обаче отсъстват в исковата молба. Ищецът е
легимиран като кредитор.
V. По
размера на претенциите:
Съдът кредитира изцяло заключението на
вещото лице по проведената счетоводна експертиза; по делото няма данни които да
му противоречат.
Или, исковете за реално изпълнение и за забава по договора за кредит са доказани
в пълния си размер, а тези за неустойка за непредставено
обезпечение и за такса разходи – да се отхвърлят като неоснователни или недоказани.
VІ. Разноските се възлагат в тежест на
ответника пропорционално уважената част от исковете. Ответната страна е представлявана от особен
представител, собствени разноски не е понесла. Общият размер на сторените в
исковото производство от ищеца разноски е 720 лева, включително хонорара на
назначения от съда особен представител, дължат се на „Агенция за събиране на вземания„ ООД пропорционално на уважената
част 515.74 лева (720/916.79*656.71 лева). Доколкото заключението на
техническата експертиза не подкрепя тезите на ответника, Н. следва да бъде
осъден да заплати по набирателната сметка на съда за таксите, сумата от 100
лева хонорар на вещото лице по съдебно – техническата експертиза.
Воден от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на И.Г.Н.,
ЕГН **********,***, че в отношенията
между страните дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис -
сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, плащане на следните суми по договор за паричен заем № 3170179,
сключен с „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК *********, за
които суми е издадена заповед за плащане №
4852 по частното дело № 9011/2019г, ПРС :
564.62 лева – оставащата главница, ведно със
законната лихва от датата на подаването на заявлението в съда – 30.05.2019г до
окончателното изплащане на вземането,
35.38 лева договорна лихва за периода от 22.03.2018г до
28.06.2018г.
56.71 лева – обезщетение за забава за
периода от 23.03.2018 до датата на подаване на заявлението в съда, 30.05.2019г.
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в частта, с която се
иска установяване на вземания за 215.08
лева остатък от неустойката за непредставено обезпечение и 45 лева - такса „разходи“ по договор 3170179, като неоснователни и недоказани.
Осъжда И.Г.Н., ЕГН **********,***, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, разноски по
двете производства в размер от 515.74 лева.
Осъжда И.Г.Н., ЕГН **********,***, да
заплати по сметката на РС Пловдив за депозитите , сумата от 100 лева- хонорар
на вещо лице по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ