№ 266
гр. Варна, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деян Ив. Денев
Членове:Марин Цв. Атанасов
Петър Митев
при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева
в присъствието на прокурора И. К. Б.
като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223100600696 по описа за 2022 година
Производството пред настоящата инстанция е образувано по
въззивна жалба от защитника на подсъдимата срещу решение по НОХД №
1336/ 2021 г. на Варненски районен съд.
С нея И. Д. И. е била призната за виновна в това, че на 26 10 2019 г.
в гр. Варна причинила на Ст. Св. Г. лека телесна повреда по хулигански
подбуди, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота - контузия на главата, включваща разкъсно- контузна рана и околен
оток на кожата, оток в дясно тилно теменна област на главата,оток в дясна
челна област и контузия на лява кръстцово- седалищна област, изразяваща се
в кръвонасядане на кожата, поради което и на основание чл. 131ал. 1 т. 12 във
вр. с чл. 130 ал. 1 от НК е била освободена от наказателна отговорност . и на
основание чл.78а от НК и е било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лв.
Съдът възложил направените по делото разноски на подсъдимата.
В пространствената жалба срещу неправилността на присъдата са
наведени подробни доводи в подкрепа на оплакване срещу необосноваността
на съдебния акт, довела до незаконосъобразност на направените правни извод
Желае-се отмяна на порочния съдебен акт и постановяване на
оправдателна присъда.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция присъствено
участие взема единствено прокурорът, според когото жалбата е
1
неоснователна, а решението правилно, поради което и предлага
потвърждаване на атакувания първоинстанционен акт.
Настоящият въззивен състав, след изслушване становищата на
страните, запознаване с материалите по делото и извършване на дължимата
цялостна проверка на присъдата, констатира следното :
Събирайки, проверявайки и анализирайки относимите към
производството доказателства, първоинстанционният съдебен състав е
установил фактическа обстановка, която въззивният съд приема за
обосновано и напълно изяснена.
Това становище прави преповтарянето на коректно описаната
фактология ненужно.
Неоснователно е оплакването срещу противоречието на наличните и
включени в предмета на доказване обстоятелства с направените от съда
изводи в тази насока.
Той е изпълнил задължението си да изясни всички факти по реда и
със средствата, предвидени в процесуалния наказателен закон и да мотивира
становището си относно приетите доказателствени материали.
Това, че изводите са в дисонанс със лансираната защитна теза, не е
достатъчно основание да се изрази съгласие с инвокираните твърдения за
необосноваността им.
Не е излишно да се спомене, че съдът е компилирал две
производства, това по общия ред и това по особените правила на глава
двадесет и осма от НПК, нямало е пречка да се произнесе с присъда, вместо с
решение, но тази непрецизност не е оказала влияние върху
законосъобразността му и не е основание за неговата отмяна.
Причиняването на съставомерни като лека телесна повреда
увреждания,като елемент от престъпния състав на престъплението по чл. 131
ал. 1 т. 12 от НК, както и желанието на извършителя за настъпването
общественоопасните последици от деянието са изведени от установените
факти.
Неоснователен е упрека за съмнение относно доказаността на
обвинението или съставомерността на деянието, което би довело до
незаконосъобразност на ревизирания акт.
В действителност, подсъдимата отрича своето участие в него, но са
налице множество не само производни, но и преки доказателства, водещи до
извода за безспорно доказване на възведеното обвинение. Въззивният състав
не приема за обосновани възраженията относно негодната доказателствена
стойност на част от свидетелските показания, а именно тези на свидетелите Г.
и Ч...
Към първоинстанционния съд е оправен и упрек, че е изградил
изводите си относно фактологията по делото, игнорирайки аргументите на
защитата.
От мотивите на съда е видно, че нито един аргумент в тази насока не
е бил игнориран- напротив, всички те са били обсъдени и обосновано
2
опровергани. На твърденията на защитата за наличието на личен мотив у обв.
И. за причиняване на съставомерен резултат, изключващ хулиганските
подбуди и навежданите доводи за случайното падане на пострадалата, довело
до самонараняването й, съдът е отговорил на какво базира изразеното си
вътрешно убеждение в противното.
Подлагайки на анализ всички налични доказателства по делото, той
е посочил не само кои показания кредитира, а и защо отхвърля част от
останалите.
Въз основа на кредитираните доказателства, съдът обосновано е
приел, че на посочената в диспозитива на решението му дата е било
извършено престъпление срещу личността, което, с оглед вида на
причинените телесни увреждания и начина на осъществяването му, следва да
се приеме за лека телесна повреда, причинена по хулигански подбуди и
квалифицира такава по чл. чл. 131ал. 1 т. 12 във вр. с чл. 130 ал. 1 от НК .
На посочената дата обв.. И., на публично място и в присъствието на
свидетели, без да е предизвикана от пострадалата, отворила предната дясна
врата на автомобила, в който се намирала св.Г., издърпала я на земята,
хванала косата й и ударила главата й в прага на автомобила, в следствие на
което били причинени квалифицираните като лека телесна повреда
увреждания
За категоричността на тази, описана от фактическа страна
констатация допринасят свидетелите Г. Ч., Ч., Ив. и Д..
Деянието е осъществено по хулигански подбуди – не се спори, че
подсъдимата и пострадалата се познавали. Но без да е предизвикана от св.Г., с
демонстрация на превъзходство и пренебрежение към общоприетите правила,
достойнство и телесна неприкосновеност й нанесла лека телесна повреда,
заключаваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота -
контузия на главата, включваща разкъсно- контузна рана и околен оток на
кожата, оток в дясно тилно теменна област на главата,оток в дясна челна
област и контузия на лява кръстцово- седалищна област, изразяваща се в
кръвонасядане на кожата.
Установените факти по делото сочат, че И. е съзнавала обществената
опасност на извършваното от нея предвиждала е общественоопасните
последици и е целяла тяхното настъпване, поради което изводът, че е налице
изискуемия за съставомерността на деянието пряк умисъл, както за
причиняване на увреждането, така и за квалифициращото му обстоятелство, е
споделяем.
Демонстрационно- провокативното поведение на подсъдимата,
осъществено чрез описаните непристойни действия е скандализирало
обществото, нарушило телесната неприкосновеност на Г. и наложило
намесата на полицейските органи е изразило висока степен на неуважение
към приетите порядки и правни норми.
С оглед линията на защита, оплакване срещу несправедливостта на
отмерената санкция не е отправен. Необходимо е да се посочи обаче, че
индивидуализацията и е извършена в пълно съответствие с правилата по чл.
3
54 и 78а от НК, след анализ на всички релевантни за отговорността
обстоятелства, отмерена е на минимума на предвиденото административно
наказание и не са налице нито условия нито основания за последваща
либерализация.
В заключение, пети въззивен съдебен състав на наказателно
отделение при Варненски окръжен съд, намира, че атакуваният съдебен акт е
правилен.
Ето защо, поради отсъствие на основания за неговото изменение или
отмяна, на основание чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение по НОХД № 1336/ 2021 г. на Варненски
районен съд ИЗЦЯЛО.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4